№ 145
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500478 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 260075/04.06.2021 год по т.д. № 95/2020 год на
Окръжен съд Добрич, т.о. са подадени въззивни жалби, както следва:
От С. Ив. Ив. с ЕГН **********, Г.И.И.. с ЕГН ********** и Е.И.И. с
ЕГН ********** чрез адв. Н.Н. Д. и адв. Ж.В.Т. – в частите, с които са
отхвърлени исковете им с правно сн. Чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 497 ал.1 от КЗ, а
именно: за С. Ив. Ив. – за сумата над 84 000 лв до 120 000 лв, за Г.И.И.. – за
сумата над 91 000 лв до 130 000 лв и за Е.И.И. – за сумата над 98 000 лв до
140 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
майка Х.Р.Р., ведно със законната лихва. Поддържат се оплаквания за
нарушения на материалния закон както по отношение определяне на
справедливия размер на обезщетенията, така и по отношение началния
момент на лихвата за забава, която според въззивниците следва да бъде
определена при условията на чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от 15.06.2020 год,
а не от 04.07.2020 год, както е постановил съдът. По изложените мотиви
въззивниците молят за отмяна на решението в обжалваните части и да бъде
постановено друго, с което бъдат присъдени допълнително сумите, както
следва: на С. Ив. Ив. – 36 000 лв, на Г.И.И.. – сумата 39 000 лв, на Е.И.И. –
42 000 лв , ведно със законната лихва върху главниците от 15.06.2020 год до
окончателното им изплащане, както и разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
В постъпилия отговор от ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД чрез
1
юрисконсулт ИВ. В. е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и потвърждаване на решението в тази част.
2) От ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрисконсулт ИВ. В. – в
осъдителната част на решението , както следва: за разликата над 64 000 лв до
84 000 лв, присадени в полза на С. Ив. Ив., за разликата над 71 000 лв до
91 000 лв, присъдени в полза на Г.И.И.. и за разликата над 78 000 лв до 98 000
лв, присъдени в полза на Е.И.И., ведно с лихвата за забава върху главниците,
считано от 04.07.2020 год до окончателното им изплащане. Изложени са
доводи за прекомерност на присъдените обезщетения, а по отношение
началния момент на изпадането на застрахователя в забава е изтъкнато, че
ищците са посочили банкова сметка, по която да им бъде изплатено
обезщетението едва след постановяване на първоинстанционното решение,
поради което той е бил в невъзможност да стори това преди този момент.
По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат
отхвърлени за съответните суми. Претендира разноски.
В постъпилия отговор от С. Ив. Ив., Г.И.И.. и Е.И.И. чрез адв. Н.Н. Д. и
адв. Ж.В.Т. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и
за потвърждаване на решението в осъдителните му части.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане са искови претенции с правно осн. чл. 432 ал.1
от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
ищците вследствие смъртта на тяхната майка, настъпила на 14.05.2020 год
при ПТП, предизвикано от Т.С.П. при управление на лек автомобил „Ягуар”
модел С с рег. № ТХ1236АТ.
От събраните доказателства по делото е установено от фактическа
страна следното:
На 13.05.2020 год около 14,00 часа в гр. Добрич е станало ПТП, при
което лекият автомобил на излизане от паркинга пред блок № 19 към ул.
„Оп.Димитър Ковачев” спрял на кръстовището с ул. „Христо Ботев”, след
което завил на ляво. В този момент пешеходката Х.Р. предприела пресичане
на ул. „Оп.Д.Ковачев” от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила. В резултат от последвалия удар пешеходката паднала на земята, а
водачката на автомобила го изтеглила назад и слязла, за да окаже помощ на
пострадалата. Същата била откарана незабавно в болницата, но въпреки
предприетите мерки за спасяването й, починала от раните си на следващия
ден.
От представеното удостоверение за смърт и наследници се установява,
че ищците С.И. и Е.И. са синове на пострадалата, а Г.И. е нейна дъщеря.
2
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че произшествието е станало при ясно слънчево време, на прав
участък от платното за движение. Скоростта на лекия автомобил е била 19,16
км/ч при ниска натовареност на уличното движение. При тази скорост
опасната зона за спиране е около 9,34 м, а отстоянието между автомобила и
мястото на удара е около 11,23 м. И двамата участници в движението предвид
конкретните пътни условия са имали възможност да избегнат настъпването на
произшествието.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
пострадалата е получила дифузна травма на главния мозък, травматичен
субдурален кръвоизлив без открита черепна травма, които са причинили
смъртта й, въпреки предприетото незабавно оперативно лечение.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че
между ищците и тяхната майка са съществували близки и хармонични
отношения и силна емоционална близост и привързаност. Ищецът Е.И. е
живял в едно домакинство с пострадалата в гр. Добрич, а другите двама – в с.
Карапелит. Те всички преживяли тежко смъртта на тяхната майка, но
съдебно-психологичната експертиза не е констатирала посттравматично
стресово разстройство при никого от тях.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че
предявените искове с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ са основателни.
Сключеният застрахователен договор между собственика на лекия автомобил
и ответното дружество обосновава наличие на покрит застрахователен риск,
който обвързва отговорността на застрахователя пред увредените лица. Тази
отговорност съгласно чл. 429 ал.1 от КЗ обхваща имуществените и
неимуществени вреди, причинени от застрахованото лице, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Спазена е процедурата
по чл. 380 от КЗ. Безспорно е установено противоправното поведение на
водачката на лекия автомобил, изразяващо се в нарушаване на разпоредбите
на чл. 116 от ЗДвП. Произшествието е станало в светлата част на
денонощието, на прав участък от пътя и вън от опасната зона за спиране.
Поради това следва да се приеме, че въпреки ниската скорост на движение на
автомобила, е било възможно той да спре и да се избегне катастрофата.
Пострадалата също е допринесла за настъпването на ПТП, нарушавайки
правилото на чл.113 ал.1 и чл. 114 от ЗДвП да се съобрази с приближаващото
превозно средство при пресичане на пътното платно. Както се установява от
съдебно автотехническата експертиза, и двете участнички в ПТП са имали
видимост помежду си. Липсата на обозначени пешеходни пътеки не е
обстоятелство, което може да се тълкува в полза на пострадалата, защото
съгласно нормите на ЗДвП в такива случаи преминаването през кръстовище
става по мислената линия в продължение на тротоара. От данните по делото е
установено, че произшествието е станало на около 60 м преди регулирано със
светофарна уредба кръстовище. Ето защо степента на съпричиняване следва
да се определи на 30%.
3
При определяне размера на обезщетението трябва да се вземат предвид
вредите, които всеки от ищците е претърпял. Преценката си съдът изгражда
въз основа на свидетелските показания и данните от съдебно-психологичната
експертиза. От тях по отношение на ищеца С.И. се установява следното: Той
има собствено семейство – съпруга и две деца, с които живеят в с. Карапелит,
отделно от майка си, но преди инцидента е поддържал регулярни контакти с
нея. Преживял тежко смъртта й, но към момента първоначалният психо-
травматичен шок е преодолян, не се наблюдават отклонения в социалното и
междуличностово функциониране. Експертизата не е отчела данни за
нарушения на съня, храненето и другите ежедневни дейности след
претърпяната загуба. Съдът намира, че за него следва да се определи
обезщетение в размер на 120 000 лв, а след редукция с 30% съпричиняване -
84 000 лв.
Ищцата Г.И. е поддържала по-близки отношения със своята майка
поради факта, че след две неудачни съпружески съжителства е останала сама
да отглежда трите си деца. Имала е силна емоционална връзка със своята
майка, а внезапната й смърт е предизвикала силни негативни преживявания,
нарушения в съня, повишена тревожност. Тези емоции обаче в значителна
степен са отзвучали и към момента по данни от експертизата е съхранена
способността за позитивни емоционални преживявания. От свидетелските
показания се установява, че Г. и към настоящия момент скърби за своята
майка, често посещава гроба й, плаче при спомена за нея. Тези обстоятелства
дават основание за нея да бъде определено по-високо обезщетение – в размер
на 130 000 лв, което следва да се намали с процента съпричиняване, а именно
– на 91 000 лв.
В най-голяма степен трагичният инцидент се е отразил на ищеца Е.И..
Той е живял в едно домакинство с пострадалата и неговите отношения с нея
са били най-близки. Именно поради това той в най-голяма степен е
почувствал загубата на майка си. Между тях е била изградена взаимна грижа
и привързаност в по-голяма степен, отколкото с другите двама ищци. Той е
изпитвал силна емоционална свързаност и зависимост от майката по
отношение вземане на решения и напътствия за поведението му. По тази
причина процесът на адаптация към нормален начин на живот при него е по-
бавен. Към настоящия момент експертизата е отчела нарушения в съня и
храненето след преживяното събитие, въпреки че като цяло е запазено
социалното и междуличностово функциониране на личността. За него
справедливият размер на обезщетение е 140 000 лв, респ. 98 000 лв с оглед
наличието на съпричиняване.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал всички
аспекти, от значение за индивидуализирането на вредите, които всеки от
ищците е претърпял и правилно е определил размера на дължимото
обезщетение. Настоящият състав не намира доказателства, които да
обусловят извод за коригиране на този размер.
4
По отношение началния момент на лихвата за забава настоящият състав
намира следното:
Непредставянето на данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено обезщетението поставя кредитора в забава, когато застрахователят
е одобрил претенцията и е предложил размер на обезщетението. Само тогава
той не е в състояние да изпълни поради неоказване на съдействие от
кредитора. В случая е налице отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, въпреки представянето от страна на увредените лица на
доказателствата по чл. 496 ал.3 от КЗ. Поради това законната лихва следва да
се определи на осн. чл.493 ал.1 т.5 във вр. с чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, от датата
на предявяване на застрахователната претенция – 15.06.2020 год.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция по реда на чл. 38 от ЗА на адв. Ж.В.Т. от АК Кюстендил, за защита
по всеки от исковете, както следва: по иска на С. Ив. Ив. с ЕГН ********** –
2322,60 лв, по иска на Г.И.И.. с ЕГН ********** – 2516,15 лв и по иска на
Е.И.И. с ЕГН **********– 2709,70 лв
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД е направил разноски
в размер на 2100 лв, представляващи заплатена държавна такса в размер на
1200 лв, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 900 лв – по 300 лв за защита по всеки от исковете.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* следва да се присъдят
разноски, в размер на 1144,50 лв, респ. по 381,50 лв за всеки от ищците, от
които 218 лв – съответна част от заплатената държавна такса и 163,50 лв –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260075/04.06.2021 год по т.д. № 95/2020
год на Окръжен съд Добрич, т.о. в осъдителните му части по исковете срещу
ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с правно сн. Чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 497
ал.1 от КЗ, а именно: по иска на С. Ив. Ив. – в размер на 84 000 лв, по иска на
Г.И.И.. – в размер на 91 000 лв и по иска на Е.И.И. – за сумата 98 000 лв–
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Х.Р.Р., в
резултат от ПТП на 13.05.2020 год, КАКТО И в отхвърлителните части по
исковете и в частта за разноските.
ОТМЕНЯ решението в частите, с които са присъдени законни лихви
върху главниците, считано от 04.07.2020 год до окончателното им изплащане,
като вместо него
5
П О С Т А Н О В И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* да
заплати на С. Ив. Ив. с ЕГН ********** законна лихва върху присъденото
обезщетение в размер на 84 000 лв, считано от 15.06.2020 год до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве “ АД с ЕИК ********* да
заплати на Г.И.И.. с ЕГН ********** законна лихва върху присъденото
обезщетение в размер на 91 000 лв, считано от 15.06.2020 год до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* да
заплати на Е.И.И. с ЕГН ********** законна лихва върху присъденото
обезщетение в размер на 98 000 лв считано от 15.06.2020 год до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* да
заплати на адв. Ж.В.Т. от АК Кюстендил със служебен адрес гр. София, ул.
„Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 6 сумите, както следва: по
иска на С. Ив. Ив. с ЕГН ********** – 2322,60 лв, по иска на Г.И.И.. с ЕГН
********** – 2516,15 лв и по иска на Е.И.И. с ЕГН **********– 2709,70 лв,
съразмерно с уважената част, представляващи адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Ив. Ив. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 381,50 лв съразмерно с отхвърлената част от иска, от
които 218 лв – съответна част от заплатената държавна такса и 163,50 лв
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.И.И.. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 381,50 лв съразмерно с отхвърлената част от иска, от
които 218 лв – съответна част от заплатената държавна такса и 163,50 лв
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 381,50 лв съразмерно с отхвърлената част от иска, от
които 218 лв – съответна част от заплатената държавна такса и 163,50 лв –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7