Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, …........2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав
в публично заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря М. Косачева и в присъствието на прокурора Снежанка Копчева като разгледа докладваното от съдия КОЕВ
ВАНД № 546 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 24.10.2016 г. по НАХД № 20977/2015 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, обвиняемият Я.П.Я. е признат за невиновен в това, че на 15.06.2015 г., около 20.40 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе”, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35Ц14В” с peг. № ******с посока на движение от бул. „П.К. Яворов” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” да е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1 ЗДвП, чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил ПТП и средна телесна повреда - счупване на лява ключица и три ребра на Н.А.Н., поради което на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал. 1, б.”Б”, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
В законоустановения срок е
постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с който се иска
отмяна на постановената първоинстанционна присъда,
като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционният съд е събран
достатъчно убедителен доказателствен материал, от
който по безспорен начин се установяват съставомерните
признаци на посоченото престъпление. Посочва се, че съдът неправилно е анализирал
доказателствената съвкупност и в частност заключението
на изготвената авто-техническа експертиза, което не е
кредитирал, в следствие на което е
достигнал до неправилния и необосноват правен извод за липса на субективна съставомерност на процесното
инкриминирано деяние. Сочи се, че по безспорен начин са установени всички
елементи от обективния и субективния състав на инкриминираното деяние, тъй като
е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия, което от своя страна е в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с причинената на пострадалия средна телесна повреда. Прави се искане, въззивния съд да признае обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение, като го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „глоба“ по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание проведено на 01.02.2017 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция
представителят на СГП поддържа протеста
с изложените в него доводи. Счита, че първоинстанционната
присъда е незаконосъобразна и неправилна, както и че първоинстанционният
съд неправилно е анализирал събрания доказателствен
материал. Твърди, че същия изцяло кореспондира с установената фактическа
обстановка и се явява в подкрепа на обвинението. Прави искане за отмяна на
постановената присъда на СРС и признаване обвиняемия за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, като се освободи от наказателна отговорност и по
реда на чл.78а от НК му се наложи наказание „глоба“.
Защитникът
на обв. Я. - адв. М., моли
протеста да бъде оставен без уважение, тъй като в него не се сочат конкретни
основания, които да обосноват отмяна на първоинстанционната
присъда. Твърди, че първоинстанционният съд на базата
на целият събран в хода на наказателното производство доказателствен
материал, правилно е стигнал до извода за невиновността на подзащитния
му. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда
като правилна, обоснована и законосъобразна.
При
упражняване правото си на последна дума, обвиняемия моли за потвърждаването на протестираната присъда.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени от страните в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 378, ал. 5, вр.чл. 314
от НПК, намира за установено следното :
Въззивният протест е подаден в срока по чл.
319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
За да
постанови протестирания съдебен акт, СРС е провел
съдебно следствие по диференцираната процедура на Глава двадесет и осма от НПК.
На основание чл.378, ал.2 от НПК е съобразил и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Същевременно, непосредствено е събрал показанията
на свидетелите Н.И., Ц.Г., В.Д., А.К.и Н.Н.и обясненията
на обв. Я..
При
самостоятелна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният
съдебен състав намира, че с постановяването на крайния акт по образуваното дело
първият съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на правата на страните. Този извод не се променя от
обстоятелството, че производството пред СРС, протекло по реда на глава двадесет
и осма от НПК, е завършило с постановяване на присъда, вместо с постановяване
на решение, в противоречие с разпоредбата на чл.378, ал.4 от НПК. Действително,
по съществото си, постановяването на присъда вместо на решение от страна на
първата инстанция, с оглед характера на диференцираната процедура, по която е протекъл
съдебния процес, представлява процесуално нарушение, доколкото не е спазена
нормата на закона, определяща вида на съдебния акт, с който приключва
производството. Доколкото обаче незаконосъобразната на външната, формална
страна на съдебен акт не е предвидена като абсолютно процесуално нарушение, подобно
на предвидените в чл.348, ал.3, т. 2 – т. 4 от НПК случаи, преценката дали
конкретното процесуално нарушение е съществено или не, зависи от
обстоятелството, по какъв начин то засяга процесуалните права на страните в
процеса, на основание чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В настоящия случай, протестираната присъда има характера и реквизитите на
решение, постановено по реда на глава двадесет и осма от НПК и именно за такова
се приема от настоящата съдебна инстанция. Според въззивния
съд, с постановяването на атакуваната от прокуратурата присъда не са ограничени
по какъвто и да е начин процесуалните права на страните в производството (за
разлика от обратния случай, където са предвидени императивни правила за реда и
начина на постановяване). Предвид горното констатираното нарушение не се явява
съществено и не представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания
съдебен акт.
При преценка
на доказателствата, обсъждани от районния съд, въззивният
такъв не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Обвиняемият Я.П.Я.
с ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, със средно образование,
женен, с постоянен адрес ***. Същият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
На 15. 06.
2015 г. , около 20.40 ч. , обвиняемият управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц14В” с peг. № ******по
бул. "Цариградско шосе" с посока към бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“. В района на № 53, където главното пътно платно се свързвало със
спомагателно пътно платно, подсъдимият отклонил автомобила надясно, за да
навлезе в спомагателното платно, като автомобилът му се движел със скорост
около 20-30 км.ч.
По същото
време към кръстовището между главното и спомагателно платно от дясната страна
на автомобила на подсъдимия по спомагателно платно с мотоциклет приближавал и
пострадалият св. Н.Н..
Движението по спомагателното пътно
платно се регулирало от поставен на около 40 м. преди кръстовището между
главното и спомагателното платно знак „Б 1" от ППЗДвП
, указващ на пострадалия задължение за пропускане на движещите се по главното
платно като път с предимство.
Въпреки посочения знак, в момента, в
който подсъдимият навлязъл от главното платно в спомагателното в района на
кръстовището при № 53, св.Н., който вече бил достигнал до кръстовището,
продължил движението си по спомагателното платно, без да намали скоростта и да спре,
за да пропусне подсъдимия . Подсъдимият не могъл да реагира по какъвто и да
било начин за предотвратяване на ПТП в резултат, на което настъпил удар между
мотоциклета и автомобила.
След удара свидетелят паднал на
земята, а мотоциклетът продължил да се движи и се ударил в други два паркирани
в спомагателното платно автомобила.
В резултат
на настъпилото пътнотранспортно произшествие на св.Н. били причинени телесни
увреждания, представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК -
счупване на лява ключица, причинило трайно - за повече от 30 дни затрудняване
на движенията на лявата ръка и счупване на три ребра, причинило трайно
затрудняване на движението на снагата.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по
делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Настоящата инстанция констатира, че не е
допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния
съд. Доказателственият анализ е извършен при пълно
спазване на процесуалните правила, установени в НПК, като е анализирана цялата доказателствена съвкупност, без да са игнорирани отделни
доказателства и/или доказателствени средства.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на
прокуратурата по чл. 375 от НПК рамки, е направена в съответствие с правилата
на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по
ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста.
Както събраните
пред първия съд доказателства, така и доказателственият
материал, събран в хода на досъдебното производство и преценен на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, са относими към предмета на
доказване по делото и сочат именно към възприетите факти.
Без да бъдат преповтаряни изводите
на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията на представителя на прокуратурата, застъпени във въззивния протест, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на решението
(присъдата) в цялост, да посочи следното:
Настоящия
съдебен състав не споделя направеното от страна представителя на СГП възражение
за неправилно некредитиране на заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза от контролирания съд. Въззивния съдебен състав изцяло се солидализира
с това решение на първостепенния, както и с изложените в тази насока мотиви. Безспорно
доказано се явява обстоятелството, че подсъдимия към момента на настъпването на
процесното ПТП се е движил по път с предимство, който
е бил обозначен с знак „Б 1“ и съответно за него обективно не е съществувало
задължение да наблюдава и преценява движението по пътното платно, което не е
било с предимство спрямо неговото. Именно в този смисъл са и показанията на
разпитания като свидетел, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, вещото лице изготвило авто-техническата експертиза по делото – Н.И.. Лишено от
каквато и да е житейска логика се явява решението на вещото лице Иванов да
приема, че момента в който подсъдимия е преминал през знака, който му оказва,
че се движи по път с предимство, е именно и момента, от който той е бил в
състояние да възприеме идващия от дясната му страна мотоциклетист. Също както
контролирания и настоящия съд намира, че по-скоро в момента, в който
подсъдимият е преминал знака, в съзнанието му вече са се формирали убеждения,
че се движи по път с предимство и за него не съществува задължението да се
съобразява с водачите управляващи МПС по пътя без предимство. Напротив той е
очаквал от последните да се съобразят с оказаното му предимство.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, тъй като почиват на вярна и точна интерпретация
на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване
на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен
материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и
житейска логика.
По същество
присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият А.М.следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1 вр. чл. 342, ал.
1, предл. 3 от НК поради неговата
недоказаност. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. При така
приетата фактическа обстановка, първоинстанционният
съд правилно е приел от правна страна, че с действията си обвиняемия Я.Я. не е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1,
б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, което становище се споделя изцяло от въззивния
съд като правилно и законосъобразно.
Правилно е прието, че не са налице
доказателства за наличие на всички елементи на престъплението от обективна
страна.
Спорните въпроси и посочени за
основание в протеста на СРП са във връзка с механизма на настъпилото ПТП и
участието на обвиняемия в него.
На първо място настоящата инстанция
се солидаризира с изложеното в мотивите на контролираната такава, че не е
установено, осъществено от страна на Я. нарушение на някое от правилата за
движение по пътищата, сочени в обстоятелствената част на внесеното от
прокуратурата постановление за освобождаване от наказателна отговорност.
Правилно първостепенния съд е приел, че по делото не е установено Я. да се е
движил с несъобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което
обстоятелство да му е попречило да спре и да предотврати настъпването на пътно
транспортното произшествие. Не са налице и доказателства, обективиращи
извършено от обвиняемия и нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, доколкото той се е
движел по път с предимство, който е бил обозначен със съответния пътен знак и следователно
той не е имал задължение да осигури предимство на движещия се по път без
предимство свидетеля Н.. Съдът се солидализира и със
заключението на СРС, че обвиняемия с действията си не е нарушил и общите
правила на разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Предвид ненарушаването, на което и
да е от правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемия и съответно
липсата на обективна съставомерност на процесното престъпление, правилно контролирания съд е
приел, че в случая не е налице и субективната страна на престъплението по
чл.343 от НК, доколкото Я. не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а и не е бил длъжен. Предвид
всичко изложено дотук, правилен и законосъобразен се явява крайния правен извод
на контролирания съд, че осъщественото от обвиняемия деяние представлява
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и не съдържа признаците на
престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, доколкото не е извършено виновно
от обвиняемото лице. Подсъдимия се е движел по път с предимство и не би могло
да се приеме, че в съзнанието му е следвало да се отрази обстоятелството, че
движещите си по пътното платно без предимство водачи на МПС, в това число и св.
Н., няма да спрат и по този начин да му осигурят преминаването по пътя с
предимство, по който подсъдимия се е движел. Последния не е имало как да знае
или предполага, че св. Н. няма да спре и съответно по този начин да се приеме,
че е разполагал с възможността да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Предвид всичко изложено до
тук в настоящия случай правилно контролирания съд е приел, че намира приложение
разпоредбата на чл.15 от НК, на което основание подсъдимия е признат за
невиновен и е оправдан.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна.
Предвид на
това атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде
потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 338, вр. чл. 334, ал. 6
от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 24.10.2016 г. по НАХД № 20977/2015
г. по описа на
СРС, 115-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.