Решение по дело №2783/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.47 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.).

 

Образувано е по жалба от И. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], чрез адв. Г. Т., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 02-160-6500/24526#4 от 09.08.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА).

В жалбата се твърди, че при повторното произнасяне административният орган издава идентичен с предходния административен акт, като не се съобразява с дадените от съда указания по прилагането на закона. В тази връзка се посочва, че независимо, че две съдебни инстанции са констатирали несъответствия по отношение на санкционирани площи и неспазени изисквания за управление, същото несъответствие отново фигурира в оспорения акт. Оспорва приложението на Методиката, утвърдена със заповед № РД 09-4361/27.04.2020 г. на министъра на ЗХГ в новоиздадения акт, предвид констатацията на съда в Решение № 2205, постановено по адм. д. № 1262/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, че същата е приложена в нарушение на императивни норми. Оспорва се и твърдението в акта, че е извършена проверка на място, както и липса на документ, в който да са описани констатациите от тази проверка. Жалбоподателят счита, че административният акт е немотивиран, предвид обстоятелството, че отново не е посочено конкретното изискване от Регламент (ЕО) № 834/2007 г. и Регламент (ЕО) № 889/2008, което не е спазено. Счита също така, че административният орган не е събрал и преценил всички относими за разрешаването на спора факти, поради което е нарушен принципът на административното производство, установен в чл.12 ал.1 от АПК; Счита, че актът е незаконосъобразен и поради противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като в конкретния случай няма основание за налагане на санкция за оторизиране на сума в размер на 0.00 лв. Маркира, че изпълнението на условията, посочени в Регламент (ЕО) № 834/2007, се удостоверява със сертификат, издаден от контролиращото лице и административният орган е обвързан с доказателствената сила на това писмено доказателство, а когато го игнорира и не се съобразява с него, издаденият АА е незаконосъобразен. Иска се отмяна на уведомителното писмо. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата по доводи, изложени в представените писмени бележки.

Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция [населено място], чрез процесуалния представител юриск. К., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата, като подадена в срок и от лице, чийто интереси са засегнати от оспорения административен акт, се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И. Г. Т., с УРН ***, на 07.05.2019 г. е подал общо заявление за подпомагане с УИН 16/290519/98148, ведно с приложения към него, с което са заявени схеми за подпомагане, както следва: - Схема за единно подпомагане (СЕПП); Схема за преразпределително подпомагане (СПП); Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна); Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); „Агроекология и климат“ (мярка 10) и „Биологично земеделие“ (мярка 11) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. Към заявлението са приложени: - таблици на използваните парцели 2019 г.; таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г.; приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“; приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ и декларации към заявлението.

Във връзка с участието на кандидата по мярка 11 „Биологично земеделие“, Т. сключва Договор за контрол и сертификация № 3118 с "БАЛКАН БИОСЕРТ" ООД - орган за контрол и сертификация, ведно с приложение № 1, и анекси към него от 13.06.2016 г. и от 08.05.2019 г. На жалбоподателя Т. е издаден доклад за несъответствие от контролиращото лице "Балкан биосерт" ООД с дата 04.07.2019 г., като в доклада е поет ангажимент за предприемане на действия за отстраняване на несъответствията. Изрично е посочено, че от сертифициращата фирма са въведени данни в "системата за въвеждане на данни от външни институции" (СВДВИ) към ДФЗ – РА за кампания 2019 г. и е наложена мярка 5. 5 от Приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. Наличен е и доклад от контрол – растениевъдство № BG 1685 A 19 от 11.12.2019 г. на сертифициращия орган, съгласно констатациите в който, операторът Т. е предприел навременни коригиращи действия за отстраняване на несъответствията, поради което в СВДВИ към ДФЗ - РА за кампания 2019 са въведени данни относно състоянието на парцелите, състоянието на договора, както и че са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 и е наложена мярка 5. 5 от Приложение № 3 към чл.48 ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г.

При извършена автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г. от 07.05.2019 г. е посочено, че заявените от него площи, по-конкретно парцел № 31108-595-3-7 попадат във физически блокове "Трайно неподходящи за подпомагане" (НТП). В декларирания за ползване парцел за 2019 г. № 31108-595-3-7 с площ 4.05 ха, находящ се в [населено място] за площ от 0,09 ха няма съответствие на заявения вид култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Посочено е, че заявените площи с открито несъответствие се считат за наддекларирана площ. Жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката, като е изписана собственоръчно датата 07.05.2019 г. и е положен подпис.

На 09.12.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/24526 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г. Съгласно съдържанието на същото, на Т. е оторизирана субсидия по мярката в размер на 0.00 лева, т. е. отказано е оторизирането на исканата сума в размер на 5 446.90 лв. Пояснено е, че санкцията е наложена съгласно разпоредбите на чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., б."а" направление "Биологично растениевъдство", б. "б" "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Сумата е получена, като ставката лв. /ха по БР 12 от 1 089. 3806 е умножена по заявената площ за участие от 5ха.

Това уведомително писмо е оспорено пред Административен съд – Пловдив и с Решение № 1397/19.07.2022 г., постановено по адм. д. № 93/2022 г. съдът го е отменил с мотиви, че след като при издаване на оспореното уведомително писмо, ответният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни, то оспореният акт е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл.7 и служебно начало по чл.9 , както и в нарушение на чл.35 от АПК. Преписката е върната на административния орган за издаване на нов административен акт с указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите.

С Решение № 5109/15.05.2023 г., постановено по адм. д. 8907/2022 г.- по описа на ВАС, V О., е отменено Решение № 1397/19.07.2022 г., постановено по адм. д. № 93/2022 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Указано е, че въпросът - дали административният орган е съобразил въведените от контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД данни в системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДИ/ за кампания 2019 г. за състоянието на процесните два парцела на ЗП Т., касае материалната законосъобразност на акта, а не неговото мотивиране, както и, че липсват мотиви, отговарящи на изискванията на чл.172а ал.2 от АПК включващи обсъждане на твърденията на страните, преценката на доказателствата, фактически констатации правни изводи относно горните факти.

С Решение № 2205/05.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1262/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, УП изх. изх. № 02-160-6500/24526 от 09.12.2021 г. е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията дадени в решението. За да стигне до този извод, съдът е приел, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.46 ал.1 от Наредба № 4/2015 г., за да изясни информацията, предоставена от контролиращото лице, изходяща от него, но различна, което е наложило извода, че административният акт е издаден при неизяснена факти и обстоятелства. Освен това е констатирал, че е следвало да бъде отчетено, че за установеното несъответствие при проверката на 14.06.2019 г. , контролиращото лице е представило доклад за несъответствие от 04.07.2023 г., който е по изпълнение на наложената мярка и е отбелязано, че несъответствието/нарушението е закрито в срок, като на същата дата – 04.07.2019 г. е издаден сертификатът. Така според съда, в случая не е приложено правното основание на чл.33 ал.1 т.1 от Наредба № 4/2015 г.

С Решение № 7447/17.06.2024 г., постановено по адм. № 1375/2024 г. по описа на ВАС, V О., решението на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. 1262/2023 г. е оставено в сила.

Настоящото производство е във връзка именно с последно цитираното решение на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 17.06.2024 г. и предмет на оспорване от страна на И. Т. е УП изх. № 02-160-6500/24526#14 от 09.08.2024 г.

С настоящото уведомително писмо е констатирано, че за дейност БР 12, не е налице недопустима площ, която следва да се наддекларира. Констатирано е също така, че по подаденото от ЗП Т. заявление с УИН 16/290519/98148 за кампания 2019 няма санкционирана площ с неспазени базови и изисквания по управление (колона 11 от таблица № 2, в която има отметка 0), а в колона 16 „Неспазени изисквания за управление“ (колона 16 от таблица 2), е посочена сумата 5 445.90 лв., като наложена санкция , като в поясненията под колоната е посочено, че при извършена проверка относно спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологично производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2092/91 (OB, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, по подаденото от кандидата заявление с цитирания по-горе номер, е установено в СВДВИ и в регистъра по чл.16 а ал.1 т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС, неспазване на тези изисквания, а именно, наложена мярка 5.5 на парцел 3118-595-3-7 с култура „череши“. Посочено е също така, че ДФЗ е изискал допълнителна информация от контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД относно наложена мярка 5.5, като в отговор, лицето е върнало информация с вх. № 02-2600/3826#1 от 26.07.2024 г., че през 2019 кандидатът има наложена мярка 5.5, поради установено наличие на забранено за биологично производство вещество на един от парцелите с череши, като добивът през 2019 г. от замърсения парцел е обявен за конвенционален. По-нататък в забележката се пояснява, че наложената мярка 5.5 на производството през 2019 г. няма срок за отстраняване. Отбелязва се и че в тази връзка на ЗП Т. е наложена мярка в размер на 100% за направлението, съгласно раздел V „намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-4361/27.04.2020, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, на основание ч„л.13 ат Наредба № 4/24.02.2015 г., поради което и е оторизирана сумата в размер на 0.00 лв.

С жалбата до настоящата инстанция се оспорват и именно тези две констатации, като се посочва, че същите са напълно идентични с предходното уведомително писмо и не са отчетени указанията, дадени от съда в тази насока.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - сертификат № BG1685A/1-19 от 04.07.2019 г., издаден от „Балкан Биесорет“ ООД, валиден до 04.07.2020 г.; адм. д. № 93/2022 г. и адм. д. № 1262/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдивписмо от „Балкан Биосерт“ ООД вх. № 8038/14.05.2025 г., ведно със сертификат № BG1685A/1-19 от 04.07.2019 г. и решение за сертификация на биологично стопанство на И. Г. Т. за 2019 г., издаден в резултат на контрол върху стопанството на ЗП Т. на 14.06.2019 г.; потвърждение от Т., че през 2019 г. цялото количество череши е реализирано като конвенционално.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали ИАА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Уведомителното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА. Съгласно разпоредбите на чл.20 и чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал.4 на чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно ал.3 на чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което актът се явява издаден от компетентен орган.

На следващо място, нормата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В настоящия случай, фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Според тези данни в таблицата към УП, отказът за финансово подпомагане се дължи на установени от органа неспазени базови изисквания и други изисквания (колона 16). Като пояснение на колона 16, каза се по-горе, е посочено неспазени базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11, съгласно чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Направено е позоваване и на раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б.“а“ "Направление "Биологично растениевъдство" и б.“б“ "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСРС 2014-2020 г., утвърдена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. със заповед № РД 09-361/27.04.2020 г. на министъра на земеделието, горите и храните, включително за кампания 2019 година.

Съгласно чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методиката по чл.10в от ЗПЗП, а съгласно чл.19 ал.2 от Наредбата, земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение № 2.

Базовите изисквания за различните направления по Мярка 11 "Биологично земеделие" са разписани в Приложение № 2 и Приложение № 3 към чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба № 4/2014 г. Приложение № 3 е озаглавено "Минимални изисквания за използване на торове и продукти за растителна защита" и съдържа правила, обобщени в осем пункта, относно разрешените за използване продукти за растителна защита, начина на използването им и документиране на използването.

В оспореното УП не са изложени факти, които могат да се отнесат към някое от изброените базови изисквания. Вярно е, че в преписката са налични данни, че при направените проверки на стопанството на И. Г. Т., контролиращото лице „Балкан Биосерт" ООД е установило нарушение, за което е изготвен доклад от 04.07.2019 г. за едно несъответствие с отбелязано нарушение - наличие на неразрешени продукти и/или вещества в биологичното производство. В тази връзка, на бенефициера И. Т. е наложена мярка 5.5 от Приложение №3 (забрана за пускане и/или предлагане на пазара на определена партида или продукция като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство и премахване на определената партида, съгласно §1 от Регламент (ЕО) №834/2007), която от административния орган не е взел предвид и не е обсъдил в оспореното УП , но е приел, че не са спазени всички законодателни изисквания относно биологичния метод на производство и е санкционирал със 100% сумата за цялото направление. Не е съобразено обаче, обстоятелството, че несъответствията са отстранени от ЗП Т. в срок, вследствие на което, сертифициращата фирма е въвела данни в „Системата за въвеждане на данни от външни институции“ към ДФЗ-РА за кампания 2019, че са спазени изискванията на Регламентите. В доклада от 04.07.2019 г. по изпълнение на наложената мярка е отбелязано, че несъответствието/нарушението е закрито в срок, като на същата дата е издаден и сертификат, който изпълнява условието на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007 и удостоверява изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) №889/2008 и №834/2007. Видно от доклада няма наложени мерки 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4 от Приложение №3 към Наредба №1/2013 на МЗХГ/Наредба №5/03.09.2018 г, поради което следва да се приеме, че административният орган неправилно е наложил 100% намаление на сумата за цялото направление.

В този смисъл следва да се посочи, че изискванията по управление са разписани в глава V от Наредба № 4/2015 г. – от чл.27- чл.37. Както в поясненията към таблиците от УП, така и в становището на административния орган е посочено, че съгласно чл.33 ал.1 т.1 от Наредба № 4 от 2015 г., подпомаганите лица, изпълняващи дейности по чл.3, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 837/2007, без обаче да е посочено кои точно изисквания на този регламент е нарушил заявителят. Дословното цитиране и пресъздаване на законовата разпоредба, която е бланкетна, не може да се приеме за достатъчно, за да стане ясно както на адресата, така и на проверяващия съд защо органът е приел, че е налице на нарушение на Регламент (ЕО) № 837/2007, щом не е посочено кои разпоредби на регламента са нарушени и защо.

Отделно от това, каза се, че административният орган не е съобразил, че несъответствието/нарушението е закрито в срок, като на същата дата е издаден и сертификат, който изпълнява условието на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007 и удостоверява изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) №889/2008 и №834/2007.

Със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните е утвърдена, на основание чл.13 от Наредба № 4 от 2015 г. Методика, която да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Със Заповед № РД 09-361/27.04.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е разпоредено Методиката да се прилага и за заявления за кампания 2019 г.

С Методиката се определят правилата, по които ще бъдат намалявани или отказвани годишните плащания за биологични дейности на земеделските стопани, кандидатстващи за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" при констатирано неспазване на ангажименти, задължителните базови изисквания и изисквания за управление, и спазване на минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита. Следователно, за да се пристъпи към приложение на Методиката, компетентният орган е следвало да е установил какви нарушения е допуснал заявителят – дали на базовите изисквания, дали на изискванията за управление или други, и чак след като нарушенията бъдат напълно фактически изяснени и правно квалифицирани, да се пристъпи към издирване на съответната разпоредба от Методиката, установяваща вида и размера на санкцията за допуснатото нарушение. Както в УП, така и в становището е посочено, че е приложено намаление в размер на 100 % от заявената сума на основание раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020", буква а) "Направление "Биологично растениевъдство", буква б.)"Изисквания за управление". За пълнота на настоящото изложение съдът намира за необходимо да възпроизведе съдържанието на текста: Земеделските стопани се подпомагат само за извършване на дейности, съгласно установените с Наредба № 4 от 2015 г. изисквания за управление, които надхвърлят съответните базови изисквания. Формираната сума на база общата избираема за подпомагане площ, умножена по ставката за конкретната стойност, се намалява при неспазване на изискванията за управление със съответната степен на неспазване, както следва: - При установени парцели, които не се контролират от контролиращото лице – 100% от БЗС; - Неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на целия блок на земеделското стопанство – 100 % за направлението – на основание на тази разпоредба от Методиката е отказана оторизация на цялата поискана сума по направлението.

Тъй като никъде в преписката не се съдържат данни за нарушени от заявителя конкретни разпоредби на Регламент (ЕО) № 834/2007; точно обратното, в колона 12 и колона 13 от таблица № 2 се отбелязва „не“, а в колона 11 – „0“, включително и с отстраняването на несъответствието /нарушението е закрито в срок/, недопустимо е съдът служебно да ги издирва и посочва, и така да замества органа в неговата дейност, което ограничение пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразостта на акта такъв, какъвто е постановен от административния орган, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти.

Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности, като съгласно ал.7, при извършване на проверките по ал.1 ДФЗ – РА, използва и информация от съответното контролиращо лице, както и предоставени данни от компетентното звено по чл.2 ал.2 от Наредба № 5 от 2018 г. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (зействаща разпоредба, ДВ, бр.18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и Министерството на земеделието, храните и горите може да поискат от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. Принципно, преценката на Разплащателната агенция е самостоятелна и не е обвързана безусловно от въведените данни в СВДВИ (в този смисъл Решение № 12366 от 03.12.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 7003 от 2021 г. по описа на съда), но след като при издаване на оспореното уведомително писмо ответният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни, то оспореният административен акт е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл.7 и служебно начало по чл.9 АПК. Следва да се съобрази и правилото на чл.35 от АПК, съгласно което ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

На основание разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от И. Г. Т. заявление с УИН 16/290519/98148 за кампания 2019.

При този изход на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се претендират в размер на 1 010.00 лв., представляващи – 10.00 лв. заплатена държавна такса и 1 000.00 адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък с разноските по чл.80 от ГПК от 11.03.2025 г. Предвид обаче липсата на представен договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10.00 (десет) лева.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 02-160-6500/24526#4 от 09.08.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА).

ИЗПРАЩА административната преписка на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от И. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], заявление за подпомагане УИН 16/290519/98148 за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя за това срок от 30 дни, считано от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – [населено място] да заплати на И. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], сумата от 10.00 (десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.