№ 586
гр. Русе, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201673 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Петрол” АД, депозирана против
наказателно постановление № 583009-F594402/15.06.2021г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение по чл.
118, ал. 10 ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно. Във връзка с тези твърдения се инвокират
доводи, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и
т. 4 ЗАНН, тъй като не са посочени дата и място на нарушението и липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Релевират се твърдения, че в АУАН не се съдържат данни за осъществен
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което
според дружеството жалбоподател се извежда от описанието на нарушението,
направено от административнонаказващия орган. Посочва се, че
констативния протокол от 04.02.2021г. за установени факти в резултат на
извършената проверка не е бил връчен на дружеството за запознаване.
Излагат се доводи, касаещи противоречие между приетите за осъществили се
1
факти в АУАН. По отношение на наказателното постановление се излагат
доводи за допуснато процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН тъй
като не е посочено мястото и датата на извършеното нарушение и липсата на
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Инвокират се
твърдения, касаещи нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като наказващия
орган не е обсъдил и не се е произнесъл по спорните факти. По същество се
твърди, че не е налице нарушение от страна на „Петрол“ АД на чл. 118, ал. 10
ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., тъй като
информацията от доставката не е генерирана поради времена техническа
неизправност и обективна невъзможност на управителя на обекта да
осъществи допълнително данните, поради заболяване от Covid-19. Относно
размера на имуществената санкция се посочва, че в НП не са изложени
мотиви, за определяне на наказание над минималното и едновременно с това
се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като
преценени в своята съвкупност доказателствата по делото сочат, че
поведението на дружеството не разкрива обществена опасност и приходната
администрация е разполагала с възможност за проследяване на доставките и
реализираните количества горива, не само чрез дистанционна връзка и при
извършената на място проверка в търговския обект не са установени
нарушения на данъчната дисциплина. Претендират се разноски
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател редовно призовано
не изпраща представител. Депозирано е становище.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. В подкрепа на тази теза се релевират доводи,
че нарушението е безспорно установено и доказано и не е установено да е бил
направен опит за подаване на данните и не са представени доказателства за
твърдяната техническа неизправност.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
2
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № F594402/24.02.2021г., против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършена на 18.01.2021г. проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция
6115, находяща се в град Русе, ул. „Околчица“ № 19, стопанисван от
„Петрол“ АД било установено, че дружеството, в качеството му на задължено
лице – получател на доставки на течни горива, съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС
е получило 9035 литра бензин А 95, по акцизен данъчен документ с уникален
контролен № 0000000005666595/11.11.2020г., доставени в резервоар № 2 на
дата 11.11.2020г. в проверявания обект, и дружеството, в качеството си на
задължено лице не е изпратило съобщение за доставка на горива по АДД с
уникален контролен № 0000000005666595/11.11.2020г на датата на
постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП,
чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец, а данните са
подадени на 27.11.2020г.
Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че
дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл. 118,
ал. 10 ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация
на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, за така установеното нарушение по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, вр.
чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
3
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват
от страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователни са доводите изложени в жалбата, касаещи допуснати
нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в издадено въз основа на него наказателно
постановление изрично са посочени, както датата на нарушението –
11.11.2020г., която е датата на която дружеството е получило горивото, така и
датата, на която е следвало да изпълни задължението си – датата на
постъпване на горивото в обекта. Посочено е мястото на нарушението, като е
индивидуализиран конкретния обект, където е било доставено горивото.
Самото описание на нарушението е извършено по начин, напълно позволяващ
на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно неизпълнение
на вменено му задължение е санкционирано – не изпратено съобщение за
доставка на гориво по АДД с посочен УКН на датата на постъпване на
горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната
4
в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец и по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на дружеството да бъде запознато, както с
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, така и с
правната им квалификация и да организира защитата си въз основа на
приетите за осъществили се факти.
Неоснователни са възраженията, касаещи извършената проверка. На
първо място следва да бъде посочено, че административно наказателното
производство се образува и започва със съставянето на АУАН, което следва
от буквалното тълкуване на чл. 36 ЗАНН, поради и което допуснати
нарушения, предхождащи съставения АУАН, не съставляват съществени
процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателното
производство. Неоснователни и без опора в материалите по делото са
твърденията, че представляващите дружеството не са били уведомени за
извършената проверка, тъй като видно от находящото се на л. 44 от делото
обяснение, същите са депозирали обяснения във връзка със същата. Отделно
от това видно от протокола за извършената проверка по време на същата е
присъствал управителя на обекта.
Не е нарушен и чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган, тъй като в резултат на депозираното
възражение срещу АУАН не била налице необходимост за разследване на
спорни обстоятелства и събиране на допълнителни доказателства.
Единствените възражения са за липсата на данни за произтичащи вредни
последици за бюджета, както и са ангажирани доводи, касаещи приложението
на чл. 28 ЗАНН. Не се сочат спорни обстоятелства и не се ангажира
събирането на доказателства, за да бъде прието, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на органът издал наказателното
постановление.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 118, ал. 10
ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез
5
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона
за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за
отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен
данъчен документ.
В настоящия случай дружеството жалбоподател, в качеството му на
задължено лице по чл. 118, ал. 10 ЗДДС – получател на доставка на течни
горива, не е изпълнило задължението си, вменено му с разпоредбата на чл.
59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ да подаде данни за получена на
11.11.2020г. доставка на течно гориво - 9035 литра бензин А 95, по АДД с
уникален контролен № 0000000005666595/11.11.2020г на датата на
постъпване на горивото в обекта – 11.11.2020г. по изградената дистанционна
връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец, а
това задължение е изпълнено от дружеството на 27.11.2020г.
По изложените мотиви неоснователни се явяват доводите на
дружеството жалбоподател, че в АУАН и НП липсва описан състав на
административно нарушение и, че същото не е осъществено от дружеството
жалбоподател.
В хода на производството не са събрани доказателства, касаещи
техническа неизправност на системата, което да е довело до невъзможност за
изпълнение на задължението от страна на дружеството.
Правилно е издирана и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна норма като на дружеството е наложена имуществената
6
санкция, предвидена в чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се
в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Видно от материалите
по делото се касае за първо нарушение, което е отстранено по инициатива на
дружеството жалбоподател, макар и със закъснение от 16 дена, но много
преди установяване на нарушението от страна на приходната администрация.
На следващо място видно от показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел Антоанета Георгиева Гецова, която е именно управител
на обекта и представените писмени доказателства, касаещи заболяване от
Covid-19 на същата, то причината за неизпълнение на това задължение в срок
се дължи именно на влошеното здравословно състояние на служителя, който е
бил и сам в обекта. Това обстоятелство само по себе си не изключва
отговорността на дружеството, което има задължение да организира работата
си по начин, че да изпълнява произтичащите от закона и подзаконовите
нормативни актове задължения, но е от значение досежни причините за
забавеното изпълнение на задължението. Отделно от това видно от протокола
за извършена проверка дружеството стриктно е изпълнило всички други свои
задължения, касаещи регистрирането подаването на информация към
приходната агенция. Въз основа на всички тези обстоятелства, преценени в
тяхната съвкупност следва да бъде обоснован единственият възможен извод,
че по отношение на този търговец до момента не са прилагани никакви форми
на административнонаказателна принуда, което от своя страна да обоснове
извод, че целите на наказанието по отношение на това лице не биха могли да
бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че при повторно нарушение, ще му
бъде наложено наказание, както предписва и самата разпоредба на чл. 28
ЗАНН. Всички тези обстоятелства, обосновават извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид и обосновават извод, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на
визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което
7
наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед обстоятелството, че дружеството жалбоподател въпреки, че
с жалбата е претендирало разноски, не е представило доказателства за
извършването на такива, то разноски в полза на същото не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 583009-
F594402/15.06.2021г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 700 (седемстотин) лева, за нарушение по
чл. 118, ал. 10 ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8