Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12277/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Я.Г. срещу “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********, гр.
София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от получени телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата, разкъсно-контузна рана и
травматичен оток в лявата теменна област на главата, травматични отоци и кръвонасядания по лявата челна област на главата, по
дясната челна област на главата, по клепачите на дясното око, по страничната
повърхност на лявата мишница в горна трета, по лява седалищна област и
по-предно страничната повърхност на левия глезен, емоционален стрес и негативни
изживявания, получени във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на
08.04.2020г. в гр. Варна в автобус марка „Соларис“,
модел „Урбино 18“, рег. № *******, намиращ се на
ул.”В. Пападополу” на обръщача
на автобус № 148 в близост до кръстовището с ул.”Стоян Златаров”,
причинено от водача на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, управляван от С.Б., застрахован по договор за “Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № 30120000594372,
валидна до 24.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба,
ищецът Я.Г. твърди, че на 08.04.2020г. около 11.00 ч. се е намирал в автобус
марка „Соларис“, модел „Урбино
18“, рег. № *******, находящ се на ул.”В. Пападополу”
на обръщача на автобус № 148 в близост до
кръстовището с ул.”Стоян Златаров”, чиито шофьор, за
да избегне удар с друго МПС лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, управляван от С.Б., е натиснал спирачки, при което пътникът
загубил равновесие и паднал в салона на превозното средство.
Виновен за
произшествието е водачът на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, застрахован в ответното дружество, който при потегляне не е
пропуснал приближаващия се от лявата страна автобус, в който се е намирал
ищеца.
В следствие на удара,
ищецът претърпял следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана и травматичен оток в лявата теменна
област на главата, травматични отоци и кръвонасядания
по лявата челна област на главата, по дясната челна област на главата, по
клепачите на дясното око, по страничната повърхност на лявата мишница в горна
трета, по лява седалищна област и по-предно страничната повърхност на левия
глезен.
Освен физически болки и
страдания от получените травматични увреждания, ищецът, който е бил към момента
на инцидента на 81 години, е претърпял емоционален стрес и негативни
изживявания, преживявайки многократно инцидента, което поражда страх и към
настоящия момент от МПС.
Поддържа се, че
виновният за ПТП водач С.Б., е застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност”, поради което отговаря за всички вреди пряка и непосредствена
последица от деянието.
С оглед изложеното се
настоява за присъждане на обезщетение в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът “Д.Ж.З.” АД, признава валидно възникнало правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със собственика на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******.
Оспорват се всички
елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност, в това число механизма, при който ищецът е получил твърдяните увреждания, изтъквайки, че виновен за
произшествието водач е шофьорът на автобуса, който се е движил с по-висока
скорост в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, задължаващ го да се съобразява с
характера и интензивността на движението, атмосферните условия, релефа и със
светлинните пътепоказатели на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, евентуално, че е налице независимо съизвършителство
между водачите на двете превозни средства.
Оспорват се получените
телесни увреждания и претърпените след това болки и страдания, вкл.
продължителността на възстановителния процес, които не се намират в причинно-следствена
връзка с поведението на застрахования в ответното дружество.
В условие на
евентуалност, при доказване на предпоставките на предявения иск, е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради поведението на
пострадалия, който е бил в изправено положение в автобуса, не се е държал
здраво и е бил без обезопасителен колан.
Оспорва се размерът на
претенцията за неимуществени вреди, който е крайно завишен и несъобразен с
установената съдебна практика. Оспорва
се още и началния момент на претенцията за забава, дължима при съобразяване с
разпоредбата на чл. 497 КЗ.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е
спорно, че на 08.04.2020г., Я.Г., е била пътник в автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 18“, рег.
№ *******, движещ се по ул.”В. Пападополу” на обръщача на автобус № 148 в близост до кръстовището с
ул.”Стоян Златаров”, който е бил управляван от С.С..
Непосредствено преди да
достигне обръщача на автобус № 148 е настъпило пътно
- транспортно произшествие между водача на процесния автомобил и водача на лек
автомобил марка “Мини купър”, рег. № *******, който е
бил управляван от С.Б., застрахован при ответника по договор за “Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № 30120000594372,
валидна до 24.02.2021г.
Настъпването на пътно –
транспортното произшествие е удостоверено от компетентно длъжностно лице, което
е съставило констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 408/08.04.2020г.
В него е посочено, че
водачът на лек автомобил марка “Мини купър”, рег. № *******,
управляван от С.Б., при потегляне от ред на паркирани коли е отнел предимството
на водача на автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 18“, рег. № *******, който внезапно употребил
спирачки, в резултат на което пътникът Я.Г. е паднал в автобуса и е получил
контузия на главата и разкъсно – контузна
рана на главата.
На С.Б. е съставено наказателно
постановление на 08.05.2020г., влязло в законна сила на 10.06.2020г., с което
на водача на лек автомобил марка “Мини купър”, рег. №
*******, са наложени глоби, за това, че извършвайки маневра, за да потегли от
място по ул.”Асен Златаров”, не е пропуснал
приближаващия се от лявата страна автобус марка „Соларис“,
модел „Урбино 18“, рег. № *******, който с цел да
избегне ПТП принуждава водача му внезапно да употреби спирачки, вследствие на
което пътник от автобуса – Я.Г., е паднал и получил контузия на глава и разкъсно – контузна рана на
главата.
Спорните за делото
въпроси, на които следва да бъде даден отговор, е какъв е механизмът на
настъпване на пътно – транспортното произшествие, налице ли е независимо съизвършителство от страна водача на автобуса от линиите на
градския транспорт, настъпили ли са неимуществени вреди за пострадалия пътник и
намират ли се в причинно – следствена връзка с поведението на двамата водачи.
Автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 18“, рег.
№ *******, представлява превозно средство от категорията М3 – МПС, проектирано
и конструирано основно за превоз на пътници и техния багаж с повече от 8 места
за сядане, без мястото за сядане на водача с технически допустима максимална
маса над 5 000 кг., в което може да има място за стоящи пътници, съгласно
заключението на допуснатата КСМТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
съда.
Седалките в процесния
автобус, който е съчленен, са (43 + 1). От тях
единствената седалка, която е снабдена фабрично с колан, е тази на водача.
Колан е поставен и на мястото, предназначено за инвалидна количка.
Останалите седалки не
са снабдени фабрично с колани.
С молба от
27.11.2020г., ищецът признава, че непосредствено преди удара, е бил в изправено
положение пред вратата на автобуса, хванал здраво с дясната си ръка вертикалната тръба,
предназначена за захващане и се е подготвял да слезе на последната автобусна
спирка.
Несъмнено, съставеният
протокол за ПТП с пострадали лица, не е годно доказателствено средство за
установяване обстоятелствата, при които е настъпило пътно – транспортното
произшествие, защото механизмът не е възприет непосредствено от компетентното
длъжностно лице, явяващо се съставител на протокола.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП, за което са допустими всички доказателствени
средства, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на С.Б..
Показанията й,
преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК установяват, че на
08.04.2020г., г-жа Б. е паркирала автомобила си марка “Мини купър”,
рег. № *******, в близост до спирка „Почивка”, в района на която се намира и обръщача на автобуси от градския транспорт.
Свидетелят подал ляв
мигач, за да излезе от реда на спрените автомобили. Преди да предприеме
маневрата, забелязал автобуса, но или не съумял да прецени разстоянието и
скоростта му, или водачът му се е движил по-бързо и при излизането „засякъл”
другото превозно средство. Съприкосновение между двете превозни средства не е
имало.
Г-жа Б. се извинила на
водача на автобуса и потеглила. По-късно, служители на полицията се свързали с
нея и и обяснили, че в автобуса, е имало пътник, който си е ударил главата.
Свидетелят се върнал на мястото на инцидента, а по-късно бил санкциониран за
„засичането”.
Свидетелят не е в
състояние да посочи каква е била скоростта на движение на автобуса, нито дали
същият е бил с включени светлини.
Показанията на и С.С., водач на автобуса установяват, че на 08.04.2020г. е
имало инцидент в близост до обръщача на автобуси.
Непосредствено преди спиране на автобуса, водачът му бил засечен от жена,
управляваща лек автомобил „Мини купър”, която се
опитала да направи обратен завой, за да излезе от реда на спрените автомобили
от дясната страна на улицата. Според свидетеля, жената не го е забелязала, тъй
като е говорила по телефона. За да избегне удара с автомобила, г-н С. завил
наляво и спрял рязко. Водачът на другия автомобил се извинил и напуснал
местопроизшествието. Оставил координати за връзка на свидетеля.
От кондуктора г-н С. е
узнал, че в автобуса е пострадала жена, която била с рана на темето на главата,
пребледняла и прежълтяла, вероятно от уплахата. Възрастната жена не е загубила
съзнание. Свидетелят и диспечера оказали първа помощ на пострадалия, помагайки
да измие лицето си и да се успокои и позвънили на бърза помощ. Пострадалата
жена била отведена в болница от екип на спешна помощ.
Г-н С. заявява, че не е
забелязал възрастната жена преди да падне и не знае дали е била правостояща или
в седнало положение. Падането вероятно е резултат от внезапното спиране на
автобуса.
В съдебно заседание,
експертите поясняват, че рязкото спиране на автобуса води до падане поради
действието на инерционни сили на онези пътници, които са правостоящи независимо
дали са се хванали на обозначените за това места или не, с цел да запазят
равновесие, както и тези, които са в седнало положение в посоката на движение
на превозното средство. Пътници, които са в седнало положение в посока
противоположна на движението на автобуса, не биха паднали, както и тези, които възприемат
поведението на друг водач и осъзнават, че би могъл да настъпи удар.
Според експертите, г-жа
Г. е залитнала на ляво по посока на движението и е ударила главата си или във
вертикалните тръби, обезпечаващи захващането на пътниците, или в неравни
плексигласови повърхности в автобуса. Ударът не е бил толкова силен, тъй като
г-жа Г. би получила фатални счупвания с оглед възрастта й при по-тежко падане.
В съвкупност, събраните
доказателства установяват по безсъмнен начин, че непосредствено преди инцидента,
г-жа Г. е била правостоящ пътник в непосредствена близост до вратата, захваната
за вертикалната тръба в автобус марка „Соларис“, модел „Урбино 18“, рег.
№ *******, чиято цел е била да се подготви за слизане.
Житейски е логично да
се приеме, че всеки пътник в автобус от градския транспорт, вкл. и г-жа Г.,
който е в изправено положение, се държи на обозначените за това места, за да
запази равновесие и да противодейства на инерционните сили, които биха довели
до падане.
В непосредствена
близост до обръщача, водачът на автобуса е завил
надясно и е натиснал рязко педала на спирачката, за да избегне удар между съчлененото превозно средство и водача на лек автомобил
марка “Мини купър”, рег. № *******, който при
излизане от реда на спрените коли е завил наляво, отнемайки предимството на
автобуса.
Посоченото поведение е противоправно, тъй като е в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, задължаващ всеки водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, което изключва деянието й да е случайно.
В резултат на рязкото
спиране на автобуса, пътникът Я.Г., е залитнал на ляво и е паднал в превозното
средство, удряйки главата си или във вертикалните тръби, обезпечаващи
захващането на пътниците, или в неравни плексигласови повърхности в купето,
извод, формиран от заключението на КСМТЕ.
Механизмът на
произшествието следва да се счита установен от свидетелските показания на С.Б.
и С.С., които са плод на преки и непосредствени
впечатления, допълващи се и неразколебани от други доказателства, събрани в
процеса.
Не е налице твърдяното
независимо съизвършителство. Показанията на г-н С.,
както и тези на виновния водач установяват, че за да избегне удар между двете
превозни средства, едно от които автобус с 44 места с тегло 5 тона, а другото –
двуместно МПС, водачът на автобуса е завил наляво и е спрял рязко.
Ако С.С. не беше възприел маневрата на водача на лек автомобил
„Мини купър” и не беше предприел действия по
отклоняване на автобуса и спирането му, то ударът би бил неизбежен. Избягвайки
настъпването му, г-н С. е предотвратил материални щети и увреждания, както на
пътниците в автобуса, така и на виновния водач някой от тях с възможен фатален край.
Не се установява
избраната от водача на автобуса скорост на движение да е била по-висока от
допустимата.
Фактът, че при падането
г-жа Г. е получила рана на главата се установява, както от констативния
протокол за ПТП с пострадали лица, ползваща се с материална доказателствена
сила, така и от показанията на г-н С., който и е указал първа помощ.
Отделно, получената
надлъжно разположена рана по лявата теменна окосмена област на главата с
неравни ръбове, хирургически обработена с шевове с дължина 5, 5 – 6 см. и кожа
умерено оточна, е удостоверена от съдебен лекар,
извършил преглед на 09.04.2020г. и отразил констатациите си в медицинско
удостоверение № 295.
Така съставеният
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не
е оборена и задължава съда да приеме, че удостоверените в него увреждания са
били установени на посочената дата по тялото на г-жа Г..
Обработената с хирургически
шевове рана на главата сочи, че непосредствено след инцидента на г-жа Г. е
оказана спешна медицинска помощ в болнично заведение, отведена от екип на
спешна помощ, за което свидетелства и попълнения фиш за спешна медицинска
помощ.
На 13.04.2020г., лекар
от Отделение „Съдебна медицина” е удостоверил допълнително следните увреждания:
по лява челна област на главата; по дясна челна област две бледи синкави кръвонасядания с диаметър от около 2 – 3 см.; червеникаво –
синкави кръвонасядания по клепача на лявото око, ивицесто, синкаво – червеникаво кръвонасядане
с жълтеникав оттенък с размери от 10 – 11/6-7 см. по страничната повърхност на
лявата мишница, горна трета; кръвонасядане с размери
от около 7/ 5 – 6 см. по лява седалищна област и синкаво кръвонасядане
с жълтеникав оттенък с размер – 7 – 8/5 – 6 см. попредна
странична повърхност на ляв глезен.
Експертът – съдебен
лекар по допуснатата КСМТЕ пояснява в съдебно заседание, че уврежданията
установени на 13.04.2020г., могат да са получени на 08.04.2020г., но външният
им израз да се обективира, чрез появата на кръвонасядания няколко дни след инцидента, в случаите, в
които кръвоносните съдове са засегнати по-дълбоко, което изисква време кръвта
да достигне до кожата.
Съобразявайки
заключението и двете медицински удостоверения от 08.04.2020г. и от
13.04.2020г., последните от които официални свидетелстващи документи, съдът
приема, че в резултат на падането, г-жа Г., е получила временно разстройство на
здравето неопасно за живота, изразяващо се в:
1./ контузно
разкъсна рана в лява теменна област на главата с
дължина 5 – 6 см.;
2./ кръвонасядания
в лява и дясна челна област с диаметър 2 – 3 см.;
3./ кръвонасядане
по клепачите на ляво око;
4./ ивецесто
кръвонасядане по лява мишница – външна повърхност 10
– 11/6-7 см.;
5./ кръвонасядане
по лява седалищна област с размери 7/5-6 см.;
6./ кръвонасядане
по глезена на ляв крак – 7 – 8/5 – 6 см.;
Контузно разкъсната рана в областта на
главата се възстановява за период от около 3 седмици, а останалите кръвонасядания отминават за период от 10 – 15 дни.
Според експерта съдебен
лекар, получените увреждания не са се отразили на способността на пострадалото
лице да се обгрижва само и не налагат чужда помощ при
ежедневни дейности в дома.
Като съобрази
изложените твърдения и ангажираните доказателства съдът приема, че предявеният
иск по чл. 432 КЗ, е доказан в своето основание – настъпило застрахователно
събитие на 08.04.2020г. в срока на действие на договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, в резултат на противоправното
поведение на водача на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което са
причинени посочените телесни увреждания на Я.Г., намиращи се в причинно –
следствена връзка с виновното му поведение.
По размера
Показанията на
свидетеля М.Т., близка приятелка на ищеца, установяват, че три дни след
инцидента г-жа Г. била със „сини очи”. Оплакала се от болки в рамото и от
натъртванията. Косата й на мястото на раната на главата, била спъстена. Ищецът е можел да се придвижва сам, но усещането
е било за скованост. Споделила още, че от инцидента се е изплашила много и все
още е била в шок. Седмица или две след първата среща, приятелките провели
втора, на която следите по очите на г-жа Г. вече били в жълто. Оплакала се, че
не може да спи, вкл. и, че страда от главоболие. Успяла да измие косата си
кичур по кичур, но трудно съумяла да се изкъпе. От месец април 2020г. до
09.02.2021г., г-жа Г. споделяла, че инцидентът я е променил, защото разбил съня
й, желанието й да излиза навън, както и, че мястото на раната на главата
„опъва” кожата й.
Съобразявайки
доказателствата относно вида, характера и степента на увреждането – контузно разкъсна рана в лява
теменна област на главата с дължина 5 – 6 см.; кръвонасядания
в лява и дясна челна област с диаметър 2 – 3 см.; кръвонасядане
по клепачите на ляво око; ивецесто кръвонасядане по лява мишница – външна повърхност 10 –
11/6-7 см.; кръвонасядане
по лява седалищна област с размери 7/5-6 см.; кръвонасядане
по глезена на ляв крак – 7 – 8/5 – 6 см., вида, начина и продължителността на
протичане на лечението за период от 3 седмици, възрастта на пострадалия на 81 –
годишна възраст, претърпените болки и страдания, продължили за период от 3
седмици, стресът, отразил се на синя, актуален и към настоящия момент и
установен от показанията на г-жа Т., напълно приключилия процес на
възстановяване, както и отсъствието на данни за неблагоприятна прогноза в
състоянието на Я.Г., съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 4 000 лв.
Не е налице основание
за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изправеното положение на тялото
му, непосредствено преди инцидента, не е допринесло за падането. Не се
установява г-жа Г. да не се е държала здраво за обозначените места в автобуса.
Разпоредбата на чл. 137
а, ал. 1 ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Автобусът не е
оборудван с обезопасителни колани, освен на мястото
на водача и на мястото, предназначено за инвалидна количка, поради което нито
един пътник в него, не би могъл да постави такъв.
Отделно, в случая,
непоставянето на колан, дори и такъв да е имало, няма отношение към падането,
защото г-жа Г. е била в изправено положение, подготвяща се да слезе от
превозното средство. Както експертът посочва лицата, които не биха паднали са
тези, които са в седнало положение в посока противоположна на движението и
тези, които възприемат застрашаващо поведение на друг участник в движението.
По отношение на
законната лихва
За определяне момента,
от който се дължи законна лихва за забава, релевантна е разпоредбата на чл.
429, ал. КЗ,
В нея е предвидено, че в
застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност"
се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, а според ал. 3 от същата разпоредба лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Ищецът е сезирал
застрахователя на 26.06.2020г. с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение. Към искането са приложени протокол за ПТП с пострадали лица,
медицински документи – две медицински удостоверения, фактури и касови бонове.
Не се твърди и не се доказва,
че застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ не намира приложение, тъй като с нея се уреждат последиците от собствената
забава на застрахователя, което не е елемент от дължимото застрахователно
обезщетение.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ законна лихва за забава следва да се
присъди върху сумата от 4 000 лв., считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 21.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Претенцията за законна лихва следва да бъде
отхвърлена за времето от деня на увреждането – 08.04.2020г. до 20.06.2020г.
/вкл./.
Искът за разликата над
присъдената сума от 4 000 лв. до претендираната от 20 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, подлежи на отхвърляне.
По разноските
Разноски в полза на
ищеца Я.Г. за уважената част от претенцията не следва да се присъждат поради
липса на доказателства за извършването на такива, предвид освобождаването й от
заплащане на такси и разноски в производството.
В полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди сумата от 226 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана в производството по делото безплатна правна помощ в
полза на Я.Г. под формата на процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за отхвърлената претенция в размер на 368
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноски за адвокатско
възнаграждение не се присъждат в полза на застрахователя поради липса на
доказателства за уговорен в сключен договор за правна защита и съдействие и
заплатен адвокатки хонорар.
Разноски за заплатена
държавна такса от 15 лв. по сметка на Окръжен съд – Варна по повод подадена
частна жалба, по която е образувано в.ч.т.д. № 3738/2020г., се присъждат от въззивния съд, който е разгледал жалбата, а не от първоинстанционния, поради което такива, не се следват на
страната.
В тежест на “Д.Ж.З.” АД
следва да се възложат разноски за държавна такса от 160 лв. и депозит за
изготвяне на заключение по КСМТЕ в размер на 40 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от получени телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в лявата теменна област на главата, травматични отоци и
кръвонасядания по лявата челна област на главата, по
дясната челна област на главата, по клепачите на дясното око, по страничната
повърхност на лявата мишница в горна трета, по лява седалищна област и
по-предно страничната повърхност на левия глезен, емоционален стрес и негативни
изживявания, получени във връзка с настъпило пътно - транспортно произшествие
на 08.04.2020г. в гр. Варна в автобус марка „Соларис“,
модел „Урбино 18“, рег. № *******, намиращ се на
ул.”В. Пападополу” на обръщача
на автобус № 148 в близост до кръстовището с ул.”Стоян Златаров”,
причинено от водача на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, управляван от С.Б., застрахован по договор за “Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № 30120000594372,
валидна до 24.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 21.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на
увреждането – 08.04.2020г. до 20.06.2020г. /вкл./, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********,
гр. София иск за разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до
претендираната от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания от получени телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в лявата теменна област на главата, травматични отоци и
кръвонасядания по лявата челна област на главата, по
дясната челна област на главата, по клепачите на дясното око, по страничната
повърхност на лявата мишница в горна трета, по лява седалищна област и по-предно
страничната повърхност на левия глезен, емоционален стрес и негативни
изживявания, получени във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на
08.04.2020г. в гр. Варна в автобус марка „Соларис“,
модел „Урбино 18“, рег. № *******, намиращ се на
ул.”В. Пападополу” на обръщача
на автобус № 148 в близост до кръстовището с ул.”Стоян Златаров”,
причинено от водача на лек автомобил марка “Мини купър”,
рег. № *******, управляван от С.Б., застрахован по договор за “Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № 30120000594372,
валидна до 24.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.04.2020г. до 20.06.2020г. /вкл./, на осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Ш.
сумата от 226 лв. /шестстотин двадесет и
шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в
производството по гр.д. № 12277/2020г. на Районен съд - Варна безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство в полза на Я.Г., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Я.Г.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Д.Ж.З.”
АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 368
лв. /триста шестдесет и осем лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач ЗАД „А.” ЕАД, ЕИК ********, гр. София на
страната на ответника “Д.Ж.З.” АД, ЕИК *********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: