Р Е Ш
Е Н И Е №
…
гр. К., 18.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 317, по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чС.124,
аС.1 от ГПК, евентуално – по чС.76 от ЗС.
Предявен е иск от В.В.А., ЕГН **********,***, В.Н.И.,
ЕГН **********,*** и К.Н.И., ЕГН **********,***, всички чрез адв.В.Т. *** 3
срещу Б.В.И., ЕГН **********,***, И.З.И., ЕГН **********,*** и И.В.И., ЕГН **********,***,
представлявани от адвокат С.Х. от САК, за признаване за установено от съда по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на основание наследство, евентуално -
давностно владение на описани недвижими имоти, процесните имоти. Искат на осн.чС.537,
аС.2 от ГПК съдът да отмени решение по чС.18ж от ППЗСПЗЗ № ФЗ313 от 12.04.2011 г.,
на Общинска служба по земеделие К., като издадено в нарушение на закона.
Претендират съдебни разноски, съгС.списък по чС.80 от ГПК, в размер на 1570,00
лева (за държавна такса, адвокатски хонорар и вещи лица).
Ответниците оспорват исковата
претенция, като неоснователна, поради недоказаност, излагат подробни
съображения в писмения отговор и защита, считат, че имотът им винаги е бил в строителния
полигон на Б.Х.. Голяма част
от техния имот се застъпвал и припокривал изцяло с поземлен имот 000121, който
пък се намирал извън строителния полигон, като малка част от около 210 кв.м. от
имота на ищците била част от строителния полигон. Твърдят, че поземлен имот No 000121 не бил включван в строителния полигон на м.
Белидие хан, с. Г.. Оспорват твърдението на ищците, че притежавали тази нива
въз основа на договор за покупко-продажба от 29.03.1949 г. от В.И.Т. и брат му Н.И.Т.,
тъй като при сравняване с последващите
нотариални актове било налице съществено разминаване по описанията на границите
на имота и местността, в която се намирали. Претендират съдебни разноски, съгС.списък по чС.80
от ГПК в размер на 1200,00 лева (за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице).
Третите
лица - помагачи на страната на ответниците: ОСЗ-К. и община К., не вземат
становище по исковите претенции.
К.ският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност (Копие от Договор за покупко-продажба от 29.03.1949 година; Копие от
Протокол от 04.11.1985 г. по гр.д. № 424 по описа на РС К.; Копие от нот.
акт № 74, том I, дело № 87/1986г.; Копие
от нот. Акт № 110, том I, дело № 110/1986г.; Копие от Нот. Акт № 199, том II, дело 413/1988г.; Копие от Нот. Акт №20, том I, дело №20/1991г.; Копие
от Удостоверение №343/05.11.1975г., изд. от Институт по животновъдство К.; Копие от молба-декларация от 24.11.1977г.; Копие
от удостоверение от ОНС с. Д.; Копие от удостоверение от института по
животновъдство от 16.09.1988г.; Копие от данъчни оценки за имотите изд. от МДТ К.;
Копие от схема на заснемане, изготвена от „Консултантска агенция – МОДЕКС“ЕООД;
Копие от Докладна записка до Председателя на ОСЗ – гр. К.; Копие от скица №
К00013/24.06.2016 г. на ОСЗ К.; първоначална и допълнителна СТЕ), обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първият
от ищците В.В.А. се легитимира като собственик на поземлен имот, находящ се в
землището на с. Г., Соф. Област, а именно: неурегулирано ДВОРНО МЯСТО, с площ
от 500/петстотин/кв.м., местността „Б.Х.“, при съседи на имота по нотариален
акт: черен път, Н.И.Т. и от две страни АПК, придобит от дядо му В.И.Т., починал
на 28.07.2013г. и баба му С.К.И., починала на 13.01.2017г., въз основа на
дарение по нот. Акт №20, том I, дело №20/1991г. Другите двама ищци се
легитимират като съсобственици, по ½ ид.част от поземлен имот, находящ
се в землището на с. Г., Соф. Област, а именно: неурегулирано празно ДВОРНО
МЯСТО, с площ от 500 /петстотин/кв.м., в местността „Б.Х.“, при съседи на имота
по нотариален акт: шосето С. - Лом, път,
В.И.Т. и АПК, придобит от баща им Н.И.Т.,
починал на 24.02.2017г. и от майка им Р.С.Т.. По силатга на дарение с нот. Акт
№110, том I, дело №110/1986 година.
По силата на договор за покупко-продажба от 29.03.1949
година В.И.Т. и брат му Н.И.Т. купили от Х.З.К., ичот
от 1 декар в землището на с. Г., махала Б.Х., местността К., при
границиѝ: изток-шосе, запад- нива на продавача Х.З., север-ч.път и юг –
нива на продавача.
С протокол от 04.11.1985г. по гр.д. №
424/85 по описа на РС К., имотът е бил разделен между двамата братя, като в дял
I - на Н.И.Т. е поставен в дял: дворно
място от 500/петстотин/кв.м., находящо се в землището на с. Г., окръг С.,
местността Б.Х., при съседи: шосе С.- Лом, път, дял втори за съделителя В.И.Т. и АПК, а в дял II - на В.И.Т. е поставен в дял: дворно място от
500/петстотин/кв.м., находящо се в землището на с. Г., окръг С., местността Б.Х.,
при съседи: път, дял на първия съделител Н.И.Т. и от две страни АПК.
На
24.03.1986г. Н.И.Т. се снабдил с документ за собственост, на основание чС.
483 от ГПК - нот. акт № 74, том I, дело
№ 87/1986г. На 14.04.1986г. Н.Т.и съпругата му Р.Т.дарилит имота на синовете си
В. Кирилов И. и К.Н.И. по ½ ид.част от имота, съгласно нот. Акт № 110,
том I, дело № 110/1986г. На 01.11.1988г. В.И.Т. се е снабдил с документ за собственост, на
основание чС. 483 от ГПК - нот. Акт №
199, том II, дело 413/1988г. На 21.01.1991 година. В.И.Т. и съпругата му С.К.И. прехвърлили
имота с дарение на внук си В.В.А. с нот. Акт №20, том I, дело
№20/1991г. Видно от протокол от
04.11.1985г. по гр.д. № 424 по описа на РС К. , нот. акт № 74, том I, дело № 87/1986г., нот. Акт №
110, том I, дело № 110/1986г., нот. Акт
№ 199, том II, дело 413/1988г., нот. Акт
№20, том I, дело №20/1991г. и от удостоверение №343/05.11.1975г., изд. от
Институт по животновъдство К., имотът никога не е бил в блок на института,
както и не е внасян в ТКЗС или АПК, граничи с имоти на АПК и се е намирал в строителния полигон на Б.Х..
Същият бил деклариран от братята Н. и В.И.Т.с декларация обр.1 от 25.05.1978г.
под №379.
През 1998 година, във връзка с подаване
на новите декларации, имотите били предекларирани от тримата ищци в данъчна
служба К., като заплащали дължимите данъци.
От 1949 г. до настоящия момент никой не
е нарушавал владението им върху имотите и не е имал претенции към правото им на
собственост, като упражнявали фактическа власт върху тях в първоначалните им
граници. Първоначално праводателите на В.А. - В.И.Т. и С.К.И., както и
праводателите на В.И. и К.И. – Н.Т.и Р.Т.са
владяли имотите и след извършените дарения, ги владеели ищците, присъединявайки
давността от праводателите им постоянно, непрекъснато и необезспокоявано почти
70 години. Имотите са оградени и обработвани от тях, никога не били внасяни в
ТКЗС или други образувани въз основа на тях селстостопански организации.
Имотът, закупен от праводателите на ищците Н. и В.Т.на 29.03.1949 г. от
продавача Х.З.К. е придобит и по давност преди влизане в сила на
реституционните закони.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни
съображения :
Предявени са:
положителен установителен иск, с правно основание чС.124, аС.1 от ГПК, евентуално – по чС.79 от ЗС – за
придобиване на недвижими имоти въз основа на давностно владение, с искане по чС.537,
аС.2 от ГПК – за отмяна на решение на ОСЗ-К..
Искът по чС.124,
аС.1 от ГПК и искането по чС.537, аС.2 от ГПК се явяват
основателни.
Съгласно
представените доказателства безспорно се установява, че ищците се легитимират
като собственици върху претендираните процесни недвижими имоти, въз основа на
наследствено правоприемство и давностно владение.
От приетите
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че
имотите на ищците са идентични с имотите, описани в горецитираните нотариални
актове. След обсъждане и изследване на надлежната документация по делото и след
оглед на място, вещото лице съобщава, че за Б.Х. няма одобрен регулационен
план. През 1987 година бил одобрен строителен полигон и е изработен кадастрален
план - емисия около 1990 година и имотът на Н. и В.Т.бил нанесен в него. След
одобрението на строителния полигон със заповед РД-17-145/23.05.2014 г., част от
имота останал в строителните граници на Б.Х., с пС.№210.103, с площ от 269 кв.м.,
а останалата част от имота останал извън строителните граници на населеното
място и попадал в картата на възстановената собственост на селото, видно от приложената
скица №389/16.05.2018г. от ПК К..
При изработване на КВС
на с. Г. частта от имота, оставена извън границите на населеното място е оставена като земи по чл 19, аС.1 ЗСПЗЗ-частна общинска собственост.
От
приложената схема - Приложение 1 от експертизата, по категоричен начин се потвърждава, че местността, описана в
договора за продажба на недвижим имот от 29.05.1949 г., като местност К.
е идентична с описаното в нот.актове №74, том 1, дело № 87 от 1986г. и нот.акт
№ 20, том І, дело №20 от 1991 г. и последващи такива, а местността „Л.“ се
намира в друг район. По делото се установи, че възстановения имот на
ответниците с № 000121 е собственост на ищците. Решение на ПК К. №50/18.10.1993г. и № ФЗ313/12.04.2011 г. не
представляват титул за собственост на процесните имоти, като всяко трето
заинтересовано лице може да го оспори по съдебен ред, както в случая. Имот с №
000121 е бил актуван като земи по чС.19 от ЗСПЗЗ /частна общинска собственост/
и със заповед №640/03.08.2010 г., на кмета на община К. е бил предоставен на
наследниците на Венко И. Захаринов. Съгласно Заявление от Б.В.И. от
24.06.2008г. до ОСЗ - К. е видно, че наследодателя на ответниците е заявил 1.
Нива с площ от 4.0 дка в местност Камико и 2. Нива с площ от 9.0 дка. Местност
Оградня. С Решение № 13.2 /24.06.2008г. на ОСЗ - Костинбод им е признато право
на собственост върху същите имоти. В Решение от 09.04.2008г. на РС- К. по гр.
д. № 425/2007г. , на ответниците им е било признато право на собственост на
ниви и ливади, не и в местността К. или в
местността Л..
От разпита на
свидетелите А.Г.и П.Я.става ясно, че процесните имотите са принадлежали още на
праводателите на ищците - братята Н. и В.Т.от 1949 година, като били заградени
с мрежа и се ползвали от тях и техните наследници - ищците, че винаги са се
владеели от тях необезпокоявано и без някой да е оспорвал владението им, не са
били предавани в кооперация или друга селскостопанска организация.
Предвид
изложените обстоятелства, съдът намира, че следва да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните
недвижими имоти, въз основа на наследствено правоприемство и продължително,
необезпокоявано давностно владение –
повече от 10 години, близо 70 години.
По искането за отмяна на решение по чС.18ж от ППЗСПЗЗ № ФЗ313 от
12.04.2011 г., на Общинска служба по земеделие К., който е породил права за ответниците по
спора спрямо собствения на ищците
недвижим имот - искането по чС.537, аС.2
ГПК, същото няма самостоятелен характер, а е последица от уважаване на иска за
материално право. На отмяна по чС.537, аС.2 от ГПК подлежат само констативните
нотариални актове, като последица от уважаването на иска за защита на правото
на собственост - в случая решението на ОСЗ-К., което съдържа констатации,
оборими от трети лица. Горното налага уважаване на искането за отмяна на решението
на ОСЗ-К., в частта за имота по т.1.
С оглед изхода
на делото и на основание чС.78, аС.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 1570,00 лева – за един адвокат, държавна
такса и разноски за вещи лица.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА, на основание чС.124, аС.1
от ГПК, за установено по отношение на Б.В.И.,
ЕГН **********,***, И.З.И., ЕГН **********,*** и И.В.И., ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на В.В.А.,
ЕГН **********,***, В.Н.И., ЕГН **********,*** и К.Н.И., ЕГН **********,*** върху: имот, подробно описан в нот. Акт
№ 110, том I , дел 110/1986г., собственост
на В.Н.И. и К.Н.И., частично попадащ в имот № 000121, възстановен на наследници
на Венко И. Захаринов с решение по чС.18ж от ППЗСПЗЗ № ФЗ313 от 12.04.2011 г., на Общинска
служба по земеделие К. и имотът, подробно описан в нот. Акт №
20, том I, дело № 20/1991г. , собственост на В.В.А., частично
попадащ върху възстановен земеделски имот с № 000121 - нива, възстановен на
наследници на Венко И. Захаринов с решение по чС.18ж от ППЗСПЗЗ № ФЗ313 от
12.04.2011 г., на Общинска служба по земеделие К..
ОТМЕНЯ, на основание чС.537, аС.2 от ГПК решение по чС.18ж от
ППЗСПЗЗ № ФЗ313 от 12.04.2011 г., на Общинска служба по земеделие К., В ЧАСТТА
относно т.1, за имот „нива“ от 1,003 дка, пета категория, местност „Л.“, имот №
000121, при посочени граници и съседи.
ОСЪЖДА, на основание чС.78, аС.1 от ГПК, Б.В.И., ЕГН **********,***, И.З.И., ЕГН **********,***
и И.В.И., ЕГН **********,*** да заплатят на В.В.А., ЕГН **********,***, В.Н.И.,
ЕГН **********,*** и К.Н.И., ЕГН **********,*** сумата от 1570,00 лева.
Решението е
постановено при наличие на трети лица-помагачи на страната на ответниците: ОСЗ-К.
и община К..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок
от получаване на съобщенията от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :