РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102651 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване искове от „АГРОФАРМ” ООД с ***, със
седалище и адрес на управление *** искова молба с правно основание чл.327
ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сума в общ размер на 11940,48 лева, от които:
главница в размер на 9152,20 лева по следните фактури : сума в размер на
637,20 лева по фактура №*********/26.04.2018 г.; сума в размер на 6885,96
лева по фактура №*********/19.04.2018 г. и по фактура №*********
/24.04.2018 г. сума в размер на 8113,50 лева и лихва за забава в размер на
2788,28 лева, от които законна лихва по фактура №*********/26.04.2018 г. за
периода от 22.12.2018 г. до 16.03.2021 г. в размер на 144,43 лева; законна
лихва върху фактура №*********/19.04.2018 г. размер на 1008,00 лева, за
периода от 21.12.2018 г. до 31.05.2020 г. и за периода от 01.06.2020 г. до
16.03.2021 г. в размер на 172,90 лева; законна лихва върху фактура
№*********/24.04.2018 г. за периода от 22.12.2018 г. до 05.02.2019 г. в размер
на 103,68 лева и за периода от 06.02.2019 г. до 16.03.2021 г., в размер на
144,43 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба.
В обстоятелствената част на молбата се излага, че страните по делото
са сключили неформални договори за доставка на препарати за растителна
защита, по силата на който ищецът е предоставил на ответника такива, за
което е издал и следните фактури №№*********/26.04.2018 г. на стойност
637,20 лева; фактура №*********/19.04.2018 г. на стойност 6885,96 лева и
1
фактура №********* /24.04.2018 г. на стойност 8113,50 лева, както и стокови
разписки към тях. Навежда доводи, че съгласно ценовата листа на
„АГРОФАРМ“ ООД цените на поръчаните продукти се различават в
зависимост от периода на плащане, а именно при предварително плащане,
плащане до 20.08.2018г., плащане до 20.12.2018г. и фактурна цена, като
ответникът е избрал цена и срока на плащане до 20.12.2018г. Сочи се, че
процесните фактури са падежирали на 20.12.2018г., но не са постъпвали
плащания по никоя от фактурите. Излага, че ответникът е направил на
06.02.2019 г. плащане по фактура № ********* в размер на 1754,34 лева,
както и на 01.06.2020 г. плащане в размер на 4731,12 лева по фактура
№*********/19.04.201 г. Твърди се още, че до момента на завеждане на
настоящото производство, ответника не извършил плащане в цялост на
дължимата продажна цена по процесните фактури, въпреки проведени
многобройни разговори в тази насока.Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски, както за настоящето производство,
така и за обезпечителното такова.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си
право да депозира отговор.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от приложената по делото фактура № **********/19.04.2018
г., че ищецът е издал фактура за продадени на ответника торове на обща
стойност 6885,96 лева с ДДС.
Установява се от Приложения по делото приемо- предавателен
протокол, че ищцовото дружество е предало на ответното дружество
посочените количества торове в процесната фактура от 19.04.2018 г.
Приобщена като доказателство по делото е и фактура №
**********/24.04.2018 г., от която се установява, че ищецът е издал фактура
за продадени на ответника торове на обща стойност 8113,50 лева с ДДС.
От представената по делото Стокова разписка се установява, че
ищецът е предал на ответника посочените в процесната фактура от 24.04.2018
г. торове.
Видно е от приложената по делото фактура № **********/26.04.2018
г., че ищецът е издал фактура за продадени на ответника торове на обща
стойност 637,20 лева с ДДС.
Установява се от Приложения по делото приемо- предавателен
протокол, че ищцовото дружество е предало на ответното дружество
посочените количества торове в процесната фактура от 26.04.2018 г.
Представена като доказателство по делото е и ценова листа за
препарати за растителна защита за сезон 2018 г. на ищцовото дружество.
2
По делото е представено и покана /без данни за нейното връчване/ от
ищеца до ответника за заплащане на процесните суми.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. В заключението си вещото
лице сочи, че: в счетоводството на ищеца процесните три фактури са
осчетоводени като приходи от продажба на стоки и вземане от клиенти; че в
счетоводството на ответника процесните три фактури са осчетоводени като
доставки на препарати и задължения към доставчик; че в счетоводството на
ищеца са извършени плащания както следва: на І. 06.02.2019 г. със сума в
размер на 24 887,48 лв. с посочени основания: „пл по ф № 8970 9298, 9373,
9387, 9530, 10073, 10234, 10256 ", от които са погасени следните суми:
сума от 1 030,32 лв. по фактура № **********/15.03.2018 г.; сума от 1 754,34
лв. по фактура № **********/24.04.2018 г.,сума от 912,60 лв. по фактура №
**********/30.04.2018 г.; сума от 10 109,42 лв. по фактура №
**********/28.06.2018 г., сума от 1 608,00 лв. по фактура №
**********/13.08.2018 г., сума от 1 029,60 лв. по фактура №
**********/31.08.2018г.,сума от 321,60 лв. по фактура №
**********/25.09.2018 г., сума от 7 800,00 лв. по фактура №
**********/28.09.2018 г. и сума от 321,60 лева по фактура №
**********/08.10.2018 г. Осчетоводено е частично плащане в размер на 1
754,34 лв. по фактура № **********/24.04.2018 г. на стойност 8 113,50 лв.
/данъчна основа - 6 761 25 лв и ДДС - 1 352,25 лв.. ІІ На 01.06.2020 г е
постъпила сума в размер на 4 731,12 лв. с посочени основания „пл по ф №
**********, **********, **********/2018“, от които в счетоводството на
ищеца са погасени следните суми: частично плащане в размер на 4 731,12 лв.
по фактура № **********/19.04.2018 г. на стойност 6 885,96 лв. /данъчна
основа - 5 738,30 лв. и ДДС — 1 147,66 лв./, вместо по посочените в
банковите извлечения фактури; че В счетоводството на ответника „Агро-
ленд“ ООД, ЕИК ***, с. Одърне, общ. Пордим са процесните и други фактури
са установени плащания, както следва: І на 08.10.2018 г. в размер на 25 453,12
лв. с посочени основания: „пл. по ф. № 8970, 9298, 9373, 9387, 9449, 9530,
9560, 9585, 9964“, от която сума в счетоводството на „Агро-ленд” ООД са
погасени следните суми: сума от 6 380,80 лв. по фактура №
**********/15.03.2018 г.; сума от 5 776,44 лв. по фактура №
**********/19.04.2018 г.; сума от 863,28 лв. по фактура №
**********/23.04.2018 г.;сума от 5 604,00 лв. по фактура №
**********/24.04.2018 г.;сума от 637,20 лева по фактура №
**********/26.04.2018 г; сума от 772,20 лева лв. по фактура №
**********/30.04.2018 г.; сума от 3 746,40 лв. по фактура №
**********/30.04.2018 г.; сума от 839,40 лв. по фактура № 20000
9858/24.05.2018 г. и сума от 833,40 лв. по Фактура № 20000 9964/30.05.2018 г;
ІІ на 05.02.2019 г. с плащане от 24887,48 лева с основание „пл. по фактури №
8970,9298,9373,9387,9530,10073,10234,10256“, от която сума в
счетоводството на „Агрофарм” ООД са погасени следните суми: сума от 2
002,22 лв. по фактура № **********/15.03.2018 г.; сума от 109,52 лв. по
3
фактура № **********/19.04.2018 г.; сума та 167,40 лева по фактура №
**********/23.04.2018 г.; сума от 2509,50 лв. по фактура №
**********/24.04.2018 г.; сума от 140,40 лв. по фактура №
**********/30.04.2018 г.; сума от 3958,80 лв. по фактура №
**********/05.06.2018 г.; сума от 7 627,20 лв. по фактура №
**********/20.06.2018 г. и сума от 7 373,80 лв. по Фактура №
**********/25.06.2018 г.; че В счетоводството на ищеца съществува вземане
от „Агро-ленд“ ООД в размер на 9 151,20 лв., което включва следните
фактури: фактура № 9298/19.04.2018 г. в размер на 6885,96 лева, по която
непогасеното задължение е в размер на 2154,84 лева и лихва за забава в
размер общо на 1181,02 лева; фактура № 9387/24.04.2018 г. н размер на
8113,50 лева, от която непогасено задължение в размер на 6359,16 и лихва за
забава в размер на 1463,83 лева; по фактура № 9449/26.04.2018 г. в размер на
637,20 лева с дължимо задължение в същия размер и лихва за забава в размер
на 144,43 лева; че в счетоводството на ответника съществува задължение в
размер на 9151,20 лева, но не по процесните фактури; че процесните фактури
са вкл. както в дневниците за „покупки“, така и в дневниците за „продажби“ в
ищцовото и ответното дружество; че Съгласно чл. 84 от ППЗДДС „За
документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се
издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ,
удостоверяващ плащането им.; че документи, удостоверяващи плащането на
неустойки и лихви, са например платежни нареждания, приходни касови
ордери или други, които съдържат задължителните реквизити по Закона за
счетоводството; че на експертизата не са представени подписани протоколи
или други документи за лихви и неустойки за посочените доставки; че след
проверка в счетоводството ответното дружество са установени следните
плащания: І. на 08.10.2018 г. ответното дружество е направило плащане както
следва: по фактура № 8970/15.03.2018 г. на стойност 8383,02 лева – сума в
размер на 6380,80 лева, съответстваща на проформа фактура №23/15.03.2018
г. ; по фактура № 9298/19.04.2018 г. на стойност 6885,96 лева – сума в размер
на 5776,44 лева, съответстваща на проформа фактура №100/19.04.2018 г.; по
фактура № 9373/23.04.2018 г. на стойност 1030,32 лева – сума в размер на
863,28 лева, съответстваща на проформа фактура №112/23.04.2018 г.; по
фактура № 9387/24.04.2018 г. на стойност 8113,50 лева – сума в размер на
5604,00 лева, съответстваща на проформа фактура №117/24.04.2018 г. ; по
фактура № 9449/26.04.2018 г. на стойност 637,20 лева – сума в размер на
637,20 лева; по фактура № 9530/30.04.2018 г. на стойност 912,60 лева – сума в
размер на 772,20 лева, съответстваща на проформа фактура №127/30.04.2018
г. ; по фактура № 9560/30.04.2018 г. на стойност 5090,40 лева – сума в размер
на 3746,40 лева, съответстваща на проформа фактура №133/30.04.2018 г.; по
фактура № 9859/24.05.2018 г. на стойност 833,40 лева – сума в размер на
833,40 лева; ІІ. на 01.11.2018 е направило пълно плащане по две фактури,
които не са предмет на настоящето дело; че на 05.02.2019 г. направило
плащане по процесните фактури, както следва: по фактура №9298 – разликата
между издадената проформа фактура №100 и между самата фактура в размер
на 1109,52 лева; по фактура № 9387 разликата между издадената проформа
4
фактура №117 и издадената фактура в размер на 2509,50 лева; На 08.10.2018
г. е направено плащане в размер на 23 143,12 лв., което съответства на
получените проформи - фактури: № 23/15.03.2018 г. - 6 380,80 лв., № 100/19
04 2018 г - 5 776,44 лв.; № 112/23.04.2018 г. - 863,28 лв.; № 117/24.04.2018 г. -
5 604,00 лв,. № 127/30.04.2018 г.-772,20 лв.; № 133/30.04.2018 г.-3 746,40
лв. Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 318, ал. 1 ТЗ предвижда, че договорът за
търговска продажба /каквито са и продажбите по настоящия спор и каквито
страните не спорят, че са/ на движими вещи е консенсуален, като
сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на
сделката - вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на
съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. С
оглед консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането
на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като
при липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от
предаването (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
В настоящия спор, ищецът основава вземането си на сключен между
страните договори за продажба на стоки, във връзка, с които са издадени
процесните фактури.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.79
ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на валидно сключен договор по силата, на който е
предоставил на ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството,
че се явява изправна страна в облигационната връзка, поради което му се
дължи плащане в претендирания размер. Съответно в тежест на ответника по
делото е да установи всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде
стоките, предмет на договора, поради което съдът приема, че като изправна
страна по договора може да претендира заплащането на процесните суми.
Спорно е дали ответникът е изпълнил задължението си да плати
сумите.
От приобщената по делото ССЕ се установи, че процесното вземане е
осчетоводено както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на
ответника. Установи се и, че в двете счетоводства процесните суми се дължат
по различни фактури, т.е., че направените плащания са съотнесени към
съществуващите задължения между страните по различен начин, поради
което и в настоящия спор следва да се прецени как е следвало да се погасят
задълженията на ответника към ищеца.
5
Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви, кое от тях погасява. Основанието, на което е извършено едно
плащане, т. е. причината, поради която плащането е извършено, е от
съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането
лице, като меродавна за това е волята на платеца и кредиторът е длъжен да се
съобрази с неговия избор. Още повече, че в редица случаи това е начин на
длъжника да брани своите права. Такъв е и настоящият казус. В преводното
нареждане от 08.10.2018 г. ответникът е посочил по кои фактури прави
плащане, а именно: „пл. по ф. № 8970, 9298, 9373, 9387, 9449, 9530, 9560,
9585, 9964“. Настоящият състав на съда намира, че така посочените фактури в
основанието за плащане е следвало да бъдат погасени от ищеца с платената
сума от 25453,12 лева по реда на посочването им съгласно разпоредбата на
чл.76 ЗЗД, като започне с първата и стигне до последната или до тази, до
която сумата се изчерпва. Като взе предвид посоченото в ССЕ съдът намира,
че с платената сума от 25 453,12 лева на 08.10.2018 г. е покрито задължението
по следните фактури, а именно: по фактура №8970/15.03.2018 г. в размер на
8383,02 лева; по фактура № 9298/19.04.2018 г. в размер на 6885,96 лева, по
фактура № 9373/23.04.2018 г. в размер на 1030,32 лева; по фактура №
9387/24.04.2018 г. в размер на 8113,50 лева, по фактура №9449/26.04.2018 г. в
размер на 637,20 лева; и частично по фактура № 9530/30.04.2018 г. в размер
на 403,12 лева.
С оглед на изложеното съдът достига до извод, че към датата на
предявяване на исковата молба ответникът е платил процесното задължение,
поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Доколкото процесните суми са платени преди падежа -20.12.2018 г., то съдът
приема, че не се дължи и лихва за забава, поради което и искът в тази част
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на обективно кумулативно
съединяване искове от „АГРОФАРМ” ООД с ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** против „АГРО- ЛЕНД“
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление село *** искове с правно
основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцовото сума в общ размер на 11940,48,
от които: главница в размер на 9152,20 лева по следните фактури : сума в
размер на 637,20 лева по фактура №*********/26.04.2018 г.; сума в размер на
6885,96 лева по фактура №*********/19.04.2018 г. и по фактура №*********
/24.04.2018 г. сума в размер на 8113,50 лева и лихва за забава в размер на
2788,28 лева, от които законна лихва по фактура №*********/26.04.2018 г. за
периода от 22.12.2018 г. до 16.03.2021 г. в размер на 144,43 лева; законна
лихва върху фактура №*********/19.04.2018 г. размер на 1008,00 лева, за
периода от 21.12.2018 г. до 31.05.2020 г. и за периода от 01.06.2020 г. до
6
16.03.2021 г. в размер на 172,90 лева; законна лихва върху фактура
№*********/24.04.2018 г. за периода от 22.12.2018 г. до 05.02.2019 г. в размер
на 103,68 лева и за периода от 06.02.2019 г. до 16.03.2021 г., в размер на
144,43 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7