ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500756 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК
С определение № 1071 от 16.06.2021 год., постановено по гр. дело № 482/2021 година
по описа на Районен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, е
оставена без уважение молбата на К. Г. Н. за изменение решението по делото в частта за
разноските.
Против това определение е подадена частна жалба от К. Г. Н. чрез пълномощник адв.
П.П. от АК – Велико Търново като навеждат оплаквания за неправилност, поради
необоснованост и незаконосъобразност. Отправено е искане към въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното определение и да бъде решен спора по същество, като бъде оставено
без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. Жалбоподателят
смята, че след като още с отговора на исковата молба е признал предявения против него иск
за увеличение на издръжката и не е дал повод за завеждане на делото, то не следва да му
бъдат възлагани в негова тежест сторените от ищеца разноски по делото.
Ответникът по частната жалба – ищец по делото – малолетния Л.К. Н., действайки
чрез своята майка и законна представителка Е.Й. М., представлявана в процеса чрез
пълномощник адв. Кирил Андреев е представил писмен отговор, чрез който оспорва жалбата
като неоснователна. Излага доводи и аргументи относно липсата на порок в обжалваното
определение. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че не е станал причина за завеждане
на делото. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като разгледа частната, изложените в тях аргументи, взе предвид
отговора по частната жалба и като се запозна с данните по делото, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 482/2021 г. по описа на РС – Велико Търново е
образувано въз основа на подадена искова молба от Е. Й.М., действаща като майка и
законна представителка на малолетното си дете Л.К. Н. чрез пълномощник адв. Корил
Андреев против К. Г. Н., чрез която е предявен иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от СК за
увеличение на вече присъдена в полза на малолетното дете месечна издръжка от 120 лв. на
180 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното й плащане. В постъпилия по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от
ответника чрез пълномощник адв. П.П. е направено изявление за признаване на иска. В
отговора е направено искане на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото да
останат в тежест на ищеца, тъй като ответникът е признал иска и не бил дал повод за
завеждане на делото.
Съдът с решение № 46 от 02.04.2021 година е уважил изцяло предявения иск и е
осъдил ответникът да заплаща на ищеца чрез неговата майка и законна представителка
ежемесечна издръжка в размер на по 180 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2021г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото
решение ответникът Н. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 200,00 лв., представляваща направените по делото разноски. Приел е, че липсата
на доказателства относно доброволно заплащане на издръжка в размер на 180 лв. преди
датата на предявяването на иска е достатъчно основание да приеме, че воля за такова
изпълнение не е имало преди образуване на делото. Това дава основани на съда да приеме,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе санкцията на чл. 78,
ал.1 от ГПК
Ответникът е подал молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане решението в
тази му част да бъде изменено, като всички разноски по делото бъдат възложени на ищеца.
Основание за това намира в нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и твърдението, че е признал иска
и не бил дал повод за завеждане на делото. Липсвало каквито и да било доказателства
ответникът с поведението си да е дал повод0 за завеждане на делото – възражение
аналогично на това, което било направено още с отговора на исковата молба.
Съдът с атакуваното определение е оставил без уважение това искане на ответника,
като е изложил подробни мотиви защо то е неоснователно, които изцяло се споделят от
въззивния съд. Районният съд отново се е мотивирал с липсата на доказателства спорът
между страните относно размерът на дължимата издръжка в увеличен размер да е бил
разрешен доброволно преди датата на образуване на делото.
В частната жалба ответникът – жалбоподател отново навежда същото възражение.
Смята, че районният съд неправилно не е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като е
приел, че липсата на доброволно уреждане на спора между страните води до извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Наведен е довод, че няма доказателства
ищцата да е предлагала ответникът да заплаща издръжка в увеличен размер на 180 лв.
2
Така изложените оплаквания на жалбоподателя са изцяло неоснователни. Нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Следователно
предвидени са две кумулативни предпоставки, за да бъде запълнена хипотезата на правната
норма. Не е достатъчно само признание на иска, а водещото е ответникът с поведението си
да не е да повод за завеждане на делото. Всякога липсата на доброволно уреждане на спора
между страните по един правен спор е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. В случая издръжката в размер на 120 лв. е била
определена през 2017г. настоящото дело е образувано на 11.02.2021 година. Очевидно е че
през изминалите години настъпват изменения в обстоятелствата, при които е бил определен
досегашния размер на издръжката – с възрастта на детето негодите нужди безусловно са
нараствали. Размерът на минималната работна заплата в страната също е търпяла изменение
в аспекта на своето увеличение. Тези обстоятелства несъмнено са били известни на
длъжника – ответникът по делото, който на основание чл. 143, ал. 2 от СК дължи издръжка
на своето ненавършило пълнолетие дете, независимо дали то е работоспособно и дали може
да се издържа от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка за
едно дете е в размер на ¼ от размера минималната работна заплата. Всичко това, а и липсата
на доброволно заплащане преди образуване на делото на издръжка в увеличен размер дават
основание и на настоящата съдебна инстанция на приеме, че поведението на ответника е
дало повод за завеждане на делото. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките
на чл. 78, ал.2 от ГПК разноските по делото да се възложат на ищеца в настоящото дело.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че липсата на доказателства ищцата да е
отправяла покана до ответника за заплащате на издръжка в размер на 180 лв. и той да е
отказал следвали да освободят ответника от понасяне разноските по делото.
Имайки предвид изложените по-горе мотиви, Великотърновският окръжен съд като
въззивна инстанция, намира, че определение № 1071 от 16.06.2021 год., постановено по гр.
дело № 482/2021 година по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставена без
уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на К. Г. Н., е правилно и законосъобразно.
Частната жалба против това определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба К. Г. Н., ЕГН
**********, подадена от адв. П.П. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1071 от 16.06.2021 год.,
постановено по гр. дело № 482/2021 година по описа на Районен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4