№ 97
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20201100509827 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление град София, район “Красно село”, ул. “*******
(въззивник) чрез упълномощения представител юрисконсулт Н.К., срещу
решение № 73405, постановено на 16. 04. 2020 г. от Софийския районен съд,
88-и състав, по гр. дело № 43796 по описа за 20** г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение районният съд изцяло е отхвърлил четирите
кумулативно съединени иска с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяването на вземания за предоставена топлинна енергия,
предоставена топлинна енергия, мораторна лихва върху главницата за
стойността на предоставената топлинна енергия и мораторна лихва върху
главницата за стойността на предоставената услуга дялово разпределение.
Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението с твърдения, че то е недопустимо,
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Заявява, че
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
поради което всички фактически обстоятелства и доказателства, наведени от
1
ищеца, са останали неопровергани. Поддържа, че ответникът всъщност е
потребител на топлинна енергия. Позовава се на общите условия, според
които купувач на топлинна енергия може да бъде и наемателя на
топлоснабден имот, който е собственост на юридическо лице. Твърди, че
задължението за заплащане на консумативните разходи по ползването на
наетия имот, в това число и сумите за топлинна енергия, е за сметка на
наемателя на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Намира, че първоинстанционният
съд не е преценил задълбочено и категорично писмените доказателства по
делото, сред които и заявление за откриване на партида и заявление за
закриване на партида за процесния имот. Оспорва извода на първостепенния
съд за изтичането на срока на договора за наем поради липса на изрична
клауза за продължаването му. Приема, че разгледани в съвкупност,
доказателствата установяват, че ответникът е ползвател на топлоснабдения
имот. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявения от дружеството иск. Претендира направените разноски
пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт. С
писмено изявление за разглеждането на делото в откритото заседание пред
въззивния съд оспорва адвокатското възнаграждение на насрещната страна и
възразява, че то е прекомерно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство Б. В. К., ЕГН **********,
съдебен адрес град София, ул. „*******” № **, партер (въззиваем) чрез
упълномощения представител адвокат Д. Ч.. Счита, че обжалваното решение
е изцяло правно мотивирано, правилно и законосъобразно. Оспорва
въззивната жалба като неправилна. Излага доводи, че самият ищец не е
представил необходимите доказателства, от които безспорно да се установи,
че ответникът е потребител на предоставяни от ищеца услуги за процесния
период. Заявява, че изрично е оспорил представените от ищеца доказателства
в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Поддържа, че
районния съд се е съобразил с изискването на чл. 154 ГПК искът да бъде
доказан изрично и пълно, безспорно и категорично. Иска от въззивния съд да
отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноските пред първоинстанционния съд, както и адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление град София, р-н „Слатина“,
ул. „проф. *******, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
След като прецени доводите на страните и данните по делото,
Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чрез надлежно
упълномощено лице срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При
2
това положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно. Действително, пред първоинстанционния съд е бил
представен заверен препис от влязъл в сила съдебен акт, от данните по който
може да се приеме, че между същите страни е бил разгледан сходен спор.
Доколкото обаче от текста на решението е видно, че предявените искове са се
отнасяли до различен период, то следва да се приеме, че този спор не е за
същото нещо, за което е настоящото дело. При това положение обжалваното
решение по настоящото дело следва да се приеме за допустимо. Относно
правилността му и предвид развитите с въззивната жалба доводи съдът
приема следното.
Предмет на делото са четири кумулативно съединени иска с правни
основания за установяването на съществуването на вземания, свързани с
доставянето на топлинна енергия спрямо следния имот: ап. 78, находящ се в
град София, ж. к. „*******, абонатен номер ****** (топлоснабденият имот) в
периода от 01. 05. 2016 г. до 01. 04. 2018 г. (процесният период).
Първата и основна материалноправна предпоставка за основателността
на предявените искове, върху която е съсредоточен и спорът между страните,
е наличието на валидно облигационно отношение помежду им, по силата на
което въззивникът-ищец е доставял топлинна енергия на въззиваемия-
ответник спрямо топлоснабдения имот в процесния период. В тежест на
въззивника-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване
проявата на юридическите факти, които пораждат въпросното облигационно
отношение (чл. 154, ал. 1 ГПК). Доказването им би могло да бъде проведено
било с преки, било с косвени доказателства, но и в двата случая трябва да е
пълно. В дадения случай първостепенният съд е преценил, че не се
установяват съответните юридически факти, който извод настоящата
въззивна инстанция подкрепя по следните съображения.
Облигационното отношение по доставяне на топлинна енергия спрямо
недвижим имот в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа
(между страните е безспорно установено, че сградата на топлоснабдения имот
е тъкмо такава), възниква или по силата на закона, или вследствие на пряко
договаряне с облигационния ползвател на имота. В разглеждания случай
въззивникът-ищец не твърди облигационното отношение да е възникнало по
силата на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). По делото са представени данни, че
топлоснабденият имот е общинска собственост. Установява се, че Столичната
община е отстъпила ползването му на въззиваемия-ответник по силата на
сключен помежду им договор за наем, както и че той (въззиваемият-ответник)
е ползвал топлоснабдения имот.
Сключването на договор за наем със собственика на топлоснабдения
имот и доказването, че същият е ползван, сами по себе си не водят до извод,
че е налице облигационно отношение между ползвателят и топлопреносното
предприятие по доставянето на топлинна енергия. Действително, както
3
заявява въззивникът-ищец, при наема ползвателят на имота по начало дължи
разходите, свързани с ползуването на вещта, в това число и стойността на
потребената топлинна енергия (чл. 232, ал. 2 ЗЗД). Поради принципа за
относителността на облигационното отношение това правило обаче важи само
между страните по наемното правоотношение. Топлопреносното
предприятие, което не е страна по наемното правоотношение, не може да
извлече претендираните материални права на това основание. Нужно е вместо
това то да докаже, че между него и облигационния ползвател е бил сключен
отделен договор за предоставянето на топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот. Доказването, че такъв договор е сключен, обикновено
се провежда с представянето на данни за откриването на индивидуална
партида на облигационния ползвател при топлопреносното предприятие, но
то би могло да се проведе и с други доказателства по общия ред на ГПК (в
този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 2 от 2018 г. по тълк. дело
№ 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
Противно на заявеното във въззивната жалба, по делото не е било
представено и прието заявление-декларация за откриването на индивидуална
партида на името на въззиваемия-ответник при въззивника-ищец. Вместо това
са били представени: писмо от топлопреносното предприятие до
въззиваемия-ответник, с което последният бива уведомен, че от 01. 06. 2015 г.
е вписан като титуляр на партида и че за улеснение му се предоставя
формуляр за промяна на партида, който той може попълни, подпише и
подаде; и заявление за закриване на партидата, попълнено и подписано от
въззиваемия-ответник. Внимателно преценени в своята съвкупност, тези
доказателства не установяват прякото сключване на договор за предоставяне
на топлинна енергия между страните; напротив, те водят до извод, че подобен
договор не е бил сключван. Действително, с оглед на дадените с
горецитирания тълкувателен акт разяснения откриването на индивидуална
партида на името на облигационния ползвател се приема за типично
доказателство за сключването на договор за предоставянето на топлинна
енергия. Тези разяснения обаче следва да се тълкуват в светлината на общите
правила на облигационното право. Откриването на партидата трябва да е
последица от насрещните волеизявления на топлопреносното предприятие и
облигационния ползвател. Подаването на заявление-декларация от ползвателя
има характера на предложение за сключването на договор за предоставяне на
топлинна енергия, а откриването на партидата от топлопреносното
предприятие има характера на приемане на предложението. Ако обаче
партидата вместо това е била открита с едностранни действия на
топлопреносното предприятие, без каквото и да е волеизявление на
облигационния ползвател, то тя не може да се приеме за доказателство за
сключването на договор за предоставянето на топлинна енергия. В настоящия
случай отправеното до въззиваемия-ответник писмо, че на негово име е била
открита партида и че му се предоставя формуляр за промяна на партида, по
същество представлява единствено покана за сключване за преговори. По
4
делото липсват данни да се е стигнало до оправяне на предложение за
сключването на договор за предоставяне на топлинна енергия. Последвалото
заявление за закриване се отнася до едностранно откритата партида, а не до
партида, открита във връзка със сключването такъв договор.
При това положение правилно първостепенният съд е отхвърлил
предявените искове поради липса на доказателства за наличието на валидно
облигационно отношение между страните.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемия възниква
право на разноски пред въззивната инстанция. Те се свеждат до адвокатското
възнаграждение. Според представения договор за правна защита и съдействие
последното е в размер на 360 лева. Отбелязано е, че сумата е внесена изцяло в
брой. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, но предвид
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения така уговореното и заплатено възнаграждение
съответства на минималния размер. При това положение възраженията на
въззивника срещу адвокатското възнаграждение на въззиваемия са
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73405, постановено на 16. 04.
2020 г. от Софийския районен съд, 88-и състав, по гр. дело № 43796 по описа
за 20** г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
град София, район “Красно село”, ул. “*******, да заплати в полза на Б. В. К.,
ЕГН **********, съдебен адрес град София, ул. „*******” № **, партер,
сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление град София, р-н
„Слатина“, ул. „проф. *******.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6