Р Е
Ш Е Н И Е
номер 37 09.04.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
дванадесети март 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 115 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Закона
за защита от домашното насилие.
Постъпила
е молба от И.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, за оказване на защита поради
извършен спрямо нея акт на домашно насилие от лицето А.Д.П..
Молителката
твърди, че лицето А.Д.П. е неѝн съпруг и че двамата живеят в нейно жилище
на адрес гр. Раднево, ул. „*****№ 18. Твърди, че е жертва на системен физически
и психически тормоз от ответника. Твърди, че на 09.02.2020 г. ответникът бил
пиян и започнал да се кара с нея, да я обижда с думите „курва, боклук, миндил,
имаш голяма глава само чували да са тупат в нея и др.“, като тя го помолила да
си легне, но той продължил да крещи и я сграбчил за косата и я съборил на леглото. Твърди, че натискал
главата й в леглото, а тя го помолила да я пусне, защото я боли, при което след
3-4 минути той я пуснал, ударил я с юмрук в областта на бъбрека с думите „пак
ли ще бягаш курво“, съборил я на земята и я ударил в областта на стомаха,
изкарал й въздуха и не можела да диша известно време. След това ответникът
отишъл да си легне. Твърди, че цяла седмица й крещял, а на 16.02.2020 г. я
замерил с бутилка безалкохолно пред дъщеря му, а след 2-3 часа пред дъщеря му
започнал да я заплашва, че ще й извади окото с вилица, да я обижда. Твърди, че
излезнала от стаята и се обадила на дежурния от РУ-Раднево, като изчакала
полицаите отвън, а майката на ответника дошла да вземе детето. Твърди, че
полицаите дошли, подписали протокол и му казали да напусне дома й. Твърди, че
ответникът напуснал дома й, а тя отишла да нощува при родителите й в съседната
къща, но на сутринта видяла, че ответникът се върнал в дома им и до сега
продължава да живее там.
Молителката
иска съдът да постанови решение, с което бъдат наложени мерки за защита.
Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаването на заповед за
незабавна защита.
Ответникът
А.Д.П. се явява в откритото съдебно заседание лично, като в подаден писмен
отговор, чрез адв. Ч., оспорва фактическите твърдения в молбата за защита от
домашно насилие. В хода на устните състезания заявява, че молбата следва да се
отхвърли.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна
следното:
По делото е представена декларация от молителката по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която
са описани обстоятелствата извършени вербални и физически действия от страна на
ответника на дати 09.02.2020 г. и 16.02.2020 г., описани в молбата за защита.
Безспорно е между страните обстоятелството, че са
съпруг и съпруга /за това обстоятелство е прието като писмено доказателство
удостоверение за сключен граждански брак на л.7/ и са живели заедно в къща в
кв. ***** в гр. Раднево на ул. „*****№ 18.
По делото е прието като писмено доказателство
справка за съдимост на ответника, от която е видно, че същият е многократно
осъждан от
Приета е по делото справка за наложени мерки по ЗЗДН
на ответника, като е видно, че спрямо ответника има налагани мерки по ЗЗДН по
гр.д. № 784/2017 г. на РС-Раднево и гр.д. № 253/2019 г. на РС-Раднево /тези
обстоятелства също са служебно известни на съдията-докладчик, тъй като и двете
производства са разгледани от същия съдия-докладчик/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел на молителката. От показанията на св. Д.М., майка на
молителката, чиито показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК,
се установява, че същата заедно със съпруга си живее в къща, непосредствено до
къщата, в която живеят молителката с ответника. Свидетелят посочва, че не е
виждала как ответникът е тормозил и бил молителката, но посочва, че чувала
кавгите между тях, защото къщите им са много близо една до друга. Свидетелят
посочва, че си спомня добре дата 09.02.2020 г., тъй като на тази дата чула
ответника да вика следобед, след това дъщеря ѝ я помолила да дойде у тях
и молителката отишла в къщата на майка си. Свидетелят посочва, че не е виждала
външни наранявания на молителката, но посочва, че в този период за около
седмица молителката я болял кръста и гърба, а по принцип не страда от такива
заболявания. Тези показания съдът намира за абсолютно безпристрастно дадени от
свидетеля, а същите напълно и отговарят на твърдените физически посегателства
спрямо молителката – удар в областта на торса /стомаха и бъбреците/.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено
доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с
разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други
доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма видими
белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в
невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение, липсвали са
и свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след
извършването му. Във всички останали случаи, съобразно твърденията в молбата са
налице доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта
за доказване на факта на насилието е негова.
В разглеждания случай, представената от молителката
декларация е годно доказателствено средство, като съдържа подробни данни за
извършителя на домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие
за време, място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се
ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването ѝ.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която при
липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само
при представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Пострадалият от домашно насилие има
по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е
по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения
остават скрити за обществото, могат да са
достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил
възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация,
при липса на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на
тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието
на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В случая това не
е сторено, тъй като не са ангажирани
никакви доказателства, респ. доказателства опровергаващи изложеното в
молбата.
Ответникът, чрез процесуалния представител, е
поискал изискване за послужване на предходните производства по ЗЗДН между
страните, тъй като молбата за защита била идентична. Това е принципно невъзможно,
тъй като в настоящата молба са посочени конкретни действия на дати 09.02.2020
г. и 16.02.2020 г., а предходните дела са от
След като ответникът не е оборил доказателствената тежест на
представената декларация и доколкото в същата са удостоверени твърдения за извършено
домашно насилие от него, подадената молба за защита се явява основателна.
Осъществените от ответника спрямо молителката
физически действия и вербални изрази, следва да се субсумират под нормата на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно физическо и психическо насилие. Неминуемо
осъществените от ответника физически действия и изречените заплашителни изрази
представляват извършен акт на физическо и психическо насилие. Законът защитава
лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки
човек могат да имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно
поведение би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе
до продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо молителката.
С оглед интензитета на извършения акт на домашно
насилие съдът намира, че адекватни мерки са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
чрез задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
и по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН чрез отстраняване на съвместно обитавано жилище, без
значение дали ответникът по своя инициатива може да напусне жилището, тъй като
той може да се върне в него по всяко време при липса на постановена такава
мярка за защита.
Съдът намира, че не следва да се налага исканата от
молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, в което живее, местоработата и местата
за социалните й контакти и отдих. До този извод съдът достигна с оглед
цялостното поведение на ответника, включително и в откритото съдебно заседание.
Първо – актът на домашно насилие е с изключително нисък интензитет,
краткотраен, ответникът е напуснал жилището на молителката веднага и до момента
не ѝ е създавал проблеми. От друга страна в съдебно заседание се установи,
че ответникът не е агресивен и няма данни да е проявявал агресия спрямо
молителката извън жилището им. При такива случаи следва да се дава възможност
на извършителите на домашно насилие да се превъзпитат с леки по интензитет
мерки, а мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН по-скоро би имала негативен ефект.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН следва на ответникът да
се наложи и глоба в минимален размер от 200 лв.
При
този изход на спора ще следва ответникът на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да
бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на
25 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А.Д.П., ЕГН **********,***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо И.М.П., ЕГН **********, с адрес ***.
ОТСТРАНЯВА, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, А.Д.П., ЕГН **********,***, от съвместно обитаваното с
молителката И.М.П., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес ***, за срок
от 6 (шест) месеца, считано от влизане в сила на решението.
НАЛАГА на А.Д.П., ЕГН
**********,***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева), която да заплати по бюджета на съдебната власт по банкова сметка
***-Раднево, като на основание чл. 22 от ЗЗДН да се издаде служебно
изпълнителен лист при невнасяне на сумата в срок.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Районен съд – Раднево държавна такса за производството
в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), като на основание чл. 22 от ЗЗДН да
се издаде служебно изпълнителен лист за сумата при невнасяне на сумата в срок.
Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, като се
посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и на
съответното РУ „Полиция“ по настоящия адрес на страните на основание чл. 16,
ал. 3 ЗЗДН.
Решението
подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в седмодневен срок от
връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: