РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104083 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Д. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к..... срещу Ф. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж. к. .....и Д. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ..... за делба на следния
съсобствен имот: поземлен имот с идентификатор .... по плана на гр. Бургас, с площ от 900
кв. м., при съседи: ....., ..... ...., ....., при квоти: за Р.Г. – 10/12 ид. ч., за Ф.Г. и Д.Г. – по 1/12 ид.
ч. за всеки от тях.
Посочено е, че ищецът е придобил 4/6 ид. ч. от имота чрез дарение, а
останалите 2/12 ид. ч. – чрез наследяване от своя баща. Ответниците са придобили своите
идеални части чрез наследяване от своя баща.
Ответниците са посочили, че не оспорват иска за делба, действително
са съсобственици на имота. Считат обаче, че посочените от ищеца квоти са неверни.
Посочено е, че имотът е възстановен на дядо им Д..Г. по реда на ППЗСПЗЗ, като не е станал
СИО. Неговата съпруга К..Г.а е дарила на Р.Г. 4/6 ид. ч. от имота, но тя не е била собственик
на толкова, а само на 1/3 ид. ч. като наследник на Д..Г., следователно и дарението над 1/3 ид.
ч. до 4/6 ид. ч. е нищожно. Другите двама наследници на Д..Г. са били неговите синове Р.Г. и
М..Г. – наследодател на ответниците. Следователно и ищецът притежава 2/3 ид. ч. от имота,
а ответниците – общо 1/3 ид. ч.
Направено е възражение за накърняване запазената част на
наследниците чрез извършеното дарение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС.
Няма спор между страните, а това се установява и от събраните по
делото доказателства, че процесният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
....по плана на гр. Бургас, с площ от 900 кв. м., е съсобствен на съделителите. С решение №
Б01 от 05.05.1998 г. на Поземлена комисия – Бургас е възстановено правото на собственост
върху имот от 0.899 дка в м-ст Над шосето, землището на гр. Бургас, представляващ имот №
....., на Д..М..Г.. Установява се от приложеното удостоверение за наследници на Д..Г., че
1
негови наследници след смъртта му през 1997 г. са съпругата му К..Г.а и деца Р. Д. Г. и
М..Д..Г., последният от които е починал през 2005 г. и е оставил за наследници Ф. М. Г. и Д.
М. Г..
Установява се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, т.
№ 14-4, д. № 6621 от 15.10.2008 г., че К..Ж..Г.а е дарила на сина си Р. Д. Г. собствените си
4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Видно от представения акт за женитба от 31.12.1950 г. Д..М..Г. и
К..Ж..Д..са сключили граждански брак. На 04.06.1957 г. с договор за покупко-продажба
посоченият в него имот е придобит от Д..Г., видно от представения нотариален акт.
Съгласно чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) „правилата на този кодекс
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове“, а разпоредбата на
чл. 13 от същия закон гласи, че „недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството“. Следователно имотът, придобит по време на брака, е станал обща
собственост на съпрузите при равни квоти. Въпреки че е възстановен само на Д..Г., имотът
към момента на внасянето му в ТКЗС е бил съсобствен между съпрузите по силата на
посочените по-горе разпоредби. При внасянето й в ТКЗС земята е загубила своите
фактически и правни граници, но правото на собственост не се е загубило. Поради това и
въпреки че в решението за възстановяване на правото на собственост съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр. Бургас е записан само Д..М..Г., правото на собственост на
неговата съпруга не се е загубило – съгласно трайната практика на ВКС имотът е останал
собственост на тези, които са ги притежавали до отнемането им от ТКЗС. Поради това и
имотът, който е бил възстановен на наследодателя на страните, е останал съпружеска
общност.
След прекратяване на съпружеската общност поради смърт на съпруга
през 1997 г. и при приложението на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, следва да се приеме, че
неговата съпруга К..Г.а и синове Р.Г. и М..Г. са станали собственици съответно на 4/6 ид. ч.
и по 1/6 ид. ч. Поради това и К.. Г.а е прехвърлила валидно собствените си 4/6 ид. ч. от
имота чрез дарение на сина си Р.Г.. След смъртта на М..Г. през 2005 г. неговите наследници
Ф.Г. и Д.Г. са наследили по 1/12 ид. ч. от имота.
Въпреки разпределената с определението по чл. 146 ГПК
доказателствена тежест, ответниците не установиха основателността на възражението си за
накърняване запазената си част чрез извършеното дарение на 4/6 ид. ч. от имота.
Съдът намира, че поисканата делба е допустима, като следва да се
допусне при поисканите от ищеца квоти.
Ето защо и на основание чл. 344 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между Р. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ж. к. ....., Ф. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. ..... и Д. М. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, бул. ..... на следния съсобствен имот: поземлен имот с
идентификатор ..... по плана на гр. Бургас, м-ст Над шосето, с площ от 900 кв. м., при
съседи: ....., ....., ....., ....., при квоти: за Р.Г. – 10/12 ид. ч., за Ф.Г. и Д.Г. – по 1/12 ид. ч. за
всеки от тях.
2
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3