№ 347
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212923 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 588121-F588729/16.07.2021 г., издадено от ****** - началник на отдел
„Оперативни дейности”-София в ЦУ на НАП, на ***** с ЕИК по БУЛСТАТ *****,
представлявано от Ангел Николаев Петров, за това, че:
На 05.02.2021 г. в 17:27 часа при извършване на оперативна проверка на търговски
обект по смисъла на §. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – йога студио, находящ се в гр. София, бул.
*******, стопанисван и експлоатиран от ***** с ЕИК по БУЛСТАТ *****, било установено,
че при извършена контролна покупка от страна на проверяващите органи по приходите,
преди легитимация, на стойност 1,20 лева, не бил издаден фискален бон от намиращото се в
обекта и работещо фискално устройство модел ЕКАФП DATECS DP-150 с рег. № в НАП:
4357779 от дата 08.11.2019 г., ИН на ФУ DT768925 и ФП 02768925. С горното била
нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Постановлението е обжалвано в срок от *****, чрез процесуален представител, който
в подадената жалба и в с. з. моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като се развиват аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложеното по преписката заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на
изп. директор на НАП, относно компетентността на актосъставителя и АНО, както и
заверено копие на Заповед № 3766/25.09.2019 г. на ИД на НАП за временно преназначаване
на ****** за началник на отдел „Оперативни дейности”-София в ЦУ на НАП); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; АУАН и НП са изготвени в сроковете
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и
НП по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл.
42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 05.02.2021 г. в 17:27 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, в лицето на
св. Г.Г. и актосъставителя Н.Р. извършили проверка в търговски обект – йога студио,
находящ се в гр. София, бул. *******, стопанисван и експлоатиран от ***** с ЕИК по
БУЛСТАТ *****.
В началото на проверката и преди легитимация Р. осъществила контролна покупка
на един брой вафла от лимец на стойност 1.20 лева. Сумата била платена в брой и приета от
******* – управител. За покупката не бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта
и работещо фискално устройство модел ЕКАФП DATECS DP-150 с рег. № в НАП: 4357779
от дата 08.11.2019 г., ИН на ФУ DT768925 и ФП 02768925. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № 0455513 от 05.02.2021 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля непосредствено участвал в
проверката Г.Г., както и от приложените по преписката писмени доказателства – Протокол
за извършена проверка № 0455513 от 05.02.2021 г. и заверени копия от дневни фискални
отчети.
Гласните доказателства са подробни, логични и вътрешно непротиворечиви, поради
което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите кореспондират и на писмените
доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата
2
обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят не оспорва фактите в атакуваното НП,
възраженията му са единствено от правно естество.
При така установената фактическа обстановка Съдът безспорно констатира, че ***** е
било задължено по ЗДДС лице и като такова е стопанисвало търговски обект по смисъла на
§. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – йога студио, находящ се в гр. София, бул. *******. В посоченият
търговски обект е било регистрирано и експлоатирано ФУ, за което е било установено към
05.02.2021 г. в 17:27 часа (датата и часа на процесната проверка), че е функционирало. С
оглед неоспорените факти по делото, безспорно е доказано, че при извършената контролна
покупка на един брой вафла на стойност 1,20 лева не бил издаден фискален бон от
намиращото се в обекта и работещо ФУ, с което дружеството е осъществило формално
нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС („Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ ”). На посоченото нарушение
съответства и приложената от АНО относима санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС.
Съдът обаче счита, че са налице предпоставките случаят да бъде третиран като
«маловажен» по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следните аргументи: На първо място,
касае се за формално нарушение, от което не са произтекли щети за държавния фиск и
нарушението не е довело до неотразяване на приходи (в противен случай АНО би следвало
да приложи санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС). На второ място,
нарушението е извършено от дружеството за първи път, както изрично е посочено и в
атакуваното НП. На следващо място, касае се за неиздаване на фискален бон при контролна
покупка на вафла на стойност от 1.20 лева, което е определено изолиран случай (доколкото
не се установява противното), а стойността на покупката е несъразмерно незначителна на
фона на размера на наложената имуществена санкция, макар и в законодателно предвидения
минимум. На последно място, самото административно-наказателно производство е
постигнало целите на административните наказания, заложени в чл. 12 от ЗАНН, още с
момента на издаване на АУАН, поради което налагането на имуществената санкция дори и
в минималния й размер е било прекомерно тежко и излишно. Последното дава основане на
въззивната инстанция да отмени атакуваното НП, поради маловажност на случая, като
същевременно приложи новата и действаща към момента на изготвяне на настоящото
решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, даваща правомощия на съда да отмени
наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Това е така, доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН
3
от 2020 г. не са предвидени особени правила за влизане в сила на процесуалните норми, но
по силата на ограничителното препращане, съдържащо се в чл. 84 от ЗАНН, приложение
следва да намери чл. 3 от НПК, съгласно който разпоредбите на НПК се прилагат от
влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени
наказателни производства.
По отношение на претендираните разноски и от двете страни, съдът следва да
посочи, че съдебният акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е различен от отменителния по чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН, доколкото в случая НП се отменя не поради неправилно приложение на
материалния закон или допуснати съществени процесуални нарушения, а поради наличие на
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, която не променя извода за наличие на административно
нарушение, а предвижда единствено отпадане на наложената административна санкция
срещу задължително предупреждение, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Неслучайно законодателят говори за „нарушителя“
при приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Тази особеност на съдебния
акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дава основание на въззивната инстанция да счита, че
разноски следва да бъдат присъдени в полза на АНО за юрисконсултско възнаграждение, а
не в полза на жалбоподателя, на когото е отменена административната санкция срещу
предупреждението по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. С оглед гореизложеното, искането на
упълномощения юрисконсулт на СДВР за присъждане на разноски се явява основателно по
аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН (в сила към момента на изготвяне на
настоящото решение), с оглед процесуалното представителство в рамките на въззивното
производство. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ („Възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) ***** следва да заплати в
полза на НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 588121-F588729/16.07.2021 г., издадено от ****** - началник на отдел
„Оперативни дейности”-София в ЦУ на НАП, на ***** с ЕИК по БУЛСТАТ *****, поради
„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
нарушителя *****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, ***** да заплати в полза на
НАП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5