Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 7101 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 19.02.2019
г., постановено по гр. д. № 64341/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав,
поправено с решение от 15.04.2019 постановено по гр. д. № 64341/2018 г., по
описа на СРС, 76-ти състав е отхвърлен предявеният от П.В.П., ЕГН **********
срещу „Диагностично-консултативен център **– София“
ЕООД, ЕИК ******иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
7843,57 лева, представляваща възнаграждение за управление и практикуване на
лекарска професия за периода м.08.2015 г. – м.01.2017 г., поради плащане в хода
на процеса.
Със същото
решение и на основание чл. 86 ЗЗД ответникът „Диагностично-консултативен център
**– София“ ЕООД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищеца П.В.П., ЕГН **********
сумата от 1955,01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода
01.10.2015 г. – 29.09.2018 г. върху главницата, както и законна лихва върху
сумата от 7843,57 лева за периода 03.10.2018 г. – 12.11.2018 и върху сумата от
3682,69 лева до 28.11.2018 г.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД,
ЕИК ******е осъден да заплати в полза на П.В.П., ЕГН ********** сумата от
391,94 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на ответника „Диагностично-консултативен център **–
София“ ЕООД е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с
която последното се обжалва в частта, с която на
основание чл. 86 ЗЗД ответникът „Диагностично-консултативен център **– София“
ЕООД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищеца П.В.П., ЕГН **********
сумата от 1955,01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.10.2015
г. – 29.09.2018 г. върху главницата, както и законна лихва върху сумата от
7843,57 лева за периода 03.10.2018 г. – 12.11.2018 и върху сумата от 3682,69
лева до 28.11.2018 г. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на
решението в частта, с която „Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД
е осъден да заплати в полза на П.В.П.,
ЕГН ********** законна лихва върху сумата от 7843,57 лева за периода 03.10.2018
г. – 12.11.2018 и върху сумата от 3682,69 лева до 28.11.2018 г., доколкото в
тази част от решението първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум. В
тази връзка се посочва, че с молба, подадена лично от ищцата преди първото по
делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд същата е заявила,
че по отношение на претенцията за законна лихва върху дължимата главница от
датата на завеждане на исковата молба до датата на заплащането ѝ оттегля
искането си в тази част.
По отношение на
решението на СРС в останалата му обжалвана част се излагат съображения за
неговата неправилност. Поддържа се, че по делото не е възможно да бъде
изчислена мораторната лихва нито от съда, нито от вещо лице, тъй като не са
представени и събрани счетоводни данни за конкретния размер на претендираното
от ищцата възнаграждение помесечно.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от насрещната по жалбата страна – П.В.П. е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излагат се подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба в частта, с която се обжалва решението на
СРС в частта, с която на основание чл. 86 ЗЗД ответникът
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, ЕИК ******е осъден да
заплати в полза на ищеца П.В.П., ЕГН ********** сумата от 1955,01 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.10.2015 г. – 29.09.2018
г. върху главницата. Посочва се, че със заплащането на претендираната главница
от 7843,57 лева, осъществено с плащания извършени на 12.11.2018 г. и 28.11.2018
г., ответникът е признал, че дължи претендираната с исковата молба сума. В тази
връзка се поддържа, че доколкото главницата е изплатена от ответника така,
както е претендирана, то и лихвата като акцесорно задължение към изплатената
главница е дължима в размер, който може да бъде определен само така, както е
претендирана в исковата молба.
Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 03.10.2018 г. с искова молба, подадена от П.В.П. против „Диагностично-консултативен
център **– София“ ЕООД, ЕИК ******, с която е
поискано от съда да постанови решение, с което да осъди „Диагностично-консултативен
център **– София“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на П.В.П. суми, както следва: 1/
сумата от 7843,57 лева, представляваща главница за начислени и незаплатени
възнагражения по Договор № РД 15-7119/03.09.2012 г. за възлагане на
управлението на „Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“
ЕООД /заличено/ за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.10.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане; 2/ сумата от общо 1955,01 лева, представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху всяко начислено и незаплатено възнаграждение по
Договор № РД-7119/03.09.2012 г. за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД /заличено/
за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г., дължима за периода 01.10.2015 г. –
29.09.2018 г.
По делото е
представен договор за възлагане на управлението на „Диагностично-консултативен
център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД № РД-15-7119/03.09.2012 г., сключен
между „Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД, в
качеството на възложител и П.В.П., ЕГН **********. Съгласно чл. 1 от договора
дружеството възлага, а управителя приема да управлява и стопанисва
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД в
съответствие с действащото законодателство. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора,
възнаграждението на управителя се определя в зависимост от използваемостта на
болничните легла в процент, приходите от медицинска дейност, средносписъчния
брой на персонала по трудови договори, коефициент на финансова автономност,
коефициент на ефективност на приходите от оперативна дейност и финансовият
резултат от оперативната дейност. Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора месечното
възнаграждение се определя чрез бална оценка, образувана въз основа на
резултатите от предходната година и предходното тримесечие по показателите и
критериите от таблиците, съгласно Приложение № 1 към чл. 62, ал. 2 от Наредбата
за общинските лечебни заведения и определената стойност на една бална единица.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора управителят получава месечно възнаграждение,
определено при една бална единица в размер на една минимална месечна работна
заплата, установена за страната за отчетното тримесечие. Съгласно чл. 8, ал. 5
от договора възнаграждението на управителя се изчислява месечно, като през
отделните месеци от текущото тримесечие управителят получава възнаграждения въз
основа на балната оценка за предходното тримесечие.
По делото е
представено съобщение от 14.09.2018 г., получено от ответника на 20.09.2018 г.,
с което ищцата П.П. е поканила ответното дружество да ѝ заплати дължимото
възнаграждение по договор за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД №
РД-15-7119/03.09.2012 г., както следва: 1/ сумата от 2032,74 лева за месец
08.2015 г.; 2/ сумата от 2128,14 лева за месец 12.2015 г.; 3/ сумата от 134,83
лева за месец 01.2016 г.; 4/ сумата от 277,44 лева за месец 02.2016 г.; 5/ сумата
от 1013,94 лева за месец 03.2016 г.; 6/ сумата от 500 лева за месец 08.2016 г.;
7/ сумата от 200 лева за месец 09.2016 г.; 8/ сумата от 1185,26 лева за месец
12.2016 г.; 9/ сумата от 371,22 за месец 01.2017 г., или общо за периода
7843,57 лева.
По делото е
представено Решение № 358/22.06.2017 г. на Столичен общински съвет за
прекратяване на дейността на „Диагностично-консултативен център Св. Лука –
Диабетен център“ ЕООД без ликвидация, чрез вливане в
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, съгласно т. VIII от което договорът на управителя на вливащото се
дружество „Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД
се прекратява от датата на вписването на вливането в Търговски регистър към
Агенция по вписванията.
По делото е прието
платежно нареждане № 450241 от 12.11.2018 г., съгласно което ответникът
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД е заплатил в полза на ищцата
П.П. сумата от 4160,88 лева. Видно от платежното нареждане от 12.11.2018 г.,
като основание за извършеното плащане е посочено „възн. за м. 08.2015 г. –
2032,74 лв., възн. за м. 09.2015 г. – 2128,14 лв.“
По делото е
прието платежно нареждане № 437783 от 28.11.2018 г., съгласно което ответникът
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД е заплатил в полза на ищцата
П.П. сумата от 3682,69 лева. Видно от платежното нареждане от 28.11.2018 г.,
като основание за извършеното плащане е посочено „м. 1,2,3.2015 г. – 1426,21
лв.; м.1.2017 г. – 371,20; м.8,9.2016 г. – 700 лв.; м. 12.2016 – 1185,26 лв.“.
С молба от 01.02.2019 г. ищцата П.В.П. е
заявила, че оттегля искането си за присъждане на законна лихва върху дължимата
главница от датата на завеждане на исковата до датата на заплащането ѝ.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 51-ви състав, решение за валидно.
Решението в
обжалваната част, с която
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД е осъден да заплати в полза
на П.В.П., ЕГН ********** законна лихва върху сумата от 7843,57 лева за периода
03.10.2018 г. – 12.11.2018 и върху сумата от 3682,69 лева до 28.11.2018 г. е недопустимо и като такова следва да се обезсили и
делото по иска в тази част следва да се прекрати, доколкото с молбата си
01.02.2019 г., депозирана пред първоинстанционния съд, ищцата П.В.П. изрично е
десезирала първоинстанционния съд по отношение на искането за присъждане на
законна лихва върху дължимата главница от датата на завеждане на исковата до
датата на окончателното ѝ изплащане без такова искане да е направено
отново, било то пред първоинстанционния или въззивния съд, доколкото и пред
последния може да се заяви искане за присъждане на законна лихва върху
претендираната главница, тъй като се касае за акцесорно вземане, което не може
да бъде предмет на самостоятелен иск /в този смисъл решение № 36/12.05.2014 г.
по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Действително по делото липсва изрично произнасяне на първоинстанционния съд по
така направено с молбата искане и не е постановен диспозитив за прекратяването
на производството в тази част. От друга страна, обаче, следва да бъде посочено,
че искането за присъждане на законна лихва върху дължимата главница от датата
на завеждане на исковата до датата на заплащането ѝ не представлява
самостоятелен иск заявен от ищеца, а представлява законна последица от
уважаване на претенцията по главния иск. Предвид това, първоинстанционният съд
не е следвало и не е бил длъжен да се произнася в изрично определение, с което
да прекрати производството по искането за присъждане на законна лихва върху
дължимата главница от датата на завеждане на исковата до датата на заплащането
ѝ, като предвид наличието на молба, с която ищецът го е десезирал по отношение
на това си искане, СРС не е следвало да го разглежда в решението си и да се
произнася по него с изричен диспозитив. Произнасяйки се по искане за присъждане
на законна лихва върху дължимата главница от датата на завеждане на исковата до
датата на заплащането ѝ без да е бил надлежно сезиран от ищцовата страна
по делото, предвид изявлението в молба от 01.02.2019 г., съдът се е произнесъл
свръхпетитум и решението в тази част следва да бъде обезсилено.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната допустима част, настоящият съдебен състав намира
следното:
Договорът за
възлагане на управление има гражданскоправен характер и е двустранен,
консенсуален и възмезден, като в основата му е договорът за поръчка (мандат) -
чл. 280 и сл. ЗЗД. В случая страните не спорят и се установи, че на 03.09.2012
г. между „Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД и
ищцата е бил сключен договор за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД №
РД-15-7119/03.09.2012 г. по силата на който на последната е възложено да
управлява и стопанисва „Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен
център“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, и който договор е
прекратен с Решение № 358/22.06.2017 г. на Столичен общински съвет за
прекратяване на дейността на „Диагностично-консултативен център Св. Лука –
Диабетен център“ ЕООД без ликвидация, чрез вливане в
„Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, считано от датата на
вписването на вливането в Търговски регистър към Агенция по вписванията.
От представените
по делото платежно нареждане № 450241 от 12.11.2018 г. и платежно нареждане №
437783 от 28.11.2018 г. се установява по делото, че след завеждането на
исковата молба в съда ответното дружество е заплатило претендираните от ищцата
начислени и незаплатени възнагражения по Договор № РД-7119/03.09.2012 г. за
възлагане на управлението на „Диагностично-консултативен център Св. Лука –
Диабетен център“ ЕООД /заличено/ за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г. Това е
така, тъй като видно от основанията за извършените плащания и размерът на
заплатените в полза на ищцата суми, същите напълно съответстват на тези,
посочени в исковата молба.
Спорният пред
въззивната инстанция въпрос, който следва да намери разрешение в настоящото
производство е този, касаещ дължимостта на лихва за забава в размер на законната лихва, дължима за периода
01.10.2015 г. – 29.09.2018 г. върху всяко начислено и незаплатено възнаграждение
по Договор № РД 15-7119/03.09.2012 г. за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД /заличено/
за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
Предвид
установеното по делото обстоятелство, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд и с платежно нареждане № 450241 от 12.11.2018 г. и
платежно нареждане № 437783 от 28.11.2018 г. ответникът е заплатил в полза на
ищцата претендираните от последната възнаграждения по Договор № РД 15-7119/03.09.2012
г. за възлагане на управлението на „Диагностично-консултативен център Св. Лука
– Диабетен център“ ЕООД /заличено/ за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г.,
настоящият съдебен състав намира, че с извършените плащания ответното дружество
е признало дължимостта на претендираните от ищцата възнаграждения по по Договор
№ РД 15-7119/03.09.2012 г. за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД /заличено/
за процесния период, следователно установено е при условията на пълно и главно
доказване наличието на главен дълг на ответното дружество по отношение на
ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, при срочно задължение длъжникът изпада в забава
след изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение - след като
бъде поканен от кредитора. В случая с процесния договор страните са уговорили
срок за изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, поради което,
за да изпадне ответникът в забава не е необходима покана от кредитора по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Този извод се налага от при съвкупния анализ на
чл. 8 от процесния договор, уреждащ начина на определяне, дължимостта и начина
на изплащане на възнаграждението на управителя по сключения Договор № РД 15-7119/03.09.2012
г. за възлагане на управлението на „Диагностично-консултативен център Св. Лука
– Диабетен център“ ЕООД /заличено/. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 8, ал. 3 от договора управителят получава месечно възнаграждение,
определено при една бална единица в размер на една минимална месечна работна
заплата, установена за страната за отчетното тримесечие, а съгласно чл. 8, ал.
5 от договора възнаграждението на управителя се изчислява месечно, като през
отделните месеци от текущото тримесечие управителят получава възнаграждения въз
основа на балната оценка за предходното тримесечие. От горните уговорки,
постигнати между страните по спора се налага извод, че възнаграждението на
управителя – ищец, предвидено в процесния договор за възлагане на управление, е
било дължимо месечно, т.е. денят в който най-късно е следвало да бъде заплатено
е последния ден от съответния месец, доколкото не е уговорено друго между
страните.
Предвид горното
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата лихва за забава в размер на законната лихва
върху всяко начислено и незаплатено възнаграждение по Договор № РД РД-7119/03.09.2012
г. за възлагане на управлението на „Диагностично-консултативен център Св. Лука
– Диабетен център“ ЕООД /заличено/ за периода м.08.2015 г. – м. 01.2017 г.,
дължима за периода 01.10.2015 г. – 29.09.2018 г. се явява доказан по основание.
По отношение на
размера на дължимата лихва, настоящият съдебен състав намира, че същият следва
да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК, като посредством лихвен калкулатор
въззивният съд определя размера на дължимата лихва за забава на 1955,01 лева,
поради което се налага извод, че правилно първоинстанционният съд е уважил така
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и решението в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни в
производството.
От страна на
въззивника е направено искане за присъждане на разноски в производството пред
СГС за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По делото са
представени доказателства единствено за заплатена държавна такса в размер на
39,10 лева. По делото не са представени договор за правна защита и съдействие,
както и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат Д. за предоставени от него правна защита и съдействие на въззивника в
настоящото производство. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане,
то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В
конкретния случай липсват доказателства за извършването от страна на въззивника
на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производството, поради
което и такива не могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Съобразно
изхода на спора, защитения обжалваем интерес и доказания размер на извършените
в произовдството пред СГС разноски в полза на въззника следва да бъдат
присъдени разноски за заплатена държавна такса в производството пред СГС в
размер на 2,02 лева.
От въззиваемата
страба П.В.П. своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
производството пред СГС, без обаче да са представени доказателства за извършени
такива.
Предвид горното
на въззиваемата Пета В.П. не следва да бъдат присъждани разноски в
производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 19.02.2019 г., постановено по
гр. д. № 64341/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав, поправено с решение от
15.04.2019 постановено по гр. д. № 64341/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав
в частта, с която „Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, ЕИК ******е
осъден да заплати в полза на П.В.П., ЕГН ********** законна лихва върху сумата
от 7843,57 лева за периода от 03.10.2018 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до 12.11.2018 г. /датата на първото плащане по главницата/ и върху
сумата от 3682,69 лева за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г. И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2019 г., постановено по
гр. д. № 64341/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав, поправено с решение от
15.04.2019 постановено по гр. д. № 64341/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав
в останалата му обжалвана част, с която „Диагностично-консултативен център **–
София“ ЕООД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на П.В.П., ЕГН ********** сумата от общо 1955,01 лева, представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва, дължима за периода 01.10.2015 г. –
29.09.2018 г. върху главницата за начислено и незаплатено възнаграждение по
Договор № РД 15-7119/03.09.2012 г. за възлагане на управлението на
„Диагностично-консултативен център Св. Лука – Диабетен център“ ЕООД /заличено/.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** да заплати в
полза на „Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, ЕИК ******сумата
от 2,02 лева, представляваща разноски за държавна такса в производството пред
СГС.
Решението
е влязло в сила в необжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от П.В.П.,
ЕГН ********** срещу „Диагностично-консултативен център **– София“ ЕООД, ЕИК ******иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 7843,57 лева,
представляваща възнаграждение за управление и практикуване на лекарска професия
за периода м.08.2015 г. – м.01.2017 г., поради плащане в хода на процеса.
ЗАДЪЛЖАВА страните в производството в
едноседмичен срок от получаване на препис от решението да посочат банкова
сметка, ***та в полза на всяка от тях сума в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.