РЕШЕНИЕ
№38 31.01.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
1058 по описа за 20** г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Е.Б.Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против Г.А.И.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че за периода от 06.05.2015 г. до 05.10.2016 г.
ищецът е доставил ел. енергия на обща стойност **5,13 лв., която ответникът не
бил заплатил, за обект в гр. Несебър, кв. Черно море, УПИ **, ет.4, ап.8, ИТН ******.
В тази връзка били издадени фактури, както следва: фактура №
**********/07.09.2015г. на стойност 8,53 лв.; фактура № **********/07.09.2015г.
на стойност 11,15 лв.; фактура № **********/07.09.2015г., на стойност 27,60
лв.; фактура № ********** от
25.09.2015г., на стойност 37,66 лв.; фактура № **********/25.10.2015г.,
на стойност 2,22 лв.; фактура № **********/25.11.2015г., на стойност 8,84 лв.;
фактура № **********/09.07.2016г., на стойност 25,49 лв.; фактура №
**********/09.08.2016г., на стойност 30,64 лв.; фактура № ********** от
09.09.2016г., на стойност 23,80 лв.; фактура № **********/09.10.2016г., на
стойност 12,78лв. Поради забава в плащането ответникът дължал и законната лихва
в размер на 40,52 лв. за периода от **.09.2015 г. до 16.05.20** г. За събиране
на сумите било подадено заявление и била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 487/20** г. по описа на РС- Несебър, която била връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Това пораждало правният интерес на ищеца да предяви
претенцията, с която се моли да бъде прието за установено, че ответника дължи
посочените по- горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от дата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски по
заповедното производство.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от
ответника чрез назначения му особен представител. Същият изразява становище за
неоснователност на исковете като заявява, че се оспорва качеството на
ответника- собственик или ползвател на обекта. Сочи се, че по делото няма данни
И. да е подавал декларация за достъп до мрежата на ищеца, както и да има
сключен договор за доставка на ел.енергия. Оспорва се и размера на начислената
сума, тъй като нямало данни електромера да отговарял на техническите изисквания
и да е бил свързан с имот, който е собственост или се е ползвал от ответника.
Прави се и възражение за изтекла давност по отношение вземанията на ищеца за
периода 06.05.2015 г.- 05.11.2015 г., като се твърди, че вземане в размер на
92,42 лв.- главница, и 24,41 лв.- лихви, били погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, а това се
установява и от представените към исковата молба препис-
извлечение от сметка и 10 бр. фактури /посочени по- горе/, че на името на И. е била открита партида с клиентски номер **********,
за снабдяване с електрическа енергия на обект в гр. Несебър, кв. „Черно Море”, УПИ
**, кв. 20, ап. 8, с ИТН ******. Не се спори
и по съдържанието
на ОУ на ДПЕЕ, одобрено от ДКЕВР със Решение № ОУ-013/10.05.2008 г., както и фактът, че те са
влезли в сила. От сочените препис- извлечение от
сметка на Г.А.И. и 10 бр. фактури, се установява, че за периода 06.05.2015 г.- 05.10.2016
г., за обекта на ответника била начислена електроенергия на обща стойност от **5,13 лв. За периода **.09.2015г.- 16.05.20**г. му била начислена и лихва върху просрочените вноски в
размер на 40,57 лв.
Видно от приложените по делото
н.а. № 141, т.ХХІІІ, н.д. № 4483 на нотариус Стоян
Ангелов, както и декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена
от ответника, И. е собственик на сочения във
фактурите като обект на потребление имот. В
този смисъл неоснователен се явява довода на особеният представител на
ответника, че последния няма качеството потребител. В специалната разпоредба на
§1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, е дадено легалното определение на
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди", като съответно
е посочено- физическо или юридическо лице. Това означава, че краен клиент-
потребител на енергийни услуги, може да бъде физическо или юридическо лице,
което купува електрическа енергия, не със цел да я препродаде. В случая ищецът,
като собственик на обекта на снабдяване, е именно такъв краен клиент и
потребител на енергийни услуги. Съобразно чл. 5 от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ищеца /ОУ на ДПЕЕ/, ЕВН ЕС, като краен
снабдител, се задължава да снабдява всеки клиент, присъединен към мрежата на
ищеца, който не се е възползвал от правото да избере друг доставчик. По делото
няма данни ответникът да се е възползвал от последната възможност. От своя
страна, чл.11 от ОУ задължава клиентът да заплаща стойността на изплащаната
електрическа енергия в обекта. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, ЕВН ЕС се задължава
да публикува одобрените общи условия /за което няма спор, че е сторено/, като
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиента. От заключението на СТЕ става
ясно, че през процесният период обекта, собственост на ответника, е бил електроснабден чрез присъединяването му към
разпределителната мрежа. С оглед на така изложеното съдът намира за доказано по
делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, обективирана
в общите условия, по силата на която ответникът е потребител на електрическа
енергия.
Пак от заключението на вещото лице и от изложеното от
него в съдебно заседание, стана ясно, че на 21.08.2015 г. е била констатирана
размяна на изходящите кабели на електромера, обслужващ апартамента на ответника,
и този на съседния апартамент, което положение е било отстранено и е била
възстановена правилната схема на кабелите. За тази цел бил съставен констативен
протокол № 220238 от 21.08.2015 г., който бе оспорен от особеният представител
на ответника единствено в частта относно положение подпис под № 1 на
присъствали на проверката, заявявайки, че той не бил положен от Г.И..
Действително се установи, че въпросният параф не е положен от ответника.
Предвид, обаче, липсата на оспорване на съдържанието на този протокол, следва
да се приеме, че до тази дата консумираната от апартамента на ответника
електрическа енергия се е отчитала на съседния електромер, а след тази дата е
било възстановена правилната схема на кабелите, като занапред електромера,
отговарящ за имота на И., е отчитал консумацията именно от този обект.
От приложеното по делото писмо до Г.И. /л.96 от
делото/ и от заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява, че ищецът е извършил съответната корекция на сметката на ответника,
налагаща се поради въпросната размяна на кабелите на електромерите. Експертът
заяви, че отразеното в приложените към исковата молба фактури, съставлява
реалната консумация, изхождаща от обекта на ответника, която е била съобразена
за периода преди 21.08.2015 г. с тази на електромера на съседния апартамент.
Наред с това вещото лице даде становище, че правилно е изчислен и размера на
изразходваната електрическа енергия. Всичко това дава основание на настоящата
инстанция да приеме, че от страна на ищецът се доказа твърдението, че сочената
в препис- извлечението и фактурите енергия е била доставена и консумирана за
нуждите на собствения на И. обект, като стойността й правилно е била изчислена.
С оглед на така изложеното по- горе се налага извод за
основателност на претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД, като следва да се посочи,
че върху този извод не рефлектира обстоятелството, че представеният констативен
протокол не е подписан от И.. Установи се, че ответникът, в качеството си на
собственик на обекта, е потребител на електрическа енергия и в тази връзка се
намира в облигационни отношения с ищцовото дружество, явяващо се краен
снабдител. Имотът е бил присъединен към разпределителната мрежа на ищеца,
сочената във фактурите ел. енергия е била доставена до обекта и потребена, поради което и се дължи нейната стойност, която
е правилно определена от страна на електроснабдителното дружество.
Основателността на главната претенция влече след себе
си основателност и на акцесорната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. **, ал. 2 от цитираните Общи условия срокът
за плащане на фактурите е 10 дни. В случая, към посочените дати, приети за
начален срок за начисляването на лихва за забава, падежите за плащане на всяко
от задълженията са били настъпили- арг. от 84, ал. 1
ЗЗД вр. чл. **, ал. 2 от Общите условия. Размерът на
лихвата за посочените периоди е изчислен правилно от ищеца, поради което искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказан по основание и размер.
От страна на особеният представител на ответника бе
направено възражение за изтекла погасителна давност за периода от 06.05.2015 г.
до 05.11.2015 г., което не се възприема от съда. Настоящото производство е
такова по чл.422 от ГПК и същото се явява своеобразно продължение на
заповедното производство. Това означава, че началото на последното следва да се
счита поставено с датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и в тази връзка тази дата следва да се счита за
релевантна при определяне на крайният срок на периода, който би могъл да погаси
по давност вземането, а не датата на подаване на исковата молба, както е
посочил представителя на ответника. В случая се касае за периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”В” от ЗЗД, тъй като представляват повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията на електроснабдителните дружества съдържат изброените
по-горе признаци, поради което те са периодични плащания и за тях се прилага
кратката тригодишна давност /в този смисъл и ТР 3/2011 г. от **.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящият случай датата на пощенското клеймо
на заявлението за издаване на заповед, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. № 487/20** г. на РС- Несебър, е 06.05.20** г.
С оглед гореизложеното претенциите следва да бъдат
уважени в тяхната цялост.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде
уважено искането на ищцовото дружество за присъждане на сторените в исковото
производство разноски, възлизащи на сумата от общо 1061,51 лв. съобразно
представеният нарочен списък и доказателствата за заплащането им. Видно от
последният адвокатско възнаграждение не се претендира, въпреки че в съдебно
заседание се явява единствено упълномощен адвокат. Въпреки това се претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като
се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба. Налага
се извод, че и обемът на осъщественото от юрисконсулта на ищеца представителство съответства на
възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на
ищеца следва да се определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
При този изход на спора и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от **.06.2014г.
по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
заявителя в заповедното производство. В хода на заповедното производство са направени разноски в
размер на 75 лв., поради което посочената сума следва да се присъди в полза на
ищеца.
Съдът, като съобрази положения от
назначения особен представител на ответника труд, намира, че на същият следва
да бъде изплатено възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземане
в полза на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
против Г.А.И., ЕГН **********,***, за сумата от **5,13 лв., представляваща незаплатена
стойност на електрическа енергия, доставена за периода 06.05.2015г.-
05.10.2016г. по партидата на И. с клиентски номер **********, за обект на
потребление в гр. Несебър, кв. „Черно море”, УПИ **, ет.4, ап.8, ИТН ******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 15.05.20**г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 40,52 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на гтлавницата зе периода от **.09.2015
г. до 16.05.20** г., за които вземания е издадена Заповед № 248/21.05.20** г. по ч.гр.д. № 487/20** г. по
описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв., представляващи разноски по заповедното производство, и сумата от 1061,51 лв., представляващи разноски по
настоящото производство.
Да се изплати на адв. Д.К.,
в качеството й на процесуален представител, възнаграждение в размер на 300 лв.,
платими от внесения депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: