№ 66
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110103075 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против Г. Е. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 21 425,49 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № . сключен на 30.03.2020 г. и на сумата от 1398,61 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 08.09.2021 г. - 09.05.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.05.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение от 12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 24488/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № . – . на 30.03.2020 г., по силата на който на
ответника, в качеството му на кредитополучател, бил отпуснат кредит в общ размер на 52
000 лева. Съгласно клаузите на сключения договор кредитополучателят се задължил да
върне сумата в срок до 01.04.2030 г. на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 686,36 лева, при първа погасителна вноска на 01.05.2020 г. Крайният
срок за издължаване по кредита бил 01.04.2030 г., като ответникът не изпълнявал същите в
срок, с оглед на което настъпила автоматична предсрочна изискуемост на непадежиралите
вноски по кредита. На длъжника било начислено и обезщетение за забава върху забавените
погасителни вноски. С Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/.-1770088 от
13.08.2021 г. ищецът уведомил ответника, че всички вземания по договора били изискуеми
изцяло и в пълен размер, като уведомлението било връчено лично на кредитополучателя на
07.09.2021 г. чрез ЧСИ ... Излага, че на 05.02.2021 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
1
което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително
писмо, но доброволно изпълнение не постъпило.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесният договор като
потребителски следва да се урежда по правилата на ЗПК. Оспорва, че същият е в нарушение
на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, които клаузи регламентирали задължителни реквизити на договорите
за потребителски кредит. Оспорва, че процесният договор бил в нарушение и на клаузата на
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, регламентираща задължение за ищеца да посочи методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент. Счита, че договорът не съдържа погасителен
план съгласно изискванията на закона, както и че в същия е посочен по-малък размер на
ГПР от реално приложимия. Излага, че процесният договор е в нарушение на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК като липсвало уредено право на кредитополучателят
да се откаже от договора, както и информация за размера на лихвения процент на ден.
Поради изложеното намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен и евентуално би се дължала единствено чистата стойност на
кредита, а именно - главницата. Оспорва начисления лихвен процент в договора и в
приложението към него, като уточнява, че същият е неправомерно завишен и в протИ.речие
с добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва, а именно
възлизал на 35 %. Оспорва, че липсва еквивалентност на насрещните престации, с оглед на
което и на това основание договорът е нищожен. Р. възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните суми.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не е спорно по делото, че на 30.03.2020 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № .
по силата на който на кредитополучателя следва да бъде предоставен потребителски кредит
в размер на 52000 лева. Съгласно договора заетата сума е следвало да бъде върната на 120
равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 686,36 лева, като падежът на
последната вноска е на 01.02.2030 г. Годишният лихвен процент на заема е 6,89%, а
годишният процент на разходите - 7,60%. Съгласно чл. 5 от договора при забава в плащане
на задължения по договора кредитополучателят дължи законна лихва за забава. В договора е
предвидена и такса ангажимент в размер на 1040 лева, както и застрахователна премия в
размер на 10233,60 лева.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” прехвърля на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕАД процесното вземане срещу Г. Е. Д.. Прехвърлянето е
потвърдено писмено от цедента.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
съгласно представен по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
2
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .- 1776088 от
30.03.2020 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ - клон България е отпуснал на
кредитополучателя Г. Е. Д. кредит за сумата от 52000 лв. Експертизата е приела за
установено, че на 31.03.2020 г. кредиторът е изпълнил задължението си по процесния
договор, като е кредитирал посочената от кредитополучателя банкова сметка с договорената
между страните сума па кредита. С постъпления в общ размер на 3445,44 лв. са погасени:
падежирала главница в размер на 1 209,41 лв.; падежирала договорна лихва в размер на
1639,07 лв.; дължими главници по застрахователни премии в размер на 596,96 лв.
Непогасени по погасителния план, договорен между страните, са останали: непогассна
главница в размер на 50790,59 лв.; непогасени договорни лихви в размер па 18490,53 лв.,
дължими за периода 01.10.2020 г. - 01.04.2030 г.; непогасени застрахователни премии в
размер на 255,84 лв. Установен е общ размер на неплатеното задължение към кредитора,
формирано от сумата на горепосочените компоненти, в размер на 69 536,96 лв. Не са
извършвани плащания по кредита след придобиването му посредством цесия от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Изчислена е обезщетителна лихва в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуемата главница за периода посочен в ЗИЗИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че
правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от стария кредитор. Съдът намира, че такова уведомяване е редовно извършено
от цесионера по реда на чл. 47 ГПК на постоянния и настоящ адрес а длъжника.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да
3
докаже наличието на облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
. – . от 30.03.2020 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, предаването на сумата на
кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, прехвърлянето на
вземанията по договора с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
уведомяването на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
Ищецът следва да докаже и че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем, както и уведомяването на кредитора за предсрочната изискуемост.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са били налице
обстоятелства изключващи спирането или прекъсването на давностния срок.
В чл. 5 от договора е предвидено настъпване на предсрочна изискуемост при
неплащане на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска.
Съдът констатира, че по делото не се намират доказателства ответникът да е получавал
уведомление, че ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което и следва да
се приеме, че предсрочната изискуемост не е била валидно обявена. Съгласно т. 1 от ТР №
8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо е предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че доколкото срокът на договора не е изтекъл по време на
производството, следва да вземе предвид вноските, падежирали към 01.01.2024 г.
Ответникът р. възражение за нищожност на клаузи от процесния договор. Според чл.
7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи
съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава нищожност (в този смисъл
решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС). Установявайки нищожността на
една договорна клауза съдът не се намесва в отношенията между страните и не променя
волята им, а установява съществуващото положение - че волята на страните е изначално
опорочена и не поражда и не е пораждала правни последици. Ако съдът не е изрично
сезиран с иск за прогласяване на нищожност на определени разпоредби от договор, той
може да се произнесе по тяхната неравноправност и съответно нищожност и само в
мотивите на съдебния си акт.
Съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11
ЗПК, доколкото същият е сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, също така е изготвен на разбираем език и съдържа всички
4
необходими законови реквизити. Правото на отказ на потребителя от договора е предвидено
в чл. 10 от същия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно ал. 4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС. Годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е равна на размера на основния лихвен процент на БНБ (0
% от 30.03.2020 г.) плюс 10 процентни пункта, което възлиза на 10 % годишна лихва.
Следователно уговорения в процесния договор ГПР в размер на 7,60 %, в който се включва
и възнаградителната лихва, е в рамките на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
тази клауза не е нищожна.
В договора е уговорено и че заемодателят дължи възнаградителна лихва, чийто
размер е 6,89 %. Няма пречка страните по договор за заем да уговарят възнаградителна
лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД), като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
протИ.речи на добрите нрави (решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на
ВКС, II г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о.).
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За протИ.речащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В конкретния случай
съдът намира, че уговорена възнаградителна лихва с лихвен процент от 6,89 % не е
прекомерен, от което да произтича неговата нищожност. По делото не се установява
уговореният лихвен % да е бил завишен. Също така не се установява в ГПР да се включват и
други разходи, които да повишават неговата стойност.
Съдът намира р.ното възражение за погасяване на процесните суми по давност за
неоснователно. Според чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който
е станало изискуемо. От тази дата според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започват да текат и давностните
срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на
петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от
предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.
5
111, б. „в” ЗЗД се погасяват договорни и закъснителни лихви (решение № 2648/1978 г. на
ВС). Предвид обстоятелството, че вземането по делото произтича от договор за кредит, е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратката 3-годишна давност за лихвите (решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, решение
№ 161/08.02.2016 г. гр. д. № 1153/2014 г. на ВКС). Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 10.05.2022 г., което означава, че по давност биха
били погасени вземанията, станали изискуеми преди 10.05.2017 г. Процесният договор е
сключен на 30.03.2020 г., поради което и вземанията по него не са погасени по давност.
Доколкото експертизата е посочила, че по процесния договор са извършени плащания
в общ размер на 3445,44 лева, съдът намира, че следва да съобрази същите, както и
обстоятелството, че са дължими суми, падежирали към 01.01.2024 г., доколкото предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит не е била обявена.
Съобразявайки представени погасителен план по договора съдът изчислява, че общият
размер на вноските, в които се включват главница, възнаградителна лихва и лихва за забава,
падежирали към 01.01.2024 г., е 30886,20 лева. От тази сума следва да се приспаднат
направените плащания в общ размер на 3445,44 лева, като в резултат се получава дължима
сума в общ размер на 27440,76 лева. Така съдът намира, че следва да уважи изцяло
предявените искове.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 912,96 лева - държавни такси за исковото и заповедното производства, 300 лева –
депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Е. Д., ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21 425,49 лева, ведно със законната
лихва от 10.05.2022 г. до окончателното плащане, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № . сключен на 30.03.2020 г. и сумата от 1398,61 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 08.09.2021 г. - 09.05.2022 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение от 12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 24488/2022 г. на СРС, 82
състав.
ОСЪЖДА Г. Е. Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1262,96 лева – сторени
разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7