№ 3966
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110111581 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез
„Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София срещу В. К. обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
1./ за сумата от 1 950, 40 лв., претендирана като непогасена предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD – 16959359/27.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ сумата от 28, 90 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от
01.01.2020г. до 08.06.2020 г.;
3./ сумата от 56, 03 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., за които суми е издадена
заповед № 261198/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена в производството по ч.гр.д. № 13788/2020г. по описа на Районен съд – Варна;
В исковата молба, ищецът „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК
*********, гр. София твърди, че на 27.04.2019г. е сключил с В. К. договор за потребителски
револвиращ кредит № CARD – 16959359/27.04.2019г., по силата на който е поел задължение
да предостави на потребителя револвиращ кредит в размер на 2 500 лв., чрез кредитна карта,
а потребителят да връща усвоената част или да заплаща месечна вноска на всяко първо
число на месеца, ведно с възнаградителна лихва, начислена върху усвоения размер.
В изпълнение на поетите задължения, кредиторът е предоставил процесната сума, а
потребителят е заплащал месечни вноски до 13.12.2019г. Считано от 01.01.2020г.
потребителят е преустановил редовното обслужване на кредита.
Забавата на потребителя е дала основание кредиторът да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми с нарочно изявление, обективирано в исковата молба, от който
момент ответникът дължи усвоената главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
1
забава.
Правният интерес от предявяване на специалните установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при връчване на заповедта
за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. К., не е депозирал писмен отговор. Редовно
призован, не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 261198/30.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13788/2020г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по безсъмнен начин валидно
възникнало правоотношение по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD –
16959359/27.04.2019г. между страните по делото, по което кредиторът се явява изправна по
правоотношение страна, предоставяйки заетата сума.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да върне на уговорените
падежи главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва, поради което съдът намира исковете за доказани, както по основание, така и по
размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен в претендирания
размер.
В полза на ищеца „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон
България следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, от
които за настоящото производство сумата от 237, 31 лв., а за производството по ч.гр.д. №
13788/2020г. на ВРС сумата от 90, 71 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Н. К., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“,
клон България сумата от 1 950, 40 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева и четиридесет
ст./, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски револвиращ кредит № CARD – 16959359/27.04.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 28, 90 лв. /двадесет и осем лева и
деветдесет ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020г. до
08.06.2020 г. и сумата от 56, 03 лв. /петдесет и шест лева и три ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 08.06.2020 г. до
16.09.2020 г., за които суми е издадена заповед № 261198/30.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 13788/2020г.
2
по описа на Районен съд – Варна по предявените от „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона
„Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България срещу В. Н. К., ЕГН **********, ********** обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф. C.A.,
действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България сумата от 328, 02 лв. /триста двадесет
и осем лева и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от
които за настоящото производство сумата от 237, 31 лв., а за производството по ч.гр.д. №
13788/2020г. на ВРС сумата от 90, 71 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3