Присъда по НЧХД №265/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 39
Дата: 9 май 2025 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210200265
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 39
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело
частен характер № 20221210200265 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. Т., роден на ... г. в гр. ..., с постоянен адрес ..., ,
управител на фирма „Ал.“ ООД, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 23.08.2021 г. около 18.30ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на главата и лявата ръка на В. Б. И. нанесъл на
тъжителя травматични увреждания, с които му причинили лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, като на същата дата и място
частният тъжител В. Б. И. отвърнал веднага и причинил на подсъдимия В. Б.
Т. също такава телесна повреда, а именно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на
основание чл. 130, ал.3, вр. ал.1 НК, ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание,
като на основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия В. Т., за това
телесната повреда да е нанесена по особено мъчителен начин по чл.131, ал.1,
т.5 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. Т., роден на ... г. в гр. ..., с постоянен адрес ..., ,
управител на фирма „Ал.“ ООД, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
23.08.2021 г. около 18.30ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Запад“ е отправил
1
унизителни за честа и достойнството на В. И. обидни думи, като му казал
„Пернишки тарикати“ и на три пъти „Пернишки селяни“, като на същата дата
и място частният тъжител В. И. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия В.
Т., поради което и на основание чл.146, ал.2 от НК, ОСВОБОЖДАВА и
двамата от наказание, като на основание чл.304 от НПК оправдава
подсъдимия В. Т., за това тази обида да е нанесена и чрез израза „Ела и на тебе
да ти еба майката“ към сина на частния тъжител.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД В. Б. Т. /със снета по делото
самоличност/, да заплати на В. Б. И. сумата от 1200лв /хиляда и двеста лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди от
причинената му телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършеното деяние – 23.08.2021г. до окончателното й
изплащане, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия В. Б. Т. /със снета по делото
самоличност/, да заплати на В. Б. И. сумата от 500 лв /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди от
нанесената му обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършеното деяние – 23.08.2021г. до окончателното й изплащане,
като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес за всяка
от страните пред Окръжен съд- Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 39/09.05.2025 г. постановена по НЧХД №
265/2022г. по описа на Благоевградски районен съд


Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на В. Б. И.
с адрес гр.***************, с ЕГН ********** са предявени обвинения както следва:
За това, че на 23.08.2021г. около 18.30ч. в гр.Б*********, ж.к. .“З*“, по особено мъчителен
начин е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК- по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК, както и
Затова, че на 23.08.2021 год. около 18.30 часа в гр.Б******, ж.к. „З*****” в присъствие на
тъжителя казал на същия унизителни за честта и достойнството му изрази „**” и на три пъти
ми каза „****”, с отправените думи към сина му „ела и на теб да ти еба майката”-
престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В хода на делото тъжителят е конституиран като граждански ищец и са допуснати за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове срещу подсъдимия
Т., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат
на деянията, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 10000лв. , твърдени
неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК и 5000
лв., твърдени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК. Претендира се
и законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 23.08.2021 година до
окончателното им изплащане.
В хода на съдебното производство, тъжителят чрез процесуалния си представител поддържа
обвинението. Ангажира гласни и писмени доказателства. Изразява становище по същество
на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и
пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен и осъден за извършените престъпления. В
становището си в хода на съдебните прения сочи, че му е бил указван натиск от подсъдимия
да оттегли тъжбата си, като го заплашвал чрез св.Д., че ще образуват множество дела, но той
искал справедливост. Излага доводи, относно негативните последици върху живота му от
процесния случай. Повереникът му адв.Д. в хода на съдебните прения застъпва позиция за
осъждане на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, като излага подробни доводи,
относно установеното в хода на процеса, като счита, че анализа на събраните доказателства
сочи на съставомерно поведение на Т.. Акцентира върху достоверността на събраните
гласни доказателства, както и тяхното кредитиране, като счита, че посоченото от
свидетелите на защитата е в противоречие с реалната фактическа обстановка. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения и да му се наложат
съответните наказания. По отношение на гражданските искове, счита същите за доказани по
основание и размер, поради което моли да бъдат уважени.
Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощени адвокати. Дава обяснения. В
правото си на лична защита изразява становище, че не е виновен, че той е жертвата.
Подробно изяснява какво точно се е случило според неговата гледна точка. Сочи липсата на
доказателства, които да подкрепят обвинението и наличието на такива, които изясняват
противоправно поведение на частния тъжител и неговия син, насочва към недостоверност на
изложеното от св.Д. И., прави критичен анализ на показанията на свидетелите на
обвинението, като счита че същите не изясняват какво точно се е случило. Твърди, че
семейство И.и са искали пари, за да оттеглят тъжбата и след случая е подлаган на тормоз,
заплахи и обиди от страна на тъжителя и неговия син. Навежда доводи за предходни
1
агресивни прояви на син и баща И.и, за което са получили съответните наказания.
Акцентира особено върху профила на Димитър И., като го описва като агресивна личност,
склонна към насилие. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан .
В хода на съдебните прения адв.Л. пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен и да
го оправдае по повдигнатите обвинения, тъй като счита, че по делото няма събрани
достатъчно доказателства за противоправно поведение на подзащитния и, акцентира върху
изготвените по делото експертни заключения и гласни доказателства, като счита, че същите
установяват фактическа обстановка, различна от описаната в тъжбата. Навежда доводи за
недостоверност на показанията на свидетелите на обвинението, акцентира върху
противоречията на заявеното от тях.
Адв.А. поддържа позиция за оправдаване на подсъдимия, като в пледоарията си акцентира
върху предявения на страните видеозапис от видеорегистратора на автомобила на
подсъдимия и от камерата на аптеката, като счита, че тяхното съдържание обективира
реално случилото се на процесната дата и в тази връзка застъпва становище за липсата на
съставомерни действия от страна на Т. по повдигнатите му обвинения. Подлага на подробен
анализ и показанията на свидетелите, като счита, че същите съдържат съществени
противоречия, относно действителната фактическа обстановка, като изразява становище кои
според него следва да бъдат кредитирани и кои изключени от доказателствения материал и
защо.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:
Частният тъжител В. Б. И. е роден на *****г. Същият е ************Съгласно представено
по делото свидетелство за съдимост същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Подсъдимият В. Б. Т. е роден на ... г. в гр. ..., с постоянен адрес************, с ЕГН
**********. Видно от свидетелство за съдимост същия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
Преди 23.08.2021г. частният тъжител и подсъдимият не се познавали, нито имали каквито и
да били взаимоотношения.
На 23.08.2021г. след 18.00ч. тъжителят, заедно със семейството му, св.С. И.а, негова съпруга
и сина му св.Д. И. тръгнали с автомобила си „М.“, рег. № . към стопанисван от тях обект,
намиращ се в близост до магазин „Метро“ в Благоевград, за да нахранят кучетата си.
Автомобилът се управлявал от св.Д.И., частния тъжител се возил на предна седалка, а св.И.а
била на задната седалка.
И.и тръгнали от дома си , находящ се в ж.к „З., като се движили по безименна улица,
успоредна на ул.“М.“, зад БГ .т с посока ..
По същото време подсъдимият трябвало да отиде на рожден ден в заведение “Д.“, в ж.к.
„З.“ , поради което тръгнал с автомобила си *******“, като маршрутът му минавал по пътя
през ул. „А. М.“ покрай пиацата с такситата пред „БГ .“ и по безименна улица, успоредна на
ул.“М., като се движил с посока към магазин „Л.“. Поради наличието на паркирани коли
улицата била стеснена, като в образуваното стеснение автомобила на Т. и управлявания от
сина на частния тъжител навлезли по едно и също време, като спрели един срещу друг. Т.
прeсветнал с фаровете, а св.Д.И. слязъл от автомобила и започнал да ръкомаха и сочи
автомобила на подсъдимия. Това агресирало подсъдимия, който започнал да нагрубява св.И.
и твърдял, че той е с предимство. В спора се включил и частния тъжител, който отваряйки
вратата чул как Т. ги нарекъл „**“, като същия също започнал да проявява вербална агресия,
като се обърнал към подсъдимия с думите „Изчезвай!Ебах ти майката“. След като си
отправили обидни думи и псувни, св.И. отново се качил в автомобила, като дал заден ход и
паркирал автомобила на тротоара, който стеснявал улицата. Подсъдимият продължил пътя
2
си, като когато се изравнил с автомобила, управляван от св.И. спрял без видима причина.
При това положение частния тъжител, синът му и подсъдимия продължили да се обиждат,
като частния тъжител наричал Т. „*********, а подсъдимия от своя страна продължил да им
казва „***** и други, след което продължил движението си по посока „Лидъл“, като след
известно разстояние паркирал автомобила си. Св. И. без видима причина направил обратен
завой и навлязъл отново в същата улица вече с посока „Л**, като спрял зад автомобила на
подсъдимия. Частния тъжител и св.И. слезли от автомобила и се насочили към подсъдимия,
който също бил извън автомобила си, когато го приближили В. И. нанесъл на подсъдимия
удар с юмрук в областта на главата. При така създалата се ситуация подсъдимият ударил
тъжителя с юмрук в областта на главата с поставен на нея метален бокс, след което се опитал
да нанесе още един удар, като частния тъжител вдигнал лявата си ръка да се предпази и
удара попаднал в ръката му . Напрежението ескалирало и виждайки баща си св.Д.И. се
върнал до автомобила им, отворил багажника и извадил метален ключ за гуми, като
държейки го в ръка тръгнал към Т. като му казвал „******“. Насочил се към автомобил на Т.
и замахнал към него с ключа, но Т. се развикал и Д. И. не ударил автомобила, а отново
тръгнал към Т..
Свидетелят подгонил Т. като първоначално двамата обикаляли около спрените автомобили,
след което Т. минал пред магазин „БГ .“ и се насочил към тротоара на улица „М.“, като тичал
по тротоара на улица „М.“, намиращ се до магазин „БГ .“ в посока магазин „Л.“, а св. И.
тичал след него като размахвал металния ключ и му казвал „*****“.
Т. се насочил към платното на ул.“М.“ и в близост до намираща се на тротоара будка се
спънал и паднал на пътното платно, при което от него паднал металния бокс, с който ударил
подсъдимия В. И..
При падането на Т., И. го настигнал и с крак го настъпил по лявата ръка. Т. успял да измъкне
ръката си под крака на Д.И., претърколил се, станал и отново побягнал по пътното платно в
посока магазин „Л.“. След като подсъдимия му избягал св.Д.И. забелязал падналия от Т.
метален бокс и го взел от пътното платно, а Т. спрял да тича и направил няколко крачки
обратно към И. и пак тръгнал в посока към магазин „Л.“ , а свидетелят вървял след него.
Двамата продължавали да си разменят реплики, като Т. казвал на св.И.а да махне ключа и да
се пробват.
Докато подсъдимия и св.И. се гонили, частният тъжител отишъл до автомобила на Т. и взел
от там мобилния му телефон , което било забелязано от подсъдимия. По същото време св.И.
се върнал, а подсъдимия вървял след него. После отново се обърнал и тръгнал към
подсъдимия, а последния се отправил посока „Л.“. Това се повторило, няколко пъти, като
било забелязано от св. Д., Н. и П., които се намирали на същия тротоар. Св. П. и Н.
продължили пътя си, а св.Д. тръгнал след св.И., с който се познавали с цел да ги успокои,
като Д. И. му казвал, че Т. ударил баща му. Д. хванал Д. И. за кратко за гърба и двамата
тръгнали, по улица до намиращата се там аптека, успоредна на улица „М.“ и се насочили
към автомобила на Т., паркиран зад магазин „БГ .“, а частният тъжител вървял след тях.
Димитър И. видял, че Т. върви след тях, при което отново тръгнал към него, а Т. отстъпвал в
обратна посока. Д. се намесвал като увещавал Д. И., да не се занимава и последният тръгвал
към автомобила им, но отново се връщал към Т., който вървял след тях. Д. казвал и на Т. да
се дръпне, „за да не стане беля“ като даже го спрял с ръцете си да не върви след тях.
Така развилата се ситуация и ударите били възприето от св.С. И.а, която подала сигнал на
112. Във връзка с постъпилия сигнал на място били изпратени св. Р. И. и К. Н., в чието
присъствие подсъдимия, частния тъжител и неговия син продължили да си отправят
реплики едни към други. Полицейските служители възприели местоположението на
автомобилите на И.и и подсъдимия, като свидетелите Р. И. и К. Н. видели, че прозорците на
автомобила на Т. били свалени. Свидетелите възприели и наранявания по частния тъжител и
подсъдимия. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, както и св.И., като всеки от тях
3
споделил своята версия за случая, като си отправяли взаимни обвинения за нанесени удари,
обиди и псувни. Подсъдимият посочил пред полицейските служители, че частния тъжител
му взел телефона,за което И. обяснил, че го направил с цел установяване самоличността на
ударилото го лице и го върнал, а Д. И. обяснил, че от подсъдимия е изпаднал металния бокс,
с който ударил баща му и той го взел от земята, като го дал на св.Н., като за това бил
изготвен нарочен протокол, в който Д.И. описал как е взел бокса, от къде и какво се е
случило.
Участниците в спора, а именно В. И., Д. И. и В. Т. били отведени в 01РУ Полиция за
изясняване на случая. Там подсъдимият Т. повикал св.Ч., на който обяснил случая, като се
оплаквал от болки в главата. По същото време дежурен бил св.М., пред който Т. заявил, че е
бит от „.“. В. И. и В. Т. били отведени в СПО при МБАЛ- Благоевград, където са им
извършени прегледи и снета анамнеза, като констатациите на преглеждащите лекари били
отразен в лист за преглед на пациент. Видно от приложените по делото при частния тъжител
е констатирано следното пулс 93, АН 170/110, некървящи рани в областта на носа и лявата
буза с описани размери - 2-3 см. При извършената рентгенография на кости не са установени
травматични промени. В графа Анамнеза е отразено, че по негови данни е бил бит на
улицата, бил удрян с бокс в областта на лицето - вляво под окото и носа, не е губил
съзнание, няма гадене и повръщане. Оплаква се от болки в областта на лицето.
По отношение на подсъдимия е установено АН 130/70, охлузвания на двата лакътя, на лява
предмишница, на двете длани- повече на дясната, на ляво коляно. Не е удрян в главата, не е
губил съзнание. В графа Анамнеза е вписано, че по негови данни след сбИ.е се търкалял на
земята, в резултат на което има охлузвания на двата лакътя, на лява предмишница, на двете
длани. Не е удрян в главата, не е губил съзнание. В графа терапия е отразено, че пациентът
отказва ТАП и може да бъде задържан от органите на МВР.
В полицейското управление тъжителят депозирал жалба, били снети обяснения от всички
участници, като подсъдимият бил задържан. На В. И., Д. И. и В. Т. на основание чл.65, ал.1
и ал. 2 ЗМВР са издадени протоколи за предупреждение.
На 24.08.2021 г. около 10ч. частният тъжител посетил съдебния лекар д-р Златин, който го
прегледал и издал Медицинско свидетелство №128/2021 г. В предварителните сведения,
съобщени от освидетелствения е описан конфликт на 23.08.21г. около 18ч. между него и
сина му от една страна и водач на джип от друга, при който водачът започнал да им се
заканва и слязъл от джипа. Той също слязъл от автомобила и водачът на джипа внезапно
извадил метален бокс, с който му нанесъл удари по лицето и тръгнал да напада и сина му, но
синът му извадил от багажника ключ и нападателят побягнал. След нанесените удари му
потекло кръв от лицето и носа и почувствал болки в тези области. Към момента на
освидетелстването се оплаква от болки в лицето и лявата мишница, затруднено дишане през
носа, главоболие и световъртеж. Според отразеното в медицинското удостоверение
Обективно е установено:
1. По гърба на носа на 1см под основата му и леко вляво от срединната линия се вижда
охлузване с овална форма и размери 1/1см, покрито с тънка светло- червеникава неравна
коричка. На около 2см вляво от гореописаното във вътрешно долната част на долния клепач
се вижда косо почти напречно разположена линейна раничка, покрита с тъмночервена
коричка и с размери 0.3/1см. На около 2см вляво и под описаната в горната част на лявата
яблъчна област се вижда подобна напречно разположена раничка с размери 0.2/1.2см.
Долният клепач на лявото око и горната част на яблъчната област вляво са кръвонаседнали с
бледосинкаво-червеникав цвят в участък с неправилна форма и с размери 6/4см. Вътрешната
част от лигавицата на лявото око е кръвонаседнала с вишнево-червеникав цвят.
2. По средата на гърба на носа се вижда напречно разположена линейна рана, покрита с
неравна тъмночервена коричка и с размери 0.3/1.5см. Гърбът на носа е кръвонаседнал с
червеникав цвят в овален участък с размери 3/2см. В десния носен проход се установява
4
наличие на отделни корички тъмночервена на цвят засъхнала кръв.
3. По външната повърхност в средната трета на лявата мишница се вижда повърхностно
охлузване с розово-червеникав цвят, овална форма и с размери 4/5см. Около и най-вече пред
него се вижда бледосинкаво кръвонасядане с размери 10/8см, съчетано с умерено изразен
напрегнат на пипане оток.
Направено е заключение, че при прегледа на В. И. са установени данни за спряло
кръвотечение от носа, охлузване с рана и кръвонасядане по гърба на носа, характерно и
съответно разположение охлузвания от и още две ранички по гърба на носа, долен клепач
вляво и лява яблъчна област, кръвонасядане по долен клепач и яблъчната област вляво,
кръвонасядане във вътрешната част от лигавицата на лявото око, повърхностно охлузване с
кръвонасядане и оток в областта на лявата мишница. Според заключението на д-р Златин
така констатираните наранявания са му причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В този документ е посочено, че установените травматични увреждания
могат да се получат по начин и време, посочени от освидетелствания в предварителните
сведения.
Заключението на д-р З** не удовлетворило тъжителят, поради което на същата дата посетил
съдебен лекар в гр. София.
Около 15.15ч. на 24.08.2021 г. бил прегледан от д-р Г., който издал съдебномедицинско
удостоверение №*** г., в което в графа предварителни сведения вписал, че
освидетелстваният станал жертва на физическо насилие от страна на друг мъж. Нанесени са
му удари с ръка, въоръжена с бокс по лицето и в областта на лявата мишница. Ударът
попаднал в мишницата, докато се опитвал да се предпази с ръка. Получил кървящи
наранявания по лицето. Оплаква се от болки в местата на травмите, главоболие и
световъртеж. Съобщава за затруднено носно дишане. Като обективни находки е отразено: В
горната част на гърба на носа, около и вляво от срединната линия има дълбоко охлузване, с
неправилна форма, 9/5 мм, покрито със засъхнала кръв, на фона на петнисто червеникаво
кръвонасядане. Приблизително по средата на гърба на носа и по лявата странична
повърхност има хоризонтално разположена цепковидна рана с дължина 1,5см, с леко
неравни и минимално охлузени ръбове, покрита със засъхнала кръв, като ръбовете на раната
са адаптирани с тъканно лепило, а около нея има петнисто червеникаво кръвонасядане,
което се слива с горно разположеното; Целият гръб на носа и страничните му повърхности
са обхванати от оток. Носните прегради са зацапани със засъхнала кръв. Дишането през носа
е шумно с обструкция.
Към горния контур на лявата буза, в предната й част и частично в областта на лявата скула
има хоризонтално разположена цепковидна рана с леко неравни и минимално охлузени
ръбове, адаптирани с тъканно лепило, с дължина 2,5 см. Раната е покрита със засъхнала
кръв. Около раната и под нея на площ около 4/4 км има червеникаво кръвонасядане и оток, в
областта на вътрешния ъгъл на лявото око и под вътрешната половина на долния клепач има
петнисто червеникаво кръвонасядане. Под клепача, на фона на кръвонасядането има
ограничено дълбоко охлузване, с неправилна форма, 6/3 мм, покрито със засъхнала кръв.
По предната и предновъншна повърхност на лявата мишница, в долната й половина , на
площ 15/13 см има пъстровато дифузно петнисто мораво синкаво кръвонасядане и оток.
Свързано с него, на ниво средна долна трета, по външната повърхност на мишницата по-
ограничено петнисто червеникавомораво кръвонасядане на площ 4/3 см.
На 24.08.2021 г. след като бил освободен от ареста Т. се срещнал със св. Е. Д. и Г. И., като им
разказал за случилото се предишния ден и им показал нараняванията си. Тримата заедно
отишли до кабинета на д-р З.. Д. останала да ги чака в автомобила си, а Т. и И. влезли в
кабинета на съдебния медик, като пред сградата се разминали с В. И..
Т. е прегледан от д-р З. около 12 ч, който издал Медицинско свидетелство № г. в което като
5
предварителни сведения, съобщени от освидетелствания е посочено, че съобщил е, че на
23.08.2021 г., към 18 часа е управлявал лекия си автомобил. Възникнала разправия с водач на
друг автомобил, който взел от багажника на автомобила си метален предмет (палка). Той
побягнал паднал, а след това са му нанесени удари. Оплаква се от болки в областта на
ръцете, лактите и лявото коляно, по средата на гърба в долната част на гръдния кош.
Съобщава, че имал и гадене. Като обективни находки е отразено : 1. По външната
повърхност в горната част на лявата предмишница, от лакътя надолу, се вижда надлъжно
разположено охлузване, с дължина 9 см и ширина 5-6 см. Същото на места е покрито с
тънка червеникава коричка. 2.Подобно, повърхностно охлузване с размери 2/1см се вижда и
по дясната лакътна изпъкналост.
3. По дланната повърхност на палеца на дясната ръка се вижда надлъжно разположено,
дълбоко охлузване, с вид на рана и с размери 3/0,5см. Вътрешната му част е покрита, с
неравна червеникава коричка, на навън се вижда леко отслояване на кожа, с жълтеникав цвят
и с ширина 3мм. Около описаното охлузване се вижда и кръвонасядане с тъмносинкав цвят,
в овален участък, с размери 5/6см, съчетано с напрегнат на пипане оток. 4.По дланната
повърхност и в основата на III-ти о IV-ти пръсти от лявата ръка се вижда бледосникаво
кръвонасядане с размери около 4/5см. Насреща по гръбната повърхност на ръката се
установява леко, към умерено изразен, напрегнат на пипане оток, със същите размери. 5.
Лявото коляно е с наложена бинтова превръзка. При отстраняването й се вижда следното:
По предната повърхност на лявото коляно в горната част и над капачката се вижда
охлузване, с леко хлътнала под околната кожа, със сълзяща лимфа, жълтеникаво-розова
повърхност и с размери 7/5см. Под и в страни от него се вижда периферия на охлузване,
покрита с неравна, тънка червеникава коричка и с ширина около 2-3см. Външно и под
гореописаното, по горната изпъкналост на малкия пищял се вижда охлузване, покрито с
тънка косо, разположена многоивицеста, червеникава коричка и с размери 2/1,5см. Коляното
в тази област е с леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток. 6.На 1см над нокътя на II-
ри пръст на дясната ръка се вижда, напречно разположено, повърхностно, ивицесто
охлузване, с розово- червеникав цвят и с размери 0,2/1см. 7.По възглавничката на Ш-ти и IV-
ти пръсти от дясната ръка се виждат петнисти, бледорозови кръвонасядания с диаметър по
около 7-8мм.”
Дадено е заключение, че при прегледа на Т. е установено: оплакване от болки в областта на
ръцете, лактите и лявото коляно, усилващи се при движение; охлузване по лакътя и
предмишницата в ляво, и по дясна лакътна изпъкналост, кръвонасядане по дланта с оток по
гърба на лявата ръка, и лявата предмишница, дълбоко охлузване с вид на рана по дланта на
палеца на дясната ръка с околно кръвонасядане и оток, превързано обширно охлузване по
лявото коляно и охлузване външно и под него, съчетано с разлят оток, ивицесто охлузване
над нокътя на показалеца от дясна ръка, които наранявания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Д-р З. е отразил, че установените
травматични увреждания, могат да се получат по начин и време, посочени от
освидетелствания в предварителните сведения. Т. посетил и психиатъра д-р Д., който провел
психиатрична консултация и издал Медицинско становище № 115/26.08.2021 г. в което
вписал, че по данни на пациента около 18.00 ч. на 23.08.2021 г. преживял инцидент. Две
непознати лица инициирали конфликт по незначителен повод, при който получил заплахи за
живота, бил гонен от непознатите с цел физическа саморазправа. Докато бягал от
преследвачите си, паднал, вследствие на което получил наранявания в областта на лявото
коляно, охлузни рани по горните крайници, болки в гърба и раменния пояс. Няколко дни
след инцидента получил симптоми на психично разстройство в рамките на
Посттравматично стресово разстройство. Оттогава споделя оплаквания от повишена
тревожност, подтиснато настроение, снижено самочувствие, силно вътрешно напрежение,
емоционална лабилност, инсомния. Изпитва силен страх, че отново ще се повтори подобен
инцидент и отново ще бъде нападнат. Често получава ярки спомени от инцидентното
6
събитие по формата на Flash back- вижда картини от инцидента, разтреперва се, изпотява се,
получава, симптоми на сърцебиене и задух.
При прегледа на Т. е назначена терапия - Cipralex, Xanax, Fluanxol.
Междувременно от страна на полицията била започната проверка по случая, като св.М.
извършил необходимите действия, като са снети допълнителни писмени обяснения от В. И.
и С. И.а, както и обяснения от Ф. К., полицейските служители Р. И., К. Н., Е. М.. Към
материалите от проверката са присъединени предадените видеозаписи от охранителните
камери на аптека „***“ и от видеорегистратора на управлявания от Т. автомобил.
Резултатите от извършената проверка и анализа на видеозаписите са обективирани в
съставената от М. докладна записка и преписката е изпратена на РП- Благоевград, където е
образувана преписка №7747/2021 г. На 04.01.2022 г. РП- Благоевград е издала постановление
за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление от общ
характер по преписка 7747/2021 г. по описа на РП- Благоевград /л.224 - 226/, като приела, че
в случая се касае за престъпление от частен характер. По подадена от В. И. жалба срещу
постановлението на РП- Благоевград, в ОП- Благоевград е образувана преписка вх.
№156/2022г. С постановление от 11.02.2022 г. ОП- Благоевград потвърдила постановлението
за отказ да се образува досъдебно производство от 04.01.2022 г. по преписка вх.№7747/2021
г. на РП-Благоевград, като същото е потвърдено и от АП София.
Въз основа на подадена от Т. жалба срещу издадената му на основание чл. 72, ал.1 ЗМВР
Заповед за задържане, е образувано а.н.д. № 1236/2021 г. по описа на РС- Благоевград. По
делото е постановено Решение №92/13.10.2021 г. /л.184-187/, с което е отхвърлена жалбата
срещу Заповед за задържане на лице рег.№1899зз- 187/29.08.2021 г., издадена от Р. И. - мл.
инсп. при 01 РУ- Благоевград.
С влязло в сила на 18.03.2022 г. Решение № 490/18.03.2022 г., по к.н.а.х.д. по описа на
АдмС-Благоевград /л. 1076/ е отменено Решение № 92/13.10.2021 г. по а.н.д.1236/2021 г. на
РС- Благоевград .
В хода на съдебното следствие е назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на
тъжителя и подсъдимия. Според заключението на д-р Х., И. е получила нараняване с
характер на лека телесна повреда, изразяващо се в разкъсно-контузна рана, оток,
кръвонасядане и охлузване в областта на носа. Състояние след травматичен кръвоизлив от
носа. Разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в областта на лявата буза.
Кръвонасядане в областта на вътрешния ъгъл на лявото око. Дълбоко охлузване под клепача
на лявото око. Кръвонасядания на лявата мишница.
В заключението се сочи, че по своите медико-биологични признаци това увреждане е
довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според заключението на
вещото лице нараняванията са получени от действието на твърд тъп предмет, като експерта
е заключил, че такъв отговаря да е човешка ръка с поставен бокс. По отношение на
подсъдимия Т. според експерта са установени охлузване в областта на лявата предмишница.
Охлузване в областта на десния лакът. Дълбоко охлузване, кръвонасядане и оток по
дланната повърхност на палеца на дясната ръка. Кръвонасядане по дланната повърхност на
трети и четвърти пръсти на дясната ръка. Оток по гръбната повърхност на дясната ръка.
Охлузвания и оток в областта на лявото коляно. Охлузване над нокътя на втори пръст на
дясната ръка. Кръвонасядания по възглавничките на трети и четвърти пръсти на дясната
ръка. Болки в областта на ръцете, лактите, лявото коляно, усилващи се при движения. В
заключението се сочи, че по своя характер констатираните наранявания представляват
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като същото отговаря да е получено
в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и от тангенциалното действие на
същите.
Предвид наличието на две медицински заключения по отношение на частния тъжител е
поставена допълнителна задача на вещото лице, относно разликата между тях, като д-р Х. е
7
достигнал до извод, че не се установява принципна разлика между двете удостоверения по
отношение на нараняванията.
По делото е изготвена и повторна съдебно медицинска експертиза по отношение на частния
тъжител и подсъдимия, като в същата д-р Н. е направил подробен анализ на данните по
делото по отношение нараняванията на всеки от подексепртните, като е разяснил механизма
на получените наранявания и техния медикобиологичен характер, като според експерта по
отношение на И. са установени разкъсно контузна рана, кръвонасядане, охлузване и оток по
меките тъкани на носа; състояние след кръвоизлив от носа. Разкъсно контузна рана,
кръвонасядане и оток по лява буза в областта на скулата. Кръвонасядане и повърхностна
раничка или по-дълбоко охлузване по долен клепач на лявото око и субконюнктивален
кръвоизлив по вътрешната част на окото. Контузия на лява мишница по външна,
предновъншна и предна повърхност - по наличните данни не е възможно да се установи
точно в какво се изразява, поради различия в медицинските документи: със сигурност
наличие на кръвонасядане и оток в тази област; според първото медицинско свидетелство с
наличие и на охлузване в кръвонасядането. Обсъден е и предоставен снимков материал,
като е посочено и обсъдено и установеното от него по отношение на нараняванията, а
именно кръвонасядания по предновътрешна повърхност на долната част на мишницата и по
предна и предновътрешна повърхност на горна трета на пред- мишницата. По отношение на
начина на причиняване на нараняванията вещото лице е изяснило, че може да бъдат
получени така, както се твърди в тъжбата и което се установява от част от доказателствата,
посочило е и възможностите за други механизми. Като краен извод е заключил, че на
тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обсъдил е и
двете медицински удостоверения и различията между тях, като е посочил че констатираните
разлики не се отразяват на вида на телесната повреда. По отношение на подсъдимия вещото
лице е описало констатираните наранявания, а именно Охлузвания по кожата на двата
лакътя и прилежащата към лакътя част на лява предмишница - тези в ляво видими на
приложения снимков материал. По-дълбоко охлузване по дланна повърхност на палеца на
дясна ръка с кръвонасядане и оток около него — на снимковия материал охлузването е
разположено по дланта на ръката в близост до основата на палеца.
Две малки кръвонасядания по възглавничките/дланната повърхност/ на 3 и 4-ти пръсти на
дясна ръка - на снимковия материал са видими и данни за възможни малки повърхностни
охлузвания в основите на същите пръсти.
Охлузване по гръбна повърхност на 2-ри пръст на дясна ръка в областта на последната
фаланга или междуфалангеалната става, ивицесто, напречно на пръста разположено - не е
заснето на приложените фотоснимки.
Кръвонасядане по дланната повърхност на 3 и 4-ти пръсти на лява ръка и оток на меките
тъкани на ръката в същата област по тръбната й повърхност - на снимковия материал е
заснета само тръбната повърхност на ръката и личи описания оток в основите на пръстите и
предкитко- во-фалангеалните стави.
По-обширно охлузване по предна повърхност на ляво коляно и прилежащата част на
бедрото и по-малко отделно охлузване външно и под него в областта на малкия пищял на
под- бедрицата при коляното - на снимковия материал личи, че в областта на голямото
охлузване има и разкъсно контузна рана, което се потвърждава и от съответния наличен
белег от нея, заснет на направена по-късно снимка. По отношение механизма на
причиняване вещото лице е посочило, че може да бъдат получени така, както се твърди, като
в заключението подробно е изяснено от медицинска гледна точка какво и как е получено и
защо е прието така. И по отношение на Т. експертът е заключил, че е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни,
обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и
8
професионален опит на експертите. По съществото си същите не съдържат различия по
отношение вида на причинените телесни увреждания, механизма на причиняване и периода
на отшумяване. Действително в повторното заключение се констатират разлики в двете
медицински удостоверения, но по отношение липсата на отражение върху вида на
констатираните наранявания д-р Х. и д-р Н. са единодушни. Що се касае до нараняванията
на подсъдимия по ръката и констатираната от д-р Н. невъзможност да са получени от бокс,
не може да се тъллкува като противоречие с първоначалната експертиза, доколкото на д-р Х.
не е поставян такъв въпрос. От друга страна и двамата експерти са категорични, че
нараняванията на тъжителя са причинени именно с юмрук с поставен на ръката бокс. Ето
защо съдът намери, че изготвените медицински експертизи следва да бъдат кредитирани в
цялост. Същите с уточненията дадени от вещите лица в съдебно заседание установяват
причинените травматични увреждания на тъжителя и подсъдимия, механизма на
причиняване, както и периода на отшумяване. За състоянието на тъжителя и подсъдимия и
причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи /фиш за
преглед на пациент/, от които се установява, че както тъжителя, така и подсъдимия са
посетили спешен център, където първоначално са констатирани наранявания. Относно
състоянието на тъжителя данни се съдържат в показанията на св.И., И.а, Д. и полицейските
служители отзовали се на сигнала,. В тази насока данни се съдържат и в съдържащите се в
приобщената прокурорска преписка и снимков материал. За състоянието на подсъдимия
данни се съдържат в показанията на св.Д., И., Ч. и полицейските служители, като по делото
са събрани доказателства и за преживени психологически болки на същия /писмо от д-р Д./
В хода на съдебното следствие е приобщен и предявен на страните като веществено
доказателство диск, съдържащ запис от охранителни камери, на аптека в района, както и от
видеорегистратора на автомобила на подсъдимия, от съдържанието, на които се установява
обстановката при която е извършено деянието. С цел проверка на автентичността на записа
и възможността за установяване на лицата, които се виждат на него е назначена и изготвена
видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза, според заключението, на която
по записите няма манипулации, както и че трудно може да се установят индивидуални
белези на лицата. В хода на съдебното производство е изслушано и вещото лице изготвило
видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза, което чрез изложението по
убедителен начин установява начина на извършване на експертизата и заключението си.
Съдът кредитира това заключение като намери, че същото е изготвено от компетентно лице с
познания в областта и същото е мотивирано, и обосновано, поради което липсват
предпоставки да бъде поставено под съмнение. Обективираното в него и отразеното
съдържание на диска под формата на снимков материал се потвърждава и от установеното
посредством извършен оглед от съдебния състав в присъствие на страните на процесното
място.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение и в събраните в хода на
производството множество гласни доказателства. Безспорно, от изключително съществено
значение са показанията на свидетелите-очевидци, защото са имали непосредствени
впечатления от случилото се, действията на частния тъжител и подсъдимия. Към тази група
могат да бъдат отнесени показанията на св.Д.И., И.а, Д., А., Л. Н., С., Д., П., К.. Те са
възприели действията на тъжителя и подсъдимия. Чрез показанията си тези свидетели
установяват мястото, времето на нападението, както и развилата се житейска ситуация. Така
например св.И. сочи, че видял как Т. удря баща му с юмрук с поставен бокс в лицето , както
и че лицето му било в кръв. С показанията си изяснява и своето участие в спора, както и
как металния бокс е попаднал в него. Чрез показанията си този свидетел изяснява и повода
за спора и последвалите събития, като при разпита си конкретизира и отправените от
тъжителя думи спрямо него и неговия баща. В тази насока и с нужната категоричност
свидетелстват и И.а и Д.. Данни относно наранявания по тъжителя, спор и гонене между
св.И. и Т. се съдържат и в показанията на св.Н., С., Д., П. и А. Всеки от тези свидетели чрез
9
показанията си потвърждава, че случая е станал следобедните часове месец август, че е било
топло и видели че Д.И. и Т. се гонят. Действително св.А. и С. сочат, че Т. е наранения, както
и че св.Д..И. е нанесъл удар в лицето на баща си, което обаче се опровергава от останалите
доказателства, включително заявеното от останалите очевидци. В подкрепа на установеното
от съда са и показанията на св.К. която възпроизвежда възприетото от нея, което до голяма
степен съвпада с установеното посредством изготвеното експертно заключение от вещото
лице Т., защитено от него по убедитилен начин в съдебно заседание.
При анализа показанията на свидетелите от посочената група и заявеното от тях съдът
кредитира същите относно мястото, времето на инцидента и получените наранявания, както
върху тъжителя, така и върху подсъдимия. Действително в тези показания се съдържат
съществени противоречия относно нанесените удари и начинът, както и относно
отправените думи между участниците. В тази връзка съдът отчете родствената връзка на
св.С И.а и Д. И. с частния тъжител, както и приятелските взаимоотношения на св.Д. със
семейство И.и, а от друга страна приятелските взаимоотношения на св.А. с подсъдимия,
както и обстоятелството, че повечето от тези свидетели са възприели относими факти след
удара по частния тъжител. Вземайки предвид посоченото съдът кредитира показанията на
св.С. И.а, св.Д. И. и св.Д., относно възприетите от същите наранявания по частния тъжител,
както и нанесения удар по И. от подсъдимия, като в тази насока показанията на свидетелите
съвпадат с установеното посредством медицинските заключения и заявеното от експертите в
тази насока. Посоченото от св.И.а в тази насока се потвърждава и от заявеното от нея при
обаждането и на тел.112, както и от показанията на полицейските служители отзовали се на
място и заявеното от тях, относно автомобилите и възприето при предявяване на дисковете.,
което опровергава и поддържаното от защитата, че същата е нямала видимост. По
отношение заявеното от св.Д. И. за нанесения по баща му удар, съдът кредитира показанията
му в тази насока, като отчете че същите кореспондират с представените и приети по делото
писмени и гласни доказателства в тази насока. Същите са изводите на съда и по отношение
на металния бокс и това защо се е намирал у св.И. при пристигане на полицейските
служители, което се потвърждава от представения по делото протокол за доброволно
предаване и отразеното в него, както и приложените обяснения след случая и заявеното от
св.Р. И. в тази насока.Съдът не кредитира показанията на този свидетел, че не са нанасяни
удари по Т. от баща му и него, доколкото така заявеното влиза в противоречие с изготвената
експертиза и представените медицински документи, според които по Т. са установени
обективно наранявания, които могат да бъдат получени по посочения от свидетелите начин,
досежно настъпването от страна на И. по Т., данни се съдържат и в прибощения по делото
запис от охранителна камера. По отношение св.Д. съдът кредитира показанията на този
свидетел относно видяното от него, доколкото съвпада с прибощените записи. Този свидетел
е категоричен, че по частния тъжител е имало наранявания, потвърдено и от представената
по делото медицинска документация. Не могат да бъдат поставени под съмнение и
твърденията му относно извършеното от него с цел преустановяване на спора, както и
нараняванията по подсъдимия. Заявеното от този свидетел относно падането на подсъдимия
и липсата на удар от страна на Д. И. се потвърждава и от записа, както и от посоченото от
св.К.. Като достоверни следва да бъдат ценени показанията на този свидетел и относно това,
че не е разговарял със св.И., относно предаване на пари от частния тъжител, доколкото тези
му показания са последователни във времето, поставен и в условията на очна ставка този
свидетел с категоричност заявява, че такъв разговор не е провеждан. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел относно това, че подсъдимия го е увещавал да не
свидетелства, поради изолираността на показанията му в тази насока и липсата на други
доказателства подкрепящи тези твърдения. Съдът подложи на внимателна преценка и
показанията на св.А., като в тази насока съдът кредитира показанията на този свидетел,
относно присъствието му на мястото, потвърдено от предявения запис, както и посоченото
от него относно позициите на св.И. и Т., гонитбата между тях. Заявеното от него за
10
наранявания по подсъдимия също съвпада с посоченото от останалите очевидци, поради
което съдът приема посоченото от него в тази насока. Съдът не кредитира показанията на А.
в частта, относно механизма на нараняване на частния тъжител, като в случая отчита
приятелските му взаимоотношения с подсъдимия, както и обстоятелството, че в тази насока
липсват доказателства по делото. Такива не се съдържат в обясненията на Т. дадените в деня
на инцидента, нито в депозираната от него жалба до РП- Благоевград , като подържаното в
тази насока не може да обясни и афектираното състояние, в което Д. И. гонил Т. след
нанасянето на удара, като в показанията му в тази насока липсват и данни, обясняващи
констатираните по ръката на В. И. наранявания. Идентични са изводите на съда и по
отношение на показанията на св.Секулова в тази насока. По отношение показанията на
останалите свидетели от тази група, а именно св.Костадинова, Н. и П., съдът намира, че
показанията на св.К. следва да бъдат кредитирани относно разположението на лицата по
време на конфликта, действията на св.И. и подсъдимия, като констатираните частични
противоречия, относно определени факти не влият на тяхната достоверност и могат да бъдат
обяснения с разстоянието на което се е намирала, както и съсредоточаването върху основния
конфликт. По отношение показанията на св.Н. и П., съдът кредитира същите в частта им
касаеща присъствието им на мястото и възприетото от тях във връзка с отправяни думи
между св.И. и Т., както и че двамата са се гонили. Не кредитира показанията на тези
свидетели относно нанесени удари от св.И. по подсъдимия, доколкото се опровергават от
приобщения запис от охранителна камера, както и че И. е носел бокс, доколкото това се
опровергава от останалите доказателства, както и предвид установеното от записа как този
бокс попада в него. По отношение св.Д., доколкото в показанията и не се съдържат
съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване съдът не ги подложи на
подробен анализ, като кредитира същите относно заявеното от нея за мястото, присъствието
на съпруга и св.Д. и чутите викове.
Към друга група свидетели, съобразно заявеното от тях, могат да бъдат отнесени
показанията на св.И., М., М. и Н.. Свързващото звено между тези свидетели е че всеки един
от тях е взел участие във връзка с подадения сигнал. Всеки от тези свидетели установява
чрез показанията си какво е извършвал по случая, какво е установил. Безспорно от особено
значение в тази насока са показанията на св.М., който чрез показанията си с нужната
категоричност установява заявеното пред него от участниците в конфликта, съдържанието
на записа от камерата и видеорегистратора и състоянието И. и Т., което съвпада със
заявеното от тях в снетите обяснения в хода на проверката, приложени по делото, както и
заключението по видеотехничеката експертиза.. Този свидетел пресъздава казаното пред
него, като с нужната конкретика посочва и възприятията си от поведението на И.и и Т.,
както и заключенията си след преглед на записа от охранителните камери. В подкрепа на
посоченото от него са и показанията на св.Р.И. и К. Н., действително св.Н. не си спомня
подробности, но сочи че са изпратени на сигнал и при пристигането им конфликта
продължавал. Св. Р. И. от своя страна пресъздава възприятията си на място и последващите
действия от тяхна страна. По отношение заявеното от св.М. от своя страна при разпита си
посочва извършеното от него, както и че по двамата имало наранявания, но по И. били
повече. В тази част показанията му отразяват субективни възприятия, но цялостния анализ
на показанията на този свидетел сочи на прецизност относно извършеното и установеното
от него като полицейски служител. В тази насока следва да бъде посочено, че тези
показания няма пречка да бъдат ценени. Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК -
"Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни беседи и съдебни
следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за
извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс". Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от
способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-
издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с
11
чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по
делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на
оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по
този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването
като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория
/оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2
от НПК.
Свидетелите К. Н., Р. И., Е. М. и К. М. са полицейски органи, извършващи охранителна
дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-издирвателна
дейност по разкрИ.е на престъпления, поради което същите не са имали правомощия да
извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да са
извършвали такива. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, като намери
че същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства.
Във връзка с изразените съмнения от страна на подсъдимия за предубеденост на св.М.
следва да бъде посочено, че такава не се установява, като липсват и доказателства,
установяващи нарушения на служебните му задължения при работата по подадения сигнал.
По делото липсват и данни за близки отношения на М. с някоя от страните по делото или
други данни, които да предпоставят извод за заинтересованост, напротив обективността на
показанията му се подкрепя от представените по делото писмени доказателства,
установяващи извършеното от него по случая.
Към третата група свидетели могат да бъдат причислени показанията на св.Т. Т., Е. Д., Г. И.,
св.Ч.. Тези свидетели чрез показанията си пресъздаватт заявеното им от подсъдимия, като
същите свидетелстват и за състоянието му след инцидента. В частност И. при разпита си
споделя и за проведена среща със св.Д., като твърди че същия го уговарял подсъдимия да
даде пари, за да се оттегли тъжбата. При анализ показанията на свидетелите от тази група
съдът кредитира същите относно състоянието на Т. след инцидента, потвърдено и от
представените медицински документи, посоченото от тях във връзка с мястото, където се е
случило и времето с оглед наличието на категорични писмени доказателства в тази насока
включително съдържащите се такива в приобщената прокурорска преписка. По отношение
заявеното от тези свидетели досежно поведението на частния тъжител и подсъдимия,
същите бяха кредитирани частично, относно отправените думи от В. И. към Т. и нанесения
удар в главата. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, относно посоченото, че
подсъдимия не е нанасял удари и той е бил пострадалия. За да постави под съмнение тези
твърдения, съдът отчете близостта им с подсъдимия, както и че същите пресъздават
казаното им от Т., като същото се опровергава от установеното посредством кредитираната
част от показанията на свидетелите очевидци, експертните заключения и приобщените
писмени доказателства. Същите са изводите на съда и по отношение заявеното от св. И., че
бил притискан от св.Д. да се дадат пари на св.И., доколкото тези твърдения са опровергани
от останалите доказателства.
В подкрепа на установеното с кредитираните свидетелски показания са заключенията по
изпълнените експертизи и приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, които обективират извършеното по случая, съставените протоколи,
извършените прегледи на И. и Т..
В хода на съдебното производство подсъдимия дава обяснения, чрез които изнася своята
версия за случая. Твърди, че именно той е пострадалия, че са му били нанасяни удари от
баща и син И.и, изяснява развилата се ситуация според него . Изразява съмнения относно
действията на полицейските служители и в частност св.М.. Акцентира върху поведението на
св.И. по време на случая.
При преценка на обясненията му, съдът взе предвид, че освен важен източник на
доказателства в наказателното производство, същите са и основно средство за упражняване
12
на правото на защита на обвиненото лице, както и че той за разлика от свидетелите не е
длъжен да говори истината и не носи наказателна отговорност. В този смисъл ги подложи на
внимателна проверка и съпоставка и с другите събрани по делото годни доказателства. В
този смисъл съдът не даде вяра на обясненията на Т., че не е нанасял удари на тъжителя,
както и на поддържания от същия механизъм на получаване на нараняванията по В. И.. Тези
негови твърдения се опровергават от останалите доказателства, включително експертните
заключения. Липсва убедителност и в твърдението му, че не е имал бокс. Липсата на връзка
между нараняванията на ръката му с поставен бокс не изключва възможността същия да е
нанесъл удара с поставен метален бокс, с оглед посоченото от експертите че констатираното
нараняване по главата на частния тъжител може да бъде обяснено с нанесен удар с такъв
предмет, потвърдено и от показанията на част от свидетелите. Не кореспондират с
доказателствата по делото и твърденията на подсъдимия, че не е обиждал частния тъжител,
в тази насока са неопровержимите изявления на св.И.а, И., Д., посочено от тях и пред
полицейските служители. За достоверни съдът прие обясненията на подсъдимия единствено
в частта, че е понесъл удар от частния тъжител в главата и също е бил обиждан, доколкото
по делото в тази насока са събрани категорични доказаттелства, включително и
заключението по медицинската експертиза.
Така възприетата фактическа обстановка намира опора в събрания доказателствен материал
в кредитираната част, който е сравнително еднопосочен относно основния факт, а именно
наличието на конфликт прерастнал в сбИ.е, в което са участвали както частния тъжител,
така и подсъдимия, придружен с отправени взаимни обиди между тях. Това се сочи на
практика от всички разпитани свидетели, чийто показания се различават само относно
проявите на агресия, които представят в зависимост от родствената и приятелската си
обвързаност с участниците. Тези противоречия в гласните доказателства са преодолени
посредством събраните писмени доказателства и приетите по делото експертни заключения.
В този смисъл приетите по делото доказателства, съдържащи се в прокурорската преписка
установяват, че на всяка от страните са били съставени протоколи за предупреждение по
реда на ЗМВР във връзка с подадените от тях жалби. В тази посока са представените
писмени доказателства, относно извършени прегледи както на тъжителя, така и на
подсъдимия и е оказана медицинска помощ..
При така приетото от фактическа страна, съдът приема, че поведението на подсъдимия
запълва състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и чл.146 от НК, по които беше
признат за виновен:
По отношение престъплението по чл.131, ал.1, т.5 от НК
Обект на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко
физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека
телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната квалификация, следва да
има такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК
и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.1 от НК е всяко кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите,
както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието
(Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС).
В настоящият случай при така установена фактическа обстановка и от събраните писмени и
гласни доказателства от обективна страна се установи, че на инкриминираната дата и място
/на 23.08.2021г., около 18,30 часа, на посоченото място, подсъдимия чрез нанасяне на удар с
юмрук с поставен бокс в областта на главата и лявата ръка е причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Това травматично увреждане е констатирано в хода на процеса, първоначално е
документирано и обективирано в медицинска документация, съставена непосредствено след
13
причиняване на нараняването от лекарите в МБАЛ Благоевград, където е отведен
пострадалия за преглед и оказване на медицинска помощ , а в последствие и от
медицинските експертизи и вещите лица, като се подкрепя и от наличните писмени
доказателства – медицинска документация. Досежно механизма на причиняване на
визираното увреждане и респективно телесната повреда, и двете вещи лица посочват, че
отговаря напълно да е получено по начина, който е описан и то в следствие на действие на
твърд предмет, каквито са човешките ръце с поставен бокс. В подкрепа на това са и
показанията на св.И.а, И., Д., полицейските служители и представените документи по
прокурорската преписка. Краткият период от време, изтекъл от момента на удара и неговото
отвеждане за оказване на медицинска помощ, където е констатирано за първи път естеството
на нараняването, както и липсата на доказателства за реална и налична възможност
пострадалия да бъде наранен по друг начин или от друго лице затвърждават възприетите по-
горе изводи на съда за наличието на причинно следствена връзка между установените
травматични увреждания на пострадалия, като пряка и непосредствена последица от
неправомерните и инкриминирани действия на подсъдимия. По делото по безспорен и
категоричен начин се установи, че тези травми са причинени именно от подсъдимия. В
подкрепа тези изводи на съда са показанията на вече посочените свидетели, които са
очевидци. От техните показания в съвкупност с приетите експертни заключения по
изготвената в хода на съдебното следствие видеотехническа и лицево – идентификационна
експертизи се установява, че В. Т. е бил на посоченото място и е причинил на пострадалия
констатираното телесно увреждане. За присъствието на подсъдимия на инкриминираното
място, съществено значение имат и показанията на свидетелите, както и събраните писмени
доказателства, съдържащи се в приобщената прокурорска преписка. Наред с това
категорично се установи и вида и характера на уврежданията, причинени на И. на
инкриминираната дата, с оглед на изпълнената в хода на съдебното производство съдебно-
медицинска експертиза и повторна такава, която установява, че на пострадалия в резултат на
действията на подсъдимия е причинена лека телесна повреда,изразяваща се в подробно
описани увреждания.
Предвид изложеното и съобразявайки ППВС 3/1979г., съдът намира, че констатираните
увреждания са съставомерни по чл. 130, ал. 1 НК. Изложеното обуславя неоснователност на
наведеното от защитата възражение и развитите доводи, че не се установява по безспорен и
несъмнен начин извършване на деянието от подсъдимия, в тази насока възприетите и
анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и тяхната логическа връзка и
времева последователност сочат обратното, а именно, че подсъдимият е извършител на
престъплението в което е обвинен. Както се посочи посредством показанията на разпитаните
свидетели и в частност И.и, Д., Д., Н. се установява, че подсъдимия е бил на мястото,като
конкретно св.И.и описват, времето, мястото и начина на извършването на посегателството.
В подкрепа на установеното от тези свидетели са и показанията на полицейските служители,
както и видеозаписът на охранителната камера, който е заснел процесния случай, извършен
в обсега на зрителното поле на камерата и който съвпада до най-малки подробности с
описанието на последователността на действията на нападателя, установено чрез гласните и
писмени доказателства. Автентичността на записа се установява от заключението на видео-
техническата експертиза, приета по делото, която не може да послужи за идентификация на
нападателя по категоричен начин, но потвърждава техническата изправност на камерата и
на записващото устройство, като в съвкупност с гласните доказателства, събрани
посредством показанията на свидетелите дават основание на съда да приеме, че Т. е участвал
в извършване на престъплението. В хода на извършената проверка пострадалия е дал
описание на нападателя си, което се поддържа и с подадената пред съда тъжба и се
затвърждава чрез показанията на свидетелите. Ето защо настоящия съдебен състав намери,
че авторството на престъплението е категорично установено в лицето на подсъдимия Т.,
поради което и доводите на защитата в обратна насока са неоснователни.
14
В тъжбата, дала повод за образуване на настоящото производство, е посочено, че действията
на подсъдимия изпълват от обективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5,
вр. чл. 130, ал.1 от НК, а именно телесната повреда да е нанесена на пострадалия по особено
мъчителен начин. Според настоящият съдебен състав, това не се установи от събраната
доказателствена маса, поради което и същия бе оправдан, за това, че телесната повреда е
причинена по начин, особено мъчителен за пострадалия.
За да е налице особено мъчителен за пострадалия начин е необходимо мъченията да са
преднамерено създадени или страданията да са изключителни. Същите следва да са
причинени по особен начин с цел да се създадат особени мъки и страдания. За правната
квалификация са важни преди всичко интензитетът и продължителността, както и
последващите преживявания, характеризиращи се с особени болки, извън типичните за
телесна повреда. В конкретния случай от съдебно-медицинската експертиза се установява
категорично, че е нанесен един удар в главата на пострадалия, и един в лявата ръка. Липсват
доказателства за причинени особени мъка на пострадалия, въпреки приетото, че удара е
нанесен с бокс. Не се установява и в последствие да е провеждано продължително лечение.
Напротив от експертното заключение се установява, че периода на възстановяване е около
две седмици, типичен за нанесена телесна повреда от вида на констатираната в случая.
Продължителността и интезитета на ударите установен по делото също не сочи на
особености, характеризиращи случая като особено мъчителен за пострадалия. Същия нито е
бил в безпомощно състояние, установимо от свидетелските показания, нито по същия са
нанасяни множество удари, за да се приеме посочената квалификация.
Изложеното води до извод, че телесната повреда не е нанесена по особено мъчителен начин,
поради което и съдът оправда подсъдимия по посочената квалификация.
Деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по
неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нападнал И., като е
нанесъл удар с юмрук с поставен бокс в главата на тъжителя и в лявата ръка. Т. е вменяемо
лице и е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, добре е знаел, че
извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на пострадалия
и че употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре
съзнавайки, че ще последват телесни увреждания, в това число и на такива от вида на
действително причинените. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване
на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването
на негативния резултат. Следователно същият е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Касае се за психически и физически здрав деец, които е могъл да
разбира, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От друга страна, съдът установи, че пострадалият е причинил на подсъдимия в областта на
главата травматични увреждания, с които му причинил лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК. Изготвената по делото съдебно медицинска експертиза установява, че при
подсъдимия е констатирано временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
конкретните наранявания в областта на главата могат да бъдат получени по описания начин,
което ведно с показанията на св.А, Д. и посоченото в медицинските документи сочат, че по
същото време и на същото място на подсъдимия е причинена същата по вид телесна
повреда, както и причинно следствена връзка между действията на тъжителя и полученото
нараняване.
Това деяние също е извършено при пряк умисъл, доколкото И. е могъл да ръководи
постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието му и е искал настъпването им. Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, за да се създаде
основание за освобождаване от наказание е необходимо пострадалият да е отвърнал веднага
15
на дееца със също такава телесна повреда, каквато му е причинена.
Във връзка с приетото от съда, относно получените наранявания от тъжителя и подсъдимия,
начина на тяхното причиняване и моментът, подкрепено от събраните по делото
доказателства, включително експертни заключения, съдът намира, че следва да се приложи
институтът на реторсия, нормиран в разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като признае
подсъдимия за виновен, но не му наложи предвиденото от закона наказание, тъй като той
също е причинил на частния тъжител същия вид телесни увреждания, а именно по чл. 130,
ал.1 от НК. Това безспорно установено обстоятелство е от съществено значение за прилагане
института на реторсия, с оглед категорично установената съдебна практика по
приложението на чл.130, ал.3 от НК / ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК,
според което “Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по
чл. 130, ал. 2 НК.” “Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях
касае наказателна репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна
отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на
съответно наказание. При реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди чрез
причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил
възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете страни. Следователно,
за да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК,
съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и
тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител,
независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена насрещна
тъжба. Когато съдът установи, че са налице основания за прилагане на този институт и реши
да го приложи, е длъжен след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и него, и
пострадалия от наказание. При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес
граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част.
Цялостната характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага
съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда.
Предвид горното и с оглед приетото, съдът намира, че подсъдимият Т. и частният тъжител са
си причинили същите, еднакви по вид и характер леки телесни повреди / съгласно ТР
51/1989 г. на ОСНК на ВС /, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота по смисъла на чл.130, ал. 1 НК. Причинените телесни повреди са от един и същи
вид, което в случая се установява от приетите по делото СМЕ. Ето защо в настоящия случай
по отношение на подсъдимия Т. и частния тъжител следва да се приложи чл.130, ал.З НК
Така мотивиран съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 23.08.2021 г. около
18.30ч. в гр. Б****, ж.к. „З***“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата и
лявата ръка на В. Б. И. нанесъл на тъжителя травматични увреждания, с които му причинили
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, като на същата дата и място частният
тъжител В. Б. И. отвърнал веднага и причинил на подсъдимия В. Б. Т. също такава телесна
повреда, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите
по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал.3, вр. ал.1 НК, освободи и
двамата от наказание, като на основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия В. Т., за това
телесната повреда да е нанесена по особено мъчителен начин по чл.131, ал.1, т.5 от НК.
16
По отношение на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва субектът на
престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да извърши и/или каже нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния казус
се касае за казване на унизителни за честта и достойнството думи, относно пострадалия, в
негово присъствие. В практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за
разлика от клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото
лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл.146 от НК.
Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от пострадалия и по този
начин засягат обекта на престъплението – честта и личното достойнството на пострадалия,
като за съставомерност на деянието е без значение начина и формата на казването или
извършването.
В конкретния случая е налице една от формите на изпълнителното деяние казване на нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител, а именно наричането му с думите
от страна на подсъдимия „П.“ и на три пъти „П.“. Доколкото същите дават отрицателна
оценка и характеризират също такива качества за индивида, като противоречат на приетите
в обществото морални норми за нормално човешко общуване, безспорно са унизителни за
честта и достойнството. От обективна страна безспорно са налице действия, изразили се в
отправяне на 23.08.2021г. на посоченото място, именно по адрес на тъжителя на посочения
обиден израз, а той е такъв по своето обективно съдържание и обществена оценка. Думата
„п.“ в контекста, в който е използван съобразно установеното по делото безспорно
обективно уронва и е насочен срещу личността, честта и достойнството на пострадалия като
цели, както накърняването на неговата собствена самооценка, така и тази на другите
членове на обществото спрямо тъжителя. Чутия от свидетелите обиден израз е идентичен по
съдържание с цитирания в тъжбата, като в тъжбата частния тъжител го е посочил в
изреченията, в които са били включени обидните изрази. Същия израз е посочен и от св.
И.а, св.И., като употребен от подсъдимия спрямо частния тъжител. Смисъла който
подсъдимия е вложил в този израз с оглед и последващите му действия и поведение,
установено посредством показанията на полицейските служители, както и посоченото от
частния тъжител и неговия син, обективирано в материалите по прокурорската преписка е
възприет еднозначно от частния тъжител. Характера на употребения израз е по – скоро
ругатня, която в употребения смисъл се харктеризира като обидна квалификация и
установява неприязън на подсъдимия към тъжителя. Използвания израз е с нецензурен и
обиден характер, израза е унизителен от гледна точка на морала. Този израз е бил лично
възприет от пострадалия. Засегнати са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека /в случая
тъжителя/, при това засягането не е нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимия,
а напротив – от поведението му тъжителя се е почувствал засегнат, за което свидетелстват
св.И.и. С думите си подсъдимия е изразил отрицателната си, презрителна оценка за
личността на тъжителя и е засегнал честта и достойнството на същия. От субективна страна
обидата е нанесена от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, унизителния характер на употребените изрази, съзнавал е възприемането им от
И., предвиждал е обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.
С оглед установеното от фактическа страна, подкрепено от събраните доказателства и в
частност показанията на св.А. и Н. в кредитираната част съдът прие, че частния тъжител по
същото време и на същото място също е отправил спрямо подсъдимия обидни изрази и
псувни, като е казал „***** също са унизителни и обидни по своето съдържане и имат
унизителен характер, същите са израз на общо валидна негативна морална оценка и са от
естеството да накърнят достойнството на отделната личност, съобразно съвременния морал,
етика и понятие за човешко достойнство. С използваните им по отношение на подсъдимия,
тъжителя е демонстрирал своята негативна и унижаваща за Т. оценка и по този начин
17
обективно е засегнал чувството му на лично достойнство и чест.
В. И. също е изрекъл обидните изрази в присъствието на подсъдимия, като те са пряко
възприето от него, което се потвърждава и от заявеното от него пред полицейските
служители.
Предвид горното и с оглед посочените вече мотиви за същността на реторсията, съдът
приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 2 НК и призна подсъдимият за виновен в това, че на
23.08.2021 г. около 18.30ч. в гр.Б**, ж.к. „З***“ е отправил унизителни за честа и
достойнството на В. И. обидни думи, като му казал „П*“ и на три пъти „П*“, като на същата
дата и място частният тъжител В. И. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия В. Т., поради
което и на основание чл.146, ал.2 от НК, освободи и двамата от наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установи по делото, подсъдимия да е отправил
обидни думи „**“ към сина на частния тъжител. поради което основание чл. 304 НПК
оправда подсъдимия за това обидата да е нанесена и чрез посочените изрази по отношение
сина на тъжителя. Липсват категорични доказателства в тази насока, като подобни изрази не
се установяват от никой от присъстващите на място свидетели, нито пък се установяват от
други доказателства.
.По отношение на предявения граждански иск за престъплението по чл.130, ал.1 от НК:
Относно предявения граждански иск, с който се претендират рапарации за обезвреда,
относно претърпените неимуществени вреди от престъплението, съдът намира за
установено следното: в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на подсъдимия, пострадалия е претърпял лека телесна повреда, като
му е причинено болки и страдания, за които трудно би могло да се намери равностоен
паричен еквивалент.
Причинените болки и страдания на частния тъжител се установяват от разпита на
свидетелите, доказателства в тази насока се съдържат и в експертното заключение, фиш за
преглед на пациент на името на пострадалия.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От процесното деяние пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими
в пари, и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
са характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му
положение. Обезщетението на неимуществените вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на
увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с
оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая касае
именно И..
18
Съдът, като взе предвид характера на извършеното престъпление, обстоятелствата при които
е осъществено, също така като се съобрази с чл. 52 от ЗЗД прие по справедливост, че за
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на конкретно нанесената му
телесна повреда при извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК от страна на
подсъдимия, ще са достатъчни парични средства в размер на 1200лв., които следва да бъдат
заплатени от подсъдимия.
Съобразно установеното по делото, по справедливост, съдът присъди тази сума да бъде
заплатена на И., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателно изплащане на сумата, като в останалата част на уважения размер
отхвърли иска като неоснователен. По делото се установи по безспорен начин, че същия е
причинил лека телесна повреда на тъжителя, за което според заключението на д-р Х. и д-р
Н. е необходимо време за възстановяване, поради което и същия е търпял болки и страдания
при възстановяването си, което потвърждава извода на съда, че следва да бъде овъзмезден.
За неговото състояние след случая, времето за възстановяване, поведението, доказателства
се съдържат и в показанията на св.И.и. При преценка размера на дължимото обезщетение
съдът взе предвид и установеното по делото, че И. също е нанесъл телесна повреда на
подсъдимия, като не може да бъде пренебрегнато и неговото поведение, поради което
намери, че така определеното обезщетения е съразмерно на търпените болки страдания от
тъжителя.
По отношение гражданския иск за престъплението по чл.146 от НК.
Предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност на подсъдимия за извършеното
престъпление по чл.146, ал.1 от НК по отношение на частния тъжител са изпълнени с оглед
наличието на извършено от него противоправно и виновно деяние, от което са причинени
вреди.
Доказателствата установяват по безспорен начин, че от виновното поведение на подсъдимия
гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди от отправените му обиди. Чрез
показанията на свидетелите И.и, неговата съпруга и син се установява, че изпитвал е срам и
унижение. Това се е отразило на поведението му. От друга страна следва да бъде отчетено,
че той също е отправял обиди и псувни по отношение на подсъдимия. По делото обаче не
бяха ангажирани други доказателства, които да установят случилото се да е оказало по-
сериозно отражение върху душевния мир на тъжителя, респ. да е довело до други
значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка
за неговата личност. Отчитайки посоченото съдът намери, че справедливо обезщетение за
причинените неимуществени вреди от това престъпление е такова в размер на 500 лв
/петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършеното деяние - 23.08.2021г. до окончателното й изплащане, като в останалата част,
над уважения размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че
същото се явява напълно достатъчно, за да репарира претърпените неимуществени вреди на
пострадалия и се явява най-справедливо, с оглед и характера на употребените обидни изрази
от страна на подсъдимия спрямо тъжителя .
По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по който въпрос ще
се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след окончателното приключване на
наказателното производство, когато размерът и отговорността за разноските ще е изяснен
напълно.
По изложените съображения съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
19
Съобщи за изтекли лични данни