РЕШЕНИЕ № №
966
гр. Пловдив, 25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри
състав, в открито
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното адм. дело № 10 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118
от КСО.
Образувано е по жалба на Д.К.И., ЕГН **********,
с посочен адрес: *** и съдебен адрес:***, против Решение № 2153-15-246 от 28.11.2018г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх. № 1012-15-266/29.10.2018г. срещу разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-635 от 31.08.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – гр. Пловдив. С посоченото разпореждане е отказано отпускането на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 10 и чл. 27 от Договор между Република България
и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001г., в сила от 01.04.2003г.
В жалбата се излагат аргументи, че неправилно
ръководителят на ПО е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 10 и чл. 27 от
Договора, съгласно които пенсии, отпуснати преди влизане в сила на същия, не се
преразглеждат. В случая не било съобразено, че И. е подал заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, а в Украйна му е отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. В случая се касаело за две различни по вид
пенсии, като лицето отговаряло на условията за отпускане на лична пенсия за
ОСВ. Компетентните органи при постановяване на първоначалния административен
акт и потвърждаващото го решение не били съобразили разпоредбите на чл. 5 и чл.
13 от Договора, съгласно които не можело да бъде отказано реализиране правото
на пенсия на лице, единствено поради обстоятелството, че същото пребивава на
територията на другата договаряща държава и получаването на пенсия от едната
договаряща държава не възпрепятства получаването на пенсия от друга договаряща
държава на друго основание.
На следващо място, И. бил поставен при явно неизгодни
за него условия, тъй като съгласно чл. 7 от Спогодба между НРБ и СССР за
социално обезпечаване, действал до 31.03.2003г. с факта на преместването си от
Украйна в България пенсията му е прекратена за изплащане в първата държава,
отпусната отново в България, прекратена при преместването му в Украйна, отпусната
повторно и след това отново прекратена при преместването му в България. С
приемането на новия Договор между двете държави лицето се намирало в „заварено
положение“ и прекратената не по негова воля лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в България не можела да бъде възобновена. Независимо, че
съгласно чл. 25 от Договора било възможно получавани към момента на
преселването пенсии от едната държава да се отпускат в другата държава, на него
му била отпусната лична пенсия за инвалидност, а не лична пенсия за ОСВ. Тъй
като се касаело за пенсии, отпускани на различни основания, се иска отмяна на
обжалваното решение № 2153-15-246 от 28.11.2018г. и присъждане на направените
по делото разноски, включително за оказаната безплатна адвокатска помощ.
Ответникът по делото директор на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за установена по
делото следната фактическа обстановка:
Установява се от документите по преписката, че на И. е
отпусната инвалидна пенсия в Украйна, съгласно разпоредбите на Спогодба между НРБ
и СССР за социално обезпечаване (действала до 31.03.2003г.), считано от
27.03.1998г., която е изплащана до 01.07.2017г. Пенсията е отпусната при
установен български и украински стаж с обща продължителност 19 години, 09
месеца и 11 дни. Същевременно, на лицето е отпусната и лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в Република България, считано от
15.08.2001г., която е изплащана до 01.10.2002г. Пенсията е отпусната при
установен само български стаж с продължителност 18 години 07 месеца и 10 дни.
На 22.11.2011г. е подадено заявление до РУСО – гр.
Ямбол, с което е поискано отпускането на лична пенсия за ОСВ при навършена
възраст от 57 години и положен трудов стаж от първа категория. В него е
посочено, че пребивава в по-голяма част от времето в гр. Луцк, Украйна, но
получава минимална пенсия за инвалидност. С писмо изх. № ********** 94 Д1-2333#1 от
27.12.2011г. по описа на дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ при НОИ – гр. София И. е уведомен, че съгласно чл. 27, ал. 1 от Договора
между РБ и Украйна за социално осигуряване, в сила от 01.04.2003г. пенсии,
отпуснати преди влизането му в сила, не се преразглеждат. При извършена
проверка на трудовия стаж на лицето, положен в България и Украйна, е
констатирано, че при отпускането на пенсията за инвалидност в Украйна е признат
български и украински стаж с обща продължителност 19 години 09 месеца и 11 дни,
включително 15 години 08 месеца и 25 дни от първа категория труд, 08 месеца и
25 дни от втора категория труд и 02 години 01 месеца и 29 дни от трета
категория труд. Издадено е разпореждане № ********** 94 Д1 – 2333 – 1 от
20.05.2013г. от ръководител на дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ при НОИ – гр. София, съгласно което е отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ, тъй като българският стаж е зачетен съгласно украинското
законодателство при отпускането на украинска инвалидна пенсия, считано от
27.03.1998г.
В последствие, от И. са подадени заявления до дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ – гр. София на
18.10.2017г., постъпили в ТП на НОИ – гр. Пловдив на 25.10.2017г., с които е
поискано отпускането на лична пенсия за ОСВ и на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, добавка към нея и добавка за чужда помощ. Към заявленията
са приложени документи за положен стаж в РБ за периода от 02.10.1972г. до
12.04.1992г. от първа, втора и трета категория труд, превърнат в такъв от трета
категория труд с обща продължителност от 29 години, 03 месеца и 06 дни и
положен осигурителен стаж в държава по международен договор за периода от
31.03.1996г. до 03.04.1998г. от трета категория труд с обща продължителност от
01 година, 01 месец и 08 дни.
В отговор на заявлението е изискана информация от
Пенсионния фонд на Украйна за признатия в тази държава осигурителен стаж при
отпускане на Пенсионния фонд на Украйна, включително информация относно
обстоятелството дали И. получава лична пенсия за инвалидност към настоящия
момент. Самият жалбоподател е представил справка № 7443 от 26.07.2017г. от Луцко
обединено управление на Пенсионния фонд на Украйна във Волинска област,
съгласно съдържанието на което получава пенсия за първа група инвалидност в
резултат на общо заболяване, която е изплащана за периода от 27.03.1998г. до
30.06.2017г. Във връзка със заминаването в РБ с цел постоянно пребиваване,
пенсията за инвалидност ще бъде изплатена до 31.12.2017г. Изпратен е отговор на
подадена от жалбоподателя молба, съгласно съдържанието на който е уведомен, че
може да изрази желание получаваната от него пенсия от Украйна да се изплаща в
България, като за това е необходимо да бъде подадено заявление до ТП на НОИ –
гр. Пловдив или дирекция „ЕРМД“ – гр. София.
В ТП на НОИ – гр. Пловдив е изпратен формуляр БГ/УКР 2
вх. № 1029-50-14646 от 25.05.2018г. по описа на дирекция „Международни
спогодби“ при НОИ – гр. София от Пенсионния фонд на Украйна, ведно с документ
за удостоверение за осигурителен (трудов) стаж в Украйна. Съгласно данните в
удостоверението на И. е признат положен осигурителен стаж в РБ и Украйна с обща
продължителност 19 години 09 месеца и 11 дни.
При анализ на данните в събраните при
административното производство документи компетентният орган е издал
разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-635 от 31.08.2018г., с който
отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са съображения, че
получаваната от лицето инвалидна пенсия по Спогодбата между НРБ и СССР е при
зачетен български и украински стаж. Съгласно чл. 27 от Договора между РБ и
Украйна за социално осигуряване, в сила от 01.04.2003г., пенсии или други
парични плащания, отпуснати преди влизането в сила на този договор, не се
преразглеждат, но за определяне на правото на плащания съгласно този договор се
взема предвид и осигурителният стаж, придобит на територията на двете
договарящи страни, преди влизането в сила на този договор. Съгласно чл. 25 от
същия Договор ако пенсионер се пресели от територията на едната договаряща на
стара на територията на другата договаряща страна след влизане в сила на този
договор, получаваните от него пенсии продължава да изплаща договарящата страна,
от която се е преселило лицето. Това означава, че в конкретния случай, че на И.
няма да бъде отпусната пенсия съгласно разпоредбите на договора, а ще продължи
да получава пенсията, отпусната му съгласно украинското законодателство.
И. е уведомен за възможността да му бъде изплащана
отпуснатата пенсия съгласно украинското законодателство в РБ, като своевременно
е подал заявление до дирекция „ЕРМД“, отдел „Изплащане на пенсии по договори“.
Същевременно е подал и жалба против разпореждането от 31.08.2018г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, което е потвърдено с
обжалваното в настоящото съдебно производство решение на горестоящия
административен орган.
При съдебното обжалване на посоченото решение на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив са представени преводи на документи от
украински език на български език, получени в дирекция „Международни спогодби“
при НОИ – гр. София вх. № 94 Д1-2333-1#3 от
03.05.2012г. и вх. № 1029-50-14646 от 25.05.2018г. (л. 131 и л. 132).
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Спорът
по делото се концентрира около обстоятелството има ли право на лична пенсия за
инвалидност за общо заболяване или лична пенсия за ОСВ, която да бъде отпусната
по българското законодателство жалбоподателят И., при условие, че му е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по украинското
законодателство. В тази връзка, не е спорно между страните по делото
обстоятелството, че на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ,
считано от 15.08.2001г., като изплащането им е прекратено, считано от
01.10.2002г., поради промяна на постоянното му местожителство от България в
Украйна.
Правилно е
приложена разпоредбата на чл. 27 от Договора между РБ и Украйна за социално
осигуряване, в сила от 01.04.2003г., като е несъмнено установено, че се касае
за отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по украинското
законодателство преди влизането му в сила, която не подлежи на преразглеждане. За
определяне правото на плащания е взет предвид и осигурителният стаж, придобит
на територията на двете договарящи страни, преди влизането му в сила, по
отношение на който не е налице спор, че е такъв от първа, втора и трета
категория с обща продължителност от 19 години, 09 месеца и 11 дни. Не е спорно
и обстоятелството, че след като е надлежно уведомен, И. е упражнил правото си
по чл. 25 от Договора и е подал нарочно заявление за изплащане в РБ на
отпуснатата му по украинското законодателство лична пенсия за инвалидност.
Предвид изричната забрана по чл. 27 от Договора прекратената му лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, отпусната по българското законодателство
преди влизането му в сила, не подлежи на възобновяване, съответно обжалваният
административен акт е правилен и законосъобразен, в тази си част.
Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата,
че И. е подал заявление за отпускане на друга по вид пенсия, а именно лична
пенсия за ОСВ по българското законодателство, която да замени получаваната от
него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната му по
украинското законодателство. В този случай се касае за различни по вид пенсии,
но условията за отпускането им се припокриват по отношение изискването за
полагане на действителен осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от
Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, действал към момента на
отпускане на пенсията от компетентните административни органи в Украйна, при
отпускане на пенсии се зачита напълно трудовия стаж на територията на двете
договарящи страни, като изчисляването на стажа за времето на работа във всяка от
договарящите страни се извършва по законодателството на тази договаряща страна,
на територията на която е протекла работата. Посочената разпоредба на
Спогодбата е приложена правилно, като при отпускане на пенсията на лицето е
зачетен изцяло българският и украинският осигурителен стаж.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че жалбоподателят И. за втори път подава заявление за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, като посочва, че е положил изискуемия стаж от първа
категория труд. Подаденото от него в ТП на НОИ – гр. Ямбол заявление вх. № 34Д
-310-1 от 22.11.2011г. е разгледано от компетентен орган в дирекция „ЕРМД“ при
НОИ – гр. София и е постановено разпореждане № ********** изх. № 94Д1-2333-1 от
20.05.2013г., с което е отказано възстановяването на изплащането на лична
пенсия за общо заболяване по чл. 74 от КСО и на социална пенсия за инвалидност
по чл. 90а от КСО и е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. При
извършената проверка е констатиран общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория с продължителност 29 години, 03 месеца и 05 дни, като е посочено, че
е налице недостиг на осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Не е спорно по делото обстоятелството, че лицето не е полагало труд след
претърпяната злополука, довела до инвалидност от първа група съгласно
украинското законодателство, което означава, че именно това е сумарният
български и украински стаж, зачетен изцяло от компетентните органи в Украина.
При наличието на стаж с такава продължителност и навършена възраст от 63
години, 08 месеца и 08 дни към датата на повторно подаденото заявление, за И.
отново не са изпълнени условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по
българското законодателство.
Поради изложеното следва да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати
на ТП на НОИ - гр. Пловдив
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100лв. /сто лева/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.И.,
ЕГН: **********, с посочен адрес: *** и съдебен адрес:***, против Решение №
2153-15-246 от 28.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-266/29.10.2018г. срещу разпореждане №
********** Протокол № 2140-15-635 от 31.08.2018г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Д.К.И., ЕГН:
**********, с посочен адрес: *** и съдебен адрес:*** да заплати на ТП на НОИ – гр.
Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: