Р Е Ш Е Н И Е
№ 1828/21.10.2022г.
Град Пловдив, 21.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 1561 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД
Пловдив на НАП срещу решение № 877 от 27.04.2022 г., постановено по
а.н.д. № 8178 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е
отменено наказателно постановление № 609572-F615654 от 05.11.2021 г.
на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Марица
полимер” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от управителите В.Й.Б.и Я. В., на
основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125, ал.2, вр. чл.125,
ал.5 ЗДДС.
Според касатора обжалваното решение е неправилно, поради
което се иска неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се отхвърли жалбата и да се остави в сила първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че от събраните
доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило
административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.2, вр. чл.125, ал.5 ЗДДС,
защото законодателят е дал дефиниция на понятието вътреобщностна доставка в
чл.7, ал.1 ЗДДС, а в чл.7, ал.5 ЗДДС са изброени хипотези, в които доставката
не се счита за вътреобщностна, като съгласно т.11 (в сила от 01.01.2020 г. и
относима към казуса) изрично е указано, че е е вътреобщностна
доставка доставката по ал.1, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по
чл.125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за
съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за
допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща
VIES-декларация лицето е отстранило същите. Изхождайки от анализа на тези две
правни норми и отнасяйки ги към чл.125, ал.2 ЗДДС, районният съд е формирал
извод за липса на съставомерност на деянието, за което е санкционирано
дружеството, защото с въвеждането на чл.7, ал.5, т.11 ЗДДС де юре става
неприложим съставът на административно нарушение по чл.125, ал.2 ЗДДС по
отношение на вътреобщностните доставки по чл.7, ал.1 ЗДДС, тъй като при
неподаване на надлежна VIES-декларация за
извършена от регистрирано лице доставка същата по силата на закона не се
третира като вътреобщностна до подаване на надлежната VIES-декларация.
Според районния съд, за да се приеме за вътреобщностна една доставка, е
необходимо да бъдат изпълнени изискванията на чл.7, ал.1 ЗДДС и едновременно с
тома да бъде подадена надлежна VIES-декларация с
отразена в нея конкретна доставка или алтернативно да бъде поправена вече
подадена, но сгрешена декларация чрез обосноваване на причината за допуснатите
пропуски или грешки, включително чрез подаване на следваща VIES-декларация
с отстраняването им. Доколкото в случая е установено, че дружеството не е
подало VIES-декларация
в законоустановения срок, нито към момента на извършване на проверката, нито
към момента на предоставяне на справка по настоящото дело, не е налице и
втората алтернатива, районният съд приема, че към 15.03.2021 г. дружеството не
е извършило вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.1, вр. чл.7, ал.5,
т.11 ЗДДС и не може да отговаря за нарушение по чл.125, ал.2, вр. чл.125, ал.5 ЗДДС. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението е неправилно.
Основателно е
възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Няма
спор по делото, че процесните доставки, за които са издадени трите фактури от
м.02.2021 г. са вътреобщностни, за които ставката по ДДС изрично е посочена
като нулева. Т.е., дружеството-нарушител третира тези доставки като
вътреобщностни и за него е налице задължение да подаде VIES-декларация съгласно
чл.125, ал.2 ЗДДС. Като не е подало такава декларация, дружеството е
осъществило състава на административно нарушение по чл.125, ал.2, вр. чл.125,
ал.5 ЗДДС. Смисълът на законодателната промяна и въвеждането на т.11 в чл.7,
ал.5 ЗДДС е да даде възможност на органите по приходите при случаи, идентични с
настоящия, да имат възможност да третират подобни доставки, които по принцип
отговарят на изискванията за вътреобщностна доставка и за които са налице
съответните изискуеми документи, но за които не е подадена VIES-декларация,
като облагаема доставка, извършена на територията на страната, за която би
следвало да се начисли данък по чл.86 ЗДДС. Т.е., при неизпълнение на
задължението по чл.125, ал.2 ЗДДС от страна на задължено лице органите по
приходите в други производства по ДОПК (проверки или ревизии) да разполагат с
оперативна възможност да извършат необходимите корекции и да съберат дължимия
данък, който не е бил своевременно начислен и внесен от задълженото лице. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира, че както районния съд в
обжалваното решение, така и останалите съдебни състави в цитираните съдебни
решения са обърнали логиката на законодателя.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
доказано извършването на нарушението и е установен нарушителят, отговорността
на дружеството е обективна и безвиновна, наложената имуществена санкция е в
законоустановения минимум, под който не може да бъде определяна, не е налице
основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са
сроковете по чл.34 ЗАНН, в хода на производството пред наказващия орган не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Следователно обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП
сумата 160 лева (по 80 лева за всяка инстанция) на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 121 от 13.01.2022 г., постановено
по а.н.д. № 7121 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 609572-F615654 от 05.11.2021 г. на директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Марица полимер” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Рогошко шосе“
№ 36, представлявано от управителите В.Й.Б.и Я. В., на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.2, вр. чл.125, ал.5 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Марица
полимер” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от управителите В.Й.Б.и Янг Ванг, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата 160 (сто и шестдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.