Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 05.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1 358
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и иск с правно
основание чл. 497 от КЗ.
Ищецът – М.А.А. твърди, че на 09.09.2017г. в гр. Раковски по път II - 56
до 81 км., при управление л.а. „Опел Мерива“, с peг. № ********, водачът И.Д.Й. нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултата на което блъснал движещия се по банкета
велосипедист М.А.. В резултат на настъпилия удар са причинени телесни повреди на
М.А. М.. Посочва, че по случая е образувано ДП №247/2017 г. по описа на
РУП-Раковски, пр.пр. №7736/2017г. на РП-Пловдив, което към настоящия момент е
висящо и не е приключило с окончателен акт. Посочва, че относно описания лек
автомобил има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със срок на
валидност от 12.09.2016 г. до 12.09.2017 г. с ответника. Твърди, че е предявена
претенция срещу ответника, по която ищецът е представил всички необходими
документи, но застрахователят не се е произнесъл в законоустановения
срок. Твърди, че в резултат на процесното ПТП е
получил следните травматични увреждания: счупване на бедрената шийка,
закрито-фрактура коли фем.декстра;
денодацио крурис; ВЛЦ антебрахи декстра; има множество
натъртвания, наранявания и травми по цялото тяло. След инцидента на 09.09.2017
г. е приет за лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД- гр.Пловдив, направено му е
оперативно лечение - тотално смяна на тазобедрена става. На 15.09.2017г. ищецът
е изписан от болницата. С експертно решение на ТЕЛК №2572/06.12.2017г. на МБАЛ
„Св.П.“ П.ЕООД на пострадалия е определена 52 % вид и
степен на увреждане пожизнено с диагноза: счупване на бедрената кост. Посочва,
че в резултат на увреждането търпи силни болки и много страдания, като възстановяването
продължава и към настоящия момент. При издаване на експертното решение, три
месеца след ПТП, е установена затруднена походка и придвижване с помощни
средства. Вследствие на травмите пострадалият е трябвало дълго време да спазва
режим на покой, като за известен период от време е разчитал на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Вследствие
на инцидента ищецът за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот,
лишен е от контактите с приятелите, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в
състояние да се натоварва физически и психически. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 25 500 лева, частичен иск от 80 000
лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 09.09.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В
допълнителната искова молба е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 275
от делото/. Представени са и писмени бележки.
Ответникът – „ДЗИ – О.З.” ЕАД в
депозирания от него писмен отговор оспорва твърденията, че описаното ПТП е
причинено от действията на водача на посочения лек автомобил. Оспорва, че
застрахованият водач е блъснал движещия се по банкета велосипедист - ищеца.
Твърди, че пострадалият не се е движел по банкета на пътното платно, а по
платното за движение в посока, срещуположна на посоката на движение на МПС.
Заявява, че ударът между МПС и велосипеда е настъпил в резултат на внезапно
предприетата от велосипедиста маневра „завой наляво" и навлизането му в
платното за движение на МПС, поради което водачът на МПС не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара. Твърди, че вина за настъпване
на ПТП има изцяло пострадалият ищец М.А.А.. Същият с
виновното и противоправното си поведение е причинил
настъпването на събитието и вредоносните последици от него. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция. Посочва, че от представеното
по делото експертно решение на ТЕЛК се установява, че посоченият процент
нетрудоспособност е определен и въз основа на предхождащи, съпътстващи общи
заболявания при ищеца, недължащи се и несвързани с настъпилото ПТП, поради
което установеният процент трайно намалена неработоспособност не следва да се
взема предвид при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 277 от делото/.
В
съдебно заседание на 16.06.2021г. съдът е допуснал увеличение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди от 25 500 лева на 50 000 лева, като част
от 80 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
На
26.10.2017г. ищецът чрез негов пълномощник е заявил претенция до ответника за
заплащане на обезщетение относно процесното ПТП /л. 6
от делото/. По делото на страници
7 е представено писмо изх. № 92-14719 от 02.11.2017г. от ответното дружество, с
което ищецът е уведомен, че по образуваната преписка № 43072951700215 следва да
представи документи конкретно посочени, както и банкова сметка.
***ъставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. № 2017-1024-2630 от 09.09.2017г. /страница 10 от делото/, в който е
отбелязано, че е образувано ЗМ №247 от 09.09.2017г. по описа на РУ – Раковски. По
делото на страница 130 е представено и прието писмо изх. № 7736 от 19.02.2019г.
на Районна прокуратура гр. Пловдив, от което се установява, че ДП № 247/2017г.
по описа на РУ на МВР гр. Раковски, пр.пр. № 7736/2017г. по описа на Районна
прокуратура гр. П./които са образувани във връзка с процесното
ПТП/ е прекратено с постановление от 18.05.2018г., потвърдено с постановление
на Окръжен съд гр. Пловдив.
По
делото на страница 12 е представено Експертно решение № 2572 от зас. № 179 от 06.12.2017г. на ТЕЛК, от което се установява,
че на ищеца М.А. е определена 52% неработоспособност – пожизнено, с водеща
диагноза: счупване на бедрена кост. В същото е посочено, че ищецът има и други
общи заболявания, но относно водещата диагноза е определен процент – 50%.
Вписано е, че ищецът има затруднена походка и се предвижва с помощни средства.
По
делото на страници 13 е представена eпикриза по ИЗ № 55135/2017
на УМБАЛ „С.Г.“ АД - Пловдив, от която се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 09.09.2017г. с окончателна диагноза: счупване на
бедрената шийка, закрито. На същата дата е извършена операция, при която е
извършена тотална смяна на тазобедрена става. На 15.09.2017г. е изписан от
лечебното заведение, като са дадени препоръки да не натоварва десен долен
крайник за срок от 30 дни. Насочен е за рехабилитация и физиотерапевтично
лечение стационарно. Назначена му е медикаментозна терапия за срок от 25 дни и
е определен ден за сваляне на конци.
По
искане на ответната страна пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят И.Д.Й.
– участник в процесното ПТП, водач на лекия
автомобил. Свидетелят описва настъпването на ПТП - пътувал за гр. Пловдив, пред с. Стряма,
пътят е прав и няма ограничение на скоростта и от с.Стряма за Парчевич се
движел велосипедист. Без да даде знак, да вдигне ръка за завиване на ляво и без
жилетка, свил в неговото платно и се ударил в колата. Той се движил в другото
платно, а свидетелят пътувал за гр. Пловдив. Пред велосипедиста не е имало друго
превозно средства. Свидетелят заявява, че видял велосипедиста, когато бил на
около 10 метра от него. Той веднага свил срещу него, пред колата. Ударът
настъпил в десния фар на лекия автомобил. Там, където ищецът предприел тази
маневра няма разклон, разклонът е по-напред. Й. сочи, че се е движил със
скорост от около 70-80 км., няма ограничение на скоростта, а велосипедистът се
движел почти на средата на неговото платно. Свидетелят посочва, че
велосипедистът се движел бързо, малко криволичел. Лъкатушенето било още, когато
се движел в неговото платно.
По
искане на ответника пред настоящия съдебен състав е разпитан и свидетелят - М.И.Л.
– очевидец на ПТП. Свидетелят посочва, че карал зад водача на л.а. „Опел“, на
дистанция около 200-300 м. със скорост 80 – 90 км/ч., а вероятно водачът на
лекия автомобил опел пред него с по-ниска скорост,
защото го е настигал. Велосипедистът се движел срещу колата, срещуположно на неговата
посока, по банкета, не на шосето и пресякъл двете платна - неговото и след това
навлязъл в платното на шофьора на опела. Маневрата е била внезапна. Свидетелят
посочва, че там, където ищецът е завил, има автосервиз, а от страната, от
където той идвал, има завод. Няма регулиран достъп до сервиза. Спрял и видял
човек да лежи от страни на пътя, видимо ударен в крака. Единият фар и мигач на
колата бил ударен. На около 200-300 м. видял насрещно движещия се камион. Не е забелязал
особености в поведението на велосипедиста. Маневрата била внезапна, на около
300 м. от неговия автомобил. Видял велосипедиста
на осовата линия, видял нещо черно как пресича
платното и после как лети, помислил, че е животно, но след това видял, че е
велосипедистът. Изхвърлил го от дясната страна на не повече от метър-два от
страни на пътя. Водачът спрял на около 10 метра след удара. Велосипедистът
нормално
въртял педалите, не ускорено. Видял го, че излиза от банкета. Заявява, че не е
гледал постоянно велосипедиста от банкета до удара, но не е имало друг
автомобил, който да му пречи.
По
искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят М.А.М. –
брат на ищеца. Свидетелят посочва, че направили операция на брат му, сменили
тазобедрена става, за която заплатили сума в размер на 1 380 лева. Поставили му
и гипс, които носил около 45-50 дни, през който период брат му не могъл да
става. След като свалили гипса, ищецът продължил да не може да става, защото
имал рана на около 20-30 см. над глезена на същия крак, която много трудно
зараснала. Свидетелят сочи, че и сега ищецът сам не може да се обслужва и има
нужда от грижи. Снаха му се грижела за него, както и внуците. Посочва още, че
за периода около седмица – десет дни, ищецът е правил рехабилитация в „Евро хоспитал“. В следствие на ПТП станал по-нервен, предвижва
се с патерици. Не може да кляка, седнал се къпе. Отказвал да излиза, отчаял се.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания:
- счупване на шийката на дясната бедрена
кост;
- Денодацио/
оголване, ожулване/ крурис декстри;
- Разкъсно контузна рана на дясната предмишница;
- Счупване на петата метатарзална
кост на дясното ходило;
- Контузио капитис.
Вещото
лице описва, че по спешност е проведено болнично лечение в УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД. На 09.09.2017г. е извършена операция, при която е извършена замяна на
дясната тазобедрена става с изкуствена /двуполюсна смяна на тазобедрена става/.
Поставена е гипсова имобилизация на десния долен
крайник с гипсов ботуш за 30 дни. Проведена е рехабилитация в болница „Еврохоспитал” и в домашни условия. Вещото лице посочва, че
остатъчните явления от травмата на тазобедрената става са ограничение в
движенията, затруднено придвижване с помощни средства и болков
синдром. В проведеното на 06.11.2019г. открито съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че възстановяването на функцията на протезираната
тазобедрена става е значително по-бавен процес от възстановяване на ходилото и
изисква по-продължителна рехабилитация. Лечението след протезирането
протича с редуване на периоди на постелен режим и
рехабилитация. Този период продължава до края на 6-та седмица от операцията,
42-рия ден, това е периодът, в който меките тъкани зарастват достатъчно здраво
и осъществяват така наречената вторична стабилност на протезираната
става. Посочва, че след този период пациента може да стане, да отиде до
тоалетна и да се нахрани. Заключението е изготвено без да е извършен личен
преглед на ищеца, тъй като последният не се е явил.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е посочен най-вероятен механизъм на ПТП: на 09.09.2017 г. около
10,00 часа по второкласен път II-56, в района на км 81+000 , в посока от гр.
Раковски към с. Стряма се е движил л.а. „Опел Мерива“,
с per. № ********, управляван от водача И.Д.Й. със
скорост 70 -75 км/ч. Когато се е приближавал към автосервиз, намиращ се в дясно
от пътя срещу него в лентата за насрещното движение се е движил велосипед и
велосипедиста М.А.А., със скорост около 12,3 км/ч.
Когато
л.а. Опел Мерива е бил на отстояние
от мястото на удара на 39,8 - 45,5 метра, велосипедистът е предприел ляв завой,
за да навлезе в площадката пред автосервиза. Тъй като това отстояние
е по-малко от опасната зона за спиране 58,6 метра, водачът на л.а. Опел Мерива не е имал възможност да спре преди мястото на удара
и не е могъл да предотврати удара и произшествието. Лекият автомобил е ударил
велосипеда и велосипедиста в дясната им страна на около 13 метра след ориентира
-трафопоста. От удара велосипедът с велосипедиста са били отхвърлени напред и
надясно по посоката на движение на автомобила. Експертизата приема,
велосипедистът е навлязъл в лентата за движение на автомобила и водачът на
лекия автомобил не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е
могъл да предотврати удара и ПТП. Той е имал възможност да предотврати удара,
ако се е движил със скорост не по- висока от 58 км/ч. Вещото лице заявява, че
ако велосипедистът се е огледал внимателно, преди да предприеме левия завой,
той е имал възможност да види насрещно движещият се л.а. Опел Мерива и е могъл да изчака и да го пропусне, след което да
завие наляво. В проведеното на 04.03.2020г. открито съдебно заседание, вещото
лице пояснява, че не може да се прецени скоростта на велосипедиста по
уврежданията на велосипеда и МПС-то.
По
искане на страните е допусната допълнителната задача към съдебно-автотехническата
експертиза. Вещото лице приема, че спрямо момента, в който велосипедистът
започва да навлиза в платното за движение на пътя с. Стряма - гр. Раковски,
като завива наляво, движейки се в асфалтираната площадка, на 1,0 м вдясно от
десния край на платното водачът на л.а. „Опел Марива е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да
предотврати произшествието. Но към момента, в който велосипедистът навлиза вече
на платното за движение, срещуположното на водача на лекия автомобил,
последният не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП.
В
съдебно заседание на 24.02.2021г. вещото лице е посочило, че направените от нея
изчисления са при време на реакция на водача на лекия автомобил – 1, 2 секунди.
Обяснил е, че е приел тази стойност, тъй като в теорията е прието, че когато в
полезрението на водача на превозно средство има обект, който може да създаде
опасност, но не подсказва, че ще я направи се приема именно това време за
реакция. Предвид това и доколкото един от разпитаните свидетели е посочил, че
велосипедистът е завил рязко, вещото лице е приел да използва тази стойност.
По
делото е приет /л. 240 – 241/ протокол от разпит, направен в образуваното
досъдебно производство относно процесното ПТП, на
велосипедиста – ищец. В него същият е посочил, че се е движел от лявата страна
по платното за движение по асфалта на един метър от банкета.
По
искане на страните е допусната допълнителна авто –
техническа експертиза, която не е оспорена и съдът кредитира като обективна и
точна. В нея е определен пътят, който изминава лекия автомобил при скорост 70
км/ч преди да започне да спира и да оставя спирачни следи – 31, 11 метра и при
75 км/ч – 33, 33 метра. Въз основа на тези данни вещото лице е направило извод,
че ако велосипедистът преди ПТП се е движил в десния край на платното за
движение, при своевременно спиране на л.а. Опел Мерива,
той ще премине пред предната част на автомобила, няма да е ударен директно,
защото автомобилът ще удари задното колело на велосипеда, а велосипедистът ще
се плъзне по дясната му страна,
като може да е ударен от дясното огледало, което е извън габарита на
автомобила. Ако велосипедистът се е движил около средата на дясната си пътна
лента, при своевременно спиране на л.а. Опел Мерива,
той няма възможност да премине пред автомобила и ще е ударен също директно от
предната част на процесния автомобил. При условие, че
велосипедистът е предприел завиване наляво от десния за него банкет към
момента, в който се е отклонил на 30° наляво, водачът на л.а. Опел Мерива не е имал възможност, нито да спре автомобила преди
мястото на удара, нито забавяйки движението му е имал възможност да пропусне
велосипедиста да премине пред автомобила. Според вещото лице най – ранният
момент, от който водачът на лекия автомобил може да предположи, че
велосипедистът ще предприеме маневра да завие е когато същият се отклони наляво
с повече от 30 градуса. Практика е в наказателните дела като момент, от който
възниква опасност за водача на лекия автомобил да се приема навлизането на
велосипедиста в лентата на насрещно движещия се автомобил.
По
искане на ищеца са допуснати допълнителни два въпроса към съдебно-автотехническа
експертиза. В него е посочено, че мястото на настъпване на процесното
ПТП е извъннаселено място, при което няма поставени
пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на превозните средства. Вещото
лице посочва, че при време на реакция на водача 1.0 сек на л.а. „Опел Мерива“, възможността на водача му да предотврати удара
и ПТП е както следва:
1. При движение на велосипеда в средата на
дясната си пътна лента и завиване наляво, велосипедът изминава до мястото на
удара 6,6 м, за 1,93 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“
не е имал възможност да спре преди мястото на удара, не е имал и възможност да
пропусне велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и
аварийно спиране, както при 70 така и при 75 км/ч
2. При движение на велосипеда в дясната част
на дясната си пътна лента и завиване наляво, велосипедът изминава до мястото на
удара 8,0 м, за 2,34 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“
не е имал възможност да спре преди мястото на удара, но е имал възможност да
пропусне велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и
аварийно спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч
3. При движение на велосипеда в десния банкет
и завиване наляво, от момента на навлизане на велосипеда в платното за движение
той изминава до мястото на удара 7,4 м,
за 2,17 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“ не е имал
възможност да спре преди мястото на удара, но е имал възможност да пропусне
велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и аварийно
спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч.
4. При движение на велосипеда в десния
банкет, от момента на започване на завиване на велосипеда наляво, велосипедът
изминавал максимален път 10,8 м до мястото на удара за 2,17 сек, водачът на
л.а. „Опел Мерива“ е имал възможност да спре преди
мястото на удара и е имал възможност да пропусне велосипеда да премине пред
автомобила, защото ще спре на 6,72 м преди мястото на удара чрез своевременна
реакция и аварийно спиране при 70 км/ч и на 5,10 м преди мястото на удара при
75 км/ч.
При
време на реакция на водача 1.2 сек на л.а. „Опел Мерива“,
възможността на водача му да предотврати удара и ПТП е както следва:
1. При движение на велосипеда в средата на
дясната си пътна лента и завиване наляво, велосипедът изминава до мястото на
удара 6,6 м, за 1,93 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“
не е имал възможност да спре преди мястото на удара, не е имал и възможност да
пропусне велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и
аварийно спиране, както при 70 така и при 75 км/ч
2. При движение на велосипеда в дясната част
на дясната си пътна лента и завиване наляво, велосипедът изминава до мястото на
удара 8,0 м, за 2,34 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“
не е имал възможност да спре преди мястото на удара, но е имал възможност да
пропусне велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и
аварийно спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч
3. При движение на велосипеда в десния банкет
и завиване наляво, от момента на навлизане на велосипеда в платното за движение
той изминава до мястото на удара 7,4 м,
за 2,17 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“, не е имал
възможност да спре преди мястото на удара, но не е имал възможност да пропусне
велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и аварийно
спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч.
4. При движение на велосипеда в десния
банкет, от момента на започване на завиване на велосипеда наляво, велосипедът
изминавал максимален път 10,8 м до мястото на удара за 2,17 сек, водачът на
л.а. „Опел Мерива“ е имал възможност да спре преди
мястото на удара и е имал възможност да пропусне велосипеда да премине пред
автомобила, защото ще спре на 2,84 м преди мястото на удара чрез своевременна
реакция и аварийно спиране при 70 км/ч и на 0,93 м преди мястото на удара при
75 км/ч.
От
деформациите и повредата на велосипеда и автомобила се доказва, че ударът върху
велосипеда е нанесен в задната му половина в посока от дясно на ляво, като
велосипедът се е движил в посока от ляво на дясно спрямо автомобила. В
проведеното на 16.06.2021г. открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че ПТП
е настъпило срещу автосервиз, намиращ се в ляво по посока на движение на
велосипеда или в дясно по посоката на движение на лекия автомобил и е
отдалечена сграда, самостоятелна. Срещу нея, от другата страна на пътя между
Стряма и Раковски има някаква складова база, където има други постройки. В
дясно на велосипедиста има няколко постройки и два черноземни пътя. Когато има
голямо свободно пространство и след това се появяват постройки, водачът трябва
да е по-внимателен, тъй като велосипедистът се намира в този район, но той не може да предвиди
неговите действия. Експертът заявява, че не може да се изключи време на реакция
1 секунда. Посочва, че съгласно Правилника велосипедистът следва да се движи в
десния край на платното.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1. механизъм
на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
валидно възникнало застрахователно правоотношение с ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие
относно описания в исковата молба лек автомобил,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
8.
какви документи са представени на ответника за установяване на претърпените от
ищеца увреждания.
Спорният
въпрос за страните е механизмът на настъпване на процесното
ПТП, в който се открояват няколко подвъпроса:
-
къде
се е движел велосипедиста преди настъпване на ПТП,
-
от кой момент е възникнала опасност за водача на лекия автомобил и е било
необходимо същият да реагира, и
-
каква е била пътната обстановка, с оглед преценката на необходимото време за
реакция на водача на лекия автомобил.
В
основното заключение на авто – техническата
експертиза вещото лице е приело, че водачът на лекия автомобил се е движел със
скорост 70 – 75 км/ч. Този извод не е оспорен от страните и съдът го възприема.
От заключението на вещото лице се установява, че процесното
ПТП е настъпило в извъннаселено
място, в който участък няма въведени ограничения на скоростта на движение на
лекия автомобил.
Относно
мястото на движение на велосипедиста преди настъпване на процесното
ПТП има събрани свидетелски показания – на водача на лекия автомобил, който
посочва, че се е движел по средата на срещуположното на него пътно платно и е
лъкатушил /криволичел/ и на очевидец на ПТП /водача на лекия автомобил, движещ
се след водача на лекия автомобил, участник в ПТП/, който посочва, че
велосипедиста се е движел по банкета на срещуположното на тях пътно платно. При така съществуващото противоречие в
показанията на двамата свидетели и предвид възможната заинтересованост на
водача – участник в ПТП, съдът кредитира показанията на свидетеля – очевидец и
приема, че велосипедиста преди настъпване на процесното
ПТП се е движел по банкета от страната на срещуположното на лекия автомобил
пътно платно.
Относно вторият спорен въпрос съдът
счита, че следва да се преценят следните факти – правната уредба в ЗДвП относно
мястото, по което следва да се движат велосипедистите и начина на извършване на
маневрата. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗДвП (5) Когато няма специално
предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и
други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения
отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и
ако това не пречи на другите участници в движението. Съгласно чл. 80, т. 1 и т. 2 от ЗДвП „Водачът на велосипед е длъжен да
ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места и да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение”. При съпоставка на правната уредба с
конкретното поведение на ищеца се установява, че същият се е движел на
определеното за тази цел място с велосипеда – банкета на дясното пътно платно
по посоката му на движение, но без да е използва светлоотразитена
жилетка /и двамата свидетели не са посочили, че същият е имал такава/. Според
двамата свидетели маневрата от ищеца е извършена без да е подаден сигнал за
това, внезапно. При така приетото настоящият съдебен състав приема, че
поведението на велосипедиста може да бъде определено като опасно за водача на
лекия автомобил от момента на навлизане на велосипедиста на пътното платно,
което е срещуположно на платното на движение на лекия автомобил. Независимо, че
липсва подаден сигнал от велосипедиста за завиване, рязкото навлизане на
платното за движение и внезапността на маневрата, са
индикация за намеренията му.
Третият
спорен въпрос е времето, което е необходимо за реакция на водача на лекия
автомобил. В заключенията на вещото лице са разгледани два варианта: 1 секунда
/съгласно приетото за мястото на движение на велосипедиста и мястото на
възникване на опасност за водача на лекия автомобил това е представения от
вещото лице трети вариант/.
3. При движение на велосипеда в десния банкет
и завиване наляво, от момента на навлизане на велосипеда в платното за движение
той изминава до мястото на удара 7,4 м,
за 2,17 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“ не е имал
възможност да спре преди мястото на удара, но е имал възможност да пропусне
велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и аварийно
спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч.
3. При движение на велосипеда в десния банкет
и завиване наляво, от момента на навлизане на велосипеда в платното за движение
той изминава до мястото на удара 7,4 м,
за 2,17 сек, водачът на л.а. „Опел Мерива“, не е имал
възможност да спре преди мястото на удара, но не е имал възможност да пропусне
велосипеда да премине пред автомобила, чрез своевременна реакция и аварийно
спиране, както при 70 км/ч така и при 75 км/ч.
Видно
от цитираните два варианта, същите са идентични и няма значение какво време за
реакция ще бъде избрано дали 1 секунда или 1, 2 секунди и в двата случая по
отношение на водача на лекия автомобил произшествието е предотвратимо в случай,
че същият своевременно е реагирал и задействал спирачната система на
автомобила. При така приетия механизъм за настъпване на процесното
ПТП, следва, че вината за неговото настъпване е на водача на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на увреждания на ищеца в резултат на процесното ПТП: счупване на шийката на дясната бедрена
кост; денодацио/ оголване, ожулване/ крурис декстри; разкъсно контузна рана на дясната
предмишница; счупване на петата метатарзална
кост на дясното ходило и контузио капитис.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 75 г.,
продължителният лечебен и възстановителен период болничен престой от 6 дни,
през който е извършена операция на смяна на дясна тазобедрената става на ищеца,
около 2 месеца постелен
режим, без възможност за самообслужване, претърпените неудобства от личен и
битов характер и липса на пълно възстановяване: ограничени движения,
предвижвания на ищеца с помощни средства и болков
синдром, както и отражение в психологичен план – ищецът е станал по – нервен, отчаял
се е и се отказвал да излиза, съдът
намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че:
-
велосипедистът не се е движел по банкета, а на платното за движение и
-
предприел е внезапна маневра завой наляво. Съдът намира, че първото възражение
е неоснователно, предвид приетия механизъм на настъпване на процесното
ПТП, съгласно който преди настъпването му ищецът се е движел по банкета на
пътното платно. Относно второто наведено възражение за съпричиняване,
съдът счита, че същото е основателно, тъй като предвид събраните свидетелски
показания действително велосипедистът е предприел внезапно маневрата завой
наляво, без да е дал предупредителен знак преди това.
С оглед
на изложеното, съдът приема, че има допуснато нарушение в поведението на
ищцата, поради което е налице съпричиняване от нейна
страна при настъпване на произшествието, което се определя на 25%.
При така
направените изводи, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 30 000
лв., като над тази сума до предявения размер от 50 000 лв. се отхвърли.
Относно предявените искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът претендира осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди, за периода, считано от 09.09.2017 г. – датата на
настъпване на процесното ПТП
Съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от
момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
- самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се
произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ
последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице
да посочи и представи всички необходими документи за установяване на фактите
относно заведената щета.
В
разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателство /писмо от ответника – л. 7/, се установява, че ищецът е уведомил
ответника за настъпване на процесното ПТП, въз основа
на което е образувана преписка по щета при него, но същият е изискал от ищеца
да му представи допълнителни документи: протокол за оглед на
местопроизшествието, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, автотехническа експертиза, съдебно – медицинска експертиза,
протокол за химическа експертиза на кръвта на ищеца и удостоверение за банкова
сметка. ***редоставени от ищеца на ответника. Съдът
счита, че изисканите документи от ответника са необходими за установяване на
механизма на настъпване на процесното ПТП /протокол
за оглед на местопроизшествието/, поради което следва на основание чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ да се приеме, че доколкото те не са представени от ищеца, то за
ответника не е започнал да тече срок за произнасяне по щетата и следователно
към датата на подаване на исковата молба тази страна не е изпаднала в забава.
С оглед на така изложеното следва да бъде
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху определения размер на
обезщетението от датата на настъпване на процесното
ПТП до датата на подаване на исковата молба. По отношение на първоначално
предявения размер на иска – 25 500 лв. следва да се присъди законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2018г. до окончателното й
изплащане и върху сумата от 4 500 лв. от 16.06.2021г., предвид обстоятелството,
че увеличението в размера на предявения иск е направено на 16.06.2021г.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
Процесуалният представител на ищеца претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно представения договор
за правна помощ и съдействие е уговорено безплатно предоставяне на адвокатските
услуги на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като на
стр. 276 е представено и удостоверение, че пълномощникът е регистриран по ЗДДС.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на процесуалният представител на ищеца - 1 716 лв. с ДДС.
Направените от ответника разноски са в размер на 1
215 лв., от които 200 лева - депозит по допуснатата съдебно – медицинска, 500
лв. – депозит за авто – техническа експертиза, 100
лв. – депозит за допълнителна авто – техническа
експертиза и 50 лв. – депозит за втора допълнителна авто
– техническа експертиза, 160 лева – депозит за свидетели, 5 лв. – такса за
издаване на съдебно удостоверение и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сумата 486 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК /страница 5 от делото/, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1 200 лв.,
съразмерно уважената част от иска, както и сумата 396 лв. – съразмерно на
заплатените от бюджета разноски за събиране на доказателства по искане на ищеца
– 260 лв. – депозит за съдебно – медицинска експертиза, 100 лв. – депозит за авто – техническа експертиза и 200 лв. – депозит за
допълнителна авто – техническа експертиза.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.А.А., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.09.2017г., за което е съставен
Констативен протокол за ПТП №2017 – 1024 - 2630/09.09.2017г. от дежурен ПТП – ОД
на МВР - Пловдив, РУ – Раковски, ведно със законната лихва върху сумата от
25 500 лв., считано от 31.01.2018г. до окончателното й изплащане, ведно със
законната лихва върху сумата от 4 500 лв., считано от 16.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лв. до
предявения размер от 50 000 лв. – частичен иск от иск в пълен размер от
80 000 лв., както и иска с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума за 09.09.2017г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.К., адвокат от САК, с
адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 1 716 лв.
ОСЪЖДА М.А.А.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** -
чрез адвокат П.К. да заплати на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 486 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с
адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1 596 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: