РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. ***, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200171 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*** район ***,
бул.“***“ № 35, Бизнес център “***“, ет.7, представлявано от управителя В. Г. А., е обжалвал
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП /
№ **********, издаден от Агенция „***” / *** / - *** с което за извършено нарушение на
чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 119.00 лева.В жалбата се твърди, че
ел.фиш е незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – Агенция „***” - *** редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.Представена е писмена защита, с която се оспорва
жалбата и се отправя молба обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 07.01.2022 г., в 08:09 часа било установено нарушение с ППС влекач „***” с рег.
№ *** с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория
Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44000.Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 93+155, на
територията на община ***, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че изцяло не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за него няма валидна маршрутна
1
карта или валидна тол декларация за преминаването.Нарушението било установено с
устройство № 40271, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 93+155.Посоченото по-горе ППС
било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.В последствие
била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е
собственост на жалбоподателя „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***
район ***, бул.“***“ № 35, Бизнес център “***“, ет.7, представлявано от управителя В. Г.
А..За установеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш №
**********, с който на жалбоподателя, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б
от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.Така издаденият електронен
фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и бил връчен на 31.03.2025 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – Тристранен
договор от 25.02.2020 г. и Приложение към него; ЕФ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП № **********; създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП; справка за
собственост на МПС; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с рег. № СВ 2905 КК – 2 бр. снимки; известие за доставяне; Писмо от
,,Интелигентни трафик системи“ АД; Писмо от ,,А 1 България“ ЕАД; становище от отдел
,,Управление на информационна система и инфраструктура“, справка за движение на
процесното ППС на процесната дата; ,,История на обработка на нарушението“ и Протокол
за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна
контролна точка.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 31.03.2025
г.От пощенското клеймо на плика, с кой жалбата е изпратена се установява, че същата е
подадена на 11.04.2025 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП.Текста на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.
С ЕФ на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
2
пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП: „Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.3б – в
размер 2500 лв.”.Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП гласи следното: “Собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.В
жалбата срещу електронния фиш се твърди, че същият е незаконосъобразен, в подкрепа на
което се излагат няколко съображения.
Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че в случая
не са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаването на процесният
електронен фиш.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите
разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове
административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна
отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата –
чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител.Същевременно според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.Нормата на чл. 1
от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно
реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба.Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на
административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение
по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по
смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на
административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/.От своя страна,
3
електронното изявление, з***сано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.При липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл.189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.Приемането за
електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление,
би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в
зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано
от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона.Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл.34
от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително
бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя.Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да
тече от датата на заснемането с техническото средство.
В процесния случай нарушението е извършено на 07.01.2022 год., на която дата то е
установено, респ. станало е известно на *** предвид установяването му от електронна
система /чл.189ж, ал.1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 14.02.2023 г., от което следва, че фишът
/като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в
закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на
07.07.2022 год.Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е
задължително.Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане
на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на
абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно
основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
В този смисъл е и Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по описа на
Административен съд Габрово.
Съдът счита, че е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на атакувания
електронен фиш, изразяващо се в непропорционалността на наложената санкция.Съгласно §
16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива
4
1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от
товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.Следователно и към разглежданите в
настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на
правото на Европейския съюз за пропорционалност.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи.Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна
система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл.10б от ЗП за внасяне на
незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима
такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и
глоба във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този
начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса
(изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално з***тване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела
С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидена възможност
глобата или имуществената санкция по чл.179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната,
като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата.Тази
възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за
пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните
такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от
тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото
задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и
дължината на изминатото разстояние.Посоченото обстоятелство наред с факта, че както
компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП реално се дублират
със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата
е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на
5
Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет
административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична
цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на
извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 2500.00 лева, не съответства на извършеното деяние.От представеното
по делото Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“
НТУ при ***, се установява, че размерът на дължимата за процесният сегмент такса е под
един лев – 0.03 лева.Налице е пълно несъответствие между дължимата такса за преминаване
през процесния участък от платената пътна мрежа и наложеното административно наказание
за осъщественото преминаване през същия този тол сегмент – имуществена санкция в
размер на 2 500.00 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер
на 119.00 лева.Не е справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка,
санкцията да надвишава повече от двадесет и две хиляди пъти дължимото плащане,
представляващо неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за
пропорционалност и неналагане на наказание, несъразмерно на тежестта на
нарушението.Същевременно, в електронният фиш е посочено, че размерът на дължимата
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата е 119.00 лева, като не е била заплатена разлика
от 0,03 лв.От приложеното по делото становище и извлечение за движението на процесното
ППС в деня на нарушението, се установява, че по отношение на всички останали сегменти
от платената пътна мрежа, през които е преминало процесното МПС са били подавани тол-
декларации и са били заплатени дължимите такси.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че следва да се постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
6
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, в
писмена защита, от страна на процесуалния представител на АНО се отправя молба
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени.В случая се
претендира възнаграждение в размер на 450.00 лв.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400 лв. плюс 10 %
за горницата над 1000 лв.В случая е наложена имуществена санкция, която е в размер на
2500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 450.00 лв. е съответно на невисоката
фактическа и правна сложност на делото, както и поради обстоятелството, че в случая
процесуалният представител не се е явявал в съдебно заседание.Предвид изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „***” - *** с което на „***” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.*** район ***, бул.“***“ № 35, Бизнес център “***“, ет.7,
представлявано от управителя В. Г. А., за извършено нарушение по чл.102, ал.2 и на
основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция
в размер на 2500.00 / Две хиляди и петстотин / лева и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "***" гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.*** район ***, бул.“***“ № 35, Бизнес център “***“, ет.7, представлявано
от управителя В. Г. А., сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съставляваща
направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7