РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. гр.Мадан, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100049 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. К. Б. ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул. Б., вх. В
против М. Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: Р., ул. К.П.В. , с която е предявен иск за установяване
на съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника, включващо главница в размер на
600.32 лева, договорно възнаграждение в размер на 172.48 лева, законна лихва в размер на 212.83
лева, дължима от 10.05.2019г. - датата на изтичане на погасителния план до 25.11.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********. С
исковата молба е предявен и иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 376.47
лева, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2016г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № *** между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и М. Ж. Г., като длъжник, при следните
параметри: Сума на кредита: 1250 лв., срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 77.28 лв.,
годишен процент на разходите /ГПР/: 49.90 %, годишен лихвен процент: 41.17%, лихвен процент
на ден: 0.11 %, Общо задължение по кредита: 1854.72 лв., а по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 937.44 лв.,
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 39.06 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 2792.16 лв. общият размер на вноската
на 116.34 лв., с дата на погасяване: 10- ти ден от месеца. „П. К. Б.” ЕООД изпълнило точно и в
срок задълженията си по договора, като на 27.12.2016г. превело парична сума в размер на 1250.00
лв. по посочена от длъжника М. Ж. Г. банкова сметка. На 10.05.2017г. М. Ж. Г. подал заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № ***, като бил пожелал да бъде отложена една
погасителна вноска. На 23.05.2017г. между „П. К. Б.“ ЕООД и М. Ж. Г. бил сключен Анекс № 1
към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 4
като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя.
На 25.01.2018г. М. Ж. Г. подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ***, като
пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На 25.01.2018г. между страните бил сключен
Анекс № 2 към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъдат отложени две погасителни
вноски, които се падат № 11,12,13 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски
се променили от 25 на 28 броя. Ответникът длъжал възнаграждение за изтегления кредит. Предвид
1
основанието, на което се търси неизпланетното вземане, към датата на предсрочната изискуемост,
неплатеното договорно възнаграждение възлизало на 172,48 лева за периода от 10.08.2018 г. до
10.05.2019г. Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, като отстрана на длъжника било направено плащане в размер от 560,97 лева
и оставали дължими 376,47 лева. Посочва, че сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не било задължително условие за отпускане на кредита. Кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 10.05.2019г., на осн. чл. 12.3 от ОУ от договора за кредит. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от
ответника. Посочва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Позовава
се на чл.19 ал.4 от ЗПК, като твърди, че подлежащата на връщане сума не 1854,72 лева, а 2792,16
лева, поради което ГПР не възлизал на 49,90%, както е записано в договора, а поне два пъти
повече. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 937,44 лв.
в раздел VI от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент
на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че съдържанието на допълнителния пакет
услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по
размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. Твърди, че посочените в
споразумението допълнителни услуги всъщност не са „допълнителни“, като се позовава на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Посочва, че размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за
кредит, което не било спазено. Не се касаело за допълнителни ползи или преференции за
кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Посочва, че в
исковата молба ищцовото дружество признавало плащания от страна на ответника за погасяване
задълженията по договора за кредит в общ размер на 1831.82 лева. С оглед изначалната
недействителност на процесния договор, следвало да се приеме, че с тази сума е погасена цялата
главница, като разликата между двете суми в размер на 581,82 лева се явявала недължимо платена
като платена при липса на основание и като такава подлежала на връщане от ищеца на ответника.
С оглед изложеното е предявен насрещен иск да бъде осъден първоначалния ищец да заплати на
първоначалния ответник сумата от 581,82 лева, представляваща недължимо платени лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит от 27.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск. Излагат се съображения за
недопустимост на насрещния иск. Оспорва се насрещният иск по същество. Счита, че е
неоснователно и недоказано твърдението, че в процесния договор е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Посочва, че в договора
ясно е посочена методиката при формиране на ГПР. В случая страните били уговорили глобален
фиксиран размер на годишния лихвен процент. Нямало изискване в закона в договора за
потребителски кредит да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР общите условия
към договора препращали към приложение № 1 на ЗПК. Излага подробни съображения в тази
насока. Посочва, че предоставянето на допълнителни услуги не било задължително за отпускането
на кредита- било опционално и зависило единствено от волята на потребителя. Позовава се на т. 14
от ДР на ЗЗП. Длъжникът се е възползвал от първата услуга от пакета- приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит и от втората услуга от пакета – отлагане плащането на
определен брой вноски, а всички останали услуги е било възможно да бъдат поискани във всеки
един момент от кредитополучателя. По изложените съображения моли за отхвърляне на
насрещния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 27.12.2016 г., както и че
първоначалният ответник, в качеството си на кредитополучател е заплатил сумата от 1831,82 лева
по договора.
По силата на сключения между страните договор на ответника била предоставена сумата от
1250 лева, със срок на кредита 24 месеца, ГПР 49,90%, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден 0,11%,
2
с обща дължима сума по кредита 1854,72 лева. Между страните било сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно което кредитодателя се задължил при
изпълнение на посочените в ОУ изисквания, да предостави на кредитополучателя една или всички
от посочените услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства; Страните се съгласили възнаграждението за
пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на главницата по договора за кредит. В Раздел VI
„Параметри на кредита“ от процесния договор за потребителски кредит № ********** е посочено,
че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги възлиза на 937,44 лева, а размера на
вноска по закупения пакет от допълнителни услуги 39,06 лева. Общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги възлизало на 2792,16 лева, а общия размер на вноската възлизал
на 116,34 лева. Между страните на 23.05.2017 бил сключен Анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № *** за отлагане на вноски, видно от който ГЛП по кредита след
сключването на Анекса се запазвал в размер на 41,17%. ГПР по кредита след сключването на
анекса бил в размер на 45,7%. Останалите клаузи на Договор за потребителски кредит № ***,
споразумението и ОУ не били засегнати от анекса и останали непроменени. Видно от
представения погасителен план към Анекс № 1 погасителните вноски се променили от 24 на 25
броя. На 25.01.2018г. между страните бил сключен Анекс № 2 към ДПК № ***, с който страните се
договарят да бъдат отложени две погасителни вноски, които се падат № 11,12,13 като те трябва да
бъдат заплатени в края на погасителния план. Съгласно Анекс № 2 към договора ГЛП се запазвал в
размер на 41,17%, а ГПР по кредита след сключване на анекса бил в размер на 39,34%. Неразделна
част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 25 на 28 броя.
По делото са представени като доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит
П. к.с., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, Договор за потребителски кредит П. к. с. № *** от 27.12.2016г., споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.12.2016 г., Общи условия на П. к. Б. ЕООД
към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит №
***; Анекс № 1 от 23.05.2017 г. към договор за потребителски кредит № *** за отлагане на
вноски, Анекс № 2 към договор за потребителски кредит № *** от 25.01.2018г., уведомително
писмо от 05.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В отговора на исковата молба са релевирани основания за недействителност на договор за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в
3
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,90%, а ГЛП 41,17%, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае в какъв размер е
оскъпяването му по кредита. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. В настоящия случай услугите съгласно сключеното
между страните споразумение са: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж;
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, които по своя характер
представляват действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това са услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва
и на определения падеж. Касае се за действия по усвояването и управлението на кредита, поради
което с допълнително плащане на възнаграждение за тези услуги реално се заобикаля чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на
всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Посоченият в договора ГПР
от 49,90% не включва дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, което обстоятелство не
се оспорва от страните, а и се установява, посредством извършена служебно справка от онлайн-
калкулатор за изчисление на ГПР, съгласно която при посочените в договора параметри: размер на
кредита 1250 лева, срок на кредита 24 месеца, и годишна лихва в размер на 41,17%, общата
дължима сума по кредита възлиза на 1854,72 лева, а ГПР на 49,90 % лева. При включване на
дължимото възнаграждение по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги общата
сума, дължима от потребителя възлиза на 2792,16 лева, поради което размерът на ГПР би
надхвърлил законовото ограничение. Със сумите за допълнителни услуги реално се увеличава
печалбата на кредитора, доколкото при плащането на всички задължения последния получава
допълнително възнаграждение, което не е включено нито в ГЛП, нито в ГПР по договора. С оглед
изложеното са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, защото посочените в
договора ГЛП и ГПР не отговарят на действителните такива.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 1250 лева. Ето защо предявените искове за установяване на
дължимост на договорно възнаграждение и обезщетение за забава, както и иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 376,47 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Както се посочи и по-горе,
не е спорно, че кредитополучателят е заплатил по договора сумата от 1 831,82лв., при чиста
стойност на кредита от 1 250лв., с оглед на което предявения първоначален иск за установяване на
4
дължимост на главница по процесния договор също следва да бъде отхвърлен. Доколкото
кредитополучателят е надвнесъл сума в размер на 581,82 лева, то предвид обстоятелството, че
същият не дължи заплащането на лихва и възнаграждение за допълнителни услуги с оглед
недействителността на договора, посочената сума от 581,82 лева подлежи на връщане като
недължимо платена на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният насрещен иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора разноски се дължат на
първоначалния ответник. Същите се констатираха от съда в размер от 50 лева – внесена държавна
такса по насрещния иск. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие на
първоначалния ответник от адв. О. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв.
адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата
хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 325,35 лева, което което следва да бъде заплатено
от първоначлания ищец в полза на процесуалния представител адв. О.. Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението на
процесуалния представител на ответника е определено съобразно предвидения в Наредба
№1/09.07.2004 минимум. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П. К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Б. № .... против М. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. К.П.В. № ...., иск да бъде
признато за установено съществуването на вземане в полза на "П. К. Б." ЕООД срещу М. Ж. Г. за
главница в размер на 600.32лв., договорно възнаграждение в размер на 172.48лева, законна лихва в
размер на 212.83 лева, дължима от 10.05.2019г. - датата на изтичане на погасителния план до
25.11.2021г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда- 26.11.2021 г.
до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № ***, за които суми е издадена заповед № ***/29.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 345/2021 г. по описа на РС Мадан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П. К. Б." ЕООД, ЕИК ***, против М. Ж. Г. с ЕГН **********,
за осъждането на М. Ж. Г. да заплати на "П. К. Б." ЕООД, сумата от 376,47 лева, представляваща
възнаграждение по пакет за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
**********.
ОСЪЖДА "П.К. Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №
..., да заплати на М. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. К. П.В. № ...., сумата от 581,82 лева
(петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща недължимо
платена лихва и възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит от
27.12.2016 г., както и сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "П. К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №
... да заплати на адв. М.М. О., АК Смолян, съдебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № ** сумата от 325,35
лева (триста двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5