№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна
СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1124/2020 г.
на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г.Т.П. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Б.К., срещу Решение № 333 от 25.02.2020 г. по АНД №
5633/2019 г. на Районен съд – Варна. (ВРС), с което е изменено Наказателно
постановление (НП) № 23-0000562/23.10.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО
„АА“) гр. Варна,
като е намален размерът на наложеното на основание чл. 177, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) административно
наказание „глоба“ от
3 000 лв. на 1 000 лева.
Според касатора решението на ВРС
е необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че съдът е допуснал до участие в процеса лице, което няма
право да осъществява процесуално представителство на ОО „АА“ Варна, предвид на
чл. 16, ал.2, т. 4 от Устройствения правилник на ИА „АА“, във връзка с чл. 18,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ГПК. На следващо място се поддържа,
че въззивният съд не е обърнал внимание на недоказаността на вмененото деяние.
Сочи се, че в тежест на административнонаказващия орган е доказване на виновното
поведение на нарушителя, доколкото претоварването не е установено по
предвидения в закона ред – с измерване на място с надлежна везна,
регламентирано в Закона за измерванията, а и не е установено дали устройството,
от което е издадена кантарната бележка, е калибрирано и отговаря на
метрологичните изисквания. Настоява се, че водачът на тежкото ППС не може да
бъде субект на административното нарушение, доколкото не следва да носи
отговорност за липсата на издадено разрешително. Искането е да се отмени
решението на ВРС.
Ответникът - Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез мл. експерт И. Г., в
писмен отговор по жалбата изразява становище за неоснователността й, като се
сочи следното: Приложима е втората хипотеза на чл. 32, т. 3 от ГПК, предвид
приложеното удостоверение за правоспособност № 589/24.10.2011 г.; Нарушението е
безспорно доказано, предвид двата документа, от които се установяват
действителните количествата; Налице е компетентност на служителите на ИА „АА“
да съставят актове за този вид нарушения – чл. 91, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 10 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП); Водачът е могъл и е бил длъжен да
спазва нормативно установените правила, поради което неговата отговорност
следва да се потърси, а не на превозвача; Възражението, че водачът няма
възможност да се снабди с разрешително/квитанция за претоварването е неотносим
към настоящия казус, доколкото нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ регламентира претоварване до 5 000 кг, а водачът
е установено да управлява състав от ППС с претоварена максимално допустима маса
от 11 380 кг, следователно дори и да бе заплатена таксата за претоварената
маса на автомобила, то отново би било налице нарушение. Искането е да се остави
в сила обжалваното решение на въззивния съд.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че твърдяното
претоварване не е установено по надлежния ред с техническо средство, каквито са
изискванията на закона.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, установяващите се от събраните
по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалбата на Г.Т.П. срещу НП
№ 23-0000562/23.10.2019 г.,
издадено от Началника на ОО
„АА“ - Варна, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата). Според наказателното
постановление нарушението се състои в това, че на 07.08.2019 г. , около 22:20
ч., в гр. Варна, ул. „Девня“, на 30 метра след кръстовището за бул.
„Република“, посока ЖП гара Варна, П. управлява влекач, с прикачено
полуремарке, собственост на „Ви АЙ Транс 96“ ЕООД, извършващ обществен превоз
на товари – 6 820 кг пшеница, видно от Товарителница сер. „М“ №
172700/07.08.2019 г. и пропуск за извозване 21758619 от 07.08.2019 г. по
посочен в НП маршрут, като при проверката е установено, че водачът извършва
превоз на пшеница със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке
с три оси с обща маса 51 380 кг, видно от пропуска за извозване, което
надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване от 40 000 кг с 11 380 кг, установени
от министъра на РРБ. Посочено е, че към момента на проверката не е представена
квитанция от АПИ за претоварване. Определеният размер на наложената глоба е
посочено, че е съобразен с високата степен на обществена опасност, която
представлява управлението на автомобил, чиято маса превишава нормативно
установената, както и с оглед на факта, че в Регламент 2006/403 от 18.03.2016
г. на ЕПС, точка 4. Претоварването с 11 380 кг попада в т. 3 и деянието е
класифицирано като „най-тежко нарушение“. НП е издадено въз основа на съставен
АУАН на 07.08.2019 г.
ВРС приема, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, посочени са
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено
във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и
нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение. По възраженията на наказаното лице, ВРС изтъква, че
посочването в АУАН и НП, че към момента на проверката П. не е представил
квитанция от АПИ, е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото
нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за
движение. От друга страна, според ВРС правилно е прието, че нарушението е извършено
на 07.08.2019 г., като мястото на нарушението е идентично с това на извършване
на проверката и обуславя териториалната компетентност на наказващия орган,
предвид и заповедта на министъра на ТИТС за делегиране на правомощия на
началниците на ОО “АА“ да издават НП за нарушения по ЗДвП.
Направен е извод за доказаност,
че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.
Позовавайки се на представените от самия водач документи, съпътстващи
извършвания от него превоз, неоспорени в нито един момент от производството по
издаване на НП, ВРС сочи, че наказаното лице не е отрекло по същество
извършеното нарушение и не твърди неистинност на процесните документи. За
неоснователно е прието възражението, че установяването на действителното тегло
на проверяваното превозно средство следва да бъде доказано чрез измерване с
измервателно средство, като съдът посочва, че нормата на чл. 35, ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. касае проверката и заверяването на разрешителното
или документа за платена такса в случаите на чл. 14, ал. 3 на влизащите и
напускащите страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани
на ГКПП от длъжностните лица на Агенция „Митници“. Предвид бланкетния състав на
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, запълнен с разпоредбата на чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, ВРС приема, че
именно тези норми са нарушени – не е спазено изискването за максимално
допустима маса на движещото се ППС, което наместо с изискуемата максимална маса
от 40 000 кг, е с общо тегло 51 380 кг, в каквато насока са
показанията на свидетеля по делото и приложените към
административнонаказателната преписка и представени от въззивника по време на
проверката товарителница, пропуск за извозване и пътен лист. ВРС е посочил, че наказаното
лице – професионален водач на МПС, е съзнавал, че тежестта на ППС, заедно с
товара, не е съответствала на допустимата максимална маса – 40 000 лв. за
ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, както и че липсва
издадено надлежно разрешително (съответно документ, установяващ плащането на
съответна такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и
товара) и въпреки наличните представи е предприел управлението на ППС.
При преценката дали законосъобразно
е определен размерът на наказанието, ВРС е съобразил, че
административнонаказващият орган е определил същото над средния размер,
позовавайки се на високата степен на обществена опасност на нарушението и
значителното превишаване на допустимата маса повече от 20%, както и че водачът
е наказван три пъти за същото нарушение и за още четири други нарушения на
ЗДвП. Въззивният съд приема, че предвид отчитането от законодателя по принцип с
определянето на значителен по размер минимум на наказанието, не е налице
изключителен превеса на отегчаващите обстоятелства, поради което наказанието се
явява прекомерно завишено. ВРС намира, че наказание в размер малко под средния
– 1000 лв. би постигнало целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въззивният съд излага доводи за
недопустимост да се наложи наказание под предвидения в закона минимум, както и
че доходите на наказания не са определящи за размера на наказанието, а и не са
ангажирани доказателства за имотното състояние на наказания.
С обжалваното решение е изменено
НП, като е намален размерът на глобата от 3 000 лв. на 1 000 лв.
Решението на ВРС е
правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на
всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно
фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл
към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, както
и за незаконосъобразност на определения размер на наказанието „глоба“.
Касационната инстанция препраща
към мотивите на въззивния съд, които напълно споделя.
Неоснователно касаторът твърди,
че осъщественото процесуално представителство на ОО “АА“ Варна е ненадлежно.
Съгласно чл. 30, ал. 4 от ГПК държавните
учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени
правила. Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от
Устройствения правилник на ИА „АА“, на която се позовава касаторът,
регламентира процесуалното представителство на агенцията, а не на ОО „АА“ Варна. Агенцията се ръководи и представлява от
изпълнителен директор, който се назначава от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министър-председателя -
чл. 5 от посочения устройствен правилник. В съответствие с чл. 61 от ЗАНН в
случая като ответник по АНД № 5633/2019 г. на ВРС е конституиран Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Варна, чийто ръководител, на основание чл. 32, т. 3
от ГПК е бил представляван от служител
с юридическо образование в учреждението, който се явява и служител на юридическото лице.
Освен това, в подкрепа на твърдението си за неправилност на решението на ВРС,
недопустимо касаторът се позовава на нарушени чужди права, а именно на тези на
ответника по АНД № 5633/2019 г.
Неоснователен е и доводът за
неправилно ангажиране на отговорността на водача на ППС, а не на превозвача,
собственик на ППС. Според чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - административнонаказателната разпоредба, на основание на която е
ангажирана отговорността на касатора, ясно е посочен субектът на нарушение – „който
управлява“, т.е. това е именно водачът, а не превозвачът, поради което напълно
неоснователни са възраженията на касатора в този аспект, включително по
отношение на неизясняването на обстоятелствата във връзка с превозвача. Без
значение е чие е задължението за заплащане на такса за движението на тежкото
ППС и/или за издаването на разрешително. Законодателят изрично е посочил
водачът на тежкото ППС като административнонаказателно отговорно лице за
деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред. Следва да се посочи, че нормите от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, на които се позовава касаторът в подкрепа
на довода си за неправилно определен субект на нарушението, са относими към
извънгабаритните ППС, а не за тежки ППС.
Установеният ред изисква движещите се по пътя пътни превозни средства
да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Въпросните норми за маса на ППС, предвид конкретното превозно средство –
съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и прикачено полуремарке с три оси,
са регламентирани с разпоредбата на чл. 6 ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
според която норма допустимата
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, за
съчленени ППС с пет, шест и повече оси – МПС с две оси с полуремарке с три и
повече оси, е 40 t. Безспорно се установява, че не е спазен установеният ред,
доколкото е констатирано, че движещото се по пътя процесното превозно средство
е с кантарно тегло не до 40 t, а е 51,380 t, тара 14,560 t и нето 36,820 t, без да са заплатени дължимите такси във връзка с
движението на това тежко ППС, респ. осъществен е съставът на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В случая деянието е извършено при
евентуален умисъл. Писмените документи, въз основа на които контролният орган е
приел, че пътното превозно средство е с тегло от 51 380 кг са частни, изходящи
от трети лица и при извършване на проверката нарушителят не е оспорил верността
им и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. Освен това Пропускът
за извозване № 21758619/07.08.2019 г., в който е посочено кантарно тегло 51,380
t, тара 14,560 t и нето 36,820 t, съдържа подписа на наказаното лице, поради което следва
това доказателство да се цени като признание за негативния факт на
претоварването на управляваното от оспорващия ППС, а и в товарителницата е
посочен същия тонаж на товара – 38 820 кг. Касационната инстанция напълно
споделя мотивите на ВРС по отношение липсата на изискване задължително да се
установи теглото на ППС с измервателно средство, както и мотивите за
неприложимостта на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и препраща към тях на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната,
обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на въззивния съд следва да се остави в сила
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 333 от 25.02.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по АНД № 5633/2019 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.