Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4936 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД с цена на иска 652,07 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.-***срещу
Ю.З.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ***, в която се твърди, че на 28.04.2014
г. в полза на „***" АД, ЕИК *** е издаден Запис на заповед за сумата от
744,00 лв. от длъжника Ю.З.М.. Твърди, че Записа на заповед е с падеж на
25.10.2014 с като сумата по него не е била напълно изплатена. Твърди, че
гореописаният запис на заповед е прехвърлен с джиро от „***" АД на
заявителя „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, като същият се намира а оригинал по
ч.гр.д. 544/2017 г., по описа на Районен съд - Плевен. Излага съображения, че
джирото е специален способ за заместване на един носител на инкорпорираното в
ценната книга субективно право с друг. То е формално волеизявление на кредитора
по ефекта и се извършва с писмена бележка върху менителничния ефект или върху
прикрепен към него допълнителен лист. В настоящият случай върху гърба на записа
на заповед е отбелязана датата, от която „***" АД, ЕИК ***, джиросва
всички права по записа на заповед в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***,
като е положен подпис от името на джиранта. Джирото е извършено в
законоустановената форма и ред и е породило целеният правен ефект. Твърди, че поради обстоятелството, че за
вземането н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *** на Ю.З.М.. - длъжник е издадена
Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист въз основа на представен запис на
заповед, следва да се посочи, че представеният в оригинал менителничен ефект в
заповедното производство е редовен от външиа страна и отговаря на законовите
изисквания за валидност. Посочва, че по своята правна природа записа на заповед
е едностранна, строго формална сделка, чието задължително съдържание е
императивно определено от законодателя в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и е
условие за валидност на акта. Наименованието „запис на заповед" се съдържа
както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за
плащане на определена парична сума -744,00 лв., от които предмет на
производството е само сума в размер на 652,07 лв. Посочени са място на издаване
и плащане като поемател - „***" АД, ЕИК ***, а длъжник по него е издателят
на документа Ю.З.М.. На гърба на процесната ценна книга е написано джиро, с
което поемателя „***" АД, ЕИК *** е прехвърлил всички права по нея в полза
на заявителя по ч.гр.д. 544/2017 г., II състав, по описа на Районен съд -
Плевен - „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***. Твърди, че извършеното джиро е
валидно, доколкото са спазени всички законови изисквания за действителността
му, предвидени в чл. 468 ТЗ, приложим в настоящият случай на основание
препращащата норма на чл. 537 ТЗ - то изхожда от надлежен представител нз
джиранта и е направено в предвидената от закона писмена форма.
Твърди, че на
основание горното, в тежест на Ю.З.М. е възникнало валидно задължение по
процесният запис на заповед за заплащане на сумата от 744,00 лв. /седемстотин
четиридесет и четири лева/. Това задължение е възникнало за издателя от датата
на издаване на ценната книга и съответно от подписване на джирото. Счита, че
поради това, че записа на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за
плащане не е елемент от съдържанието ѝ и условие за нейната
действителност, сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка
или каквото и да е друго основание, както и от развитието на каузалните
правоотношения, във връзка с които менителничния ефект е издаден.
Моли да бъде
признато за установено по отношение на Ю.З.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ***,
че същият дължи н. „А.з.с.н.в." АД, ЕИК *** сума е размер на 652,07лв.
/шестстотин петдесет и два лева и седем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата от
25,00 лв, /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лв. /триста лева/ •
юрисконсултско възнаграждение. Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника
по делото, в който взема становище, че предявения иск е допустим и
основателен като се съобразят представените доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от представения по делото запис на заповед с дата на издаване 28.04.2014г. се установява, че ответника по делото Ю.З.М. неотменяемо се е задължил да плати на *** АД или на негова заповед по издадената запис на заповед сумата от 837,00 лв. на падеж 25.10.2014г.
Установява се от Джиро от 05.08.2016г., че *** АД е прехврлило вземането по гореописаната Запис на заповед н.А.з.с.н.в. АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
В битието си на едностранна сделка, записът на заповед е
абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да
плати на поемателя или негова заповед определена парична сума.Записът на
заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от закона
съдържание. Съществените условия за действителност на записа на заповед са
изброени в чл. 535 ТЗ.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе
при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването
на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК.
По делото ответникът оспорва да се е задължавал да заплаща
сумата по процесния запис на заповед, тъй като на посочената в него дата на
издаване, не е бил на посоченото в записа на заповед място на издаване, както и
е подписал записа на заповед, но тя му е биле представена за подпис измежу
други останали документи. С
Съгласно точка 17–та на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно: „Какъв е
предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед”.Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.Записът
на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед. Ответника в настоящото производство не е направил
оспорване на записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения
запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релевантни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или
за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
При така изложеното и поради факта, че ищецът не е твърдял
наличие на каузално правоотношение, обезпечено с издадената запис на заповед,
съдът прави извода, че непозоваването на каузално правоотношение, макар и
обикновено да съществува такова, не обоснова извод за недоказаност в конкретния
случай на предявения специален установителен иск. Това е така, защото от
завеждане на заповедното производство до приключване на устните състезания в
настоящото производство, ищецът е твърдял единствено и само ,че процесното парично
вземане произтича само от издадената ценна книга.
Безспорно по настоящото исково производство, както и по
воденото преди исковото - заповедно производство, е установена редовността от
външна страна на издадената ценна книга – Запис на заповед, притежаваща всички
законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. В същия смисъл е и
даденото разяснение с Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ВКС по т. д.№
1/ 2004 на ОСТК, докладчик съдията К.Я.(т.1 и т.2 ).
С оглед изложеното и при неоспорване на записа на заповед от
страна на ответника и твърденията на ищеца, че вземането му в посочения размер
от 652,07 лева произтича от записа на заповед, издаден на 28.04.2014 г., с
падеж 25.10.2014г. съдът прави извода, че предявеният установителен иск е
доказан и по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен иззяло.
Поради основателността на установителния иск, основателно е
и акцесорното искане, касаещо законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 417 ГПК в съда, а именно – 23.01.2017 г.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъден да плати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител /25,00+100+200,00 лв./съразмерно
с уважената част на претенцията в размер 325,00 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на Ю.З.М.
с ЕГН **********, с адрес ***,
***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 652,07 лева по Запис на заповед, издадена на 28.04.2014г., с падеж
25.10.2014г., в едно със законната лихва от 23.01.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение №465/24.01.2017 г. по ч.гр.дело №544/2018 г. на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.З.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, *** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата от 75,00 лв.
направени деловодни разноски по ч.гр.д.№544/18 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.З.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, *** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата от 325,00 лв. направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: