№ 856
гр. Велико Търново, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Ц. Б. срещу А. „П. И.“, с която се иска да
бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-
57/11.12.2023 г. уволнение на ищеца и за отмяна на въпросната заповед, за
възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност – „главен
специалист“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, отдел
„Контрол и правоприлагане“ – Национално ТОЛ управление, както и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 080.00
лева за времето, през което последният е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение.
Ищецът твърди, че е заемал при ответника длъжността „главен специалист“ в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, отдел „Контрол и
правоприлагане“ – Национално ТОЛ управление, както и че трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса
на качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва законосъобразността
на уволнението при твърденията, че от изложените в заповедта причини за
прекратяване на трудовото правоотношение не става ясно какви качества му
липсват за ефективно изпълнение на работата, респ. кои задължения не е
изпълнил и с кои задачи не се е справил. Счита, че заповедта не е мотивирана и че
1
от същата не може да стане ясно какви са причините за прекратяване на трудовото
правоотношение, а за законо-съобразното прекратяване на правоотношението на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да посочи и докаже какви
точно качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно
възложената му работа. Сочи, че липсата на качества у работника следва да е
обективен факт и да отразява трайно състояние, както и че работодателят трябва
да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си. Заявява, че е
член на синдикална организация Ф „СИВ“ – Подкрепа, а работодателят не е
изискал писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема
становище по молбата.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са били в
трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, по
силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „главен специалист“ в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, отдел „Контрол и
правоприлагане“ – Национално ТОЛ управление. Трудовият договор е прекратен
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липсва на качества за ефективно
изпълнение на работата.
За законността на така извършеното уволнение работодателят следваше да
докаже наличието на сочените в заповедта факти и обстоятелства, съставляващи
твърдяното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, а именно – че последният няма качества за ефективно изпълнение на
работата.
За установяване на твърдението, че ищцата няма необходимите качества за
ефективно изпълнение на работата ответникът не ангажира доказателства.
2
На свой ред, за опровергаване на твърдението на ответника, че ищецът няма
необходимите качества за ефективно изпълнение на работата последният
ангажира един свидетел при режим на довеждане.
В показанията си св. Драгомир Дончев заявява, че ищецът се е справял с
поставените му задачи и не е имал наложени наказания. Сочи, че не е наясно как
може да се работи неправилно със системата за верификация на нарушенията, тъй
като действията на конкретния служител са изключително опростени. Твърди, че
последната атестация на ищеца е била през м. юли 2023 г. и че същата е била
положителна.
При съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира
предявения иск за основателен.
За разлика от повечето уволнителни основания, уредени в разпоредбата на чл.
328 КТ, прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на качества
за изпълнение на работата изисква от формална страна работодателят да е
посочил липсващите качества, както и да е отразил причинната връзка между
тяхната липса и неефективното изпълнение на работата. Това е така, на първо
място поради обстоятелството, че преценката на работодателя относно липсата на
качества подлежи на съдебен контрол, а на второ – поради забраната мотивите на
уволнителната заповед да бъдат допълвани в хода на съдебното производство /тъй
като законността на уволнението се преценява към момента на неговото
осъществяване/.
В настоящия случай в заповедта за уволнение не са посочени нито липсващите
качества за ефективно изпълнение на работата, нито причинната връзка между
тяхната липса и неефективното изпълнение на работата. Ето защо заповедта е
немотивирана и не може да доведе до законно уволнение на това основание.
Разбира се, няма пречка липсващите качества и връзката им с начина на
изпълнение на работата да бъдат посочени в отделен документ, но за да
съставляват те част от мотивите на прекратителния акт, е необходимо този
документ да е връчен преди или най-късно едновременно със заповедта за
прекратяване. Ако липсващите качества са посочени в документ, невръчен на
служителя, то те не се явяват мотив на заповедта. Ако документът е връчен, но
след връчване на заповедта, то е налице мотивиране след като прекратителният
ефект е настъпил и това не може да бъде взето предвид, доколкото, както беше
посочено, законността на уволнението се преценява към момента на неговото
осъществяване и последващи действия не могат да доведат до саниране на
допуснати нарушения.
3
Въпреки дадената възможност /с разпореждане от 27.3.2023 г./, ответникът
нито заяви, нито доказа, че липсващите качества, макар и непосочени в заповедта,
са посочени в друг документ, връчен на ищеца преди настъпване на
прекратителния ефект. Още по-малко се доказа реалната липса на качества у
ищеца за ефективно изпълнение на работата.
Ето защо уволнението е незаконно и искът за отмяната му следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен характер или
към момента на устните състезания да не са настъпили факти, които препятстват
възстановяването /напр. осъществяване на друга причина за прекратяване на
трудовото правоотношение/.
Съдът достигна до извод за незаконност на уволнението, а по делото е
безспорно установено обстоятелството, че трудовото правоотношение е било
безсрочно и не са налице други факти, които независимо от уволнението биха
довели до прекратяването му към момента на устните състезания.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в
резултат от уволнението за процесния период.
Съдът формира фактически и правен извод за незаконност на уволнението,
като оставането на ищеца без работа се установява от ангажираните писмени
доказателства. От тези доказателства се установява също, че брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението, е 1 680.00 лева. Изчислен на тази база, размерът на дължимото
обезщетение за периода от 3.1.2024 г. до 13.5.2024 г. /датата на приключване на
устните състезания/ възлиза на 7 258.87 лева, до който размер следва да бъде
уважен искът.
По разноските:
С оглед крайното решение по съществото на спора и направеното искане по
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лева
4
за направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 290.35
лева - 4% от цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по 80.00
лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на П. Ц. Б., ЕГН
**********, извършено със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-57/11.12.2023 г. на
председателя на Управителния съвет на А. „П. И.“.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, П. Ц. Б., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност – „главен специалист“ в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, отдел „Контрол и
правоприлагане“ – Национално ТОЛ управление при А. „П. И.“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, А. „П. И.“,
БУЛСТАТ ********* да заплати на П. Ц. Б., ЕГН ********** сумата от 7 258.87
/седем хиляди двеста петдесет и осем лева и осемдесет и седем ст./ лева,
представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 3.1.2024 г. до 13.5.2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 13.2.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно заплащането на обезщетението за работа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. „П. И.“, БУЛСТАТ *********
да заплати на П. Ц. Б., ЕГН ********** сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. „П. И.“, БУЛСТАТ *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Велико Търново сумата от 450.35 /четиристотин и петдесет лева и тридесет и пет
ст./ лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6