РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Бургас, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:МАРТИН Р. БАЕВ
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20242100201424 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд -
Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е
представено за признаване и изпълнение Решение № 532691635696 от 21.03.2024 г., влязло в
сила на 23.04.2024 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Stadt Bielefeld -
Der Oberbiirgermeister, адрес: Niederwall 23,320.313,33597, Република Германия, с което на
българския гражданин М. Х. А. /M. K. A./ с ЕГН: **********, роден на ***** г. с
постоянен адрес: гр. ******, ул. „*******“ № ***** и настоящ адрес: гр. *****, ул.
„*****“ № ****, е наложена финансова санкция в размер на 100.00 евро и разноски в
производството в размер на 28.50 евро, или всичко – 128,50 евро, на основание чл. 41 ал. 1,
в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO) и
чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за
финансови санкции (BKat) на Република Германия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова
санкция, постановено от несъдебния орган на Република Германия, по отношение на
българския гражданин М. А..
Засегнатото лице М. А. не се явява лично в съдебното заседание. Представлява се от
упълномощен защитник – адв. Кенов – БАК, който се присъединява към становището на
1
прокурора.
Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразно становищата на страните, намира следното:
Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г.,
засегнатото лице М. Х. А. има постоянен адрес в гр. *******, ул. „********“ № **** и
настоящ адрес в гр. *****, ул. „****“ № ****, т.е. той е с местоживеене на територията на
Република България по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 21.03.2024 г.
спрямо А. е постановено Решение № 532691635696 на несъдебен орган в издаващата
държава – Stadt Bielefeld - Der Oberbiirgermeister, Република Германия, с което му е наложена
финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 100.00 евро и
разноски в производството в размер на 28.50 евро, или всичко – 128,50 евро.
Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава -
Република Германия, съставляващо административно нарушение с правна квалификация по
чл. 41 ал. 1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата
(StVO) и чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог
за финансови санкции (BKat) на Република Германия.
От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 30.01.2024 г. в 05:50
ч. в Bielefeld BAB 2 bei km 329,415, mittlere Spur Fahrtrichtung Hannover, А., в качеството си
на шофьор на моторно превозно средство с регистрационен номер А******РК, превишил
допустимата максимална скорост за движение извън населено място от 100 км/ч с 22 км/ч.
(при приспаднат толеранс в полза на водача).
Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно
изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата
държава.
Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален
закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.04.2024 г.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да
се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган,
доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в
основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на
редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и
уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния
национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена
възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от
неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че
решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок,
гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице
основание за отказ от признаване и изпълнение.
Деянието, за което на А. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в
Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на
издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се
изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.
В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу
2
същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава,
различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.
Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се
откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на
извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното
наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три
годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82,
ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено
основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла
давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие
решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е
подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по
смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на
територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5
от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро.
Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското
законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане
на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
определи равностойността на дължимата парична сума - 128.50 евро в български левове по
курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 251,32 лева /двеста
петдесет и един лева и тридесет и две стотинки/.
Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 532691635696 от 21.03.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г.,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Stadt Bielefeld - Der
Oberbiirgermeister, адрес: Niederwall 23,320.313,33597, Република Германия, с което на
българския гражданин М. Х. А. /M. K. A./ с ЕГН: **********, роден на ***** г. с постоянен
адрес: гр. *****, ул. „*****“ № **** и настоящ адрес: гр. ******, ул. „*******“ № ****, е
наложена финансова санкция в размер на 100.00 евро и разноски в производството в размер
на 28.50 евро, или всичко – 128,50 евро, с равностойност от 251,32 лева /двеста петдесет и
един лева и тридесет и две стотинки/, на основание чл. 41 ал. 1, в съвкупност с Приложение
2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO) и чл. 24 от Закона за движението
по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на
Република Германия.
УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия
орган в Република Германия.
УКАЗВА заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС, след влизането му в
сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за
3
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок
от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4