№ 108
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100900992 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 18759/07.08.2020 г. от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул. „Триадица“, №
2 за обявяване за недействителен, спрямо Държавата, на сключеният между
„МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Силиврия“, № 44-46 и „ПЛАЗА МИЙТ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Стрелбище“, бл. 88, вх. Д, ет. 1, ап. 1, с
намерение за увреждане на публичен взискател, Договор от 06.12.2019 г., обективиран в
нот. Акт № 164, т. II, нот.д. № 425/2019 г., на Нотариус № 205, за покупко-продажба на
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, идентификатор 87518.501.434, находящ се в с.
Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, с предходен идентификатор 87518.501.4 и предходен
идентификатор 87518.501.5, с площ 2139.00 кв.м., при граници: ПИ идентиф. 87518.3.8, ПИ
идентиф. 87518.501.6, ПИ идентиф. 87518.501.269, ПИ идентиф. 87518.501.3 и ПИ идентиф.
87518.3.9, ведно с построеното в него Предприятие за преработка на червени меса и
кланица, идентификатор 87518.501.434.1, със стар идентификатор 87518.501.4.2, със
застроена площ 819 кв.м., по удостоверение за въвеждане в експлоатация, а по скица, със
застроена площ 906 кв. м., етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
В условията на евентуалност се претендира сключеният Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 06.12.2019 г. да бъде обявен за недействителен, на осн. чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като е възмезден и даденото по него значително надхвърля по
стойност полученото. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът твърди, че със Заповед за възлагане на ревизия от 03.04.2019 г., връчена на
първия ответник по електронен път на 16.04.2019 г. е отпочнато ревизионно производство
по ДОПК, което е приключило с Ревизионен акт от 21.11.2019 г., връчен на същата дата
отново по електронен път. Сочи, че с Акта били установени данъчни задължения за ДДС и
корпоративен данък, общо в размер на 551717.27 лв., от които 293051.53 лв., главница и
258665.74 лв., лихви. След връчването на РА, първия ответник продал на втория ответник,
по силата на атакувания договор, недвижимите имоти, описани в него. Така първия ответник
е отчуждил имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на Държавата, които
действия са увреждащи, тъй като водят до намаляване на имуществото на длъжника и
1
лишаване на кредитора от възможността да се удовлетвори от него. Към момента на
предявяване на иска първия ответник не разполага с имущество, което да е свободно от
тежести и да полужи за обезпечаване и удовлетворяване на установените и изискуеми
задължения по РА. Сочи, че за успешното провеждане на главния иск е достатъчно да е
налице намерение за увреждане у първия ответник. За задълженията на първия ответник
било образувано изп.д. № *********/2017 г., по което с Разпореждане за присъединяване от
12.12.2019 г. било допуснато присъединяване на публичен взискател за вземанията предмет
на издадения РА от 21.11.2019 г. Видно от депозираните справки за налични активи,
вземания и задължения било, че към 18.05.2020 г. първия ответник не притежава недвижими
имоти, притежава едно МПС, което е напълно амортизирано и с нулева балансова стойност,
не притежава машини, стоки, оборудване, инвентар, краткосрочни и дългосрочни
инвестиции и вземания от трети лица.
По евентуалния иск сочи, че даденото по сделката от първия ответник, значително
надхвърля полученото от него, тъй като при данъчна оценка на имотите, предмет на
покупко-продажбата, в размер на 68153.20 лв., уговорената между страните продажна цена
възлизала на 1000.00 лв.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“
АД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения главен иск и твърди, че не е
налице нито един от елементите на фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Сочи,
че имотът е закупен при наличие на тежести като задълженията, обезпечени с него
безспорно се поемали от купувача-втория ответник. Сочи, че с Решение на АС – София-град
е отменено Решение от 06.01.2020 г., на Директора на ТД – София на НАП и потвърдените с
него Постановления за налагане на обезпечителни мерки. Още излага, че не е налице сделка
сключена след датата на установяване на публично задължение, тъй като Решение №
546/06.04.2020 г., на Зам. Директор на Дирекция „ОДОП“, с което РА от 21.11.2019 г. е
потвърден, е предмет на обжалване и образуваното адм.д. № 4621/2020 г. на АС – София-
град не е приключило с влязъл в сила акт. Поради изложеното счита, че не е налице
установено публично задължение, поради което искът се явява неоснователен и недоказан.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ПЛАЗА МИЙТ КЪМПАНИ“
ООД, не депозира писмен отговор.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която поддържа предявените главен и евентуален искове на изложените в исковата
молба основание и твърдения. Оспорва твърдението, че купувачът е „поел задължения“ на
продавача като сочи, че доказателства в подкрепа на това не са налице, тъй като купувачът
нито е обезпечил, нито е погасил установените и изискуеми задължения на продавача.към
Държавата.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът „МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“
АД, не депозира допълнителен отговор.
В съдебно заседание, ищецът и първия ответник, чрез процесуални
представители поддържа изложените твърдения, доводи и възражения, а вторият
ответник, чрез представляващия по Закон, оспорва предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото Заповед № Р-22002219002165-020-001/03.04.2019 г.
на НАП е възложено извършването на ревизия на ответника „Месокомбинат Варна“ АД,
която е следвало да обхване дължимия корпоративния данък на дружеството, за периода
01.01.2011 г. - 31.12.2016 г. и дължимия данък добавена стойност за периодите 01.10.2012 г.
- 31.01.2015 г., 01.11.2011 г. – 31.08.2012 г., 01.03.2015 г. – 31.10.2016 г. и 01.12.2016 г. –
31.12.2016 г., със срок на извършване на ревизията – три месеца от връчване на заповедта.
От представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“, удостоверява, че издадената Заповед от 03.04.2019 г. е връчена на ревизираното
лице на 16.04.2019 г. като приложеният документ е изтеглен от имейл
******************@***.**.
Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002219002165-
2
020-002/15.07.2019 г., срокът за завършване на ревизията е продължен до 16.09.2019 г.
Видно от представената електронна кореспонденция е, че Заповедта е изпратена на
първия ответник на 13.08.2019 г. на имейл ******@***.** като от същият имейл на
20.08.2019 г. е потвърдено получаването й.
За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22002219002165-
092-001/04.10.2019 г., който е връчен по електронен път в ИС „Контрол“ на ревизираното
лице на 14.10.2019 г. като приложеният документ е изтеглен от имейл ******@***.**.
В резултат на предложението за установяване на задължения е издаден Ревизионен
акт № 22002219002165-091-001/21.11.2019 г., с който са установени задължения за довнасяне
общо в размер на 298050.53 лв. и лихви за просрочия в размер на 237401.02 лв.
Видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ е, че РА е връчен електронно на 21.11.2019 г. и е изтеглен от имейл
******************@***.**.
По жалба на първия ответник срещу издадения РА е постановено Решение №
546/06.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
на НАП, с което РА е потвърден в оспорената му част.
Срещу потвърдения с Решение № 546/06.04.2020 г., РА № 22002219002165-091-
001/21.11.2019 г., е депозирана жалба на първия ответник и е образувано адм.д. № 4621/2020
г., по описа на АССГ, Първо отделение, XX с. С Решение № 3357/21.05.2021 г. жалбата на
„МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“ АД е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 10.11.2021 г.
По делото е представено и Разпореждане за присъединяване от 12.12.2019 г., по
силата на което по изп.д. № *********/2017 г. е допуснато присъединяването на публичен
взискател в изпълнителното производство за публични задължения на първия ответник в
размер на 298050.53 лв., главница, 239139.72 лв., лихви към 12.12.2019 г. Разпореждането е
връчено на 11.05.2020 г. на електронен адрес ******@***.**.
По делото са представени 2 бр. уведомления, изходящи от Е.М. като представляващ
на „Месокомбинат“ АД, отправени до ТД на НАП – Варна и ТД на НАП – София, от които
се установява, че дружеството има електронен адрес за кореспонденция ******@***.**.
Уведомленията са входирани на 12 и 13.09.2016 г.
Между страните не е било предмет на спор, че с обективираната в нотариален акт №
164, том II, нот.д. № 425/06.12.2019 г., покупко-продажба ответникът „Месокомбинат
Варна“ АД е прехвърлил на „Плаза Мийт Къмпани“ ООД, следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, идентификатор 87518.501.434, находящ се в с. Яребична, общ.
Аксаково, обл. Варна, с предходен идентификатор 87518.501.4 и предходен идентификатор
87518.501.5, с площ 2139.00 кв.м., при граници: ПИ идентиф. 87518.3.8, ПИ идентиф.
87518.501.6, ПИ идентиф. 87518.501.269, ПИ идентиф. 87518.501.3 и ПИ идентиф.
87518.3.9, ведно с построеното в него Предприятие за преработка на червени меса и
кланица, идентификатор 87518.501.434.1, със стар идентификатор 87518.501.4.2, със
застроена площ 819 кв.м., по удостоверение за въвеждане в експлоатация, а по скица, със
застроена площ 906 кв. м., етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, срещу продажна цена от 1000.00 лв., платена на продавача изцяло
преди подписване на договора. В сключеният договор е посочено, че данъчната оценка на
имота възлиза на 68153.20 лв., както и, че купувачът бил уведомен, че за имота има тежест,
поради публични задължения общо в размер на 2849967.31 лв.
Представено по делото е и Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки от 14.05.2020 г., от което се установява, че единственото имущество,
собственост на първи ответник е тов. Автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер“, ДК
№ В1513ВС, година на производство 2005 г., върху който е наложен запор. Запор е наложен
и върху банкови сметки на първия ответник в четири банки.
Представени са справки по персоналните имотни партиди на „Месокомбинат Варна“
АД и „Плаза Мийт Къмпани“ ООД в АВ.
При горната фактическа установеност, съставът на Варненски Окръжен Съд достигна
3
до следните правни изводи:
Предявените главен и евентуален искове черпят правното си основание от
разпоредбата на чл. 216, ал.1 т. 4 и т. 2 ДОПК. В посочената разпоредбата са установени,
както общите, така и специалните предпоставки за уважаване на искове предявени на
посочените основания. С оглед защитата на обществения интерес като увреждащи са
определени действия и сделки извършени не само след датата на установяване на
публичното задължение, но и преди това – в периода след получаване на заповедта за
възлагане на ревизия ако в резултат на ревизията се установят публични задължения.
Несъмнено публичното вземане следва да е установено с влязъл в сила административен акт
или влязло в сила съдебно решение.
Следователно за уважаване на въведеният за разглеждане в настоящото производство
главен иск, с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 4 ДОПК е необходимо да бъдат доказани
всички елементи от фактическия състав: - по отношение на длъжника да е установено
публично задължение с влязъл в сила акт (административен или съдебен); - длъжникът да е
извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на
публичното задължение, или в периода след датата на връчване на заповедта за ревизия до
установяване на задълженията; - извършените от длъжника действия или сделки да са с
намерение за увреждане на публичния взискател. Фактическият състав не включва наличие
на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял.Тежестта на доказване на
предпоставките, в т.ч. и намерението за увреждане е на ищеца, тъй като последното не се
предполага. (така Р № 166/30.12.2009 г., по т.д. № 430/2009 г., ВКС, II ТО, Р № 69/22.06.2012
г., по т.д. № 534/2011 г., ВКС, I ТО, Р № 436/22.12.2011 г., гр.д. № 308/2011 г., ВКС, III ГО и
др.).
Въз основа на приетото от фактическа страна по делото, се налага еднозначен извод,
че с влизане в сила на постановеното Решение № 3357/21.05.2021 г., по адм.д. № 4621/2020
г., на АССГ, Първо отделение, XX с., публичните задължения на първия ответник са били
установени, поради което и първата от общите предпоставки за уважаване на иска е налице.
Макар и настъпил в хода на настоящият процес този факт следва да бъде съобразен от съда
по силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Както бе посочено извършване на действие по разпореждане от страна на първия
ответник-длъжник в данъчното производство с отчуждаване в полза на втория ответник на
недвижимия имот, находящ се в с. Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна и представляващ
земя и сграда не е било предмет на спор. Сделката е извършена на 06.12.2019 г., която дата е
последваща датата на връчване на Заповед № Р-22002219002165-020-001/03.04.2019 г. за
възлагане на ревизия - 16.04.2019 г. по електронен път. Изводът за надлежно връчване на
заповедта за възлагане на ревизия не може да бъде разколебан от представените от първия
ответник 2 бр. заявления за посочване на електронен адрес, различен от този, на който е
извършено връчването на Заповедта.
Поначало въпросът за спазване на процесуалните предпоставки при издаване на
ревизионния акт, в т.ч. и надлежното връчване на Заповедта за възлагане на ревизия са били
разгледани в границите на проведеното съдебно производство между ищеца и първия
ответник по адм.д. № 4621/2020 г. на АССГ. Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2
ДОПК, обхвата на извършваната от съда преценка за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт обхваща проверка дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма и дали са били спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му. Видно от решението на АССГ е, че на стр. 8 от него са обсъдени
процесуалните предпоставки по издаване на РА, както и възраженията на отв.
„Месокомбинат Варна“ АД за връчване на ненадлежен електронен адрес. Доколкото по
силата на пар. 2 ДОПК, вр. чл. 177, ал. 1 АПК, постановеното решение има сила за страните
по делото, то се налага извода, че въпросът за спазване на процесуалните разпоредби по
издаване на РА, в т.ч. и връчване на Заповедта за възлагане на ревизия като част от
ревизионното производство, е бил разрешен по задължителен между страните начин и не
може да бъде пререшаван в границите на настоящото производство отново по възражение
на първия ответник. Изложеното обосновава извод за наличие на втората от общите
предпоставки за уважаване на предявеният иск.
4
Що се касае по специалната предпоставка за уважаване на иска – намерение за
увреждане на публичния взискател, съдебната практика се придържа към разбирането, че то
(намерението) не се презюмира, а подлежи на доказване от страна на ищеца и съдът следва
да извърши преценка на всички относими факти, в тяхната съвкупност, доколкото
намерението няма самостоятелен обективен израз. (доводи от Р № 27/28.02.2013 г., т. д. №
410/2012 г., на ВКС, II ТО). Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води
до извод, че в конкретния случай намерението на първия ответник за увреждане е било
налице. Процесната сделка е сключена след последователното връчване, както на Заповедта
за възлагане на ревизия и на изготвения Ревизионен доклад, в който се съдържат
констатации за установените публични задължения и предложение за издаване на
ревизионен акт, така и след връчване на самия Ревизионен акт, с който публичните
задължения са установени по отделни основания и размери. От страна на ответника не са
навеждани твърдения да разполага с достатъчно имущество и краткотрайни материални
активи, с които да е в състояние да покрие задълженията си. Нещо повече, не е бил предмет
на спор и фактът, че отчуждения имот е единствен такъв за първия ответник, както и, че
дружеството не разполага с друго имущество, което да е годно да послужи за
удовлетворяване на кредиторите му. Следователно, към момента на сключване на
атакуваният договор за покупко-продажба първият ответник е съзнавал, че е в лошо
финансово състояние, очаквал е извършването на ревизия и независимо от това е отчуждил
единственият си недвижим имот. В подкрепа на знанието за увреждане е и фактът, че при
сключване на сделката първия ответник е направил изявление за наличие на публични
задължения в особено големи размери. Съдът намира, че по този начин първия ответник е
намалил имуществото си, което води до затрудняване на кредиторите да се удовлетворят, в
това число и на държавата и, което поначало служи за удовлетворяването им. (чл. 133 ЗЗД,
чл. 213, ал. 1 ДОПК). Обстоятелството, че размерът на публичните задължения е бил обявен
от продавача на купувача, по никакъв начин не освобождава първия от задължението му да
не намалява имуществото си. Не са налице и данни вторият ответник „Плаза Мийт
Къмпани“ ООД да е встъпил или заместил в дълга продавача „Месокомбинат Варна“ АД,
нито пък да е налице удовлетворяване на публичния взискател.
В заключение, предявеният иск, с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 4 ДОПК като
основателен и доказан ще следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи произнасяне
по предявения евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 4 ДОПК.
С оглед изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на осн. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца се следва направените разноски за водене на настоящото производство. Същите
възлизат на определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв., на
осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 71, ал. 2 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят дължимата държавна такса по делото, възлизаща на 665.84 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ДЪРЖАВАТА, представлявана от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул. „Триадица“, №
2 на сключеният между „МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Силиврия“, № 44-46, в качеството на Продавач и
„ПЛАЗА МИЙТ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Стрелбище“, бл. 88, вх. Д, ет. 1, ап. 1, в качеството на Купувач, с намерение за
увреждане на публичен взискател, Договор от 06.12.2019 г., обективиран в нот. Акт №
164, т. II, нот.д. № 425/2019 г., на Нотариус № 205, за покупко-продажба на недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, идентификатор 87518.501.434, находящ се в с. Яребична,
общ. Аксаково, обл. Варна, с предходен идентификатор 87518.501.4 и предходен
идентификатор 87518.501.5, с площ 2139.00 кв.м., при граници: ПИ идентиф. 87518.3.8, ПИ
5
идентиф. 87518.501.6, ПИ идентиф. 87518.501.269, ПИ идентиф. 87518.501.3 и ПИ идентиф.
87518.3.9, ведно с построеното в него Предприятие за преработка на червени меса и
кланица, идентификатор 87518.501.434.1, със стар идентификатор 87518.501.4.2, със
застроена площ 819 кв.м., по удостоверение за въвеждане в експлоатация, а по скица, със
застроена площ 906 кв. м., етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
ОСЪЖДА „МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Силиврия“, № 44-46 и „ПЛАЗА МИЙТ КЪМПАНИ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Стрелбище“, бл. 88,
вх. Д, ет. 1, ап. 1, да заплатят по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата 665.86 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 86
ст.), държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 71, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА „МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Силиврия“, № 44-46 и „ПЛАЗА МИЙТ КЪМПАНИ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Стрелбище“, бл. 88,
вх. Д, ет. 1, ап. 1 да заплатят на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със
седалище в гр. София, ул. „Триадица“, № 2, сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева)
юрисконсултско.възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6