№ 4868
гр. С., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Г. Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110152104 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД от „ДЗИ - О З“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, срещу С О, ЕИК:
*********, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, за заплащане на сумата от 120,47 лв.,
представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско+“ по щета № ********** за произшествие на 27.03.2023 г. в гр. С.,
както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско+“, валидна към датата на произшествието, като при
движение при кръстовището между бул. „М.“ и бул. „С.“ попаднал в несигнализирана
и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени
имуществени вреди на предна дясна гума. С ликвидационен акт от 28.04.2023 г.
ищецът одобрил сумата, определена за обезщетение по предявената претенция, да
бъде прихваната срещу задължение на застрахованото лице по горепосочената полица
за вноска за премия. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за
поддържането на пътя.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер по
изложени съображения, като оспорва, че за процесното ПТП нямало протокол и
снимков съгласно цитирана наредба, нито поисканата експертиза би установила точно
механизма на ПТП, доколкото би се основала само на твърдения от обвързани
помежду си страни. При липса на доказаност на ПТП по сочения механизъм ищецът не
следвало да заплаща застрахователно обезщетение на увреденото лице съгласно
общите си условия – чл. 9.1.8 и чл. 9.1.9. Не оспорва заплащането на сумата от 105,47
лв. във връзка с предявената претенция.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по ЗЗД. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане.
За основателността на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването и поддържането на процесния пътен участък);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; изплатено застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на
вземането, а ответникът – възраженията си.
По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства, които се
установяват и от приложения към исковата молба ликвидационен акт:
ищецът е изплатил на застрахованото лице във връзка с процесната щета сумата
от 105,47 лв., която сума ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. формира
процесната сума.
Видно от приетата по делото застрахователна полица процесният автомобил е
бил застрахован при условията на клауза „Пълно каско“ при ищеца към датата на
процесното ПТП.
По делото е представено уведомление от 27.03.2023 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение, с които водачът на процесният автомобил е уведомил
ищцовото дружество, че на същата дата при движение по бул. „М.“ и бул. „С.“ попада
в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с описване на
настъпилите щети на предна дясна гума и е поискал от ищцовото дружество
изплащане на застрахователно обезщетение, а като начин на обезщетяване посочил „по
фактура“.
Във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана щета
№ **********. За извършения ремонт на собственика на увредения автомобил е
издадена фактура от 03.04.2023 г. на стойност 161,75 лв. с ДДС. Въз основа на опис-
заключение и калкулация по процесната щета ищецът съставил ликвидационен акт, с
който прихванал определената от него сума от 105,47 лв. с насрещно задължение на
същия собственик за вноска за премия от 171,55 лв.
Ответникът отказал да заплати процесното задължение въпреки получената
регресна покана за възстановяване на сумата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил А. М., който
заявява, че през м. 03.2023 г. в посока от бул. „Б Ш“ направил ляв завой през бул. „М.“
към бул. „С.“ спукал предна гума, попадайки с процесния автомобил в
несигнализирана дупка, находяща се около трамвайните релси по средата на
кръстовището на бул. „М.“ и бул. „С.“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с
2
останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от
приетото по делото уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение с
начертана схема на увреждането и протокол за ПТП от 27.03.2023 г., взети предвид от
вещото лице по приетата САТЕ. Неоснователно е възражението на ответника, че
водачът на процесния автомобил не е извикал полицейски органи и не е съобщил за
процесното ПТП с оглед представения протокол за ПТП, съставен от младши
автоконтрольор С К от 1-ви сектор, ОПП на СДВР.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е
било налице неравност на пътя – дупка на пътното платно, необозначена по начин,
позволяващ избягването .
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по
застрахования при ищеца процесен автомобил се установява от неоспореното от
страните заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно
експертното заключение описаните от ищеца щети на застрахования при него
автомобил съответстват на механизма на реализираното ПТП и са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на
ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесната щета. Разпитано в
открито съдебно заседание на 09.12.2024 г., вещото лице подробно е разяснило, че
около трамвайните релси е най-натоварената част от пътното платно, поради което
обичайно се образуват дълбоки дупки с остри ръбове, които са предпоставка за
повреждане на гумите, като дълбочината на дупката също има съществено значение за
увредата. Именно устното изложение на вещото лице, макар и дадено след приемането
на неговото заключение, потвърждава верността на показанията на свид. М., че когато
е минал с процесния автомобил през дълбоката дупка, се е чул удар, автомобилът е
паднал надолу и свидетелят е усетил как налягането на една от предните гуми е
започнало да се понижава.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи
въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените
щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.;
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.; Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г.
3
на ВКС, II т. о., и др.). Макар и спуканата гума в действителност да не е била нова
към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части със същата степен на износване и то ще е
принудено да закупи нови части, като техният размер е неговата действителна вреда,
като се съобрази, че в представената калкулация от ищеца се установява намаляване
на стойността на ремонта. Съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта
(стойността, необходима за възстановяване на щетите) на увредения автомобил по
средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза
на 158,70 лв.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори в отговора на исковата молба, че улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна
мрежа, а представлява местен път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата
(ЗП) и като такъв е публична собственост на С О, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя (дупка) с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно
най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото не се
доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобикалят, за да продължат движението си. От показанията на
разпитания по делото свидетел се установи, че такъв не е бил поставен на мястото на
произшествието.
Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението. Именно бездействието на тези служители
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по
чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника. Регресното вземане възниква за размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане.
Ответникът не твърди, респ. и не доказа погасяване на дълга, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от това в полза на ищеца
следва де се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
4
Предвид изложеното, следва уважаване на иска.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 418 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 168 лв. – адвокатско
възнаграждение при липса на възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, 50 лв. -
депозит за свидетел и 150 лв. – депозит за експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД С О, ЕИК:
*********, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, да заплати на „ДЗИ - О З“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, сумата от 120,47 лв.,
представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско+“ по щета № ********** за произшествие на 27.03.2023 г. в гр. С.,
както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С О, ЕИК: *********, адрес: гр. С.,
ул. „М“ № 33, да заплати на „ДЗИ - О З“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, сумата от 418 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5