Номер 51604.09.2020 г.Град гр. София
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело №
20201800500551 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Подадена е частна жалба от „П.к.б.“ ЕООД срещу разпореждане
№ 2395 от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 637/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Ботевград, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Ц. М. с ЕГН: ********** от гр.
Ботевград за сумата 2519, 43 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 30, 00 лева-такси за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 18.06.2018 г. до
28.08.2019 г. вкл., както и в частта за разноски за сумата над 88,63
лева до 139, 62 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права. Като е сторил това съдът е превишил своите правомощия и е
нарушил съдопроизводствените правила. Неправилно не е отчетена
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че
тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е
извършил именно такава преценка. Излага, че с пакета от
допълнителни услуги кредиторът се задължава да извърши услуга в
1
полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на
погасителния план, като отложи или намали до 6 погасителни вноски,
промени падежа на всяка погасителна вноска. Тези действия
представляват услуга в полза на кредитополучателя. Посочва, че
видно от условията на договора и ОУ, сключването на споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускане на кредита, а е по избор на потребителя и зависи
само от неговата воля. По тези съображения счита, че не става въпрос
за неравноправна клауза. Кредиторът от своя страна гарантира на
ответника, че ще може да се възползва от всички допълнителни
услуги за срока на кредита. Още при сключване на договора,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора
за кредит, включително закупения пакет от допълнителни услуги,
който предоставя на длъжника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора, а са свързани с необходимостта от
бързо получаване на исканата сума. Посочва, че потребителят не е
поставен в неравностойно положение, тъй като споразумението е
сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от
негова страна.
По отношение отхвърляне на заявлението за таксите по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането изразява становище, че
кредиторът има право да предприеме допълнителни действия по
събиране на просроченото вземане като обаждания, изпращане на
текстови съобщения, писма и др., съответно да събере такса,
кореспондираща на размера на разходите да тези допълнителни
действия. Таксите се начисляват съгласно постигнатото за това
съгласие между страните и по никакъв начин не поставят в
неравностойно положение клиента.Искането е за отмяна на
обжалваното разпореждане.
Депозирана е и частна жалба вх. № 4144/28.07.2020 г. срещу
разпореждане № 2832/09.07.2020 г., с което е отхвърлено заявлението
за законна лихва върху сумата-главница от 2752,66 лева, считано от
28.08.2019 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ до
деня на подаване на заявлението на 09.06.2020 г., като неоснователно.
Заявява, че лихвата е претендирана като едно общо и неделимо
вземане, което не следва да бъде разделяно на отделни периоди и
размери. Позовава се на ТР №8 /2017 от 02.04.2019 г. по т.д. №8/2017
г. и на ТР №3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
2
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата
доводи и съдържащите се в делото доказателства, намира следното.
Частните жалби са подадени в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни.
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
„П.к.б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Ц. М. с ЕГН:
********** от гр. Ботевград, обл. Софийска, ж.к. „С. № . вх. . ет. . ап. .
за вземания по договор за потребителски кредит № ********** от
30.10.2017 г. Претендира се главница: 2752.66 лева, лихва за забава за
периода 04.03.2018 г. до 28.08.2019 г. в размер на 427.44 лева; сумата
от 1251.46 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение
за периода от 03.07.2018 г. до 28.08.2019 г., сумата от 2519. 43 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, 30.00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от
18.06.2018 г. до 28.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от дата на предсрочната изискуемост – 28.08.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, разноски по делото за платена
държавна такса от 139.62 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150. 00 лева.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 410, ал. 3 ГПК
искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за
това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса на
наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „П.к.б.“ ЕООД
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя
3
и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на
неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т.9
от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но
ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите
нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения.
По силата на сключения договор М. Ц. М. е получила кредит в
размер на 3050, 00 лв., като дължимата сума по кредита е 8384,40
лева, която сума включва и вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги /с месечна вноска обща 232,90 лева/. Възнаграждението, което
се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. С оглед на това настоящият състав приема, че
така, както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора (и представлява
противоречие с добрите нрави). Налице е нееквивалентност на двете
престации – тази на кредитора и тази на заемателя, което е значително
и то в ущърб на последния. Заплащането на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброени
услуги /отлагане на погасителни вноски, намаляване на определен
брой вноски, смяна дата на падеж и др./, както е посочено и в самото
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, и е
4
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази
нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно
обогатяване на кредитора представлява накърняване на добрите нрави
и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни услуги,
поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в тази му част правилно е било отхвърлено.
Задълженията за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения и за дейност на служител също се пораждат от
неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя
(потребителя) да върне на падежа предоставената му по кредита сума,
ведно с възнаградителната лихва, т. е. и с тях се цели обезпечаване на
срочното изпълнението на тези задължения и да се обезщетят вредите
от забава. Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно
от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл.
10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които
заявителят основава процесните вземания и с които е уговорено, че
при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от
лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни
законови норми, които ограничават отговорността на потребителя,
поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят не е заявил самостоятелна претенция за
мораторна лихва за период, предшестващ депозирането на
заявлението (от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда). Не e съществувала
пречка той да предяви като самостоятелно искане присъждане на
обезщетение върху главницата в размер на законната лихва по чл. 86
ЗЗД за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до
депозиране на заявлението в съда, в който случай е следвало да
5
посочи размер на това вземане. Присъждането на законната лихва
върху главния дълг е последица от уважаването на главното искане
(иск) и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи и
държавна такса върху такава претенция. Именно поради това и
размерът на законната лихва не следва да се посочва, а ще подлежи на
установяване в изпълнителното производство в рамките, установени в
заповедта за изпълнение или съдебното решение (върху какъв размер
и за кой период).
Ето защо обжалваните разпореждания са законосъобразни и
следва да се потвърдят.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2395 от 11.06.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 637/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Ц. М. с ЕГН: ********** от
гр. Ботевград за сумата 2519, 43 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 30, 00 лева-такси за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 18.06.2018 г. до 28.08.2019 г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА № 2832/09.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
637/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6