№ 18910
гр. С., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110131326 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Й. М. Й., чрез адв. П., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.01.2024 г., около 16:00 часа, в гр. С., ж.к. „Н.-4“, вървейки по тротоара
пред бл. № ***, срещу сладкарница „Кериан“, се спънал в необезопасена и необозначена
неравност на тротоара, вследствие на което паднал и счупил лявата си китка, както и
наранил дясната си ръка в дланта и пръстите. След падането ищецът се изправил с помощта
на свидетели на случилото се и установил, че на мястото, където се случил инцидентът,
настилката на тротоара не отговаряла на изискванията за правилно изградена пешеходна
зона, като основният проблем бил, че части от тротоара не били поддържани и ремонтирани
с години, което принуждавало минувачите да прескачат препятствията, в случай че
установят наличието им. Веднага след случилото се ищецът бил приет в Спешния кабинет
по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, с оплаквания от силни
болки в областта на лявата китка и дясната длан. След извършен преглед от д-р Д.П. била
поставена основна диагноза „Счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта,
закрито“, поради което на ищеца била поставена гипсова шина. В процеса на оздравяване на
г-н Й. му се наложило редовно да посещава лечебни заведения за консултации във връзка с
травмата, като последващите изследвания потвърдили първоначалната диагноза и
констатирали болка както в лявата ръка, на която била поставена гипсова шина, така и в
дясната ръка, на която ищецът изпитвал болка в първия пръст и дланта. Твърди още, че дори
пет седмици след падането, на 21.02.2024 г., били констатирани оток и дефицит в обема на
движение на счупената ръка. Поддържа, че от процесната злополука за ищеца настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената травма,
1
вследствие на което изпитал и множество затруднения в извършването на основни
физически действия във връзка с ежедневието, за което излага подробни твърдения. На
следващо място твърди, че съгласно закона, общинските пътища са публична общинска
собственост и тяхното изграждане, ремонтът и поддържането им се осъществяват от
общините, като в конкретния случай Столична община не положила дължимата грижа на
добър стопанин и вследствие на неупражнения контрол от нейна страна по поддръжка на
настилката на тротоара и обезопасяване на опасния участък, Й. Й. пострадал. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000
лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените и описани по – горе неимуществени вреди (болки и
страдания), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2024
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. П., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва посоченият
в исковата молба механизъм на настъпване на увреждането, както и че описаният
вредоносен резултат е причина от действия или бездействия на Столична община.
Поддържа, че не била налице материалноправна легитимация по отношение на Столична
община, тъй като поддържането и използването на прилежащите площи в квартали с
комплексно застрояване било задължение на етажната собственост. На следващо място,
релевира възражение за съпричиняване. Ето защо моли съда да отхвърли предявеният иск.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля С.Й. М., които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва
да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични, обективни – тъй като са
изградени на преките им възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за
установено, че на 24.01.2024 г., около 16:00 часа, в гр. С., ж.к. „Н.-4“, вървейки по тротоара
пред бл. № ***, срещу сладкарница „Кериан“, ищецът Й. М. Й. се спънал в необезопасена и
необозначена неравност на тротоара, вследствие на което паднал и счупил долния край на
лъчевата кост на лявата предмишница, както и контузил палеца и дланта на дясната си ръка,
от което търпял силни болки и страдания, вследствие на което изпитал и множество
затруднения в извършването на основни физически действия във връзка с ежедневието си.
От показанията на свидетеля С.Й. М. – очевидец на процесния инцидент, се установява
правнорелевантният факт, че към момента на настъпване на инцидента процесният пътен
участък е бил неравен - имало е надигнати парчета от асфалта, като ищецът се е спънал и е
паднал на земята именно вследствие от неравностите на тротоара.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
2
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж
Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18. XI. 1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители
на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), пътищата са
републикански и местни, като последните са общински и частни (по смисъла на § 1, т. 1 и 2
от ДР на ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя). Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като
тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата
разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по
отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за
пътищата (ППЗП).
Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа
общинските пътища, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т.ч.
полагане на дължимата грижа за осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците –
виж и чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В частност по делото се установява, че именно противоправното бездействие на
служители на Столична община по поддържането на процесния пътен участък е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките по чл.
49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди.
В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че механизмът на полученото
от ищеца увреждане, мястото на инцидента и наличието на причинно следствена връзка
3
между бездействието на негови служители и настъпилия вредоносен резултат са недоказани.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че настъпването на вредите се дължи
единствено на поведението на ищеца – невнимателно, непредпазливо движение (а
доказателствената тежест в тази насока е била на ответника) – напротив установява се от
показанията на свидетеля С.Й. М. – очевидец на процесния инцидент, че към момента на
настъпване на инцидента процесният пътен участък е бил неравен, като ищецът е паднал на
земята именно вследствие от неравностите на тротоара.
Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да
поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях. Отделно
от това следва да се отбележи, че по силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската
собственост, общината е длъжна да управлява имотите и вещите – общинска собственост, в
интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Според нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата (издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г., попр., бр. 95 от
04.12.2012 г.), поддържането на пътищата в зависимост от целите, които трябва да бъдат
постигнати, е както следва: 1/ превантивно; 2/ текущо и 3/ зимно. Превантивното
поддържане на пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни
дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от
стареенето и износването на материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата
на пътя и за удължаване на техния експлоатационен срок – чл. 8, ал. 1 от наредбата, като
основните видове дейности включени в превантивното поддържане на пътищата са
посочени в чл. 8, ал. 2 и се планират въз основа на комплексна оценка на състоянието на
елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности – чл. 9, ал. 1 от
наредбата. Текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности,
които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и
принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите
спецификации за строителни продукти, като към това поддържане се отнасят и дейностите,
свързани с отстраняване на единични повреди и деформации на елементите в обхвата на
пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им
развитие – чл. 10, ал. 1 и 2. Основните видове дейности включени в текущото поддържане и
текущия ремонт са посочени в чл. 10, ал. 3 от наредбата, в т. ч. почистване и отстраняване на
отделни малки повреди по земното платно (т. 7).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че ответникът е
натоварен по силата на закона и подзаконовите нормативни актове да управлява с грижата
на добър стопанин общинските пътища и повърхността в техния обхват, включително
процесният пътен участък, на който е настъпило увреждането на ищеца.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва
да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението (виж задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
4
включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг
външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта увреждането,
възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е бил на почти 79 години;
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането; интензивността на търпените болки и
страдания от ищеца (физически и психически), както и тяхната продължителност, в т. ч.
продължителността на възстановителния период от около 2 месеца – като следва да бъде
съобразено и това, че самото раздвижване на ставата може да наложи и по-дълъг период от
време, както и възможните остатъчни явления – болка при натоварване на ръката и промяна
на времето; търпените неудобства в ежедневието и бита (нужда от помощ при обслужване
от съпругата му), емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на
възстановяване, съществуващите в страната обществено-икономически условия към
момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, без той да има самостоятелно значение (субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност), настоящият съдебен състав приема, че определянето на
обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е справедливо, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 31.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса и за съдебно-медицинска
експертиза в общ размер на 700 лв., които следва да му бъдат присъдени
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски
съдът приема следното:
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора. Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна
правна помощ, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, като
посоченият от страната, респ. от нейния процесуален представител, размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, не обвързва съда. В
разглеждания случай ищецът е сключил договор с уговорена в него безплатно предоставена
правна помощ с упълномощения адвокат. Ето защо дължимата на адв. М. П. сума за
безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство следва да
бъде определена в размер на 800 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 167 състав,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: ******, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, да
заплати на Й. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „И.В.“ № 12, на основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявена като
частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие от
травматично увреждане – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата
предмишница, както и контузия палеца и дланта на дясната ръка, настъпило на 24.01.2024 г.,
причинени поради спъване от неравност на тротоара в гр. С., ж.к. „Н.-4“, пред бл. № ***,
срещу сладкарница „Кериан“, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: ******, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, да
заплати на Й. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „И.В.“ № 12, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 700 лв., представляваща сторените разноски в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: ******, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, да
заплати на адв. М. В. П., с адрес: гр. С., бул. „В. № 65, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата в размер на 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6