Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №14562
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.Б.Ц.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 10.06.2017 г. в гр. София, вина
за което има водачът на л.а. „БМВ 320И” с
рег. № ********. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ
– О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане
на здравето – тежка степен на мозъчна контузия, контузия на мозъчния ствол,
линейна фрактура на фронталната и тилна кост вдясно на черепа, фрактура на
черепната основа, предна и средна черепна яма, мозъчен оток, травматичен
субарахноиден кръвоизлив, множествени контузии и охлузвания на главата,
двустранна птоза /спадане на клепачите на двете очи/, тежка вдясно и пълна
вляво, парализа на очните движения на двете очи, супраноклеарна вертикална
офталмопареза с посока нагоре и надолу, лекостепенна темпорална бледавост на
очните дъна, цялостна лицева пареза и очедвигателна пареза вляво, периферна
лезия на лицевия нерв, лезия на лицевия нерв и н. околомориус вляво тинитис в
ляво око, тежка периферно-стволово увреда на лицевия нерв и тежка неврогенна
атрофия на лицевите мускули вляво, диплопия, двойно виждане, нарушена
акомодация на дясно око, нарушена конвергенция, нарушена подвижност нагоре и
надолу на двете очи, напълно затворена цепка на ляво око, загуба на слуха,
смущения и бучене. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди
е в размер на 300 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.” ЕАД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения
иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача А.С.И., както и
размера на сочените вреди. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От
представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №Н-381,
съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и
постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.02.2018 г. на
СРП се установява, че 10.06.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП с л.а. „БМВ
320И“ с рег. № ********, управляван от А.С.И., в който л.а. е пътувала ищецът,
като водачът е изгубил контрол над автомобила, излязъл е извън пътното платно и
се е ударил в предната дясна част на автомобила в бетонни елементи и
самокатастрофирал.
От
показанията на свид. А.И.се установява, че процесното ПТП е реализирано, тъй
като автомобилът е поднесъл, водачът е загубил контрол и автомобилът се е
обърнал, в който автомобил е пътувал и ищецът.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при отклонение на МПС надясно, след което се е
ударило в десния бордюр, след което е напуснало платното за движение, вдясно по
посоката му на ориентация. Вещото лице сочи още, че скоростта на автомобила
„БМВ 320И“ е била около 87 км/ч, като от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „БМВ 320“, който е
допуснал отклонение вдясно, удар в бордюр и напускане на пътното платно вдясно.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „БМВ 320И” с рег. № ********
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 10.06.2017 г. между ответника и собственика на л.а.
„БМВ 320И” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо
водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от МБАЛ „Токуда Болница София“ АД, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 10.06.2017 г. по
повод ПТП, при което е получил контуцио церебри гравис, контузио трунци
церебри, фрактура линеарис осиум фронталис ет париеталис дакстра, фрактура
базис крании фосе антериорис ет медие билатералис, едема церебри, хеморагия
субарахноидалис травматика, контузионес ет екскориационес мелтиплицес капитис
ет фацеи, като му е проведено медикаментозно лечение и е изписан на 27.06.2017
г.
Представена
е по делото епикриза, издадена от МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“
ЕАД, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
09.08.2016 г. по повод увреждания на шийните коренчета, като му е проведено
медикаментозно лечение и е изписан на 14.08.2017 г.
Представена е по делото епикриза, издадена от
МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ ЕАД, от която се установява, че ищецът
е постъпил в лечебното заведение на 15.08.2016 г. по повод увреждания на
шийните коренчета, като му е проведена рехабилитация и е изписан на 22.08.2017
г.
Представени
са също амбулаторни листове, болничен листове за временна неработоспособност,
експертно решение на ТЕЛК №0439 от 027/08.02.2018 г., протокол на медицинска
комисия.
От приетото
по делото заключение на КСМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на мозъка тежка степен с множествени контузионни промени в мозъчния паренхим,
хеморагични промени в областта на хипофизата, контузия на мозъчния ствол с
хеморагични зони в мезенцефалона и понса, линейна фрактура на челната и теменна
кости на черепа вдясно, пневмоцефалия /навлизане на атмосферен въздух във
вътречерепното пространство/, фрактура на черепната основа в областта на предна
ямка и средна ямка двустранно, фрактура на кливуса, кръв в мастоидните клетка
двустранно, кръв в сфеноидалния синус, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, малки
субдурални хематоми в подостър стадий двустранно, периферна лезия на лицевия
нерв и н. околомоториус вляво, фрактури на двете рамена на долната челюст,
множествени контузии и охлузвания на главата и лицето, като непосредствено
следи инцидента ищецът е бил в крайно тежко състояние, дълбока кома, без
спонтанна и провокирана двигателна активност, проведено му е реанимационно
лечение, бил е на изкуствена белодробна вентилация, а състоянието му е било
опасно за живота. Вещите лица сочат още, че в резултат на получените
травматични увреждания ищецът е търпял интензивни болки и страдания за срок от
2-3 мес., значителни до 6 мес. и продължаващи в по-лека степен и към момента.
Към настоящия момент ищецът е с анатомично и функционално съхранена лява очна
ябълка, но невъзможност за добра зрителна функция, поради тежка птоза на горен
клепач, двойно виждане при гледане с двете очи, зрението на лявото око е
напълно възстановено, но е невъзможно да бъде използвано поради птозата на
горния клепач, липсата на конвергенция, наличност на двойно виждане и
невъзможност за пълен обем движение на очната ябълка нагоре и навътре. Очната
пареза се дължи на засягане на 3-ти ЧМН и последващата птоза на горния клепач
на лявото око, като е възможно хиругично лечение на птозата, но не по-рано от
около 6-мес. период от травмата. От заключението се установява още, че трайни и
дефинитивни увреди са лезията на левия очедвигателен нерв, дилоптията,
нарушената акомодация и конвергенция. Интрануклеарната и супрануклеарна лезия е
предизвикана от травматичните хеморагични лезии в мезенцефалона, където са
разположени ядрата на този нерв и свързващите ги невронални пътища, а тежката
периферностволова увреда на лицевия нерв – на травмиране на нерва в пирамидната
кост, като е налице вторична контрактура на лицевата мускулатура вляво и
се създава впечатление за увреда на
десния лицев нерв, който симтпом е показател за неблагоприятна прогноза в
по-дълъг период от време. От заключението се установява още, процесната ЧМТ неизбежно се последва от
следтравмена енцефалопатия с различни симптоми и синдроми, които се развиват и
изявяват в следващите 2 до 5 г. след травмата , а увредите на 3-ти и 7-ми ЧМН
са с траен и дефинитивен характер, и
пълно възстановяване не може да се очаква, но с оглед младата възраст на ищеца
и сравнително краткия период след травмата би могло да се очаква известно леко
подобрение, но не може да се определи до каква степен. В о.с.з. вещите лица
сочат, че установените нарушения на слуха също имат причинно-следствена връзка
с процесните травми.
От
показанията на свид. Светослава Василева се установява, че след процесното ПТП
ищецът е бил в много тежко състояние в болница, имал е ЧМТ, бил е в кома, като
в резултат на ЧМТ е получил парализа на лявата част на лицето, пълна птоза на
лявото око и тежка на дясното, бил е в реанимация 7 дни, след което е преместен
в неврохиругично отделение, където също е бил напълно неадекватен, бил е на
легло и на памперси, не е могъл да се храни, бил е с много силно главоболие.
Свидетелят сочи още, че ищецът не е виждал, заради тежката птоза, а след
изписването му от болница е започнала рехабилитация, спял е с баща си, започнал
е да се движи и постепенно клепачът на дясното око се е вдигнал, лявото
продължава са е с пълна птоза, но ищецът не може да вижда, има двойно виждане,
а силните болки в главата са продължили 2 мес. Към настоящия момент все още не
може да излиза сам, поради опасност от припадъци, психически не може да
преодолее травмата, най-големия проблем е двойното виждане, има увреда и на
невра на дясното око и пълна пареза на лявата част на лицето – устата му е
увиснала, течности може да приема само със сламка, храната му протича от устата
и психически е много зле.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузиите, които е получил ищецът, са
заболяване с риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била
значителна, че на ищеца е проведено консервативно лечение, периодът на
възстановяване е с дълга продължителност и се е налагало ограничен двигателен
режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаела от чужда помощ, което му
е създавало допълнителни неудобства. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП ищецът е бил на 24 години, т.е. в млада възраст, а
прогнозата не е благоприятна – ищецът не е напълно възстановен, има проблеми
със зрението /ищецът практически почти не вижда/, които оплаквания няма да
отшумят напълно, т.е. ищецът е малко вероятно да се възстанови напълно, налице
е опасност от развитие на следтравмена енцефалопатия. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 220 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
показанията на свид. А.И.се установява, че при процесното ПТП ищецът е бил с
поставен предпазен колан, като лично свидетелят му го е махнал след инцидента.
От приетото
по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че процесният л.а. „БМВ 320И“ е фабрично оборудван с два триточкови предпазни
колени на предните две седалки и два триточкови, и един двуточков колан на
задните седалки. Вещите лица сочат още, че установените при ищеца
увреждания могат да се получат и с
правилно поставен предпазен колан по време на ПТП, като тези увреждания се
дължат на действието на твърди предмети от интериора на автомобила /предна
дясна врата, таван/ със значителна кинетична енергия. От заключението се
установява още, че от съдебномедицинска гледна точка, с оглед вида, характера и
локализацията на уврежданията, съпоставени с повредите на автомобила и
механизма на ПТП, ищецът е бил с поставен предпазен колан.
При тези
данни и с оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, съдът намира, че не се установиха твърденията на ответника, че
ищецът е нарушил разпоредби на ЗДвП, а именно, че е пътувал без поставен
обезопасителен колан. И от заключението н КСМАТЕ, и от показанията на
свид. А.И.се установи безспорно и категорично, че при процесното ПТП ищецът е
бил с поставен предпазен колан. Освен това, по делото се установи
също безспорно и категорично, че и при поставен предпазен колан би получил
същите травми, доколкото същите се дължат на удар в твърди предмети от
интериора на автомобила.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 220 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 5521,17 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 8800,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 623,31 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 133,35 лв., представляваща депозити за вещи
лица и сумата от 80,01 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Б.Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 220
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
10.06.2017 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 300 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 8800,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 623,31 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Г.Й., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 5521,17 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 213,36 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: