№ 725
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Столична
община, с която оспорва решение № 258 от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ Столична община да заплати на „МТК Гроуп“
ООД сума в размер на 43 332.88 лева с ДДС, представляващо допълнително възнаграждение
в размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец април 2018 г., дължимо на
основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 13 192.45 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
сумата за главница за периода от 15.05.2018 г. до 14.05.2021 г. и е осъдил на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 4 897.62
лева, представляваща направени разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
материалния закон. В тази връзка твърди, че спорът е относно настъпването на
предпоставките за изменение на цената по договора, поради увеличение цената на гориво-
смазочните материали с повече от 20% (хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, съгласно
данните на НСИ. Твърди, че по делото са тълкувани данните на НСИ по отношение на
1
природния газ за транспорт. Твърди, че критерият за увеличението не само не съществува,
но е и в противоречие на императивните разпоредби на закона. Твърди, че съгласно чл.30,
ал.1, т.7 от ЗЕ КЕВРрегулира цените, по които обществения доставчик доставя на крайния
потребител, а в процесния случай превозвачът е закупувал гориво от „Столичен
автотранспорт“ ЕАД. Твърди, че НСИ няма функции и правомощия по отношение на цената
на природния газ, тъй като същата се определя от компетентен държавен орган. В тази
връзка твърди, че съдът е следвало да прогласи нищожността на клаузата, като
противоречаща на чл.30, ал.1, т.7 от ЗЕ, вр.чл.210 от ЗЕ. Твърди, че ищецът е следвало да
установи, предвид разпределената доказателствена тежест увеличение на цената с повече от
20%, съобразно своевременните възражения на ответника, които не са обсъдени от
първоинстанционния съд. Твърди, извършено тълкуване на клаузите на договора, в
противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Оспорва изводите на съда по отношение
наличието на покана за провеждане на разговори, като в тази връзка твърди, че такава
процедура не е инициирана от ищеца и не е провеждана, а същата е условие за настъпването
на промяната. Твърди, че решението е постановено при съществени процесуални
нарушения, тъй като в отговора на исковата молба е направено възражение, че ищецът е
компенсиран с инфлационната клауза, тъй като съдът не е обсъдил това възражение.
Оспорва и решението в частта по акцесорния иск, като твърди, че съдът неправилно е приел,
че ответникът е изпаднал в забава. Това се основава на твърдяното погрешно възприемане от
страна на съда на факта на поканата, отправена от ищеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като претендира и
юристконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Ответникът „МТК гроуп“ ООД редовно уведомен за постъпилата въззивна
жалба оспорва същата. Твърди, че въведения с въззивната жалба довод за противоречие с
императивни норми не е направен с отговора на исковата молба, поради което твърди, че не
следва да се взима под внимание. Твърди, че цитирания текст е напълно неприложим, тъй
като не е краен снабдител на природен газ, нито е клиент, присъединен към газопреносната
мрежа. По отношение на втория довод за намаляване на цените на смазочните материали
твърди, че същият е преклудиран, тъй като не е навеждан в първоинстанционното
производство, в установените от закона срокове. По отношение на наведения довод за
плащане на допълнително инфлационно възнаграждение твърди, че същият е
неоснователен, тъй като по делото изобщо не са представяни доказателства за това. Оспорва
и наведените доводи по отношение на присъденото обезщетение за забава при неизпълнение
на парично задължение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното,
като претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 258
от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
367 ТЗ Столична община да заплати на „МТК гроуп“ ООД сума в размер на 43 332.88 лева с
ДДС, представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2,5% върху вече
заплатеното от ответника за месец април 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 14.05.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 192.45
лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за
периода от 15.05.2018 г. до 14.05.2021 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Столична община да заплати на „МТК гроуп“ ООД сума в размер на 4 897.62 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 02.12.2016
г. между Столична община като възложител и „МТК гроуп“ ООД като изпълнител е
сключен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за възлагане на обществен превоз на
пътници по основни градски автобусни линии с №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28,
29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема със срок на действие 8
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът
влиза в сила от датата на представяне от оператора на общината на оригинал на влязло в
сила определение на Административен съд - София за прекратяване на производството по
адм.д. № 11 168/12 г., по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен
отказ на ищеца „МТК Гроуп“ ООД от предявените искове.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора, че
страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя за извършения
обществен превоз цена в размер на 3 лева на километър, без ДДС, на база действително
изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно приложение А, въз
основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане
и окачествяване на транспортната задача“, представляващо неразделна част от настоящия
договор. В ал.2 на същият член, страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща
на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за
определения пробег за 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото
възнаграждение - до 14-то число на следващия месец, за които суми изпълнителят да издава
фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец.
Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, страните са уговорели
хипотезите, при които цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключване на договора, се променя. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, цената на
километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя,
3
когато се промени цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния
статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При
настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно
преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег
със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при
преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър
маршрутен пробег се променя с 2,5%. В т.3 от същият член страните са постигнали съгласие,
при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от
страните да има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за
преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на
мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са
започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено
споразумение, настъпват последиците, посочени в т. 1 и т. 2 на същият член.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 38 от договора, че
страните са постигнали споразумение договорът да бъде изменян и/или допълван с писмени
споразумения, които стават негова неразделна част.
От доказателствата по делото се установява, че при ответника е постъпило на
28.09.2017 г. предложение от „МТК гроуп“ ООД относно провеждане на преговори по реда
на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора от 02.12.2016 г., в което ищецът се е позовавал на по-
висока действаща цена на природния газ, отколкото тази, действала към датата на
подписване на договора и предложил провеждане на преговори за повишение на цената на
обществения превоз, който осъществява.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е отправил второ
предложение, което е във връзка с получен отговор от Столична община от 17.10.2017 г., в
който същата изисква от ищеца да представи справка от НСИ, в която да е записано, че
наистина има промяна в цената на природния газ с повече от 20%, за да започнат
преговорите. С предложението е поискано актуализиране на цената на превоза с 5% в
съответствие с клаузите на подписания договор.
От представеното към исковата молба писмо от 02.04.2021 г. от Националния
статистически институт се установява, че отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“
на Националния статистически институт /НСИ/ не провежда специфични изследвания за
цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. НСИ осигурява
наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на Регламент /ЕС/ на цените на
природния газ и електроенергията. Съгласно този Регламент, два пъти годишно се отчитат
цени на природен газ до крайни небитови и битови клиенти, съответно за периодите януари-
юни и юли-декември на отчетната година. По делото са представени справки от НСИ за
цени на природен газ за крайни небитови клиенти за периода януари - юни 2018 г.
От приетите по делото писмени доказателства (фактури) и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият маршрутен
пробег в километри по всички линии, които ищецът е осъществил през месец април 2018 г. е
4
481 476.485 км., а размерът на платеното възнаграждение на ищеца - авансово и
окончателно за месец април 2018 г., като се приспаднат наложените санкции, възлиза на 1
443 178.25 лева без ДДС.
В заключението си вещото лице каг.тегорично е заявило, че средният процент
на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото
шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г., без всякакви
данъци, такси и ДДС е в размер на 35,49%. Средният процент на увеличение на цената на
природния газ за крайни небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо
данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС и други възстановили данъци и такси е
в размер на 34,05%. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни
небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто
шестмесечие на 2016 г. с всички включени данъци е в размер на 34,06%.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединни при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 43 332.88 лева с ДДС,
представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2,5% върху вече заплатеното от
ответника за месец април 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за
извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 14.05.2021 г. до окончателното
изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 192.45 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от
15.05.2018 г. до 14.05.2021 г.
С атакуваното решение № 258 от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ Столична община да заплати на „МТК гроуп“
ООД сума в размер на 43 332.88 лева с ДДС, представляващо допълнително възнаграждение
в размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец април 2018 г., дължимо на
основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 13 192.45 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
сумата за главница за периода от 15.05.2018 г. до 14.05.2021 г. и е осъдил на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Столична община да заплати на „МТК гроуп“ ООД сума в размер на 4 897.62
лева, представляваща направени разноски по делото.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че
5
същата е процесуално допустима, като подадена от лице с представителна власт и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът
неправилно не се произнесъл по въведено в процеса твърдение за нищожност на клаузата,
неправилно не се е съобразил с намаляването на цените на смазочните материали, по
отношение на изводите за наличието на покана за започване на преговори, приравняването
на непостигането на съгласие с непровеждането на преговори, необсъждане на всечки
въведени с отговора на исковата молба възражения от ответника и невзимането в предвид,
че са заплатени суми съобразно инфлационния индекс, както и са оспорени изводите на съда
по отношение на предпоставките за присъждане на обезщетение за забавено плащане. Така
наведените доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Между страните по делото е безспорно наличието на отношения, по сключен
на 02.12.2016 г. договор, с който Столичната община е възложила на въззивника „МТК
гроуп“ООД осъществяването на дейност по обществен превоз, по посочени в чл. 1 от него
автобусни линии от общинската транспортна схема, и при уговорена в клаузата на чл. 5 от
него единична цена от 3 лв. на километър без ДДС, като размерът на възнаграждението за
съответния месечен отчетен период се определя от действително изминатия маршрутен
пробег по утвърденото разписание. Безспорно е също така, а това е установено и от
заключението на експертизата, че за отчетения през месец април 2018 г. пробег от 481
476.485 км., общината е заплатила на изпълнителя сумата от 1 443 178.25 лева без ДДС.
Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е въпросът
относно приложението на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2, във връзка с т. 3 от договора, а
именно, за наличието на предвидените в нея предпоставки за увеличаване размера на
превозното възнаграждение, поради увеличаване цената на ГСМ, в частност на природния
газ, използван като гориво за автобусите, с повече от 20% спрямо цената към датата на
подписване на договора.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на първата
предпоставка за увеличаване единичната цена на автомобилния пробег- увеличаване цената
на ГСМ с повече от 20% спрямо тази към датата на подписване на договора. Съгласно
писмото от 02.04.2022 г. Националният статистически институт не разполага с данни за
цената на природния газ, а тази, по която общественият доставчик на природен газ в
страната - „Булгаргаз“ЕАД го продава на крайните снабдители на и на клиенти,
присъединени към газопреносната мрежа, се определя за всяко тримесечие от Комисията за
енергийно и водно регулиране - КЕВР. От това следва, че след като цената на природния газ
се определя от специализиран регулаторен орган- КЕВР за всяко тримесечие и той се
търгува на регулиран пазар, средностатистическата му цена е тази, която се формира като
средна величина от цената, действала през отделните тримесечни периоди. При използване
на тази методология, назначената в първоинстанционно производство експертиза е дала
заключение, че средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни
6
небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто
шестмесечие на 2016 г., без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 35,49%. Средният
процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за
първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС
и други възстановили данъци и такси е в размер на 34,05%. Средният процент на
увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото
шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. с всички
включени данъци е в размер на 34,06%.
Клаузата на чл. 5, ал. ал. 4, т. 2 и 3 от договора цели запазване на
икономическата еквивалентност на престациите, формиращи предмета на договора, при
увеличаване цената на влаганите в изпълнението горива над определен размер през срока на
действието му, в сравнение с тази, действала към датата на неговото сключване, чрез
предварително уговаряне на минимален стандарт на увеличението на единичната стойност
на пробега за километър от 2.5%, която страните предварително са се съгласили, че
представлява долната граница на своеобразния коректив на неблагоприятно изменената
ценова конюнктура. За начисляване на минималния размер на увеличението не се изисква
допълнителното съгласие на възложителя, тъй като той вече е дал такова за увеличението на
цената с този размер при сключването на договора, ако са налице останалите предпоставки
за това. В частта по отношение на увеличението с минималния размер от 2,5 % клаузата на
чл. 5, ал. 4, т. 2 има субсидиарен характер, тъй като е приложима само при настъпването на
посоченото в нея отрицателно потестативно условие, а именно, ако след водене на
преговори страните не постигнат съгласие за уговаряне на увеличението над този размер до
максималния такъв от 5 %. Тя е предвидена в защита на изпълнителя срещу бездействието
на възложителя да участва в процедурата по водене на такива преговори или да договори
размер на увеличението над минималния такъв, който в по-голяма степен би съответствал
на действителното увеличение в цената на горивата. Затова приложението на уговорения с
нея защитен механизъм е обусловено от изтичането на два вида относително определени
срокове- кратък 7-дневен срок за започване на преговорите и дълъг 30-дневен срок за
тяхното приключване, съчетани с потестативни условия, които са различни за всеки от тях.
По смисъла на уговореното, ако възложителят не приеме предложението на изпълнителя за
предоговаряне на цената в рамките на максималния размер от 5 % и такива не започнат в
краткия 7-дневен срок, следва да се приеме, че с неговото изтичане цената се актуализира с
предварително уговорения размер от 2,5 %, при наличието на останалите предпоставки за
това. Изтичането на дългия 30-дневен срок е предпоставка за увеличаване на единичната
цена на пробега с уговорения минимален индекс само, ако в рамките на краткия 7-дневен
срок възложителят е приел предложението на изпълнителя за преговори и такива
действително са били проведени, но са приключили безрезултатно, като страните не са
постигнали съгласие за увеличаване на цената над минималния размер до максимално
допустимия такъв от 5%. От това следва, че ако възложителят не се е отзовал на
предложението на изпълнителя за предоговаряне на цената, тя се индексира с минималния
размер от 2.5 % без да се изчаква изтичането на 30-дневния срок за водене на преговори,
7
както неправилно е приел първоинстанционният съд. В случая с писмено предложение,
връчено на 28.09.2017 г., „МТК гроуп“ООД е поканило Столичната община за водене на
преговори за актуализиране цената на превоза, който е изтекъл на 05.10.2017 г., на което
общината не се е отзовала. Ето защо с изтичането на този срок, считано от 06.10.2017 г.,
единичната цена на превоза се увеличава с предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 минимална
надбавка от 2.5 %, без да е необходимо допълнително съгласие на възложителя за това. По
вече изложените съображения е неоснователен доводът на въззивника, че с поканата за
преговори, ищецът е поискал изменение на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2, поради промяна на
цената на ГСМ с повече от 20 %, но съгласно цените, определени от Комисията за енергийно
и водно регулиране, а не поради нейното нарастване със същия размер, по данни на
Националния статистически институт. Неоснователно е и наведеното твърдение, че ищецът
е следвало всеки месец да провеждането на прегорови за изменение на уговореното
възнаграждение.
Неоснователно е второто наведено основание за противоречие на клаузата от
договора с императивни разпоредби на закона. В първоинстанционното производство
ответникът не е конкретизирал императивните норми, които смята за нарушени. Такава
конкретизация е направена във въззивната жалба. Твърди се, че чл.30, ал.1, т.7, вр.чл.210 от
ЗЕ. Безспорно, цената на природния газ се определя от регулаторен орган – КЕВР на
тримесечен период, като назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
категорично е установява, че средният процент на увеличение на цената на природния газ за
крайни небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто
шестмесечие на 2016 г., без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 35,49%. Средният
процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за
първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС
и други възстановили данъци и такси е в размер на 34,05%. Средният процент на
увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото
шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. с всички
включени данъци е в размер на 34,06%. В конкретния случай няма определяне на цената на
природния газ от друг орган, освен този посочен като компетентен КЕВР, както и няма ( а и
не са твърдени от страните) извършване на дейности по доставка, които да са в
противоречие с нормата на чл.210 от ЗЕ, поради което въведеното възражение е
неоснователно.
Несъстоятелно е и възражението, че предложението за водене на преговори е
нередовно, тъй като с него не е поискано изменение на договора и не са представени
доказателства за нарастването на цената. Такива изисквания не са предвидени в клаузата на
чл.5, ал. 4 от договора и не следват по необходимост от обективираната в нея действителна
воля на страните. Предложението, връчено на 28.09.2017 г. несъмнено съдържа покана за
водене на преговори за изменение на съществен елемент на договора - единичната цена на
км., поради настъпване на уговорено с него условие- нарастване с 20 % на цената на
горивото, с което са спазени изискванията на чл. 5, ал. 4, т. 2 и 3 от договора.
8
Установяването на действителния размер на увеличението е относимо към съществото на
преговорите, каквито в случая изобщо не са били проведени, като основа за предоговаряне
на цената в рамките на максималния размер от 5 %, а не към правните последици на
предложението, каквато е увеличаването ù с минималната надбавка от 2.5%, когато
предложението за преговори не е било прието, или когато страните не са могли да постигнат
съгласие за размера на увеличението до приключване на 30-дневния срок от тяхното начало,
ако такива преговори са били водени.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че съдът
не е взел под внимание наведеното твърдение, че ищецът е компенсиран за увеличената цена
на горивата, на основание чл.5, ал.4, т.1 от сключеният договор, като изплатените суми
компенсират увеличението на цената на горивата, чрез компенсиране с процента на
инфлацията. Такова възражение е релевирано от ответника в отговора на исковата молба, но
по делото не са представени писмени доказателства, нито е поискано събирането на
доказателства за установяване на това твърдение на ответника. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че настоящият състав намира същото за неоснователно. Видно от
разпоредбата на чл.5 от договора, страните са постигнали съгласие за промяна на цената на
километър пробег, определена при сключването на договора при наличието на две условия –
натрупаната инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5%, съгласно данните
на НСИ, спрямо месеца на подписването на договора и при промяна на цената на ГСМ с
повече от 20%. Съгласно т.3 от чл.5, ал.4 от договора страните са постигнали съгласие при
настъпването на кое и да е от двете посочени условия да се започнат преговори за промяна
на цената. С оглед на постигнатите договорености, тълкувайки волята на страните при
подписването на договора настоящият състав намира, че същите действително са
предвидили две възможности за извършване на компенсация на изпълнителя (запазване на
икономическата еквивалентност), които макар и независими една от друга са насочени към
постигането на един и същ ефект – възмездяване на изпълнителя за настъпилите промени в
стойността на предоставянета услуга. За да бъде обсъдено и взето предвид така наведеното
възражение, ответникът е следвало да ангажира доказателства, от които да се установи
твърдения за него положителен факт.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното във въззивната
жалба твърдение за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е
присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва. В клаузата на чл. 5, ал. 2 от
договора задължението на възложителя е уговорено като срочно, доколкото тай се е
задължил да изплати пълния му размер, съобразно действително изминатия пробег до 14-то
число на месеца, следващ отчетния такъв. Ето защо той изпада в забава по отношение
изпълнението на задължението си при условията на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД с изтичане на срока
за изпълнение- в случая на 15.05.2018 г. и дължи обезщетение за мораторните вреди от
неизпълнението на паричното си задължение в размер на законната лихва за времето на
забавата, до предявяване на иска по делото, след което законната лихва се дължи като
правоувеличаваща последица по чл. 214, ал. 2 от ГПК.
9
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, на наведените във въззивната жалба твърдения за
пороци, поради което същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид направените изявления за присъждане на
разноски във въззивното производство, настоящият състав намира, че такива се дължат на
ищеца. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира за неоснователно. Минималния предвиден размер е сумата от 2 650 лв., а
договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 2 225 лв., поради което въззивника
следва да блъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2 225 лв., на основание
чл.78 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258 от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 да
заплати на „МТК гроуп“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 150,
ет. 1 сумата от 2 225 (две хиляди двеста двадесет и пет) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10