Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 579/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.Т. против Наказателно постановление № 20-0274-001231/29.10.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят твърди, че е управлявал автомобила, но не се е движил с толкова висока скорост. Поддържа, че не е отчетен 3% толеранс при определяне на скоростта на движение. Твърди, че АТСС не е преминало метрологичен контрол.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа съображенията в жалбата, като допълва, че срещу не е имало издавани НП за предишни нарушения, както и че в АУАН е посочен със собствено име „В.“, вместо правилното „В.“.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.07.2020г., в 10,24 часа, в с. Живково на третокласен път 822 в района на 30км с посока от гр. Ихтиман към гр. Самоков при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място лек автомобил Опел Вектра с рег. №********, управляван от жалбоподателя, се е движил със скорост 106 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 588, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 103 км/ч..
След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на Р. И. М., като на 18.08.2020г. същата подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на процесната дата е била предоставила лекия автомобил на жалбоподателя.
Срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, препис от който му бил връчен лично.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М. и Ц., обясненията на жалбоподателя (частично), както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която заявява, че не се е движил с толкова висока скорост, тъй като не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В останалата част, в която заявява, че той е управлявал автомобила, обясненията на жалбоподателя се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.
Представеният по делото снимков материал (представен в четливо копие съгласно изричните указания на съда в тази насока) съдържа записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, като представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С разпореждане от 18.01.2021г. съдът е указал на страните в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за датата на връчване на НП, като указанията не са изпълнени, поради което следва да се приеме в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в срок. Наред с това същата изхожда от легитимирано лице и е срещу подлежащо на обжалване НП, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
По отношение на възражението за несъответствие в имената. Действително в АУАН жалбоподателят В.П.Т. е посочен със собствено име „В.“, а в НП е посочено правилното „В.“. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗГР името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица. Същевременно разпоредбата на чл.11 от ЗГР регламентира единният граждански номер като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Следователно физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, също така и с уникалния си ЕГН. Независимо от допуснатата техническа грешка при изписването на собственото име на нарушителя единствено в АУАН (същото правилно посочено в НП) това нарушение не е съществено, тъй като е налице правилно изписване и съвпадение между АУАН и НП по отношение на всички останали индивидуализиращи белези на лицето (ЕГН, бащино и фамилно име). Всичко това води до извод за несъмнена установеност на самоличността на нарушителя, поради което и констатираният порок не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не влече след себе си незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като не води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. На следващо място право на наказващият орган съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е да издаде НП дори при нередовност в АУАН стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто именно е настоящият случай.
По отношение на възражението за неотчетен 3% толеранс. Засечената скорост на движение на автомобила е от 106 км/ч., като именно при отчитане на допустимата грешка при измерване от 3%, правилно на водача е вменена скорост на движение на МПС от 103 км/ч., за която скорост жалбоподателят е наказан, поради което възражението е неоснователно.
По делото е представена попълнена от собственика на автомобила декларация по чл.188 от ЗДвП от 18.08.2020г., в която посочва, че на 14.07.2020г. е предоставила процесното МПС на жалбоподателя. Това обстоятелство се установява и от обясненията на жалбоподателя в проведеното на 27.04.2021г. съдебно заседание, като същият изрично заявява, че именно той е управлявал автомобила. Следователно по делото е установено и авторството на нарушението.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в с. Живково на третокласен път 822 в района на 30км с посока от гр. Ихтиман към гр. Самоков. В тази връзка съдът е изискал и информация от Община Ихтиман, като от постъпилото писмо се установява, че процесният участък се намира в населено място и към датата на нарушението е имало пътни знаци за начало и край на населено място.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно измерена скорост. От удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол за периодична проверка на техническото средство. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, преминават метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН и НП, предмет на обжалване в настоящото производство.
Видно от представения снимков материал (представен в четливо копие съгласно изричните указания на съда в тази насока) на 14.07.2020г., в 10,24 часа, е заснет лек автомобил Опел Вектра с рег. №********, като отговарящото на метрологичните изисквания техническото средство е отчело фактическа скорост от 106 км/ч. (преди приспадане на 3% толеранс, който е съобразен в АУАН и НП).
Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично предвижда, че за нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш, но само тогава, когато за това нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В случая, разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда за установеното нарушение и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Следователно правилно административнонаказателното производство е започнало със съставяне не на електронен фиш, а съставяне на АУАН, респ. и издаване на НП.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от НАРЕДБА № Iз-2539 за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение "за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място или при извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари (чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП) се отнемат 12 контролни точки;"
Правната квалификация на нарушението съответства на установените по делото факти. Наложената санкция е правилно определена от АНО доколкото установената скорост на автомобила е 103 км/ч., респ. превишаването на ограничението за населено място (50км/ч.) е с 53 км/ч... Санкцията е с конкретно фиксиран размер, поради което съдът не може да я ревизира.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. В случая се касае за висока степен на обществена опасност на нарушението- превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч. и то в рамките на населено място. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
С оглед всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-001231/29.10.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: