№ 2766
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110200856 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-023707 от
10.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на М. М. Й., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Недоволен от НП е останал Й., който го обжалва в срок. В жалбата сочи,
че иска да бъде отменено, като оспорва фактическата обстановка и твърди, че
са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила при издаването на НП. Иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата и иска от съда да отмени издаденото постановление. В
пледоарията си по същество, адв. П. сочи, че процесното ПТП е възникнало
не поради маневрата на неговия доверител, а поради обстоятелството, че
водачът на камиона се движил с несъобразена скорост и не е видял маневрата
на Й.. Поради това, защитникът сочи, че било налице неправилно
1
приложение на материалния закон. Наведени са още доводи за липса на
реквизити в издаденото НП, като се сочи, че описанието на нарушението не
отговаряло на изискванията на ЗАНН и не било ясно за какви действия Й. е
наказан. Претендира се отмяна на НП и се иска присъждането на разноските в
производството.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се взема становище
по жалбата, като се иска потвърждаването на НП, което отговаряло напълно
на изискванията на ЗАНН. Претендират се разноски, както и се обективира
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 21.09.2023 г., около 14:30 ч., жалбоподателят Й. управлявал лек
автомобил „Пежо“ с рег. № СА **** НС, като се движил по бул. „Черни
връх“, с посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към бул. „Джеймс
Баучер“. Пътното платно на посочения булевард било изградено от по една
лента за движение в двете посоки на движение, като между тях имало
трамвайно трасе, а лентата била споделена за движение както на релсовите,
така и на останалите превозни средства. В района на № 35 на пътното платно
престоявал микробус „Ивеко“, с рег. № СА **** КМ, управляван от свидетеля
И. М., от който се осъществявала товарно-разтоварна дейност, тъй като той
доставял стока на търговски обект на посочения булевард. Така напрактика, за
да продължи движението си по посочения булевард, жалбоподателят е
следвало да навлезе в трамвайното трасе, за да може да заобиколи отляво
запушилия платното за движение бус. Именно това решил да стори
жалбоподателят, като същият навлязъл в съседната лява лента, в която било
разположено и трамвайното трасе. Това обаче той сторил без да съобрази, че
в лявата лента в този момент се движил с посока на движение към бул.
„Джеймс Баучер“ товарен автомобил „Волво“, с рег. № СВ **** ТВ. Тъй като
Й. не съобразил движението на товарното превозно средство, същият се
отклонил наляво и навлязъл с предната част на автомобила в съседната лява
лента. В този момент, водачът на товарния автомобил „Волво“ не могъл да
2
реагира и да спре пред възникналата внезапна опасност и ударил с предната
дясна част на камиона автомобила на жалбоподателя в задната му лява част,
като били причинени вреди на заден ляв стоп, заден ляв калник, задна броня в
лявата част. От удара с камиона обаче, автомобилът на жалбоподателя се
отместил напред и ударил със своята задна дясна част задната лява част на
престояващия микробус „Ивеко“.
На място била изпратен екип на пътна полиция в състав А. С. и К. К.,
след като бил подаден сигнал до 112 за възникналия инцидент. Последните,
след като провели разговор с тримата водачи, установили, че вина за
процесното ПТП има жалбоподателят, поради което му съставили АУАН за
осъществено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който му връчили веднага
след съставянето срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-023707 от
10.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на М. М. Й., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. К., А. С., И. М., В.С.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел И. М., от
чиито показания се установяват обстоятелствата по паркирането на буса, от
който той е разтоварвал стока, къде са ударени и трите превозни средства,
както и какъв е механизмът на деянието, макар че той не е бил пряк свидетел
на самото възникване на ПТП-то, защото по това време се е намирал в
търговския обект, който е зареждал. Показанията му са в унисон със
снимковия материал и находките по автомобилите, както и с показанията на
двамата полицейски служители. Ето защо, съдът му дава вяра изцяло.
На следващо място, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията
на полицейските служители К. К. и А. С.. Те са установили процесното ПТП
след като са изпратени на мястото на инцидента, разговаряли са с всички
3
участници и са установили всички последици от ПТП-то по надлежния ред.
Съдът счита, че техните твърдения се потвърждават и от находките по
превозните средства, участвали в инцидента, както и от снимковия материал,
изготвен от тях самите и от пристигналия на място служител на
застрахователна компания „Лев Инс“.
По отношение на показанията на свидетеля Сечков, съдът счита, че
неговите твърдения са частично достоверни, защото в частта, в която се сочи,
че автомобилът на жалбоподателя е ударен в спряно положение, те
противоречат на правилата на формалната логика, а и на снимковия материал.
Освен това, в декларацията, която е попълнил жалбоподателят на мястото на
инцидента, самият той е записал, че според него при подаден мигач и
изпреварване на МПС, спряло на пътя за разтоварване на стока,камионът го е
ударил. Т.е. самият водач на лекия автомобил „Пежо“ е описал съвсем
различни обстоятелства и ясно се разбира, че ударът се е случил при
навлизане в лявата лента, а не в спряло положение.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото (снимките,
изготвени от полицейските служители и от служител на застрахователя, като
ги намира за непротиворечиви и намиращи опора в гласните доказателствени
средства на свидетелите К., С. и М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
4
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
За нарушаване правилата на посочената разпоредба и поради факта, че с
нарушението е причинено ПТП, законодателят е предвидил санкция в чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.”, а нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от същия закон,
предвижда следното „Наказва се с глоба от 50 до 150 лв. водач, който не
спазва правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението“.
Ето защо, предвиденото наказание в случая е 200 лева „глоба“. Размерът
му е императивно определен и не може да бъде ревизиран от съдебния състав.
С поведението си на пътя, жалбоподателят Й. е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение, предвидени от чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил „Пежо“
той не е съобразил идващия зад него в лявата лента за движение товарен
автомобил и предприемайки маневра по навлизане в съседната лента, за да
заобиколи спрелия пред него бус „Ивеко“, той е нарушил правилата за
заобикаляне, визирани в закона, поради което е настъпило
пътнотранспортното произшествие, описано детайлно по-горе. Съдът
категорично споделя извода на наказващия орган, че действията на Й. са
станали причина за възникналото ПТП, защото той не е следвало да
предприема маневра по навлизане в лявата лента, без да се убеди, че не
създава опасност за движението. В случая, обстоятелството, че платното за
движение пред автомобила на Й. е било заето, не означава, че останалите
участници в движението следва да му осигурят възможност за незабавното му
заобикаляне. Й. е бил длъжен да се убеди, че навлизайки в лявата лента
(върху трамвайните релси) не застрашава движението по никакъв начин и не
представлява опасност за останалите движещи се МПС-та. Ето защо,
нарушението е извършено от обективна страна, доколкото всички описани в
АУАН фактически положения се доказаха в заседанията по делото.
5
Съдът не споделя визията на защитата за наличие на нарушение на
процесуалните правила, защото нарушението е описано напълно адекватно, а
от съдържанието както на АУАН, така и на НП може да се разбере защо
именно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
На следващо място, този състав на СРС намира, че причината за
възникването на процесното ПТП не е действията на водача на тежкотоварния
автомобил, защото за него действията на Й. са били внезапни и неочаквани, а
той се е движил правомерно и със съобразена скорост.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост – жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото е претендирано юрисконсултско възнаграждение от
въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди такова в размер на
100 лева, като намира, че този размер е съответен на няколкото проведени
заседания по делото и не особено високата му правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-023707 от 10.10.2023 г., издадено
от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание
чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на М. М. Й., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. М. Й., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
6
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7