Определение по дело №251/2019 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Врачанският окръжен съд,Гражданско отделение,в закрито заседание на 21  май  2019   год. в състав:

 

          Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                 ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Досов в.ч.гр.дело №251 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София , ЕИК ********* против Определение №536/01.03.2019 год. по гр.дело №71/2019 год. на РС-Враца /погрешно е посочен РС-Козлодуй/,с което съдът е отхвърлил обективираното в отговора на исковата молба възражение на дружеството за местна неподсъдност на спора.

Жалбоподателят поддържа,че определението е незаконосъобразно,тъй като е постановено след като съдът е приел за разглеждане нередовна искова молба,доколкото в същата е липсвал посочен адрес на ищеца.Счита,че съдът е следвало да приложи императивните разпоредби на чл.129,ал.2 и ал.3 ГПК,а не по служебен ред да изисква справка за настоящ и постоянен адрес на ищеца. Сочи също,че ищецът е променил настоящия си адрес само 2 дни преди депозиране на исковата молба с цел избягване местната подсъдност на РС-Етрополе, чиято практика по сходни казуси е еднозначна и категорична,което показва,че целта на това действие е заобикаляне на закона

  Моли за отмяна на определението и изпращане на делото на надлежния  Районен съд-Етрополе. В условията на евентуалност моли за отмяна на определението и връщане на делото на РС-Враца с указания за предприемане на действия по отстраняване на нередовности в исковата молба.

 В законоустановения срок ответникът по жалба М. В. Н. е депозирал отговор чрез своя пълномощник адв.К. Д. от САК,в който развива подробни доводи за нейната неоснователност и иска обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира  разноски.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт,по смисъла на чл.274,ал.1,т.2 вр.  чл.121 ГПК.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

РС-Враца е сезиран от М. В. Н. със съдебен адрес *** с отрицателен установителен иск против "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София за установяване недължимост на сумата 3052.50 лева,начислена по едностранна корекция на сметка за периода 03.03.2018 год.- 31.05.2018 год.,за която сума от ответното дружество е издадена фактура №*********/24.08.2018 год.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който на първо място е направено възражение за нередовност на исковата молба,като е посочено,че  постоянният адрес на ищеца е в гр.Етрополе,ул."Асеновска"№7.

На следващо място и без да оспорва на ищеца качеството "потребител", по смисъла на чл.113 ГПК,ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора,като е посочил,че и настоящият,и постоянният адрес на ищеца е гр.Етрополе,ул."Асеновска"№7,което определя и компетентния да раззгледа иска съд - Районен съд-Етрополе.

След постъпване на отговора съдията-докладчик е изискал служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца,от която е установено,че постоянният му адрес действително е посочения от ответника в гр.Етрополе,но от 08.01.2019 год. настоящият адрес на М. Н. е гр.Враца,ул.***" №22.

При тези данни РС-Враца е постановил обжалваното определение №536/01.03.2019 год.,с което е приел,че направеното възражение относно подсъдността е неоснователно,тъй като към датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.01.2019 год., ищецът има настоящ адрес в гр.Враца,а съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители  се предявяват пред съда,в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя,а при липса на настоящ адрес- по постоянния.

Определението е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено при изложените в него мотиви,които се подробни,ясни и обосновани, споделят се изцяло от настоящия състав  и на основание  чл.278,ал.4 във връзка с чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на въззивната инстанция.

В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се добави следното:

  Исковата молба е редовна и отговаря на изискването на 127,ал.1,т.2,пр.2-ро ГПК,тъй като ищецът е посочил съдебен адрес ***,а съгласно чл.38,пр.1-во ГПК съобщението се връчва на адреса,който е посочено по делото, в случая в исковата молба.

   А при въведеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора съдът е имал не само правото, но и задължението,произтичащо от чл.119,ал.3 ГПК, да извърши служебна справка за регистрираните постоянен и настоящ на адрес на ищеца,тъй като без установяването им той не би могъл да се произнесе по основателността на това възражение.

  На последно място,както бе посочено и по-горе,ответникът-жалбоподател не оспорва,че ищецът е "потребител на енергийни услуги", съответно има право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК.Той се е възползвал от това си право и е предявил иска пред съда по настоящия си адрес.

 С оглед изложеното,настоящият състав приема,че първоинстанционният съд правилно не е уважил възражението на ответника по чл.119,ал. 3 ГПК и  не е  постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на иска в Районен съд- Етрополе.

 При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по искането на ответника по жалба за присъждане на разноски.

Това искане е своевременно направено,но е неоснователно.Съображения:

Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора.В зависимост от акта,с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция,съдът се произнася съгласно чл.81 ГПК и по разноските,като в случай на постановено решение за уважаване на иска присъжда разноски на ищеца - чл.78, ал.1 ГПК,а в случай на отхвърляне на иска или на прекратяване на делото присъжда разноски на ответника - чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК.Функционалната обвързаност на отговорността за разноски от изхода на спора изключва правото на страните да претендират и получат разноски по повод обжалване на постановени в рамките на висящо исково производство съдебни актове,с които не се слага край на делото чрез разрешаването му по същество или чрез неговото прекратяване.

Настоящето определение  не слага край на делото,поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Въпросът за правото на ищеца - ответник по частната жалба,на разноски за производството по чл.274,ал.1 ГПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на спора.В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение №1102 от 7.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 695/2012 г., II т. о.,ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

 Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №536/01.03.2019 год. по гр.дело №71/2019 год. на РС-Враца ,с което съдът е отхвърлил възражението на "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София , ЕИК ********* за местна неподсъдност на спора.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по жалбата Марин В. Н. с постоянен адрес *** за присъждане на направените по въззивно ч.гр.дело №251/2019 год. на ОС-Враца съдебно-деловодни разноски,като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                       ЧЛЕНОВЕ:1.............        2.............