Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
в.гр.дело №6862 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
от 29.04.2020 год., постановено по гр.дело №62301/2019 год. по описа на СРС,
ГО, 153 с-в, Главна дирекция „Г.П.“ е осъдена да
заплати на И.Г.К. по искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 325.06 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 01.10.2016
год. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.10.2019 год. до окончателното й
изплащане и сумата от 176.13 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.01.2017 год. до 29.10.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 400 лв., като ответникът Главна
дирекция „Г.П.“ е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 60.05 лв. – държавна такса и сумата от 200 лв. – възнаграждение
за вещо лице.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Главна дирекция „Г.П.“. Жалбоподателят поддържа, че през
процесния период ищцата била изпълнявала служебните си задължения на 12-часови
/дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се изчислявало сумирано. При това
сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове бил заплащан като извънреден труд на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. При изчисляване на времето, отработено от
ищцата, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била положена
нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 год., отменена с § 4 от ДР на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., бил регламентиран редът, касаещ
спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 год. до 02.08.2016 год., тъй
като действащата към този момент наредба била отменена, а сега действащата била
в сила от 02.08.2016 год. В случая редът бил регламентиран в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид изложените в отговора на исковата
молба аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която не следвало да се прилага за
служители на МВР, тъй като по отношение на тях през процесния период била
действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице била специална уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР, поради което не намирала приложение нормата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ.
Това било така, тъй като само при кумулативното наличие на предвидените в тази
разпоредба предпоставки, а именно: 1/ подневно отчитане на работното време; 2/
работа на смени; 3/ продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и 4/ трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, можело да въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за
определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ. За
наличието на положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следвало ищцата действително да е работила извън установеното за нея работно
време по график, а същевременно видно било от представените платежни бележки,
че всеки положен от нея час труд своевременно й бил заплащан ежемесечно.
Неправилно СРС бил посочил в диспозитива на решението, че ответникът следва да
заплати сумата за положен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с цел увеличаване
заплащането на положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане
на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които било
разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 часа
дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършило заместване на посоченото
съотношение, за служителите на МВР същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, при което се получавал коефициент 1. Освен това страните по
делото били обвързани от служебно правоотношение, което било регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало
препращаща норма, даваща основание за субсидиарно приложение на нормите на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително НСОРЗ.
ЗМВР бил специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като установявал различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. В този смисъл размерът на
дължимото трудово възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, въз основа на признатата от закона делегация. За процесния
период правната уредба на нощния труд на служителите на МВР се съдържала в чл.
187, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 год., която била съобразена с функциите на МВР и естеството на
извършваната дейност. Тези нормативни актове изчерпвали правната регламентация
на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служители и било
недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата
по жалбата И.Г.К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че правилно първоинстанционният съд се бил позовал на разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, съобразно която при полагането на труд през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч. работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Понятието „нощен труд“ намирало своето легално
определение в чл. 140 КТ, съгласно който нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна била до 7
часа, а нощен бил трудът, който се полагал от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно
коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд, или 8:7 = 1.143.
При липсата на специални норми се прилагали общите такива, поради което и
приложила била НСОРЗ и в частност нормата на чл. 9, ал. 2. Субсидиарното
приложение на КТ било предвидено в чл. 188, ал. 2 ЗМВР, според която
разпоредба, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч.
и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното
производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, по силата на което до 31.08.2019 год. ищцата
изпълнявала длъжността „младши инспектор: старши полицай“ в 01 група на
Гранично контролно-пропусквателен пункт – Аерогара София от Гранично полицейско
управление – София към Регионална дирекция „Г.П.“ – Аерогара при Главна
дирекция „Г.П.“ – МВР, а от 01.09.2019 год. – длъжността „командир“ на
отделение в 01 група на Гранично контролно-пропусквателен пункт – Аерогара
София от Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция „Г.П.“
– Аерогара при Главна дирекция „Г.П.“ – МВР. Ищцата полагала труд на 12-часов режим на работа,
като през исковия период била отработила 1 318 нощни часове, за които й
било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час. В периода от
01.10.2016 год. до 31.12.2016 год. работното време било изчислявано сумирано по
месеци, а от 01.01.2017 год. – сумирано по тримесечия.
Единственият спорен между страните
въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Дневното работно време е обичайното
работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж
чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за
принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за
ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя –
специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от
оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм –
чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и
по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава
обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия
разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през
което трудът се полага /виж и Решение № 14 от
27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция
на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч.
и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187,
ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9
ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото
за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
В този смисъл неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищцата нощен труд. А с оглед
изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищцата допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25
лв. за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава
коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а не претендираният от
ищцата коефициент от 1.143 /7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/. При
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно
нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е
първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент.
По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22.00 ч.
и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно,
че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за
случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за
случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на
отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е
1.143.
Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че през процесния период ищцата е положила нощен труд в
размер на 1 318 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 1 506.48 ч. Възнаграждението за разликата
от 188.48 ч. е в размер на 1 325.06 лв., а обезщетението за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.01.2017 год. до 29.10.2019 год. – на
176.13 лв., до които и релевираните претенции законосъобразно са били уважени от
първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, при
съобразяване на обстоятелството, че задължението за заплащане на претендираното
възнаграждение е възникнало като срочно /след изчитане на всяко тримесечие/.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата действително
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 200 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.04.2020 год.,
постановено по гр.дело №62301/2019 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.“
– МВР, с адрес: гр.София, бул.“*****, да заплати на И.Г.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство
за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/