О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
град Велико Търново, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико
Търново, VІІІ–ми
състав, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 84/2022 г. по описа
на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.186, ал.1 т.1 б“а“ и „б“ от ЗДДС ..
Образувано е по жалба на ЕТ“В.П. „ гр. с. , ул.против
Заповед за налагане на ПАМ № 11172/21.1.2022г, издадена от Н- к отдел
„Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с
която е запечатан търговски обект и забрана за достъп до него за 14 дни-
находящ се в гр.с. , ул.,стопанисван от жалбоподателя.
След внасяне с платежно нареждане от 23.5.2022г. на
определената с НП №636747-F-641919/19.05.2022г. в размер на 600
лева , жалбоподателят е подал молба вх. № 11292/27.5.2022г. е издал
Постановление за прекратяване на принудителната административна мярка
„Запечатване на обект с № 11226/30.5.2022г.
По настоящото дело е подадена молба вх. № 2843/1.6.2022г.
с искане за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес на
основание чл. 159, т.3 и т. 4 от АПК. Със същата се претендират и направените
по делото разноски, за които е представян списък по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл.144от АПК.
Молбата е разгледана в отрито съдебно заседание, като
с протоколно определение производството е прекратено, а по искането за разноски
съдът е посочил, че ще се произнесе в закрито заседание.
От страна на ответник жалба чрез ...К. се прави искане
за присъждане на разноски в размер 200 лева., за което също се представя списък
с разноски.
При така установеното от фактическа страна , съдът
прави следните изводи:
Съгласно чл. 143, ал.2 от АПК "Подателят на
жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт". Производството по
делото е прекратено обаче, не поради оттегляне на ИАА, а поради отпаднал правен
интерес на основание чл. 159, т.3 и т. 4 от АПК. Следва да се посочи, че се
касае за прекратяване на ПАМ при условията на чл. 187,ал.4 от ЗДДС, при което
действието на Постановлението е само занапред и не може да бъде приравнено на
оттегляне на ИАА. Това е така, тъй като с издаване на акта- Заповед за налагане
на ПАМ е издадено и НП, при което при последващо поведение на жалбоподателя,
изразяващо се в плащане на определената имуществена санкция е предвидена
възможност ПАМ да бъде прекратена. Съгласно чл.156 , ал.1 от АПК, при всяко
положение на делото, със съгласието на останалите ответници, административният
орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта,
чието издаване е отказал, като според ал. 2, за оттеглянето на акта след
първото по делото заседание е необходимо и съгласието на оспорващия.
Оттеглянето на оспорения административен акт е право на административния орган
– ответник в съдебното производство. То може да бъде упражнено само в рамките
на висящо съдебно производство. Оттеглянето на оспорения акт по същество е
действие, обратно на неговото издаване и за да е валидно упражнено, когато
актът е създал права за трети лица, оттеглянето може да стане само с тяхното
съгласие, тъй като прекратява тези права.
Или
с други думи оттеглянето на акта означава негова последваща отмяна от неговия
издател и е различно от прекратяване на действието на ИАА по реда на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС.Следователно
след като не е налице оттеглен акт, то не са налице и основания за присъждане на разноски
при условията на чл. 143, ал.2 от АПК. В този смисъл :Определение № 153 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15117/2018 Определение № 183 от 8.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2007 г.и
други. Следователно молбата за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя е неоснователна.
Основателна е обаче претенцията на ответник жалба за
присъждане ан юрисконсултско възнаграждение съгласно нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът обаче намира, че следва да се присъдят
такива не в размер на 200 лева, а в размер на 80 лева съгласно чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Не следва да се
заплащат сторените разноски за призоваване на свидетели, доколкото се касае за
служители на ответника и същите са могли да се призоват при режим на довеждане.
Водим от горното осми състав на Административен съд
Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА ЕТ“В.П. „ гр. с. , ул.да заплати на
ЦУ на НАП разноски за юрисконултско възнаграждение в размер на 80- осемдесет-
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЦУ на
НАП за присъждане на разноски за призоваване на свидетели в размер
на 40 лева и на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 770 лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от
съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ