Решение по дело №51841/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2911
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 12 март 2024 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20231110151841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2911
гр. С, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110151841 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от “Й Б” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.С, ул.”Ш П“ № 10, с който е
поискало да бъде установено по отношение на ответника Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“К“ бл....., че последната дължи на ищеца сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40582/2023 г. по описа на
СРС, а именно от сумата 8 187.27 лева, представляваща главница за неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и
неустойки по фактури за период от 25.04.2021 г. до 24.09.2021 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 20.07.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и предходно
образуваното заповедно такова, разноски.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорни правоотношения по
договор за мобилни услуги и за лизинг за 9 предпочетени номера, а именно предпочетен
номер +359..., предпочетен номер +359...: предпочетен номер +359...: предпочетен номер
+359...; предпочетен номер +359...: предпочетен номер +359...; предпочетен номер +359...;
предпочетен номер +359...: предпочетен номер +359....
Към всеки един от договорите, освен задължения за предоставените и използвани
мобилни услуги, са начислени и такива за неустойка, както и за предоставени устройства на
лизинг базови аксесоари за тях.
В исковата молба подробно се разяснява основанието за всяка една от претенциите
към ответника, като се сочи, че те произтичат от сключени между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359... и договор за лизинг и договор за лизинг за
базови аксесоари към него; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359... и договор за лизинг към него; допълнително споразумение към
1
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359... и договор за лизинг и три договора
за базови аксеоари към него; договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
+359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..., договор за лизинг и договор
за лизинг за базови аксесоари към него; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359... и договор за лизинг за базови аксесоари към него; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359... и договор за лизинг към него; дговор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359... и
договор за лизинг към него.
Ищецът сочи, че ответникът е допуснал неизпълнение на своите договорни
задължения, при което за ищеца е налице интерес да претендира подлежащите на плащане
парични суми. Твърди се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
ищецът е прекратил предсрочно договорите, от което се поражда правото му да получи
неустойка.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници. Ищецът поддържа
предявените искове, а ответникът ги оспорва и моли за разсрочване на задълженията.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1
от ЗЗД. Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената
сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 40582/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 8 187.27 лева, представляваща главница за
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за
мобилни устройства и неустойки по фактури за период от 25.04.2021 г. до 24.09.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането.
На 31.08.2023 г. длъжникът е подал възражение, в което е отбелязал, че липсва
представена справка с начислените задължения и извършените по тях плащания, че са
посочени два договора за лизинг и два договора за базови аксесоари от една и съща дата,
както и че се претендират неплатени суми за период от 25.04.2021 г. до 24.09.2021 г., а са
посочени договори, сключени след 25.04.2021 г.
От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „Й
Б“ ЕАД /с предходно наименование “Т Б“ ЕАД/, са се намирали в облигационни
правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизиниг, вкл. и на
базови аксесоари за такова, възникнали по силата на сключените договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359..., договор за лизинг към него за устройство марка М One Macro
64GB Blue + E6 play и договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +359...;
договор за лизинг с предпочетен номер +359... за устройство марка TABLET Н MediaPad ТЗ
8 4G Grey; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359...; договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +359... от 17.12.2019 г.,
договор за лизинг с предпочетен номер +359... за устройство марка ACCESSORIES S Galaxy
Watch 3 LTE 45mm Black; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359..., договор за лизинг към него за устройство марка ALCATEL IS
2
2021 32GB Dual Grey, договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +359... от
30.04.2021 г.; договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +359...; договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359..., договор за лизинг към него за устройство
марка ACCESSORIES S Galaxy Watch 3 LTE 41mm Gold и договор за лизинг за базови
аксесоари с предпочетен номер +359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359..., договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +359...; договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359... и договор за лизинг към него за устройство
марка Х Mi 1 ОТ Pro 256GB Blue+Mi Band 5; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359... и договор за лизинг
към него за устройство марка А iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite.
Последните не са оспорени в законоустановения 1-месечен преклузивен срок, нито в
о.с.з. от 13.02.2024 г. от пълномощника на ответницата.
Ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът
се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги и му е предоставил описаните в
договорите устройства и базови аксесоари за тях. В договора изрично е отбелязано, че
потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е съгласил да спазва Общите условия на
мобилния оператор.
С оглед на това, именно отразеното в договорите и ОУ, е приложимо във
взаимоотношенията между страните. Съобразно предвиденото в чл.26 и чл.27 от ОУ
заплащането на услугите става в срока, указан в издадената за целта фактура, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаване на същата. При забава в плащанията е предвидено
задължение на потребителя за обезщетение. Изрично е отбелязано и че неполучаването от
потребителя на фактура, не го освобождава от задължението му да заплати стойността на
използваните мобилни услуги.
При тези данни и предвид липсата на изрично оспорване на исковете по размер,
следва да се приеме, че дължимите за исковия период суми за предоставени мобилни услуги
и устройства на изплащане са в предявените размери.
Във връзка с направеното в заповедното дело възражение досежно момента на
сключване на договорите и началния момент на исковия период, следва да се посочи, че
твърденията на ищеца, а видно и от представените писмени доказателства, са в насока, че
част от правоотношенията са възникнали от сключени през 2019 г. договори, условията по
които са предоговорени през 2020 г. и 2021 г., вкл. и след началния момент на заявения с
исковата молба период на вземанията /т.е. сключени допълнителни споразумения след
25.04.2021 г./.
Тук следва да се отбележи, че доколкото с предявения иск ищцовата страна твърди
един отрицателен факт - липса на плащане по договор за процесния период, той не подлежи
на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника, нито пък са ангажирани други доказателства в тази насока.
Доколкото липсват доказателства за извършени плащания от страна на ответницата
на задълженията й в предвидените срокове, то това е основание за активиране на
неустоечната клауза по чл.19б, т.“в“ от ОУ, а именно да прекрати едностранно договора.
Безспорно това основание е продиктувано изцяло от виновното поведение на ответника, с
което се активира посочената вече клауза от договора, въвеждаща отговорност за заплащане
на неустойка.
От страна на ответника с депозираното в о.с.з. от 13.02.2024 г. писмено становище е
релевирано възражение за нищожност на клаузата за неустойка, която според него
противоречи на добрите нрави. Това възражение е преклудирано, но за пълнота на
3
изложението настоящият състав намира за нужно да посочи, че в случая неустойката е
определена на база трикратния размер на договорените месечни абонаменти по всеки един
от предсрочно прекратените договори. Този размер не може да се приеме за прекомерен,
още повече, че същият отразява постигнатото съгласие в спогодба от 2018 г. между
мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите /ноторно известно на съда с
оглед монгобройните дела със сходен предмет/. То е индиция от една страна за това, че
въведения максимален праг на неустойката от 3 месечни такси не е прекомерен, респ., че
клаузата, която го установяване не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Ето защо с решението си съдът следва да установи и вземането на ищеца за
неустойка по процесните правоотношения с ответницата.
В о.с.з. от 13.02.2024 г. ответницата е направила искане за разсрочване на
задължението си към ищеца, като заявява, че може да плаща по 300.00 лв. месечно.
Съдът по исковото производство съобразно т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, дължи произнасяне по така направеното искане от ответника. При
определяне размера на сумата, която ответницата следва да изплаща месечно, съдът взе
предвид от една страна възрастта й – 24 г., а от друга страна липсата на имущество, от което
да се издържа , както и на трудови доходи. С оглед на това и на изявлението на
ответницата, че може да плаща по 300.00 лв.. месечно, съдът намира, че следва да разсрочи
задължението й на вноски от по 300.00 лева - всеки месец до 30-то число на месеца, считано
от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията по
вземанията, признати с решението.
С оглед изхода на делото единствено ищцовата страна има право на разноски, за
което е направила изрично искане в исковата молба.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.56 от делото, вписаните в който разноски са и реално извършени. Ищецът е заплатил общо
327.50 лв. за държавна такса и общо 1970.26 лв. за адвокатско възнаграждение по двете дела.
От страна на ответницата е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение на процесуалния му представител, което обаче е неоснователно с оглед
материалния интерес по делото и разпоредбата ан чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изхода на делото, посочените разходи следва да се поставят изцяло в
тежест на ответницата.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“К“ бл....., че дължи на “Й Б” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40582/2023 г. по описа на СРС, а именно от
сумата 8 187.27 лева, представляваща главница за неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..., договор за лизинг към него за
устройство марка М One Macro 64GB Blue + E6 play и договор за лизинг за базови аксесоари
с предпочетен номер +359...; договор за лизинг с предпочетен номер +359... за устройство
4
марка TABLET Н MediaPad ТЗ 8 4G Grey; допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359...; договор за лизинг за базови аксесоари с
предпочетен номер +359... от 17.12.2019 г., договор за лизинг с предпочетен номер +359... за
устройство марка ACCESSORIES S Galaxy Watch 3 LTE 45mm Black; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..., договор за
лизинг към него за устройство марка ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey, договор за лизинг
за базови аксесоари с предпочетен номер +359... от 30.04.2021 г.; договор за услуга интернет
за дома с предпочетен номер +359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359..., договор за лизинг към него за устройство марка ACCESSORIES S Galaxy Watch 3
LTE 41mm Gold и договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +359...;
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..., договор за лизинг за базови
аксесоари с предпочетен номер +359...; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359... и договор за лизинг към него за устройство марка Х Mi 1 ОТ Pro 256GB Blue+Mi
Band 5; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359...; договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359... и договор за лизинг към него за устройство марка А iPhone 12
Pro Max 128GB Graphite, за период от 25.04.2021 г. до 24.09.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 20.07.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ бл....., да заплати на “Й Б”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, сума в
размер на 2297.76 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 40582/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода
на делата.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА Г. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ бл....., да заплаща на “Й Б” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П С, сграда 6, сумата от 300.00 лв. месечно,
платима до 30-то число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, до пълното изплащане на дълга.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
40582/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5