Мотиви по Присъда № 36/12.12.2018г. по нохд 433/2018г.
Подсъдимият Б.Г.Д., ЕГН ********** е предаден на съд затова че, на неустановена дата през периода от
25.04.2018год. до 29.04.2018год. в гр.П., община П., област Варна отнел чужди
движими вещи - 1бр.медна тава с диаметър 80 см и дълбочина 25 см, 1 бр. медна
лозопръскачка с вместимост 15 литра и 1бр. ментгеме с дължина 25см, всичко на
обща стойност 95.00 лева, от владението на П.С.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК.
Представителят на Районна прокуратура П.
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид
характера на проведеното производство (по глава ХХVІІ НПК) пледира за налагане
на подсъдимия на наказание лишаване от свобода към минималния размер, при строг
режим.
Подсъдимият и защитника му, молят за
налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. *** и бил безработен.
Пострадалият П.С.П. ***. Същият притежавал
недвижим имот - дворно място, застроено със жилищна сграда в града, на улица ***.
На 21.07.2017год. покривът на жилищната сграда изгорял и тя станала непригодна
за живеене, във връзка с което обстоятелство св.П. се преместил да живее на
квартира на ул***, също в гр.П..
В неустановен ден през периода от 25 до
29.04.2018год. подс.Д., разхождайки се, минал по ул*** в гр.П. и, знаейки за
изгорелия имот, решил да влезе вътре и да огледа за предмети, които би могъл да
вземе за себе си. Прескочил оградата на имота и продължил към жилищната сграда.
През липсващ изгорял прозорец проникнал във вътрешността, където намерил една
медна тава с диаметър 80 см и дълбочина 25 см, една медна лозопръскачка с
вместимост 15 литра, и едно ново ментгеме с дължина 25 см. Взел вещите и се
прибрал в дома си.
На 25.04.2018год. подс.Д. предал отнетата
медна тава с извадени дръжки в пункт за изкупуване на метални отпадъци на
„Трансинс Рециклираща Компания Варна“ЕООД в базата в гр.П., за което е съставен
договор за покупко-продажба №TRV70JI000005026 от същата дата и получил
сумата от 12,15 лева.
На 26.04.2018год. подс.Д. предал частите
от отнетата медна лозопръскачка в същия пункт за изкупуване на метални
отпадъци, за което е съставен договор за покупко-продажба №ТЛУ7ФЛ000005045 от
същата дата и получил сумата от 21,60 лева.
Пострадалият П. установил липсата на
гореописаните вещи на 29.04.2018год.
С Протокол за доброволно предаване
гореописаната медна тава е предадена от служител на пункта за нуждите на
разследването. С разписка от 02.05.2018год. последната е върната на пострадалия
П., но деформирана, без дръжки, с дупки от двете й страни.
Отнетото ментгеме подс.Д. оставил в дома
си, а след като бил установен като извършител на престъплението предал
последното с Протокол за доброволно предаване от 02.05.2018год.. Вещта е
върната на пострадалия П. с разписка от същата дата.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената по делото СОЕ, общата стойност на отнетите вещи е 95 лева.
Видно от извършената справка за съдимостта
на подс. Б.Г.Д., същият е осъждан за престъпления против собствеността на
гражданите, последно с присъда по нохд №361/2011год. на PC-П., в сила от
28.06.2012год., за престъпление по чл.198, ал.1 от НК с наложено наказание ЛС
за срок от една година и шест месеца при строг режим и с присъда по нохд
№340/2012год. на PC-П., в сила от 25.10.2012год., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК с
наложено наказание ЛС за срок от една година и четири месеца при строг режим.
Настоящото деяние е извършено при условията на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
От обясненията на подсъдимия се
установява, че се признава за виновен за извършеното престъпление, за което му
е повдигнато обвинение и разказва подробно за извършеното.
От разпитите на свидетелите се установява
гореописаната фактическа обстановка, времето, мястото, начина на извършване на престъпленията
от подсъдимия, отнетите вещи, предаването на част от тях в пункт за изкупуване
на метали.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си подсъдимия е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.196, ал.1, т.1,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Подсъдимият е
извършил кражба, тъй като с действията си по отнемане на гореизброените вещи, с
определени от вещото лица по изготвените по делото СОЕ стойност, по изнасянето
им от къщата на пострадалия е прекъснал фактическата власт върху тях на
досегашния им собственик и владелец П.С.
и е установил своя фактическа власт върху тях. Доколкото по делото не се
установи валидно правно основание, въз основа, на което подсъдимият да има
право да упражнява фактическа власт върху инкриминираните вещи, то същите са
„чужди“ по отношение на него и държането на тези вещи не му се е следвало.
Обективно, владелецът на отнетите вещи - също не е дал съгласие за упражняване
на фактическа власт върху вещите, от страна на подсъдимия. Следователно,
прекъсването на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи е
извършено не на законно основание и поради това е противозаконно.
Кражбата е извършена от подс.Д. освен при
условията на опасен рецидив – чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй като е
извършена след като подс.Д. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или
повече пъти на наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление пот общ
характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 НК. С присъда по нохд №361/2011год. на PC-П., в сила от
28.06.2012год., подсъдимият е осъден за престъпление по чл.198, ал.1 от НК с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
строг режим и с присъда по нохд №340/2012год. на PC-П., в сила от
25.10.2012год., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и четири месеца при строг режим.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл като
той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко ги е целял. В съзнанието му е имало
оформени представи, че отнетите движими вещи предмет на престъплението
представляват вещи със стойност, върху които той не може да упражнява никакви
права, както и че по начина, по който въздейства върху тях се прекъсва
фактическата власт на лицето, което ги владее, без да има за това получено
съгласие от тяхна страна. Съдът намира за безспорно установено и типичното, за
този вид престъпление, намерение - да бъде присвоена противозаконно чужда
движима вещ, манифестирано с поведението на подсъдимия по напускане на
местопрестъплението с откраднатите вещи и по последващата продажба на част от
тях. Събраният доказателствен материал по делото налага извод, че умисълът на
подсъдимия е обхващал и квалифициращите престъплението обстоятелства.
По вида и размера на наложеното наказание:
При определяне и
индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът отчете, че обществената
опасност на престъплението не надвишава обичайната за този вид престъпления.
Съдебният състав
констатира като смекчаващо обстоятелство по отношение на подсъдимия съжалението
за извършеното, ниската стойност на откраднатите вещи, съдействие за разкриване
на обективната истина. Признанието за извършеното не се преценява от съда като
смекчаващо обстоятелство, тъй като в резултат на него е приложена разпоредбата
на чл.58а, ал.1 НК.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са
многобройните осъждания на подсъдимия.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчете превес на смекчаващи вината обстоятелства, но
не и наличие на многобройни такива, което да обуслови приложението на чл. 55 от НК. Поради това и реда на провеждане на съдебното следствие по глава XXVII от НПК следа да се приложи чл.58а, ал.1 от НК при определеня наказанието
на подсъдимия.
Предвид съжалението за извършеното, ниската стойност на
откраднатите вещи, съдействие за разкриване на обективната истина съдът намери, че подходящо е да му се наложи наказание лишаване от свобода
в минимален размер от 2 години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да
се намали с 1/3, поради това наложеното на подсъдимия наказание е една година и четири месеца лишаване от
свобода. Така определеното наказание подсъдимия следва да изтърпи при
първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, б.“б“ от ЗИНЗС.
По разноските
Разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да бъдат възложени на
подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Съдът, след като призна подсъдимия
за виновен в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
намира, че той следва да бъде осъден да заплати 41,06 лева по сметка на ОД на
МВР Варна – разноски в ДП.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: