Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Тополовград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 33

 

Гр. Тополовград, 17.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на    осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

Като разгледа докладваното от съдията  АНД  №  38 по описа за 2020 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Жалбоподателят  К.М. *** твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 20-0358-000161/12.02.2020 г. на Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР – Хасково, РУ - Тополовград, с което му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е  незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че действително МПС-то, което е управлявал е било със снета регистрация, тъй като автомобилът се е нуждаел от множество ремонти и не е могъл в срок да го регистрира. Твърди, че на процесната дата майка му е била на гробището и й е станало зле, и тя му се е обадила да отиде да й вземе лекарствата, и да й ги занесе на гробището. Същият твърди, че се е притеснил за майка си и се е качил в автомобила, въпреки че същият не е бил готов за движение, бил е без моторно масло и охлаждащата течност и е предприел управление единствено за да занесе лекарствата на майка си. След това твърди, че я е отвел в дома на родителите й в село Орешник и той е тръгнал да се прибира в Тополовград, където е бил спрян от служители на РУ – Тополовград, и те са го уведомили за служебната регистрация. Същият твърди, че не е имал намерение да извършва каквото й да е нарушение на посочената дата, не е знаел, че автомобилът му е с прекратена регистрация и е предприел управление на автомобила с единствената мисъл да помогне на майка си. Твърди, че не е извършил умишлено нарушението, за което му е наложено наказание. Освен това твърди, че деянието е малозначително и е извършено при условията на крайна нужда да окаже помощ на майка си и счита, че следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, предвид ниската степен на обществена опасност.

Поради това моли съда да отмени НП на Началник на РУ - Тополовград като незаконосъобразно, противоречащо на материалния   закон.

          Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като вместо него се явява пълномощника му адв. М.Т. от АК – Ямбол.

Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани,  не изпращат представител в с.з., като е постъпило становище от пълномощника на Директора на ОД на МВР – Хасково – С.С. – гл.юрисконсулт към отдел“Административен“ при ОД на МВР – Хасково, с което същите оспорват жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено  в полза на ОД на МВР – Хасково юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 05.01.2020 г., около 16.30 часа, в Т., на ул.“********“ старши полицай Б. и старши полицай В. – автопатрул при РУ – Тополовград са спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с № ********, собственост и управляван от К.М.М., с ЕГН ********** ***. При извършената проверка в АИС на „Пътна полиция“ се установило, че горепосоченият автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 02.12.2019 г. и не е регистриран по надлежния ред. На М. е била връчена призовка да се яви на 06.01.2020 г. в служба „КАТ“ за вземане на отношение. На жалбоподателят М. е бил съставен АУАН серия АА, № 300302 от 06.01.2020 г. за нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Актът е бил съставен от св.Х.Т.П. на длъжност мл.автоконтрольор, в присъствието на свидетелите Р.Н.Д. и Х.Р.С. – служители на полицията. Актът е бил съставен, за това, че на 05.01.2020 г., около 16.30 часа, в Т., на улица „*********“ управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с № ********, видно от договор за покупко-продажба от 01.10.20219 г., който М. е представил на полицаите, като при извършената справка с АИС в „КАТ“ се установява, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 02.12.2019 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП и МПС не е регистрирано по надлежния ред. Нарушението е било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който е бил подписан от него, без да направи възражение и двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта. Препис от акта е бил връчен на жалбоподателя М. на 06.01.2020 г. След това, на 12.02.2020 г. е било издадено НП № 20-0358-000161 на Началник РУ – Тополовград против жалбоподателя К.М.М., с което за описаното в акта нарушение квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. НП е било връчено на жалбоподателя на 05.05.2020 г.  и   е било обжалвано от жалбоподателя с депозирана жалба в деловодството на РУ – Тополовград от 14.05.2020 год.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина на съставянето на акта.

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са документи издадени в съответната форма и ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо правен интерес от това и в законно установения срок.  Въпреки, че жалбата е подадена след изтичане на 7-дневния срок, същата е допустима, тъй като съгласно чл.3 от Закона за извънредното положение от 13.03.2020 г. спират да текат всички процесуални срокове по съдебни дела. Извънредното положение в Р България беше удължено, с краен срок до 13.05.2020 г. и до тогава срокове не текат, а видно от печата на РУ – Тополовград жалбата е депозирана в първия ден – 14.05.2020 г., от който е започнал да тече срока за обжалване, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил със служебно прекратена регистрация  по чл.143 ал.15 от ЗДвП, от 02.12.2019 г., за това, че е със служебно прекратена регистрация на ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Действително, този срок е бил изтекъл, видно от представения по делото договор за покупко-продажба от 01.10.2019 г. Съдът приема, че направеното възражение от представителя на жалбоподателя е основателно и нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. В случая, АНО не е прецизирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство, като в НП изобщо не е обсъдил наличието или не на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. По делото се установява, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила за да помогне на майка си, като даже автомобилът не е бил зареден с технологичните течности – вода и масло, което е довело и до сериозни повреди на автомобила. Деянието е било извършено от жалбоподателя да окаже помощ на майка си, която в случая е имала нужда от медикаменти, предвид влошеното й здравословно състояние. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма във всички случая е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Чл.28 ал.1 от ЗАНН законът си служи с понятието „маловажни случаи“. При извършване на преценка дали са налице основанията на този текст, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява маловажен случай, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба наказващият орган всъщност освобождава от административна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при оперативна самостоятелност, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличието на основания по чл.28 от ЗАНН  да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, да се изведат от чл.93 т.9 от НК. Този текст предвижда, че маловажен е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на тази правна норма следва извода, че да се прецени дали конкретно административно нарушение, следва да се преценят фактите на липсата или незначителност на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай не са настъпили вредни последици и има смекчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно жалбоподателят е предприел управление на автомобила за да помогне на майка си, която е била в тежко здравословно състояние. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя следва да се квалифицира като маловажен случай. Деянието се обуславя в по-ниска степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение, в сравнение с обикновените случай на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Предвид този изход от делото, съдът счита че разноски не следва да бъдат присъждани на страните, тъй като такива не са поискани от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0358-000161 от 12.02.2020 г.  на Началник РУ – Тополовград, към ОД на МВР - Хасково издадено против К.М.М.  с ЕГН ********** ***, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/  и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: