РЕШЕНИЕ
Номер 1 3 8 3 22.07.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІV наказателен състав
На двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 918 по описа за
2019 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0432-000271/31.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР -
гр.Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Д.Н.Я., ЕГН ********** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Я. моли Съда
да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Редовно уведомен
за съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Първо
РУП - гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 09.10.2018г. жалб. Д.Н.Я.
управлявал в с. Браниполе, ул.„Родопи” л.а. „Рено Меган Сценик” с рег № ***** ,
собственост на С. А. С. с ЕГН **********. Около 14:00 часа в близост до № 2 на
посочената улица жалбоподателят бил спрян за проверка от П.Р.М. – мл.
полицейски инспектор към 01 РУ на ОДМВР-Пловдив. В хода на проверката Я. бил
изпробван с техническо средство Дрегер „Алкотест” 7410 с номер ARMS-0099, който
отчел наличие на 1.07 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух. На
последния в 14:45 часа бил издаден талон за кръвна проба, която следвало да се
вземе до 15:45 часа, но той така и не дал кръв за изследване. Освен това за
горното на Д.Н.Я. бил съставен АУАН с бланков № 858551 от същата дата, който
той подписал без възражения. Въз основа на посочения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя П.Р.М. и свидетеля Й.Д. Ч.,
разпитани като свидетели в хода на съдебното производство, както и от
писмените доказателства представени по делото – АУАН, талон за кръвна проба,
протокол за последваща проверка на анализатори на алкохол, дневник за
използване на технически средства, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. При разпита си свид. М. потвърждава фактическата обстановка такава, каквато
я е изложил в съставения от него акт като в допълнение разяснява, че при
проверката жалбоподателят Я. е признал,
че е пил две бири, както и че в края на работния ден на актосъставителя Я.
дошъл в районното управление и заявил, че не е успял да даде кръвна проба, тъй
като са го забавили в болницата. Тази информация се потвърждава и от разпита на
свид. Й.Д. Ч., който признава, че не е присъствал на самата проверка, а
единствено е откарал жалбоподателят до болничното заведение, в което последният
е трябвало да даде кръвна проба, като потвърждава, че Я. не успял да даде
такава поради отказ от лекаря, тъй като жалбоподателят пресрочил посоченото в
талона за изследване време.
От тази безспорно
установена фактическа обстановка стана ясно, че на процесната дата и място
жалб. Д.Н.Я. действително е управлявал л.а. „Рено Меган Сценик” с рег № ***** под влиянието на алкохол. Нещо повече - освен,
че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила и се подкрепя от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, то самото
нарушение не се оспорва по същество и от самия жалбоподател. Възражението му в
тази връзка е голословно като не се сочат други фактичеки положения, които да
бъдат проверени от съда. Дори жалбоподателят признава факта, че не е дал кръвна
проба за алкохол като оправдава поведението си с това, че бил закъснял и
медиците отказали да вземат кръв. Последното обаче е в съответствие с
обективирания час посочен от длъжностното лице назначило това изследване и след
като жалбоподателят е закъснял, то съобразно изискванията на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, няма как да бъде взета кръвна проба. Ето защо и
закъснението на жалбоподателя е в негова тежест. Било му е дадено достатъчно
време за явяване в болничното заведение, тъй като мястото където е била
извършена проверката е в непосредствена близост до населеното място, където е
трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки това му е бил даден цял час,
с което по правило е била гаранитрана възможността му да се яви на време. Не
бяха представени някакви доказателства за обективна невъзможност на
жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба,
като в тази връзка такива не бяха споделени и от самия свидетел Ч., ангажиран
от жалбоподателя. От друга страна съдебният състав не намери и нарушения
относно реквизитите на двата документа по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН,
доколкото същите съдържат обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговото фактическо описание и съответна правна квалификация. Наличното
„разминаване" в двата документа относно правната оценка на извършеното
деяние, а именно че в АУАН е отразена нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
въвеждаща забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, отменена
през 2010 г. (ДВ, бр.54 от 2010 г.), а в НП е посочена тази на действащия чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който законодателят през 2010 г. въвежда същата
забрана, Съдът преценява за несъществено нарушение на процесуалните правила,
пропуск, преодолим в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото позволява
напълно на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и при какви фактически
положения, още повече, че те не се и оспорват от жалбоподателя.
При тази категорично
установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно
актосъставителя, а и административнонаказващият орган са ангажирали
отговорността на жалбоподателя. ЗДвП чл.5, ал.3, т.1 е въвел забрана за водачите
на пътно превозно средство да управляват автомобил под въздействието на
алкохол, като в случая употребата на алкохол е била установена посредством
техническо средство „Дрегер Алкотест” 7410 с фабр. № ARMS-0099, който отчел
положителна проба 1,07 промила алкохол в издишания от водача в уреда въздух. Безспорно
се доказа, че жалбоподателят не се е явил навреме в болничното заведение, за да
даде кръвна проба, въпреки издадения му медицински талон и предоставеното му
достатъчно време за придвижване. При това положение редът, по който е
установена концентрацията на алкохол е съобразен напълно с чл.174, ал.4 от ЗДвП
и съответно изискванията на чл.6, ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съдът не констатира и
основания за ревизиране на размера на наложеното наказание, тъй като
кумулативно предвидените в нормата на чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП
наказания са във фиксиран размер, а именно глоба в размер от 1 000 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца
за лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, като в случая техническото средство е показало
резултат 1,07 промила алкохол в издишания от жалбоподателя
въздух в уреда.
При извършената служебна
проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, които да са довели до опорочаване
на процесното НП.
Ето защо и поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0432-000271/31.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР -
гр.Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Д.Н.Я., ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1,
вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.