Р Е Ш Е Н И Е
520/5.9.2019г.
№............... 05.09.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: М.М.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1657 по описа на
ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 406999-F445199/01.04.2019 г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна,
с което на Е.Д.Ц., ЕГН ********** - представляващ и председател на Ловно сдружение
„Лудогорски ловец“, *************, с адрес: гр. Шумен, бул. „*************“ ***
на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева /двеста лева/ за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
като излага подробни съображения в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
За ТД на НАП
– Варна, офис Шумен – административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно
заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Е.Д.Ц., ЕГН ********** е представляващ Ловно сдружение „Лудогорски ловец“, *************,
с адрес: гр. Шумен, бул. „*************“ ***. Сдружението е регистрирано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
На 24.08.2018
г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод на получено
писмо № 20 – 00 – 149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП за публикуване на годишен
финансов отчет за 2017 г. била извършена проверка в база данни на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП –
гр.Шумен. В хода на проверката И.И.П. – старши инспектор по приходите в ТД на
НАП – Варна, офис Шумен, констатирала, че жалбоподателя Е.Д.Ц. в качеството му на задължено лице по
ЗСч, като
представляващ Ловно сдружение „Лудогорски ловец“ не е изпълнил
задължението си за публикуване на Годишния
финансов отчет на сдружението
за 2017 г.
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 02.07.2018
г., понеже 30.06.2018 г. е
неприсъствен ден и за краен срок се счита първия присъствен ден след тази дата.
Било констатирано, че сдружението е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., в
която е декларирало приходи в размер на 6145.00 лева, разходи – 6145.00 лева и
счетоводна печалба – 0.00 лева. В тази връзка по електронен път на деклариран
от сдружението електронен адрес била изпратена покана, с която Е.Д.Ц. в качеството му на представляващ
сдружението бил поканен да се яви в седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис
Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Въпреки
потвърждение за получената покана в посочения му срок представляващия сдружението
не се е явил за съставяне на акт. Впоследствие
- на 13.09.2018 г. на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя Е.Д.Ц., в качеството му на задължено лице по
ЗСч, като
представляващ Ловно сдружение „Лудогорски ловец“ е
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F406999, в който е посочено,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗСч. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение на 20.02.2019 г.
бил връчен на нарушителя Е.Ц. и
подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в
разписка. Впоследствие
се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани допълнителни писмени възражения. Междувременно, след издаване на акта
за установяване на административно нарушение, задължението за публикуване на
годишния финансов отчет за 2017 г. е било изпълнено, като заявлението е било
прието с вх. № 20190222114428 на 22.02.2019 г. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 406999-F445199/01.04.2019 г. на Зам. директора
на НАП - гр. Варна, с което на Е.Д.Ц., ЕГН ********** - представляващ и
председател на Ловно сдружение „Лудогорски ловец“, *************, с адрес: гр.
Шумен, бул. „*************“ *** на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева /двеста лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката И.И.П., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията
на посочената
свидетелка следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 406999-F445199/01.04.2019
г. е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД
на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР -17/17.05.2018 г. Министъра на
финансите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, като за търговците по смисъла на Търговския закон това се
осъществява чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В настоящия случай, доколкото
производството касае публикуването на годишния финансов отчет за 2017 г., то
задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 02.07.2018 г., понеже 30.06.2018 г. е
неприсъствен ден и за краен срок се счита първия присъствен ден след тази дата
според разпоредбите на ДОПК.
От
материалите по делото се установява, а и не се спори между страните по делото,
че годишния финансов отчет на сдружението за 2017 г. не е бил заявен и
представен за обявяване в търговския регистър до посочената по-горе дата. От
извършената служебна справка в Търговския регистър и от представените от страна
на жалбоподателя писмени доказателства се установява, че същия е бил представен
на 22.02.2019 г., след издаване на акт за установяване на административно
нарушение, но преди издаване на наказателното постановление.
Следователно
от изложеното се налага извода, че жалбоподателя Е.Д.Ц., в качеството си на представляващ и председател на ловното сдружение, като не е
изпълнил задължението си в посочения по-горе срок на 02.07.2018 г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1 от
ЗСч.
За посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч
предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38,
а за
предприятието –
„имуществена
санкция“ в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период,
за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил
никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Същевременно настоящият съдебен
състав, в унисон със застъпената от представляващия дружеството - жалбоподател теза,
приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката
дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. Годишният финансов отчет за 2017 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър, т. е. налице е само забава в изпълнението, а не за липса на изпълнение на задължението. От събраните по делото доказателства се установява, че от нарушението не са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път и макар и след законоустановения срок, е отстранено, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 74, ал. 1, предл. 1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия дружеството – управителят е лице с ниска обществена опасност, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г.; Решение от 30.05.2017 г., постановено по КАНД № 114/2017 г. и др.
Освен това, съдът намира, че хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. В процесния случай акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление е издаден в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Действително актосъставителят е изпратил Покана с изх. ***012/24.08.2018 г., но същата е адресирана до Ловно сдружение „Лудогорски ловец“ и е била изпратена на посочения от сдружението електронен адрес. На практика физическото лице Е.Д.Ц. не е било поканено за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, за да е налице предпоставката на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.
Също така, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при нарушение на разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, т. е. след изтичане на
шестмесечен срок от датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и същото не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно
производство. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването
на установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е
съществено нарушение на процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с
изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на
административно-наказателното производство. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение № 281 от 30.10.2017 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 251/2017 г., Решение
№ 69 от 02.03.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 21/2017 г., Решение № 65 от 24.02.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н.
д. №6/2017 г. и др.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 406999-F445199/01.04.2019
г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна, с което на Е.Д.Ц., ЕГН ********** -
представляващ и председател на Ловно сдружение „Лудогорски ловец“, *************,
с адрес: гр. Шумен, бул. „*************“ *** на основание чл. 74, ал. 1 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ е наложена административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева /двеста лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.