Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик, 20.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито
заседание на дванадесети октомври , през
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател :
НИКОЛИНКА ПОПОВА
При секретаря П. К. и в
присъствието на прокурора........................................... като
разгледа докладваното от съдията Попова
гр. дело № 5816 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск за делба на недвижими имоти. Правното
основание на иска е чл.34 ал.1 Закона за
собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата .
В исковата си
молба против С.В.К. ЕГН ********* *** ищецът А.К.А. ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са бивши съпрузи ,
като гражданският им брак бил сключен на 06.02.1983 г. и бил прекратен с влязло в сила съдебно
решение № 139 / 22.04.1998 г. по гр.д. №
174 / 1998 г.
на ПРС. Твърди , че през време на своя брак съпрузите придобили при режим на
съпружеска имуществена общност следните недвижими имоти : 1. В гр. Пазарджик с
нот. акт № 149, т.ІІ, дело № 762 / 1985 г. по договор за издръжка и гледане между ответницата и нейната майка БЦ К. придобили в собственост 1/ 3 ид.ч. от имот пл. № 2731 в кв. 349 , целия от 351 кв.м. площ , ведно с 1/ 2 ид.ч. от
втория етаж на построената върху 120 кв.м. масивна триетажна жилищна сграда ,
1/ 2 ид.ч. от гаража , крайния от запад на приземната част на сградата и на 1/
6 ид.ч. от таванското помещение. Освен това с нот. акт № 10 т. VІ , дело № 2047
/ 1988 г.
на Пазарджишки нотариус по договор за
гледане между ответницата и нейната майка
БЦ К. придобили в СИО
и другите 2/ 3 ид.ч. от същия недвижим имот и с това двамата при същия режим станали
собственици на цялото дворно място. Останалите 1/ 2 ич. от ІІ жилищен етаж ,
гаража и тавана, които били на бащата на ответницата, собствеността двамата
бивши съпрузи придобили на името на
ответницата по съдебно дело за делба със
сестрата на ответницата по гр.д. № 979 /
1985 г.
по описа на ПРС.По силата на постигната спогодба ответницата получила
собствеността върху делбения втори етаж
на 120 кв.м., за което двамата
съпрузи платили парично уравнение на
другата съделителка в размер на 5316 лв. В исковата молба ищецът описва този
имот според идентификацията му по кадастралния план на гр. Пазарджик по следния
начин : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********
с площ от 353 кв.м. при съседи : **************, а номера по предходния план
пл. № 2731 в кв. 349, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор на
жилището – апартамент на втория етаж с идентификатор *********** на 120 кв.м. с
1/ 6 от таванско помещение и ГАРАЖ В СГРАДА с идентификатор *********. – и
трите имота на ул. „Тракйиска „ № ********** в гр. Пазарджик . Ищецът твърди ,
че по време на техния брак с ответницата при режим на СИО придобили с договор от 22.06.1990 г. чрез
покупко продажба и още следния недвижим имот : Апартамент № ********** „ в гр. София , ж.к. „ Дружба
„ състоящ се от стая , дневна , кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 60,54 кв.м. и изба на 3,46 кв.м. , ведно с 1,644 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди , че доброволно не
могат да се поделят с ответницата, затова се моли съда да постанови решение, с
което да бъдат допуснати до делба процесните недвижими имоти при квоти по 1/ 2 ид.ч. за всеки един от тях. Сочат се доказателства.
Ответницата в
срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор и в първото по делото съдебно
заседание чрез процесуалния си представител поддържа, че иска за делба е
допустим, но оспорва размера на правата в съсобствеността по отношение на
жилищния имот в гр. Пазарджик, тъй като съдебната делба , като провопораждащ
факт била нищожна поради неучастието на ищеца в нея , а от тук ответницата
извежда доводи за придобиване на делбената част от имота по оригинерен начин , но независимо и наред с това ответницата била собственица на 1/ 4 от този
имот по наследство поради което за тази част поддържа , че не е възникнала СИО.
За имота в гр. София ответницата поддържа възражение, че част от сумата за заплащането на продажната
цена на този имот в размер на 3468,00 лв. била получена от ищцата като лично дарение
от нейната майка и върху тази част СИО
не е възникнала поради трансформация на лично имущество.Сочат се доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност , намира
за установено следното от фактическа страна.
Не се
оспорва по делото, а и от представеното решение № 139 / 22.04.1998 г. по гр. д.
№ 174 / 1998 г.
по описа на ПРС се установява , че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, ,
чиито брак е бил сключен на 06.02.1983 г. и е прекратен с развод с влязло в
сила съдебно решение от 22.04.1998 г.
С
представения по делото договор от
22.06.1990 г. чрез покупко- продажба
двамата съпрузи са придобили собствеността върху следния недвижим имот :
Апартамент № ************** „ в ж.к. „
Дружба „ състоящ се от стая , дневна ,
кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 60,54 кв.м. и изба № 64 с площ от 3,46 кв.м. , ведно с 1,644 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж.
Продажната цена на апартамента според удостовереното в договора е била в
размер на 12936 лв.
С
представения по делото нотариален акт № 1 / 1962 г. майката на
ответницата Б / Ж / Ц С е призната за собственик по давност и наследство на
цялото дворно място съставляващо парцел
ХІІ-2731 в кв. 349 по плана на гр. Пазарджик , ведно с построената в имота
стара паянтова къща. През 1969
г. с нот. акт № 161 / 1969 г. същата е учредила в
полза на трети лица право на строеж върху собственото й дворно място на
триетажна жилищна сграда , върху 120 кв.м.
с гаражи и тавански помещения , като Б.С. е запазила правото върху втория етаж и 1/ 3 от
гаражите и тавана по неин избор.
С нот.
акт № 149 по нот.д. № 762 / 1985
г. и нот. акт № 10 , нот. дело № 2047 / 1988 г. майката на
ответницата БЦ К. й е продала срещу
гледане и издръжка –първоначално : 1/ 3
ид.ч. от дворното място имот пл. № 2731
в кв. 349 по плана на гр. Пазарджик , заедно с 1/ 2 ид.ч. от втория жилищен етаж на построената в имота триетажна жилищна
сграда , 1/ 2 ид.ч. от гаража и 1/ 6 ид.ч. от таванското помещение , а
впоследствие – другите 2/ 3 ид.ч. от дворното място.
С
влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
979 / 1985 г. е бил допуснат до делба втория жилищен
етаж от построената в имота триетажна
жилищна сграда и гараж, както и 1/ 3
ид.ч. от таванското помещение , като дяловете на съделителите били признати за
установени в следните размери : 3/ 4 ид.ч. от жилищния етаж и от гаража и 3/ 12 ид.ч. от таванското помещение за С.А.
и 1/ 4 ид.ч. от жилищния етаж и от гаража
и 1/ 12 ид.ч. от таванското помещение за другата съделителка – нейната
сестра Л.Т.. С протоколно определение от 23.08.1985 г. по същото гражданско
дело , в дял на съделителката С.А. бил поставен
целия делбен имот – жилищен етаж и гараж с 1/ 3 ид.ч. от таванско
помещение , като за уравнение на дела на другата съделителка е следвало да изплати сумата в размер на 5316
лв. в едногодишен срок при равни месечни вноски.
По
делото като доказателство е представен заверен препис от кредитен превод ,
видно от който на 22.06.1990 г. БЦ К. *** е превела на С.А. *** сумата в размер
на 3468 лв. за закупуване на жилище.
Според
представените по делото : удостоверение издадено от ТД на НАП гр. Пазарджик и
квитанции за внесени данъчни задължения, ответницата С.А. е декларирала
собствеността върху 5/ 8 ид.ч. от жилищния имот в гр. Пазарджик и също така е
заплащала от 1998 г. данък върху недвижимия имот находящ се в гр.
София за по-голям дял в съсобствеността в сравнение с дела на ищеца А.А..
Съдът
счита, че другите представени към делото писмени доказателства : два нотариално заверени договора за заем от 2000
и 2001 г.
и платежни документи – разписки за пощенски записи и за извършени международни
преводи на парични суми – са неотносими към предмета на настоящия правен спор ,
тъй като касаят обстоятелства настъпили след правнорелеватните моменти на
придобиването на собствеността върху процесните имоти и облигационни отношения възникнали между
страните след прекратяването на техния брак.
От
показанията на разпитания по делото свидетел К.А.А. се установява, че при
закупуването на процесния апартамент в гр. София , майката на ответницата
живеела в дома на нейното семейство в
София. Свидетелят твърди, че неговата баба му била казвала, че е дала пари на
неговата майка и на баща му за да закупят апартамента. Свидетелят твърди, че
през м. ноември 1996 г.
се преместили да живеят в гр. Пазарджик
и неговата майка била известно време безработна, а след това заминала на
работа в чужбина , като неговият баща й дал средства на заем за това. През този
период за двете деца на семейството се грижел техния баща, които всяка седмица
идвал в гр. Пазарджик и получавал помощ
за това и от своята сестра. Ищецът също така давал средства за такси и разноски
по водено дело за защита на имота в гр. Пазарджик от трети лица. Свидетелят
поддържа, че неговите родители винаги заедно са владели двата имота и между тях
никога не били поставяни въпроси за различни дялове.
Разпитана
в съдебно заседание на основание чл. 176 ГПК , ответницата поддържа, че сумата,
която нейната майка дала за закупуването на апартамента в гр. София била
събрана от нейни лични спестявания. Тогава ищецът казал, че за изплащането на
апартамента бил намерил само 6000,00 лв.
и понеже нямало къде да отидат да живеят , нейната майка извадила тези
пари и ги дала понеже ищецът бил помогнал да се изплати дела при
съдебната делба на сестрата на ответницата.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
приема , че предявеният иск за делба на недвижими имоти е основателен и следва
да бъде уважен. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява ,
че ищецът и ответницата са бивши съпрузи , като и двата процесни имота са придобити по време на техния брак.
Безспорно
също така се установява , че по отношение на имота в гр. Пазарджик,
собствеността на страните е възникнала по силата на две възмездни сделки –
договори за издръжка и гледане с бенефициер – майката на ответницата и спогодба по дело за съдебна делба.
Хронологически придобивните основания са се осъществили, като след смъртта на
своя баща В.К. през 1984 г.
, съответно с първият договор за издръжка и гледане през м. май 1985 г. ответницата е придобила от своята майка собствеността
върху 1 / 3 от парцела и 1/ 2 от
жилищния етаж и гаража, както и 1/ 6 от таванското помещение. През м. август 1985 г. по предявен иск за
делба на жилищния етаж, гаража и таванското помещение , между наследниците на В.К. е постигната съдебна спогодба, като
ответницата получава целия етаж, гараж и съответната част от таванското
помещение срещу заплащане на парично уравнение на своята сестра от 5316 лв.
През м. декември 1988 г.майката
на ответницата Б К. продава срещу
издръжка и гледане собствеността и върху останалите 2/ 3 ид.ч. от парцела. Тъй
като тези фактически състави са се осъществили по време на брака на
съделителите в настоящото производство и актовете с вещно-прехвърлително
действие са били възмездни , съдът приема за безспорно доказано и установено,
че парцела в гр. Пазарджик е придобит от двамата съпрузи при режим на
съпружеска имуществена общност. Същата имуществена общност е възникнала и върху
частите от жилищния етаж, гаража и таванското помещение , които са били
придобити предмет на договора за
издръжка и гледане – 1 / 2 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и 1/ 6 ид.ч. от
таванското помещение. По отношение на извършената съдебна делба съдът приема за
основателен поддържания от защита на ответницата довод, че делбата е нищожна, тъй като в това делбено
производство е извършена делба на
наследството на бащата на ответницата – В.К., но в самата искова молба ищцата
се е позовала и на друго придобивно основание – възмездна сделка / договор за
издръжка и гледане / и предмет на
делбата е бил целия недвижим имот , в който ищцата е имала придобити чрез сделка
и по наследство дялове. В производството са конституирани за участие обаче само
низходящите наследници на В.К., тъй като
според действащата към момента на смъртта на наследодателя разпоредба на чл. 14
ал.7 СК / ДВ бр. 23 / 68 г.
, отм. ДВ. Бр. 41 / 1985 г.
/ преживялата му съпруга не получава дял
от частта на починалия съпруг от общото имущество. Към този момент майката на
ответницата като преживяла съпруга вече се е била разпоредила със своята част от
имота / 1/ 3 ид.ч. лично имущество от парцела
и 1 / 2 ид.ч. от СИО /, но в делбеното производство с оглед на
изложените в исковата молба придобивни основания е следвало да участва като съсобственик / чл.
13 ал.1 СК / 68 г.
/ отм. / и съпруга на съделителката –
ответница в настоящото производство. При неучастие на един от съсобствениците в делбеното производство, делбата е нищожна.
При това положение ответницата в настоящото производство се легитимира като собственик на 1/ 4 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и съответната част от тавана – по наследство от нейния баща В.К.. По отношение на останалите 1/ 4 ид.ч. представляващи наследството от В.К. съдебната делба не е
произвела действие, но и в този случай правните
последици за страните в настоящото производство биха били същите както при
валидна делба , тъй като съдът намира за
основателни доводите на страните за оригинерното придобиване на тези идеални части - по силата
на изтекла в полза на двамата съпрузи полезна придобивна давност при
осъществено от тях съвместно недобросъвестно владение. Съдът намира за
неоснователен поддържания от ответницата довод, че тази давност е текла само в
нейна полза, тъй като от една страна в отношенията между съпрузите не тече
давност докато трае техния брак, а от друга страна по делото не се събраха
категорични доказателства по отношения на тази част от имота след
прекратяването на техния брак ответницата да е отблъснала изцяло владението на
ищеца и по този начин да е демонстрирала явно и несмущавано по отношение на
него владение. При това положение ответницата се легитимира като индивидуален
собственик на 1/ 4 ид.ч. от жилищния етаж и гаража , както и на 1/ 12 ид.ч. от
таванското помещение. Върху останалата част от жилището, гаража и тавана, както
и върху парцела е възникнал режим на СИО
при равни права за страните. С оглед на изложеното квотите на ищеца и на ответницата следва да бъдат : по 6/
12 ид.ч. от парцела за всеки един от тях
, както и 4,5 / 12 ид.ч. за ищеца и 7,5 / 12 ид.ч. за ответницата- от жилищната
сграда и гаража и 5,5 / 12 ид.ч. за
ищеца и 6,5/ 12 ид.ч. за ответницата от
таванското помещение.
По
отношение на имота в гр. София. Придобиването е станало по възмезден начин по
време на брака между страните. Съдът
намира за неоснователни подържаните от защитата на ответницата доводи , че е налице частична трансформация на лично
имущество. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
на датата на сключването на договора за придобиването на имота , ответницата е
получила на свое име плащане на сумата в размер на 3468 лв. от своята майка, като е посочено и основанието за извършването на превода – за
закупуване на жилище. В показанията си свидетеля К.А. поддържа , че
действително бил чувал от баба си , че тя е платила част от сумата за закупуването
на апартамента в гр. София, но твърди, че баба му дала тези пари на баща му и
майка му , тъй като в този момент тя живеела заедно с тяхното семейство в
жилището им в София. В показанията си дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата
също заявява , че намеренията на нейната майка били да даде тази сума за
закупуването на апартамента, понеже ищецът А.А. от своя страна дал парични
средства за заплащане на равностойността на дела на сестрата на ответницата при
извършената съдебна делба. При тези данни съдът не би могъл да направи
категоричен извод, че е оборена презумпцията за съвместен принос при
придобиването на процесния апартамент , тъй като не се доказа по несъмнен начин
трансформацията на лично имущество на ответницата. Горните доказателства сочат
само , че на нейно име е извършен превод за закупуване на жилището от
нейната майка, но не се установява
същата сума да е дарена лично на ответницата. Напротив - намеренията на майката
на ответницата, както според показанията на К.А. , така и според собствените
признания на ответницата са били да
подпомогне семейството, така както ищецът подпомогнал придобиването на другия
придобит от бившите съпрузи имот. Дяловете на съделителите в прекратената с
развод съпружеска имуществена общност са равни.
При
тези дялове и между тези съделители
следва да бъде допусната делбата на недвижимите имоти описани подробно в исковата молба .
Водим
от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.К.А. ЕГН ********** от гр. София ,
Ж.К. „ *********** и С.В.К. ЕГН *********
от гр. Пазарджик , ул. „Тракйиска „ № *********** на следните недвижими имоти :
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр.
Пазарджик с идентификатор ****** с площ
от 353 кв.м. при съседи : ***************, а номера по предходния план пл. №
2731 в кв. 349, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор на жилището
– апартамент на втория етаж с идентификатор *********** на 120 кв.м. с 1/3 от
таванско помещение и ГАРАЖ В СГРАДА с идентификатор ********. – и
трите имота на ул. „Тракйиска „ № *** в гр. Пазарджик, като ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА : по 6/12 из.ч. от парцела за
ищеца и за ответницата , както и 4,5 / 12
ид.ч. за ищеца и 7,5 / 12 ид.ч. за
ответницата- от жилищния етаж и гаража и
5,5 / 12 ид.ч. за ищеца и 6,5/ 12 ид.ч. за ответницата от таванското помещение,
2. Апартамент
№ ************** „ в гр. София , ж.к. „ Дружба „ състоящ се от стая , дневна , кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 60,54 кв.м. и изба на 3,46 кв.м. , ведно с 1,644 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА :
по 1/2 ид.ч. за ищеца и за ответницата.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :