№ 12889
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110164052 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на “***********” ЕООД, ЕИК
********** срещу „*********” ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 0,61 ст. без ДДС ,
или 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание
такси, едностранно начислени от ответника по фактура № ********* и
издадено кредитно известие към нея ********* , за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г. ,издадени въз основа на договор Договор №********** с
Приложение от 3.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********** с Приложение от 3.12.2021 г., при
мобилен оператор - „**********” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги,
телевизия, интернет-пакети). Ответникът фактурирал сбор от месечни
абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива , като
фактурирани били в повече за един и същ таксуван период, при явно
несъответствие между предоставената услуга и действително платената. Сочи
че многократно чрез телефонни разговори с определения “акаунт-мениджър“
и електронни писма до оператора-ответник, се опитвал да получи
необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране
на различни такси, които не са включени в договора.
Поддържа че с фактура № *********, за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна
услуга № **********, - 11,49 лв. без ДДС, ищцовото дружество е заплатило в
повече от действително дължимите МАТ / месечни абонаментни такси/ за
1
договорените пакети за мобилни услуги – в размер на 0,61ст. без ДДС , т.е.
0,73лв. с вкл. ДДС . Поддържа, че заплатеното по процесната фактура на
посочената стойност е в повече от описаното и дължимо съобразно договора и
приложението , поради което счита заплатената от негова страна сума по
процесната фактура за платена без основание, поради несъответствие с
договорените условия ищеца и доставчика - ответното дружество. Иска се
връщането й при твърдение, че ответникът се е обогатил с посочената сума
при липса на основание , посредством уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „*********“ЕАД , с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че са били налице облигационни отношения
между страните по посочените договори, както и че сумата по процесната
фактура/ кредитно известие/ е била заплатена в полза на ответника.
Оспорва се обстоятелството, че именно ответникът е заплатил сумата -
предмет на иска. Сочи, че услугите са ползвани от лица, които не са служители
и/или не са свързани по някакъв начин с „***********“ ЕООД. В тази връзка
поддържа, че процесната сума била заплатена в брой от лице, което не е
страна по делото, в качеството му на ползвател на услугата и при евентуално
начислена неправомерно и събрана сума по процесната фактура, то същата би
следвало да се възстанови на платилото я лице , а не на ищеца, тъй като по
този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на
лицето, заплатило фактурата.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 69 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 55 ЗЗД съдържа следните елементи: 1) наличието на
неоснователно разместване на имуществени блага – обогатяването на едно
лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване
изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на активи
или намаляване на пасиви или спестяване на разходи, които е трябвало да
бъдат направени, т.е. заплащането на сумата от ищеца, и 2) обедняване на
друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на
сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3) причинно-
следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; 4) стойността, с която ответното дружество се е обогатило
неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради
нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със
стойността , на която последният се е обогатил, а ищецът е обеднял без правно
2
основание.
В настоящият случай съдът с доклада по делото е разпределил в
доказателствена тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главно доказване елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване, а именно, че е заплатил процесната сума от 0,61 лв. без ДДС
или 0,73 лв. с ДДС на ответника, както и че сумата е била заплатена без
основание за това.
След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав счита,
че този фактически състав не е осъществен.
Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства, с
които да установи извършеното плащане в полза на ответника.
С проекта си за доклад ,обявен за окончателен в проведеното открито
съдебно заседание , съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между
страните съществуват облигационни отношения по Договор № ********** с
Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен оператор - „**********” ЕАД, за
2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернетпакети) както и че във
връзка с договора е издадена фактура ********* за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси /МАТ/ за посочените
мобилни услуги, включително и кредитно известие с № ********* към
фактура *********.
Основният спорен въпрос между страните / с оглед и на релевираните с
отговора възражения от ответника/ е свързан с това дали ответникът е
заплатил процесната сума. С отговора на исковата молба не се оспорва, че
сумата е заплатена , но се сочи че същата не е заплатена от ищеца, а от трето
лице. По същество това възражение представлява възражение по активната
материално-правна легитимация на ищеца. Активна материална легитимация
по иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има всяко лице, което предоставя конкретна
престация другиму, т.е. изважда едно благо от своето имущество и го предава
на получаващия. Същата легитимация има и всяко лице, за чиято сметка
имуществото на получаващия е било увеличено. Във всеки един такъв случай
е налице "получено нещо" съгласно цитираната правна норма. Пасивно
легитимиран да отговаря по посочения иск е този, чието имущество е било
увеличено, без да има основание за това.
В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само
третото лице, което е извършило плащането (направило престацията към
ответника), има правен интерес да претендира сумата, ако плащането е било
без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д.
№ 717/2006 г., ТК, II о. Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или
фактическа връзка с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова
полза е възникнало правото за възстановяването. Ако ищецът не установи
такава връзка и плащането е направено от трето лице по собствена
инициатива, ищецът не би могъл да установи свои права върху платената
сума. От приложените по делото писмени доказателства, не се установи
3
ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. Този факт
подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца
с всички допустими доказателствени средства. В настоящия случай съдът с
доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника,
като ищецът не установява това обстоятелство. Ето защо при това положение
и при прилагане на неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. Тук следва да се посочи, че ищецът е направил
доказателствени искания (задължаване на ответника да представи кредитно
известие), които са оставени от съда без уважение, но същите не касаят факта
на доказване, който е разпределен на ищеца, а касаят липсата на основание,
което изначално не е било в тежест на доказване от ищеца. От
приложените по делото писмени документи, както и от посочените от ищеца в
молбата-становище /таблици – л. 43-44 по делото/, чието съществуване и
основание не се оспорва, не се установява, че ищецът е обеднял, като е
заплатил процесната сума на ответника. От представената информация в
табличен вид от страна на ищеца не става ясно дали някое от вписаните в нея
числа съставлява парична сума, в каква валута , и дали описва дадено
задължение, както и дали същото е изпълнено и от кого. Представената по
делото таблица не води до извод за извършено плащане от страна на ищеца в
полза на ответника на процесната суми.
От цялата останала доказателствена съвкупност не се установява
плащането по процесната фактура/ кредитно известие да е извършено от
ищеца или от упълномощено от него лице , каквито възражения са релевирани
с отговора на исковата молба от ответника.
Предвид изложеното следва, че не е доказано в настоящето
производство наличието на извършеното от ищеца плащане на сумата от 0,73
лв. с ДДС в полза на ответника, с която последният да се е обогатил за сметка
именно на ищеца, поради което исковата претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като недоказана само на това основание .
По разноските:
Претенции за разноски са заявили и двете страни, като с оглед
отхвърлянето на претенцията на ищеца и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер на 100 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер, така, както е поискано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********“ ЕООД, ЕИК **********,
срещу „**********“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
0,61лв. без ДДС , или 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена при
начална липса на основание, при неправилно начисляване от ответното
дружество на непоискани услуги /начислени неправомерно такси/ по
посочената фактура № ********* , с период на фактуриране 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил без правно основание за
това за сметка на ищеца, като неоснователен.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноските в производството в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5