Решение по дело №1078/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     18.06.2018 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и девети май                                           две хиляди и осемнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1078 по описа за 2018 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5013 от 13.03.2018 година на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, град София, с което на Г.С.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева за допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                               

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление постановление № 5013 от 13.03.2018 година на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, град София, с което на Г.С.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева за допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.

                        В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител взема становище, като оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:           

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На жалбоподателя Г.С.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5887 от 19.02.2018 година, за това, че на 19.02.2018 година, в 14.40 часа, на път І-5, км.234+200, на 400 метра преди разклона за град Раднево, в посока Хасково – Стара Загора, управлява превозно средство с 2 оси – МПС с две оси, марка „Мерцедес” с ДК№ РА 8002 АК, като водачът осъществява движение с надвишени стойности на разрешението за дейности от спец. ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя, за извънгабаритно ППС по § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – извънгабаритно ППС по чл.2 от Наредбата. Надвишаването на разрешението се доказва от направеното измерване при което се констатирало: 1. Измерената височина е 4.20 метра при допустима максимална височина на ППС от 4.00 метра. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, като е подал такова по реда предвиден в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражението е разгледано от АНО и е прието за неоснователно.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание – „глоба” в минимален размер от 1000 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:

                        Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема за установено, на 19.02.2018 година, в 14.40 часа по път І-5, км.234+200, на 400 метра преди разклона за град Раднево, в посока Хасково – Стара Загора, жалбоподателя е управлявал превозно средство с 2 оси – МПС с две оси, марка „Мерцедес” с ДК№ РА 8002 АК, като при извършена проверка от И.Й.Д., инспектор в дирекция АРОК, Агенция „Пътна инфраструктура”, е констатирано, че жалбоподателя е управлявал и осъществявал движение на пътно превозно средство с 2 оси, което е било с габарити надвишаващи нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както следва:

- Измерената височина е била 4.20 метра, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 метра, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата

                        В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, извънгабаритни са тези пътни превозни средства или състав от пътни превозни средства, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл.5 от Наредбата.

                        В разглеждания случай съдът намира, че въз основа на събраните доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установи по делото, че жалбоподателя е управлявал състав от пътно превозно средство, което е била с извънгабаритни размери по смисъла на нормативната уредба. В тази насока, като подкрепящи доказателства са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и съставения АУАН. За противното доказателства не се събраха. Съдът приема, че към момента на констатиране на административното нарушение, жалбоподателя не е разполагал с разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура”, за конкретното превишаване на допустимите норми на габарит, поради причината, че така не е било заявено а е било нужно да бъде заявено. Представената квитанция за платени пътна такса е след часа на проверката и плащането е породено от това че водача е проверен. В тези случаи за да се приложи изключението на закона в тази насока е следвало тази такса да е била заплатена преди да за започне превоза. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че направеното измерване било опорочено. В тази насока съдът намира, че установяването на административното нарушение е безспорно и не може да се приемат доводите на жалбоподателя в тази насока. Това се подкрепа и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност са спазени изискванията на ЗАНН, конкретно е посочено мястото определящо териториалния обхват на административното производство. Нарушителя е участвал при самото установяване на административното нарушение и в тази насока правилно и законосъобразно му е разяснено административното обвинение и последното правилно е разбрано. Това се потвърждава и последващите действия – заплащане на таксата с което е извършено и потвърждаване на констатираното от проверяващия орган. Именно това заплащане е послужило като основание за налагане на наказание към минималния предвиден в закона размер.         

                        Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. При съобразяване с тежестта на нарушението, неговия характер, както и имотното състояние на нарушителя, административно-наказващият орган съвсем правилно и законосъобразно е наложил наказание в предвидения от закона минимален размер от 1000 лева за допуснатото нарушения, на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата.

                        Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: