Определение по дело №1887/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2444
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100501887
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 244414.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100501887 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6812/27.01.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН
********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв.
Бранимир Балачев, срещу решение № 5698 от 12.12.2019г., постановено по гр.дело №
18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е прието за установено в
отношенията между Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16 и Т. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16, от една страна и Ф. Г. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498 от друга страна, че ищците Д. М. П. ,
ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, местност „Сълзица", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с
построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983,
при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1809,1803,1805, а по кадастрална карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор
10135.3505,498, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с
полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и
разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост
№18/02.11.2011г. с идентификатор 10135.3505.498.2 по кадастрална карта и регистри, и
ОСЪЖДА ответницата Ф. Г. Г. , ЕГН ********** да предаде на ищците владението на
горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС, както и въззивницата е осъдена да
заплати на Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН ********** сумата 4 632 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот
за времето от 11.12.2013 г. - 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като поставено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, и
необоснованост. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е основал решението си
само на установените от въззиваемите факти и не посочил установените от нея факти.
Намира за доказани твърденията , че до смъртта на наследодателя на въззиваемите,
двамата са живели на семейни начала и че е инвестирала лични средства в построяването на
жилищната сграда в процесния имот. Изразява несъгласие с извода на съда за липсата а
събрани доказателства за субективното намерие за своене на имота от нейна страна. Моли за
отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 32596/01.06.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН
********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв.
Бранимир Балачев, срещу решение № 1873 от 29.04.2020г., постановено по гр.дело №
18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е допълнено решение № 5698 от
12.12.2019г. по същото дело, като във втория диспозитив,относно претенцията по чл.59 от
ЗЗД, след осъдителния диспозитив и преди посоченото правно основание е присъдена
законна лихва върху вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда –
11.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.250 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение и моли за неговата отмяна. Въззивницата счита, че ищците не са формулирали в
исковата молба редовно искане за присъждане на законна лихва, поради което съдът не
дължи произнасяне.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд




ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1/ въззивна жалба вх. № 6812/27.01.2020г. на Ф. Г.
Г. , ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител
адв. Бранимир Балачев, срещу решение № 5698 от 12.12.2019г., постановено по гр.дело №
18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е прието за установено в
отношенията между Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16 и Т. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16, от една страна и Ф. Г. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498 от друга страна, че ищците Д. М. П. ,
ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, местност „Сълзица", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с
построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983,
при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1809,1803,1805, а по кадастрална карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор
10135.3505,498, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с
полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и
разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост
№18/02.11.2011г. с идентификатор 10135.3505.498.2 по кадастрална карта и регистри, и
ОСЪЖДА ответницата Ф. Г. Г. , ЕГН ********** да предаде на ищците владението на
горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС, както и въззивницата е осъдена да
заплати на Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН ********** сумата 4 632 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот
за времето от 11.12.2013 г. - 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.
2/ въззивна жалба вх. № 32596/01.06.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН ********** от гр.
Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв. Бранимир Балачев, срещу
решение № 1873 от 29.04.2020г., постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд –
Варна, 16-ти състав, с което е допълнено решение № 5698 от 12.12.2019г. по същото дело,
като във втория диспозитив,относно претенцията по чл.59 от ЗЗД, след осъдителния
диспозитив и преди посоченото правно основание е присъдена законна лихва върху
вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда – 11.12.2018год. до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.250 от ГПК. .
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1887/2020г. на ВОС за 27.10.2020г.
от 14,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________