Р
Е Ш Е Н И Е №
260039
Гр.Пловдив, 27.08.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 17.06.2020
г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№587
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез пълномощника си адв. И.И. против
решение №125/10.01.2020 г. по гр.д.№15000/2019 г. на ПРС, 16 гр.с., с което е
признато за установено по отношение на дружеството, че С.Щ.А., ЕГН: **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност, сумата от 4 095, 06 евро- главница
по договор за банков инвестиционен кредит № 146/ 29.11.2007 г., сключен между банката и ЕТ „ЕСХС-
С.А.“, ЕИК: **** (заличен търговец), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 425,
61 евро- лихва за периода 29.05.2009 г.- 09.12.2010 г. и разноските по делото от 176, 83 лева, или общо сумата в размер на 9 187, 51лева, по
издаден по частно гр. дело №
21200/ 2010 г. на ПРС, XIII гр.
с-в, изпълнителен лист от 18.01.2011 г. и е осъдена „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявана от изпълнителните директори Т. П. и Д. В., да заплати на С.Щ.А.,
ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от
367,50 лева- държавна такса и сумата от 789, 38 лева-
адвокатско възнаграждение.
Моли
решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
се отхвърлят. Претендира за разноски по приложения списък.
Въззиваемият С.Щ.А.,
ЕГН: **********, представлявано от адв.Ас.Д. счита жалбата за неоснователна. Претендира за
разноски.
Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Счита,
че последното изпълнително действие, прекъснало давността е предприето на
26.7.2011 г.-извършен опис на движими вещи на длъжника; счита, че неправилно
ПРС е приел, че 5-годишната погасителна даност на вземането започва да тече
след тази дата и тъй като в продължение на повече от 5 години не са
предприемани действия за прекъсване на давността, поради което към 26.7.2016 г.
същата е изтекла. Излага съображения, че решението на РС е неправилно, т.к. до
26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно
което давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство не тече за
периода от образуването до прекратяването на ИД. Изложени са доводи, че
давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление
№3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат
обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна
материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново
тълкувателно решение.Цитира съдебна практика – р.170/17.9.2018 г. по
гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО. Извършената
с т.10 от ТР №2/2015 г. отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на новия тълкувателен акт /26.6.2015г./, като даденото с т.10 от ТР
№2/2015 г. разрешение се прилагало само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези които са приключили преди
това. Поради изложеното счита, че първоначално образуваното ИД №17/2011 г. на
ЧСИ Г.,рег.№825 в КЧСИ е прекратено по силата на закона /чл.433,ал.1,т.8 ГПК/
на 26.7.2013 г. – с изтичане на 2-годишния срок след извършването на 26.7.2011
г. последно валидно изп.действие – опис на дв.вещи. Съобразно ППВС №3/1980 г. с
обазуването на ИД давността за вземането е прекъсната и е спряла да тече по
време на изпълнителното производство – чл.115,ал.1,б.“ж“ ЗЗД. След като ИД е
прекратено по право на 26.7.2013 г. /независимо, че постановлението на ЧСИ за
прекратяване е издадено на 17.3.2017 г. – то има само декларативно, а не
конститутивно действие/, то нова 5-годишна давност за вземането е започнала да тече
от датата на прекратяване на първоначалното изпълнително производство –
26.7.2013 г. и не е изтекла към 09.05.2017 г.
– датата на образуване на новото ИД №183/2017 г. на ЧСИ Б. А.,рег.№908 в
КЧСИ, което към настящия момент е висящо.
От въззиваемият е постъпил
отговор, в който са изложени доводи за
правилност и законосъобразност на решението на ПРС.Конкретно излага правни
доводи, че след прекратяване по право на ИД съгл.чл.433,т.8 ГПК, в ТР №2/2015
г.на ОСГТК на ВКС е казано, че давността се прекъсва от последното валидно
извършено изпълнително действие, а не от прекратяването на ИД.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259
от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК
-отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите – главница, лихви и разноски по издадената
заповед за изпълнение №523/17.1.2011 г. по ч.гр.д.№21200/2010 г. на ПРС, 13
гр.с., въз основа на която е издаден ИЛ и е образувано ИД №17/2011 г. на ЧСИ Г.
поради погасяването им по давност.
Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 18.1.2011 г. от ПРС,13 гр.с. по ч.гр.д.№21200/2010 г. за сумата 4095 евро – главница, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 10.12.2010 г., сумата 425,61 евро –лихва за периода 29.5.2009 г.-9.12.2010 г., и сумата 176 83лв.- разноски по делото.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Не се спори по
отношение на изложената от страните и възприета от съда фактическа обстановка,
а именно: На 24.1.2011 г. е образувано изп.д. № 17/2010 г. На
ЧСИ Г. срещу ЕТ“ЕСХС-С.А.“; на
05.7.2011 г. по ИД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника и запор
на МПС – л.а.Пежо 405; на 26.7.2011 г. е извършен опис на движими вещи на
длъжника;
На 17.03.2017
г. ЧСИ Г. е прекратил ИД 17/2011 на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
На 09.05.2017
г. въз основа на върнатия ИЛ по молба на взискателя е образувано ново ИД
№183/2017 г. на ЧСИ Б. А., по което са извършени: на 10.05.2017 г.- запор на
МПС, на 11.05.2017 г.- запор на банкова сметка ***; на 31.7.2019 – запор на
банкова сметка ***; на 21.08.2019 – опис на движими вещи; към настоящия момент
ИД183/2017 г. е висящо като е спряно на
осн.чл.432,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът
приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, че
последното валидно изпълнително дествие по ИД №17/2011 г.на ЧСИ Г. е от
26.07.2011 г., когато е извършен опис на движими вещи.
Тъй
като няма данни след тази дата да е извършено друго ИД до 2017 г., то към
26.7.2013 г. ИД 17/2011 г. на ЧСИ Г. се е прекратило по право на
осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Съгласно
разясненията, дадени в
мотивите по т.10 от ТР№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС – нова
погасителна 5-годишна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, т.е от 26.7.2011 г. и е изтекла на 26.7.2016 г., а не
както счита въззивникът – от прекратяване на изпълнителното производство, т.е.
на 26.7.2013 г., от което прави погрешния извод, че давността не е изтекла
към 09.05.2017 г. – датата на образуване
на новото ИД №183/2017 г. на ЧСИ Б. А.
Ето защо ПОС намира, че вземането е погасено по
давност, тъй като последното изпълнително действие е на 26.07.2011 г., от когато е започнала да тече нова 5
годишна давност, която вече е изтекла.
С оглед изложеното съдът намира,
че в изпълнителното производство взискателят е бездействал, не е поддържал
висящността му, като не е отправял своевременно искания за извършване на
изпълнителни способи, в т.ч. и като делегира правото на ЧСИ да предприема
изпълнителни действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Ето защо ПОС намира, че въззивникът не доказа съществуването на
задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок, че не е
настъпила и перемпцията на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
От друга страна възиваемият доказа твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за дължимите главница, лихви и разноски.
С оглед
изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за
основателен, поради което и същият следва да се уважи. Тъй като първата
инстанция е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение следва да се
потвърди.
Въззиваемият претендира разноски по делото
пред въззивната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят,
и такива се присъждат в размер на 450 лв- платено адвокатско възнаграждение. С оглед цената на исковете – решението не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/10.01.2020 г.
по гр.д.№15000/2019 г. на ПРС, 16 гр.с.
ОСЪЖДА „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявана от изпълнителните
директори Т. П. и Д. В., да заплати на С.Щ.А., ЕГН: **********,***, направените по делото
разноскив размер
на 450 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.