№ 1178
гр. Варна, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900335 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******;
2/ С. С. К., ЕГН *******, с постоянен адрес: *******;
3/ В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******;
4/ Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител В. С. Г., ЕГН **********;
5/ А. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******,
дейставащи чрез адв. П. В. от АК – Варна / тел: **********/ и адв. Д. П. Е. от АК –
Варна /тел: *******/ и двамата със съдебен адрес: *******;
срещу
ОТВЕТНИК: Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано
заедно от Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов Илиев, действащи чрез адв. Н.
А. В. от АК – Варна, с адрес на кантората: *******, тел: ******* и е-mail: **********;
С разпореждане № 3321/26.06.2024г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане
като гражданскопо реда на общия исков процес.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се
допуснат всички относими, допустими и необходими такива.
1
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК,
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
Доколкото страна в производството е непълнолетно лице /ищецът Т. към датата на
подаване на исковата молба е на 13години/, то и на основание чл. 15 ал.6 от Закона за
закрила на детето, следва да бъде конституирана като контролираща в производството по
делото страна ДСП, гр. Акс..
Ищците не са посочили банкова сметка или друг начин на плащане по предявената от
тях осъдителна претенция, то следва да им се укаже да изпълнят задължението си по чл. 127
ал.4 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с
оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното:
Ищците са отправили писмена застрахователна претенция към ответника чрез
заявление с вх. No 2417/ 08.03.2023г., допълнено със заявления с вх. No 5470/05.06.2023г.,
8366 / 30.08.2023г., 4084/ 22.04.2024г. като с уведомление от 15.03.2023г. застрахователят е
отказал изплащане на обезщетението за ищците – внуци на починалия, а с писмо по ел.поща
от 28.05.2024г. застрахователят е определил обезщетения за останалите ищци при
приспадане на определен процент от застрахователя. Съдът констатира, че претенциите,
които ищците са отправили извънсъдебно са в по-малък размер от тези, които предевяват с
исковата молба. Следва да се предостави възможност на ищците да ангажират доказателства,
че са отправили и извънсъдебни претенции за размерите, които претендират в настоящото
производство, както и че е налице една от хипотезите на чл. 498 ал.3 от КЗ по отношение на
тези размери.
Съдът констатира и че неясно е посочен в петитума началният момент, от който се
претендира заплащане на законната лихва за забава върху главниците, като се налага ищците
да уточнят изрично дали това е датата на подаване на исковата молба или друг момент.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Дирекция „Социално подпомагане” –Акс. като контролираща страна
в производството, на основание чл.15, ал.6 ЗЗакрДет.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” - Акс. възможността да изрази
писмено или устно становище чрез свой представител в съдебно заседание по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба и отговорите на ДСП - Акс..
2
УКАЗВА на ИЩЦИТЕ, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение следва да изпълнят задължението си по чл. 127 ал.4 от ГПК, като
посочат банкова сметка или друг начин за плащане. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при
неизпълнение на това указание, съдът ще наложи глоба за неизпълнение на разпореждане на
съда.
УКАЗВА на ИЩЦИТЕ, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, следва да посочат началния момент, от който се претендира
заплащане на законната лихва за забава върху главниците, като уточнят изрично дали това е
датата на подаване на исковата молба или друг момент. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че
при неизпълнение на това указание, съдът ще наложи глоба за неизпълнение на
разпореждане на съда, евентуално и за забавяне на производството, което при неявяване на
ищците в съдебно заседание, за да уточнят горното, съдът следва да остави без движение за
изпълнение на указания.
УКАЗВА на ИЩЦИТЕ в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да представят доказателства, че са отправили и извънсъдебни претенции за
размерите, които претендират в настоящото производство, както и че е налице една от
хипотезите на чл. 498 ал.3 от КЗ по отношение на тези размери.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2024г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ твърдят, че на 20.01.2023г. на път III-2008 на км. 17+500 на разклона към
село Тополи, община Варна, по вина на водача Ст. М. В., ЕГН **********, управлявал лек
автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ******* настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което била причинена смъртта на С. Д. Ив., с ЕГН
********** починал на 20.01.2023г.
По случая бил издаден Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №118 №113
от 23.01.2023г., УРИ:819 000-4524/23.01.2023г. по описа на ОД на МВР Варна, Сектор Пътна
полиция, както и било образувано Досъдебно производство №30/2023г., по описа на сектор
3
„пп" при ОД на МВР Варна, Прокуроска преписка №477/2023г. по описа на Окръжна
прокуратура Варна. С влязла в законна сила Присъда № 45/26.07.2023г. постановена по
НОХД №20233100200859 от 2023г. на Окръжен съд Варна била установена вината на водача
Ст. М. В..
По отношение на механизма на настъпилото ПТП препращат към мотивите на
присъдата и сочат, че приближавайки кръстоището за с. Тополи водачът на лек автомобил
марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с per. № *******, Ст. М. В., се движел с
автомобила си в дясната лента за движение с включени къси светлини и със скорост от
около 67,06 км/ч., при разрешена скорост в района на кръстовището 60 км/ч. В същото това
време в посока от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на В., пострадалият
С. Д. Ив. на 79 години предприел пресичане на платното за движение с бавен ход на място,
където нямало пешеходна пътека. В момента, в който Ив. стъпил на пътното платно, той се
намирал в зоната на осветеност на предните светлини на л.а. „Фолксваген Туран" с per. №
******* и е бил видим за шофьора му. От този момент пострадалият е представлявал
предвидимо препятствие за движението и В., като шофьор е следвало незабавно да
предприеме спиране на автомобила. Поради несъобразяване с възникналата опасност на
пътя от страна на Велоков и превишената скорост на движение на автомобила, последвал
удар, при който с предна дясна част на автомобила, предна броня и десен фар бил ударен С.
Ив..
Позовават се изрично на взетото предвид от наказателния съд при определяне на
наказанието на В., а именно, че се констатира честота на извършване на нарушения за
превишена скорост по време на стажа му като водач на МПС.
Излагат, че вследствие на описаното ПТП им били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в понесените от тях душевни болки и страдания, както и дълбок и
непоправим психически стрес, които щели да останат за цял жИ.т, вследствие смъртта на
техния съпруг, баща и дядо, както следвало:
1/ По отношение на ищцата С. И.: С. бил единствен съпруг, като бракът им датирал
от януари 1966г. През целия си съзнателен жИ.т С. и С. вървели ръка до ръка в жИ.та си,
изправяйки се заедно пред житейските трудности. С. имала множество заболявания, които се
породили в годините и които тя успявала да търпи и преодолява с помощта на своя любящ
съпруг С.. Тя страдала от диабет, иехемична болест на сърцето, високо кръвно, претърпяла
две операции на лява ръка за период 2014г-2017г., както 2 микроинсулта за период 2000г.-
2021г. Имала издаден ТЕЛК. Страдала от слабо зрение. Вследствие на двете счупвания на
лява ръка, почти не я ползвала. Ежедневна грижа за С. полагал С., с когото живеели в
******* до преди януари 2021 г., когато се изместили да живеят при тяхната по- малка
дъщеря В. на адрес: ******* Причината за това била, че в дома на дъщеря им В. имали
нужда от подкрепа и помощ, имало достатъчно място и за тях, както и че така С. можел да
помага при отглеждането на тяхното внуче Т., който бил едва на 13 години. И по този начин
устройвайки жИ.та си, заедно, това семейство било изключително задружно и членовете му
силно привързани един към друг Узнавайки за нелепата смърт на съпруга си С. изпаднала в
4
шок, до степен, че не разбирала какво се случвало. Не можела да се съвземе и осъзнае, че С.
не бил сред живите. Уплахата била толкова силна, че на моменти С. сякаш изключвала
нормалния ход на мислите си и не помнела за случилото се, след което изведнъж избухвала в
плач, когато реализирала грозната истина в съзнанието си. На тази възраст особено за
жената, оставайки сама без спътник в жИ.та си, който е бил единствен такъв през целия й
жИ.т, преживяването граничело с осъзнаване на собствената й смърт. Толкова тежко и
дълбоко осъзнаване водещо до безсилие и безпомощност.
2/ По отношение на ищцата С. К.: Същата била дъщеря на С.. Отношенията им били
изключително близки. Психиката й била срината. За С. загубата била огромна, и тя щяла да я
носи занапред през целия си жИ.т. В продължение на около 10 години, родителите й не били
могли да имат дете, като ищцата К. била първородното дете на С. и като такава винаги била
неговата „гордост". Била силно привързана към баща си и той към нея. При узнаването за
инцидента С. била шокирана. Дни спед инцидента, тя не успявала да осъзнае какво се било
случило. С помощта на близките си постепенно тя разбирала, че баща й вече го няма, че
повече никога няма да го прегърне, няма да усети топлината и сигурността на бащината сила
и тези мисли и към настоящия момент присъствали непрестанно в съзнанието на С., която
търсела утеха в детето си, в съпруга си, за да може по някакъв начин да продължи да живее,
макар и с най-тежката болка в душата си.
3/ По отношение на ищцата В. Г.: Същата била дъщеря на починалия С.. Като негово
по-малко дете, тя винаги била под крилото на баща си, разчитала на него, била неговата
„мънче". През последните две години обаче, семейството заедно решило С. и С. да се
изместят да живеят при семейството на В. на адрес: ******* На този адрес живеел и синът
на В. и внуче на С., Т.. От преместването в общия дом, В. била неотлъчно до родителите си.
Силно привързана към баща си, В. изпаднала в шок от случилото се. В началото не вярвала,
часове след като разбрала, тя изпаднала в тежка нервна криза. Наложило се да приеме
успокоителни лекарства. Не намирала утеха в никое занимание, неспокойна и несигурна в
себе си, подхождала с уплаха към всяка ситуация в ежедневието, поради чувството на
празнота и самота, породени от липсата на нейния баща. Не можела да работи пълноценно.
В. щяла да носи тази загуба до края на собствения си жИ.т, тъй като този инцидент отнел
бащиното рамо и подкрепа, така нужни за една дъщеря.
4/ По отношение на ищеца Т. Т.: Същият бил едва на 13 години. Една от причините С.
и С. да се преместят да живеят заедно с малката им дъщеря В. била Т. и нуждата от помощ
при отглеждането му. Тази помощ и грижа давал основно починалият, който бил силно
привързан към внучето си и обратното. За Т. дядо му бил изключително важна фигура в
жИ.та му, прекарвал цялото си свободно време извън класните занимания със своя дядо.
Загубата на дядо си Т. не можел да преживее. Непосредствено преди инцидента Т. бил с дядо
си на разходка, който се прибрал, а дядо му не и никога нямало да се прибере. Т. бил
съкрушен от загубата и още не можел да повярва, че дядо му повече го нямало.
5/ По отношение на ищеца А. К.: Същият бил първородният внук на починалия С..
Като такъв той имал изключителна привързаност към дядо си, за него той замествал
фигурата на баща, поради трудности при комуникацията със собствения му баща, особено на
възраст при влизане в пубертета, А. бил внукът, който помагал на дядо си при нужда. А.
преживявал изключителен стрес от загубата на дядо си, така все едно бил загубил родител.
От съвсем малък той бил силно привързан към дядо си, споделял с него своите несгоди и
преживявания, дядо му го съветвал и напътствал, учил го на морал и ценности. Той бил за
А. ежедневна морална опора и обединявал семейството и в този смисъл фигурата му била от
5
основна важност за А. и правилното му личностно формиране.
Твърдят, че МПС-то, което бил управлявал водачът Ст. М. В. - марка „ФОЛКСВАГЕН",
модел „ТУРАН", с per. № ******* било застраховано по Застраховка «Гражданска
Отговорност" в ответното дружество, съгласно застрахователна полица №
BG/22/122000371651, валидна до 01.02.2023г.
Сочат, че на 08.03.2023г. предявили пред застрахователя искане за изплащане на
обезщетение. С писмо от 15.03.2023г. застрахователят изисквал представяне на документи. С
друго писмо от същата дата застрахователят отказал изплащане на обезщетение за внуците
Т. Т. и А. К.. С писмо от 05.06.2023г., ищците представили на застрахователя допълнителни
документи, а с писмо от 30.08.2023г. представили и заверен препис от Присъда по НОХД No
859 / 2023г. на ВОС, но не влязла в сила. С писмо от 01.09.2023г. застрахователят ги
уведомил, че нямало да се произнесе докато присъдата не била влязла в сила. С писмо от
22.04.2024г. представили на застрахователя и заверен препис от влязлата в сила присъда. На
28.05.2024г. били уведомени по e-mail, че застрахователната комисия определила
обезщетение в размер на по 130 000 лв. за всяка от двете дъщери и 110 000 лв. за съпругата
на починалия, но при 50 % съпричиняване, което следвало да се приспадне от посочените
суми. Ищците сочат, че не са съгласни с посочените суми и твърдят, че не е налице и
съпричиняване.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не
оспорват, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при ответника. Оспорва всички останали предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя, като сочи, че Станко В. не носел
отговорност, а между ищците и техния починал родственик липсвала емоционална близост,
което изобщо изключвало правата на внуците да получат обезщетение. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че починалият Ив. бил допуснал
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като бил навлязъл внезапно на
пътното платно без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил, на нерегламентирано
за целта място в нарушение на разпоредбата на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. Твърдят, че
процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на лекия
автомобил, който не би могъл и не би бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, тъй като ПТП било технически непредотвратимо, поради което същото се
явявало случайно деяние. Излага, че починалият Ив. не бил единствен близък родственик на
ищцата С. И.. Същата имала две дъщери и двама внука, които да полагат необходимите за
нея грижи. Ищците С. К. и В. Г. имали свои семейства, живеели в отделни домакинства и не
били разчитали на финансова подкрепа от страна на техния наследодател. В условията на
евентуалност сочи, че така претендираните от ищците размери не отговаряли на критерия за
справедлИ.ст.
6
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЦИТЕ:
1/ С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******;
2/ С. С. К., ЕГН *******, с постоянен адрес: *******;
3/ В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******;
4/ Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител В. С. Г., ЕГН **********;
5/ А. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******,
срещу
ОТВЕТНИКА: Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А,
представлявано заедно от Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов Илиев,
преките искове на увредените лица - ищците по договор за Гражданска отговорност на
автомобилистите срещу застрахователя – ответник, за заплащане на обезщетения за
претърпените неимуществени вреди на ищците в резултат на смъртта на техния родственик
С. Д. Ив., причинена вследствие на ПТП от 20.01.2023 г., за което виновното лице Ст. М. В. е
осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г., постановена по НОХД № 859/2023г.
по описа на ВОС, при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП между собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № *******
и ответното дружество, както следва:
1/да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. И., сумата от 250
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на съпруга й С. Д. Ив., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
2/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. К., сумата от 200
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на баща й С. Д. Ив., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
3/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата В. С. Г., сумата от 200
000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на баща й С. Д. Ив., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
4/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца Т. Г. Т., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител В. С. Г., сумата от 80 000 лева за
7
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата,
в резултат от смъртта на дядо му С. Д. Ив., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане
на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
5/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца А. М. К., сумата от 80
000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата, в резултат от смъртта на дядо му С. Д. Ив., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се
твърди, че починалият С. Д. Ив. е навлязъл на пътното платно, като е пресякъл на
нерегламентирано за целта място, с което е допринесъл за настъпване на леталния изход.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 859/2023г. на ВОС, то на
основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, деянието
и настъпилите последици. В този смисъл и съдът ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и
ненуждаещо се от доказване между страните, че на 20.01.2023г. на главен път III-2008, на
разклона за с. Тополи, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Туран" с per. № *******, в нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП при
избиране на скоростта на движение, Ст. М. В., ЕГН **********, не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия и видимост и по
непредпазлИ.ст причинил смъртта на С. Д. Ив. на 79 год., като деецът след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
Съдът констатира и че в рамките на наказателното производство са участвали част от
ищците като частни обвинители. В конкретния случай действията на пострадалия са
съобразени, за да се установи конкретен механизъм на настъпване на процесното ПТП и за
да бъде постановена конкретната присъда. Част от възраженията на ответника, направени от
същия в рамките на настоящото производство, са били вече разгледани от наказателния съд.
Този установен от наказателния съд механизъм именно като основа на извършеното деяние
е съобразен при постановяване на присъдата, като в случая са били изследвани и установени
и действията на пострадалия, което е намерило отражение, както в мотивите, така и при
съобразяване на наложеното наказание. Съдебната практика на ВКС по наказателни дела е в
насока, че действията на пострадалия, и неговия личен принос за резултата следва да се
отчете при индивидуализация на наказанието /Решение № 110 / 2014г. на II НО, Решение No
81 / 2016г. на III НО, Решение № 113 / 2016г. на III НО/. С оглед на гореизложеното и по арг.
от чл. 300 от ГПК, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
8
ДОКАЗВАНЕ, че приближавайки кръстовището за с. Тополи, В. се е движел в автомобила
си в дясната лента за движение с включени къси светлини и със скорост от около 67,06 км/ ч.
при разрешена скорост в района на кръстовището от 60 км/ч., а в същото време в посока от
ляво надясно по посока на движение на автомобила на В., починалият С. Ив. е предприел
пресичане на платното за движение с бавен ход на място, където няма пешеходна пътека,
като в момента, в който Ив. е стъпил на пътното платно, той се намирал в зоната на
осветеност на предните светлини на л. а. „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. №
******* и е бил видим за шофьора му – В..
Във връзка с постановената присъда, която се ползва с последиците на чл. 300 от ГПК и
гореизложеното съдът намира, че са недопустими в настоящото производство възраженията
на ответника за случайно деяние. Постановената присъда изключва хипотезата процесното
ПТП и увреждането да са настъпили в условията на случайно деяние по смисъла на НК.
Недопустимо е и преразглеждането на въпроса за протИ.правните действия на починалия по
възраженията за внезапно изскачане на пътното платно без да се съобрази приближаващ се
автомобил.
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните че към
20.01.2023 г. лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ******* е
бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на всеки от
ищците е да установи:
1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с
ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ******* и настъпилото застрахователно
събитие в срока на действие на застраховката - обстоятелства, които съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе;
2/ водачът на лек автомобил лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг.
№ *******, Ст. М. В. е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
застрахования автомобил и е предизвикал ПТП-то - обстоятелства, които съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе;
3/ именно в резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е причинно -следствената
връзка и конкретния вид и размер на вредите, след като се съобрази, че съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе настъпилото травматично
увреждане и причинно-следствената връзка между него и настъпилото ПТП; в тази връзка
9
на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и продължителност на
неимуществените вреди;
В тежест на ответника е да докаже конкретните факти и обстоятелства по
направеното от него възражение за съпричиняване, което съдът прие за разглеждане,
съобразно правната квалификация, по-горе / обстоятелства, които съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе/, както и че именно с това си
поведение, пострадалият е допринесъл за настъпване на своето увреждане.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Не се констатират факти и обстоятелства, за които страните да не сочат
доказателства.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ДА СЕ ИЗИСКА за послужване
НОХД No 859/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, доколкото по делото е представен
заверен за вярност препис от постановената присъда, а не се сочи за какви други факти и
обстоятелства се отправя искането, както и какви материали ще се ползват от делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в седемдневен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение, да представи заверено за вярност копие от преписката
по щета с No 0000-1000-01-23-7182 / 08.03.2023г. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответната страна, че
при неизпълнение на разпореждането в срок, съдът ще приеме за доказано, че ищците са
отправили извънсъдебно застрахователни претенции за претендираните в настоящото
производство суми, като застрахователят е отказал изплащане.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене /по искане на ищците/ двама
свидетели, които да установят обстоятелства, свързани с претърпените от тях
неимуществени вреди, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане и на трети
свидетел с оглед и на отправеното искане за допускане на Съдебно-психологична
експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане ДО РАЗПИТ при
режим на призоваване на посочените свидетели в отговора на исковата молба, като
10
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да посочи с писмена молба с препис за насрещната страна конкретните факти и
обстоятелства по приетото за разглеждане възражение за съпричиняване и то тези факти и
обстоятелства, които не са приети за безспорни по делото, както и да представи
доказателства за внесен по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на общо 80
лв. /осемдесет лева/ или по 40 лв. за призоваване на двамата свидетели.
ДОПУСКА /по искане на ищците/ ПРОВЕЖДАНЕ НА
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице след запознаване с
характера на правния спор, ангажираните по делото доказателства и след като извърши
преглед на ищците да даде заключение по следните въпроси: Какво е психичното състояние
на всеки от ищците към момента на прегледа и по какъв начин изживяват загубата на своя
родственик? По какъв начин се е отразило събитието върху личността на всеки един от
ищците и ще има ли трайно отражение върху психиката им занапред?, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане на останалите задачи, формулирани в
исковата молба, поради некоректното им задаване и доколкото същите касаят факти, за които
липсват твърдения в исковата молба, както и подлежат на установяване с други
доказателствени средства /като това да се сравни състоянието преди и сега/.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ , платими от бюджета на
съда, на основание чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставените задачи И. С. Т., което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран
отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл.86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си
справка – декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на СЪДЕБНО
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА с поставени в отговора на исковата молба въпроси,
доколкото се цели установяване на факти и обстоятелства, които съдът е приел за безспорни
по делото във връзка с разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
11
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора В.а - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищците по делото,с
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на
образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12