РЕШЕНИЕ
№ 2438
гр. Пловдив, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330119274 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата Д.М.М., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника адв.
Н.Д. е предявила срещу Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** иск да бъде осъден ответника да
върне на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща получена от ответника сума, дарена на
страните по повод сключване на брака им, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на
ищцата, а същата е обедняла с нея, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното й изпащане. Претендират се разноски.
Твърди се, че между страните е бил сключен граждански брак на ***г. в ***. По повод
сключването му получили като дарения сумата от 30 000 лева, както следва – 22 000 лева, а
остатъка в чуждестранна валута. Сумата от 22 000 лева била депозирана в банковата сметка на
ответника в „Уникредит Булбанк“ АД. Останалите средства били похарчени за автомобил на
ответника, като през това време ищцата харчела свои лични средства за закупуване на вещи за
жилището им, собственост на родителите на ответника.
Месец и половина след сватбата между страните се породило силно напрежение, което
според ищцата се дължало на действията на майката на ответника, което в крайна сметка довело до
фактическата раздяла между страните – ищцата се прибрала при родителите си, и завеждане на иск
за развод. От страна на ответника бил върнат само чеиза на ищцата, последвали обещания, че ще
върне нейната половина от сумата от 22 000 лева, които не били изпълнени. На 01.12.2020г.
последният й превел по банков път сумата от 8000 лева, с основание за превода – делба.
1
Останалите 3000 лева не й превел с мотив, че това е максималният дневен лимит за превод, като
обещал на следващия ден да й ги преведе.
Бракът между страните бил прекратен с влязло в сила на 16.09.2021г. решение по гр. д.
№ 2141/2020г. на РС Асеновград. Имуществените отношения между страните останали неуредени,
сумата от 3000 лева продължила да се дължи на ищцата, като се твърди със същата ответникът
неоснователно да се е обогатил за нейна сметка. Ето защо се моли за осъждането му да й я върне,
със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното й плащане, като се претендират
разноските по делото.
В срока за отговор такъв не е постъпил от ответника, отговор е постъпил един ден след
изтичането на законоустановения срок за това, но със същия не са направени оспорвания и
претенции, които да се преклудират в срока за ОИМ. С отговора ответникът, чрез адв. К.Г., със
съд. адрес: *** оспорва исковете.
Признават се фактическите твърдения, че между страните е сключен гр. брак на ***г. в
***, прекратен на *** г. с влязло в сила на тази дата съдебно решение, както и че по повод
сключването на брака младоженците са получили сумата от 22 000 лева, която е била внесена по
сметката на ответника. Признава се и твърдението, че на 01.12.2020г. от тази сума ответникът че
превел по сметката на ищцата 8000 лева. Останалите твърдения се оспорват.
Излагат се съображения, че от сумата 22 000 лева 2/3 били дарени от роднините на
ответника, а 1/3 от тези на ищцата. Оспорват се твърденията общата сума да е била 30 000 лева,
както и че разликата от 8000 лева е похарчена за автомобила на ответника, както и се оспорва
ищцата да е харчела лични средства за семейните им нужди и за жилището. Твърди се страните от
20.11.2020г. да са във фактическа раздяла, 8000 лева да са преведени на 01.12.2020г., разликата от
3000 лева не била преведена на същата дата поради ограничения в интернет банкирането. Излагат
се съображения за това, че личните отношения между страните и причината за влошаването им са
извън предмета на спора.
Твърди се останалите 3000 лева от сумата 11 000 лева да са били предадени на ищцата
чрез нейния баща М. М. на дата 02.12.2020г., като освен тази сума му били предадени златни
накити, подарени от роднини на ищцата, и сумата 5000 паунда, собственост на ищцата, които тя
държала в семейното им жилище. Тези пари и вещи били предадени в присъствието на лицата Д.Т.
и С.Ч.. При предаването на парите имало спор за сумата, поради което били преброени съвместно
и се установило, че всичко е точно. През следващите дни на бащата на ищцата били предавани и
други пари и вещи, за които ищцата имала претенции, но които са извън предмета на спора. Ето
защо се твърди имуществените отношения във връзка с получените от сватбата парични дарения
да са уредени много преди прекратяването на брака.
С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят и се претендират разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си и моли да бъде
възприето от съда, представят се писмени защити и от двете страни и се претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Не се спори между страните, и от представените писмени доказателства – заверен
2
препис от Решение № 260294/09.08.2021г., постановено по гр. дело № 2141/2020г. по описа на РС-
Асеновград, се установява, че между страните е имало сключен граждански брак на ***г., който е
прекратен с горепосоченото решение, в сила от 16.09.2021г. Не се спори от ответника, и е
признато за безспорно между страните, че по повод сключване на брака им са получили парични
дарения, от които сумата 22 000 лева в българска валута, както и че цялата тази сума е била
депозирана по банковата сметка на съпруга. Не се спори, че съпрузите са се разделили през м.
ноември 2020г., след което съпругата се е върнала в дома на родителите си, че решението за
раздялата им е било окончателно, както и че са започнали преговори за връщане на чеиза на
съпругата и за делба на дарените им по повод сключването на брака вещи, ценности и парични
средства. Ответникът не оспорва, че от сумата 22 000 лева, получена като дарение по повод
сключването на брака им, дължи на ищцата половината - 11 000 лева, като не се спори и се
установява от представеното платежно нареждане, че на датата 01.12.2020г. от неговата сметка е
преведена по сметка на съпругата му сумата от 8000 лева. По делото е прието удостоверение от
„Уникредит Булбанк“ АД, в което е посочено, че ответникът не е имал дневен лимит на
разплащанията през Булбанк онлайн за процесната сметка, но е имал такъв в размер на 8000 лева
за извършване на преводи от мобилното приложение, както и че на дата 01.12.2020г. е превел от
своята сметка в сметката на ищцата сумата от 8000 лева през мобилното приложение, където и
дневният лимит е 8000 лева.
Ирелевантно за изхода на спора е по какви причини не е преведена наведнъж цялата
сума от 11 000 лева, от значение е да се установи обстоятелството дали ответникът е върнал и
останалите 3000 лева, предмет на спора, доколкото не се спори от страните, че същият е имал
задължение да върне и тях.
Доколкото се касае за сума под 5000 лева, и ответникът твърди да е заплатил същата на
представител на ищцата, изпратен да я получи – нейния баща, по делото са събрани гласни
доказателства за обстоятелството имало ли е среща между страните, респ. техни представители, за
предаване на пари и ценности, на коя дата се е състояла, какво точно е предадено и на кого. В тази
връзка са изслушани и двете страни по реда на чл. 176 от ГПК и са разпитани по двама свидетели
на всяка от страните.
По реда на чл. 176 от ГПК ищцата е заявила, че е търсила ответника и след 02.12.2020г.,
тъй като е обещал да й преведе останалите 3000 лева и по никакъв начин не й ги е превел. Досежно
това дали е получила на дата 02.12.2020г. сумата от 3000 лева чрез баща си, заявява, че е получила
само 550 паунда, както и златата, но не на тази дата, а преди това, на 29.11, и че тези паунди и
злата са били предадени преди паричния превод от 01.12.2020г.
По реда на чл. 176 от ГПК ответникът е заявил, че е писал на ищцата по месинджър, че
дневният лимит на мобилното банкиране е 8000 лева и затова й е превел толкова, както и, че й е
обещал на следващия ден да й преведе останалите 3000 лева и го е направил – предал й ги е на
следващия ден на баща й пред свидетели.
От показанията на свидетеля на ответника Д.Т., негов приятел, без родствена връзка с
него, се установява, че е присъствал на две срещи между страните и техни представители за
предаване на пари и вещи. Първата се е състояла в началото на м. декември 2020г.За тази среща
обяснява, че му се е обадил Р. и го помолил да го придружи на среща пред ***, ***, където имал
уговорка да предава пари и вещи на Д., но се притеснява да ходи сам и затова го моли да го
придружи. Това, което знаел към този момент свидетеля е, че отношенията между Д. и Р. са
3
приключили. Свидетелят бил вкъщи, казал на ответника да мине да го вземе, той го взел и отишли
на мястото на срещата, където бил и ***ът на ответника – С.. там се срещнали с бащата на Д. – М.
М.. Р. говорел с него, обяснил му, че парите, които връща, са във връзка с дадените на сватбата.
Били предадени две пачки с валути – 5000 паунда на пачка и 3000 български лева, както и златни
накити – гривни, обеци, монети, в кутия. Паундите и левовете били в различни пачки, левовете
били по 50 и по 100, а паундите по 50. Бащата на Д. броил парите и започнал да спори, че паундите
не излизат, Р. ги взел, броили ги пак на багажника на сив мерцедес. бащата на Д. броил пред тях и
левовете, и паундите, за левовете нямал възражения, за паундите имал съмнения и ги броили пак,м
този път ги броил Р.. Златните накити бащата само си ги погледнал и ги прибрал. Това била
първата среща в началото на м. декември 2020г – за предаване на пари и накити.
Имало и втора среща между страните и техни представители, в края на месец декември,
на която свидетелят също присъствал, като описва множество хора, които са присъствали от
страна и на Д., и на Р.. Тази втора среща се състояла пред къщата на Р. и на нея се изнасяли вещи
от къщата – това, което страната на булката била дала на сватбата – пералня и битова техника.
Лелята на Р. държала да се състави протокол за това, което се изнася, и такъв бил съставен. Тогава
се подписали и от двете страни какво се взема от къщата.
На първата среща при предаването на парите нищо не било подписано, защото бащата
на Д. казал, че всичко е точно. Свидетелят отишъл, защото Р. се притеснявал да ходи сам, и той, и
бащата на Д., всеки искал другия да отиде пред дома му, и тогава се съгласили да се срещнат пред
*** в ***. Автомобилът, на чийто заден капак се брояли парите – сив мерцедес, бил на бащата на
Д.. Според свидетеля, който е приятел на ответника, докато са били заедно е виждал, че Д. му
пише по месинджър какво иска да й бъде предадено, а след тази среща в началото на м. декември
писанията спрели. Д. настоявала тази среща да се осъществи между баща и й съпруга й за
предаване на парите и ценностите, според това, което е било показано на свидетеля от
кореспонденцията по месинджър. Според свидетеля Д. и Р. лично не са се виждали, само са си
писали, а Р. се срещал с баща й. Свидетелят е присъствал на получаването на част от съобщенията,
тъй като след раздялата между Д. и Р. през м. ноември 2020г., Р. и свидетелят Т. често излизали
заедно. На разговора между Р. и бащата на Д. не е присъствал, Р. го е уведомил по телефона и го
помолил да го придружи, тъй като има притеснения за срещата. Самият Р. заявил, че иска да върне
на Д. всичко, за което тя претендира, и да няма повече проблеми. Видял, че левовете са в банкноти
по 50 и 100 лева. Свидетелят е бил и на сватбата, спомня си, че и са ги кичели с пари, и са им
дарявали пари в пликове, не помни кой какви пари е дарявал, в какви банкноти и с какво са били
закичени, отрича да е гледал видеозапис от сватбата, помни, че са били над 300 души гостите.
От показанията на свидетеля С.Ч., още известен с турското име С., *** на ответника, се
установява, че живее близо до ответника и от него е разбрал, че със съпругата му Д. са се
разделили около средата на м. ноември 2020г. В началото на декември Р. трябвало да осъществи
среща с бащата на Д. по повод тази раздяла, като на срещата Р. трябвало да предаде пари и злато за
Д. на баща й. Свидетелят придружил Р., с тях бил и приятелят на Р. Д. – св. Т.. Те тримата отишли
да се видят с бащата на Д. – М., който дошъл сам. Срещата била пред *** в ***. На тази среща Р.
предал на М. български пари, английски пари и злато. Кутията със златните накити М. отворил
пред тяах, те ги видели – обеци, гривни. Парите бащата на Д. ги преброил. Свидетелят помни, че
се броили английските пари, те не излезли и ги броили пак, вторият път всичко било точно. Имало
и български пари, 3000 лева, тях също Р. ги дал, бащата на Д. ги преброил и си прибрал всичко.
Документ не бил подписан за броенето и предаването на парите.
4
Свидетелят е бил на сватбата като роднина на младоженеца, помни, че са ги закичвали с
пари, той също ги е закичвал с пари. Имало и български пари, и чужди пари, и злато, като на всяка
сватба, за 20 лева не помни, но по 100 лева е имало.
М. преброил парите върху своята кола и когато се разделили с Р. казал, че всичко е
точно и свършва, не е имал претенции за друго на тази среща. Това било в началото на м.
декември, преди Нова година, по тъмно, в работен ден. Не е гледал българските левове дали са по
50 или по 100, присъствал е, като си ги броят и си говорят и оттам станало дума, че левовете са
3000, а М. потвърдил. На свидетеля е известно, че преди тази среща Р. е превел пари на Д. и че на
тази среща били дадени останалите пари. Д. не била на срещата, нито пък братът на Р., свидетелят
знае, че предишните пари са преведени по банкова сметка, но не всички, защото имало лимит, а
защо и останалите не са преведени по банков път не знае, но са му казали, че са се разбрали на тази
среща да ги предадат. Освен парите имало и някакви кутии, за които свидетелят предполага, че е
имало сервиз в тях. Това била първата среща, била за пари и злато и не е била в края на ноември, а
в началото на декември, според свидетеля.
Според него това е била първата среща, имало и втора, според свидетеля – в началото
на 2021г., на която дошли с камион роднините на Д. да вземат чеиза. Свидетелят също е бил на
втората среща, с камиона, там били и братът, и бащата на ответника, св. Т. също бил там, имало
много хора и от страна на Д.. Тогава не помни да са се предавали пари. Роднините на Д. дошли с
камион, в гаража имало уреди бяла техника в кашони, които били свалени горе от къщата, хората
си ги взели и тръгнали. Тогава там се подписал документ, бащата на Р. написал какво са дали,
имало и свидетели и св. Ч. се подписал като свидетел на този документ, двете страни се подписали,
че са съгласни. На първата среща, когато предавали парите, такъв документ не бил съставен. На
телефонни разговори между страните свидетелят не е присъствал, от *** си знае, че са си писали
съобщения, за чието съдържание ответникът му е споделял.
Разпитан е свидетелят на ищеца М. Н. М., *** на ищцата. От показанията му се
установява,ч е страните са се разделили на 20.11.2020г., когато дъщеря му се обадила много
разстроена и те двамата с майка й отишли да я приберат. Взели я гола, без дрехи, без вещи и без
багаж. На следващия ден започнали разговорите между дъщеря му и зет му за връщане на дрехите
и багажа й, тя искала дрехи, те й пращали кошчета с тоалетна хартия, подигравали й се. След като
й донесли дрехи, тя след това заминала. (Ищцата твърди отново да е заминала за чужбина). В дома
на ответника дъщеря му отишла с лични спестявания от ***, злато и чеиз от сватбата, 30 000 лева
пари от сватбата, от които 22 000 лева и останалите във валута, имало 1 100 паунда, които били
дарени от брата на булката и от племенника на свидетеля, 100 долара от техен приятел, другото
било евро и лири. За чеиза категорично отказали да им бъде върнат, казали им, че това ще стане
след Нова година, като се върне бащата на ответника. Двамата бащи – на булката и младоженеца,
провеждали разговори, в които бащата на Р. казвал, че ще им даде толкова пари, колкото прецени.
Чеиза го взели след нова година. на 29 ноември 2020г. Р. се обадил на свидетеля и му казал, че ще
му предаде златото и му казал да не взема съпругата си и да отиде сам. Ето защо свидетелят
оставил съпругата си в кв. Запад в дома на нейния брат и отишъл сам на срещата пред ***, ***.
Там Р. бил с две момчета, като свидетелят сочи свидетелите на ответника в залата – Т. и Ч., и
твърди, че те са били със зет му на срещата. На тази среща получил от ответника следните
парични суми и ценности: сумата от 550 паунда и златните накити, които те със съпругата му
дарили на дъщеря си на сватбата. Попитал защо му дават само 550 паунда, а не 1000, на което Р.
отговорил, че половината ги задържа. Свидетелят се ядосал, вдигнал кръвно, прибрал се, отишъл
5
да вземе жена си и й разказал какво е станало. След това дъщеря му и Р. започнали да си звънят,
да си пишат, да си говорят, уговорили се тя да си ипрати банковата сметка и той след тази
кореспонденция, след срещата й превел на 1 декември сумата от 8000 лева, защото имало лимит.
Обещал останалите 3000 да преведе на другия ден, но не го направил. След като Д. започнала
постоянно да му звъни, Р. я блокирал, а парите останали неполучени. След това среща не е имало
и това била единствената му среща с тези две момчета – свидетелите на другата страна.
Досежно чеиза, според свидетеля М. са си го взели след Нова година, тогава имало
повече от 20 души и не знае другите двама свидетели там ли са били. Той подписал документ, че
си е взел чеиза.
Според свидетеля срещата пред *** е била на 29.11.2020г., тогава му били предадени
златните накити и паундите, като свидетелят веднъж казва, че са били 5000, после – че са били
550, после уточнява, че няма как да са били 5500, защото са му върнали половината на 1100
паунда, от които 1000 били дарени от сина му и 100 от племенника. Свидетелите Ч. и Т. били в
джипа на Р., после слезли, той бил със своята кола, сив мерцедес. Свидетелите стояли на 2-3 метра
отстрани. Там на място разбрал,ч е Р. му предава 550 паунда, защото той ги броил и действително
възникнал спор за тях, защото трябвало да бъдат 1100, а Р. казал, че другите ги задържа. За
левовете казали, че са в банка и по банков път ще ги преведат. Срещата била, преди да се преведат
8-те хил. лв. Паундите били на купюри по 10 и 20, нямало банкноти с друг купюр, различен от
тези, които са дарили на сватбата, на свидетеля е известно, защото те са ги приготвяли в пликчета
за закичване, за да не дупчат банкнотите. Когато се дали тези пари, не съставили разписка,
българските пари били преведени на 01.12.20202г. – 8000 лева, това се случило след тази среща.
Този свидетел е поставен в очна ставка с всеки от двамата свидете;ли на другата страна,
в хода на очната ставка св. М. заявява,ч е на тази среща е предадено и златото, св. М. отрича да са
се брояли пари в левове, всеки от свидетелите Т. и Ч. поддържа твърдението си, че 3000 лева
български пари са се брояли на багажника на сивия мерцедес на св. М., св. М. е категоричен, че
български пари не са му предавани. Св. Т. твърди срещата да е била през декември, св. М. – че е
била на 29 ноември. Св. Ч. твърди и да са се предавали кашони или кутии с някакъв сервиз. Всеки
от тримата поддържа показанията си и твърди, че казва истината.
Разпитана е и свидетелката Я. М., *** на ищцата. От показанията й се установява, че
след раздялата на дъщеря й и зет й, на 20.11.2020г., между двамата съпрузи започнали разговори за
връщане на пари и вещи, писмено по телефона се водели. Свидетелката се опитва да уточни
датата, на която съпругът й е ходил на среща с Р., за да получи неща, предназначени за дъщеря им,
при задаване на уточняващи въпроси от страна на пълномощника на ищеца свидетелката първо
заявява, че срещата е била на 20 декември, после – на 20 ноември, накрая посочва, че е била на 29
ноември, защото на 30-ти в работата я питали колегите какво е станало. Свидетелката не е била на
самата среща, защото зет им Р. настоявал съпругът й да отиде сам. Докато течала срещата,
свидетелката била в дома на брат си. Срещата била след 5 часа следобед, защото съпругът й преди
това бил на работа, пред *** в ***, вече било тъмно. Срещата не продължила дълго, когато се
върнал, съпругът й бил бесен, защото на тази среща донесъл златата, който те подарили на дъщеря
си на сватбата, и сумата от 550 паунда, а трябвало да дадат 1100 паунда, защото това била валута,
дарена от сина й и племенника й. Р. казал, че половината паунди ги е задържал той. Превел на
дъщеря им 8000 лева и трябвало да преведе още 3000, защото имало лимит. Тези 8000 лева се
превели на 01.12.2020г., на втори или трети тя заминала за *** и той не я търсел повече и я
блокирал. Тези 3000 лева не й ги превел. Ответникът блокирал по телефона и съпругата си, и
6
нейната майка. Други срещи според свидетелката след тази дата не е имало, после казва, че е
имало. Първо твърди чеиза да е прибран преди тази среща, после – че е прибран след тази среща, в
края на м. декември. Твърди, че нищо не е подписвано при прибирането на чеиза, после заявява, че
са подписали протокол какво се взима. На срещата за златата пред *** съпругът й не й е казвал да
е подписал нещо. Дъщеря им си била вкъщи и паундите баща й веднага й ги предал. Когато
подписвали протокола за чеиза, нямали възражения, защото свидетелката тогава нищо не виждала
и съпругът й подписал. Паундите даже били върнати по 10, а не по 20, онези по 20 били
задържани от ответника.
В подкрепа на твърденията си, че молителката не е получила парите, и че срещата е
била на 29.11.2020г., а не в началото на м. 12.2020г., същата представя разпечатка от чат в мобилно
приложение „месинджър“, воден между нея и ответника, в оригинал на турски език и в превод на
български. Ответникът не е оспорил същата. Разпечатката е за периода 25.11-01.12. и завършва със
снимка на преводното нареждане, няма нищо за последващ период и в частност за датата
02.12.2020г. и след това. Разговорът започва с това, че ищцата иска от ответника да й се изпратят
определени вещи, пари, паспорт, здравна книжка, ответникът й отговаря, че след делото ще
получи всичко, златото и парите са в банката и й предлага да й изпрати и паундите, обещава да й
бъде върната битовата техника, а ищцата казва, че й трябва всичко, както и че й изпращат другите
неща, а когато става въпрос за златата, се замислят. Ответникът й отговаря, че когато приключи
делото, ще получи всичко, което е нейно, следва размяна на номера на банкови сметки и
извлечението приключва с изявление на ответника, че дневният му лимит е 8000 лева, а
останалите 3000 лева ще бъдат преведени на следващия ден, както и снимка на преводното
нареждане. Извлечение след датата 01.12.2020г. не се представя, поради което не могат да бъдат
проверени твърденията на страните водили ли са или не последваща кореспонденция за останалите
3000 лева, има ли претенция за връщането им или са платени. От самата кореспонденция
единствено става ясно, че към момента на воденето й ищцата моли ответника да й се върнат пари,
вещи, златни накити, които са останали в дома му, и не се установява нищо повече от
установеното по-горе с останалите доказателствени средства. В чата от дата 29.11.2020г. има
единствено изпращане на банкова сметка на ищцата, липсват коментари досежно това да е имало
някаква среща, липсват индиции за провеждан разговор през приложението, липсват разменени
други съобщения с друго съдържание. Предишните съобщения са от дата 25.11.2020г., като
разговорът там приключва с обещание от страна на ответника, че съпругата му ще получи всичко
свое, и благодарност от нейна страна. От тази разпечатка не може да се установи в периода на
същата дали е имало срещи, между кого и за какво, дали е предавано нещо или не, единствено се
установява, че ответникът на 01.12.2020г. е пратил на ищцата платежното за 8000 лева и й е казал,
че на следващия ден ще преведе още 3000 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът намери за установено
следното:
За да се уважи искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се
установи, че сумата от 3000 лева е подлежала на връщане на ищцата, а ответникът, задържайки
същата, се е обогатил с тази сума за нейна сметка, както и причинната връзка между обедняването
му с тази сума и обогатяването с тази сума от ответницата.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да опровергае
ищцовите твърдения и да докаже твърденията си от писмения отговор, че е изплатил тази сума на
ищеца.
7
В случая страните не спорят, че по повод сключването на брака си са получили парични
дарения в български лева в размер на 22 000 лева, които са били внесени по банковата сметка на
съпруга, че около месец и половина след сватбата, на 20.11.2020г. страните са се разделили, като
ищцата се е върнала при родителите си, че впоследствие с влязло в сила решение бракът между
страните е прекратен, поради което всеки от съпрузите има право на половината от получените
суми като дарения по повод сключването на брака си. Не се спори, че от сумата 22 000 лева ищцата
е имала право да получи обратно половината – 11 000 лева, както и че от тази сума на 01.12.2020г.
по банков път чрез мобилно банкиране ответникът й е превел 8000 лева. Не се спори и, че
останалите 3000 лева й се следват, тъй като, ако задържи същите, ответникът би се обогатил с тях
за сметка на ищцата. Спорно е единствено обстоятелството дали тази сума е върната или не. За
тези обстоятелства са събрани гласни доказателства, които са допустими, доколкото сумата е под
5000 лева и касае отношения между съпрузи, тъй като не се спори, че към момента на срещата през
2020г. бракът между страните не е бил прекратен – решението за развода е влязло в сила на
16.09.2021г.
Съдът намира, че от разпита на свидетелите се установява, че след раздялата на
страните действително е проведена среща, на която ответницата е изпратила като свой
представител, който да получи от ответника предназначените за нея парични и материални
ценности, своя баща М. М.. От показанията на всички разпитани свидетели безпротиворечиво се
установи, че срещата е проведена в края на 2020г., мястото на срещата, присъствалите лица –
ответникът, бащата на ищцата и свидетелите Ч. и Т., че на същата ответникът е предал златни
накити на бащата на ищцата, както и чуждестранна валута – паунди, която не е предмет на правния
спор, както и че не са съставени документи за предаването на ценностите. Досежно
обстоятелството обаче кога точно е проведена тази среща – дали преди или след като ответникът е
превел 8000 лева на ищцата по банков път, и дали на същата среща на бащата на ищцата са
предадени 3000 лева, са събрани две противоречиви групи свидетелски показания.
Досежно обстоятелството кога е проведена срещата, според свидетелите на ответника –
негов приятел и негов ***, присъствали на срещата, тя е проведена в началото на месец декември
2020г., като ответникът преди това е казал и на двамата свидетели, че е превел определена парична
сума на Д. – парите от сватбата, и това, което остава да й дължи, ще се предаде на баща й на тази
среща, заедно със златни накити, чуждестранна валута и други вещи. Същият се е притеснявал и е
помолил двама свои близки – приятел и ***, да го придружат. Според свидетелите на ищцата –
нейните родители, които са заинтересовани от изхода на спора, тази среща е проведена точно на
29.11.2020г., като вторият свидетел – майката на ищцата, сочи две други дати, преди да се
фокусира на датата 29.11. Според двамата свидетели на ищцата тази среща е проведена, преди да й
се преведат 8000 лева по банков път, след което дъщеря им се ядосала, започнала да си пише с
ответника и да иска тези пари. Представената в подкрепа на показанията им разпечатка от чат
обаче сочи друго – от дата 29.11. има само едно съобщение, от страна на ищцата, с номер на
банкова сметка. Съдът е дал възможност на другата страна изрично да заяви дали разпечатката
съдържа целия разговор за периода в пълнота, като възражения от другата страна не са постъпили.
С оглед на горното съдът намира, че така представеното доказателство – разпечатка от разговор
между страните, воден в писмен вид, опровергава показанията на самите свидетели на ищеца,
които твърдят, че на 29.11.2020г., след като парите не й били предадени, дъщеря им е започнала
усилено да пише на съпруга си и да иска предаването им, както и, че е била ядосана, че само
половината дарение в паунди, които не са предмет на спора, й е върнато, и е писала това на
8
съпруга си. Освен това, свидетелката Я. М. не е присъствала на срещата и всичко, което й е
известно по повод тази среща, й е разказано от съпруга й. С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че досежно датата 29.11.2020г. показанията на свидетелите на ищцата няма да бъдат
кредитирани, като съдът кредитира тези на свидетелите на ответника, че датата на срещата е била
в началото на м. декември 2020г. Свидетелите на ответната страна, дори и в приятелски и по-
далечни родствени отношения, далеч не са толкова близки, колкото роднинските такива между
ищцата и нейните родители. Ето защо съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
свидетелите на ответника и в останалата им част, а именно – че в началото на м. декември 2020г.
Р.И. е предал на св. М. сумата от 3000 лева пред тях, който я е броил и е заявил, че няма претенции
и всичко е точно. Съдът намира, че доколкото се касае за предаване на парични средства на устно
упълномощен представител на ищцата, за чиято представителна власт да получи парите и
ценностите, предназначени за дъщеря му, страните не спорят, и ищцата изрично заявява да е
изпратила баща си да получи такива от нейно име, то следва да се приеме, че се установява при
условията на пълно и главно доказване сумата от 3000 лева да е изплатена от ответника на
пълномощник на ищцата – нейния баща. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на
ищцовата страна – нейните родители, досежно обстоятелството, че парична сума в лева на срещата
не е предавана, доколкото същите са заинтересовани от изхода на спора, видно и от показанията
им, те са очаквали Р. „да ни предаде“ – т. е., същите се солидаризират с дъщеря си като страни, на
които следва да бъде изпълнено, и са пряко заинтересовани от изхода на настоящия спор. Косвено
потвърждение на този извод на съда е и обстоятелството, че разпечатката от разговора не се
представя за последващи дати, на които свидетелите на ответника твърдят да е имало и други
срещи – за вземане на чеиза, а видно от края на извлечението, нещо е писано от една от страните
впоследствие, но то не е представено на съда. Самият ищец твърди, че от тази разпечатка ще се
установи, че среща на 02.12.2020г. не е имало, но доколкото същата е представена до момента на
преводното нареждане от 01.12.2020г., такива обстоятелства от разпечатката е невъзможно да
бъдат установени. Съдът изрично е дал указания на другата страна да посочи дали тези извлечения
са хронологично последователни, дали има изтрити съобщения или не, на което пълномощникът
на ищеца категорично е възразил. Разпечатката не е оспорена, същата е с крайна дата 01.12.2020г.,
на дата 29.11.2020г. има единствено съобщение с номер на банкова сметка, с оглед на което съдът
приема, че и представените от ищеца допълнителни доказателства са в подкрепа на показанията на
свидетелите на ответната, а не на ищцовата страна, и при липса на представена разпечатка за
началото на м. 12.2020г. няма как да се установят твърденията на ищеца, че от съдържанието на
разговора е видно, че такава среща не е имало. Ответникът твърди, че след тази среща ищцата
повече не го е търсила за парите, същата по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че го е търсила, защото
парите още й се дължат, и според ищцовата страна това ще се установи от разпечатката. Тази
разпечатка обаче е с крайна дата 01.12.2020г., като в случай, че ищцата твърди, че е търсила
ответника за тези пари, това би се установило от представена разпечатка и с по-късна дата.
Същевременно с показанията си свидетелите на ответника, които не са заинтересовани от изхода
на спора, категорично установяват предаването на сумата от 3000 лева на изпратения да ги получи
от името на ищцата неин баща – св. М.. Показанията на същите са дадени под страх от наказателна
отговорност, като същите не са измежду лицата, които имат право да откажат да свидетелстват, за
разлика от родителите на ищцата.
С оглед на всичко дотук изложено съдът намира за безспорно установено, при
условията на пълно и главно доказване, в началото на м. декември 2020г., още преди
9
постановяване и влизане в сила на решението за прекратяване на брака, ответникът да е върнал на
ищцата и последните 3000 лева от даренията в български лева, получени по повод сключването на
брака им, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на разноските по делото.
Същите възлизат на 450 лева - изплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се
възложат в тежест на ищеца, чийто иск се отхвърля.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.М., с ЕГН: **********, от ***, ***, със съдебен адрес:
***, чрез пълномощника адв. Н.Д. срещу Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. К.Г. иск да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата от 3000 лева
(три хиляди лева), представляваща получена от ответника сума, по повод сключване брака между
страните, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а същата е обедняла с
нея, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.М., с ЕГН: **********, от ***, ***, със съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Н.Д. да заплати на Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:
***, чрез адв. К.Г. сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10