РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600945 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура
– Бургас, Териториално отделение – Несебър, против Присъда № 35,
постановена на 07.07.2022 г. по НОХД № 982/2021 г., с която Районен съд –
Несебър е признал подсъдимия С. К. А. за невинен и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 286,
ал. 1 от НК.
С протеста се моли въззивната инстанция да упражни правомощията си
по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени присъдата и
постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение
по чл. 286, ал. 1 от НК. Според протеста присъдата е необоснована от
ангажираните по делото доказателства. Алтернативно се иска връщане на
делото за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание с аргумент, че не бил разпитан пострадалият
свидетел.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Бургаската окръжна прокуратура не поддържа протеста и счита, че присъдата
следва да бъде потвърдена по съображения, че деянието не е съставомерно от
обективна страна. Предлага протестът на районната прокуратура да не бъде
1
уважаван.
Въззиваемият С. А. се явява в съдебно заседание лично и с редовно
упълномощен защитник-адвокат. Оспорват основателността на депозирания
протест и молят въззивния съд да потвърди присъдата по съображения, че
деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, е несъставомерно от
обективна и субективна страна.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест,
доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с
правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден от страна
лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледан по същество, се преценява като неоснователен по следните
съображения:
Съдебното производство по настоящото дело е образувано пред
Районен съд – Несебър по повод постъпилия в съда обвинителен акт против
подсъдимия С. К. А., ЕГН **********, за престъпление по чл. 286, ал. 1 от
НК – за това, че на 25.10.2019 г., в сградата на Районно управление – Несебър,
находяща се в гр. Несебър, кв. „Чайка“ № 7, пред надлежен орган на властта –
Г.Т.К. – разследващ полицай в сектор „Разследване” при РУ на МВР –
Несебър, набедил С. С. Ч., роден на ******* г., в престъпление по чл. 354а,
ал. 1 от НК, като знаел, че е невинен.
Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са
правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни и
писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и
приложени доказателства и в изпълнение на рзпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
НПК, контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи
касателно липсата на осъществено от обективна и субективна страна
престъпно деяние по посочения в обвинителния акт текст на НК. В този
смисъл и предвид липсата на оспорване в депозирания протест на РП –
Бургас, ТО – Несебър на приетото за установено от фактическа страна,
проверяващата инстанция намира за ненужно нацяло да преповтаря приетата
за несъмнена фактическа обстановка. Накратко – по ДП № 1839/2019 г. по
описа на Районно управление – Несебър, водено за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК, на 22.10.2019 г. подсъдимият С. К. А. бил разпитан в
качеството на свидетел по повод на намерено в джоба му и доброволно
предадено бурканче със съдържание на половин грам марихуана. Тъй като
количеството на немереното в А. вещество било съвсем малко, водещият
разследването св. Г.К. – разследващ полицай в РУ – Несебър, не възнамерявал
да му повдига обвинение на по-късен етап, а да приключи досъдебното
производство с мнение за прекратяване. В хода на разпита му във връзка с
държаното от него наркотично вещество, след като изложил в свободен текст
всичко, което знае по делото, подс. А. бил попитан от св. К. от къде го е
закупил. Разследващият полицай поставил конкретния въпрос с цел да се
вземат мерки срещу лица, които разпространяват наркотици. На въпроса
2
подс. К. дал показания, че е закупил „тревата“ от лице с имена С. Ч., по
прякор „К.“ срещу сумата от 15 лева. Заради тези данни в разпитния
протокол, били отделени материали от ДП № 1839/2019 г. и изпратени на
Окръжна прокуратура – Бургас за преценка наличието на данни за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. По повод възложена от БОП проверка
по преписка вх. № 10103/2019 г. и в изпълнение на план за противодействие
на употребата и разпространението на наркотични вещества, на 10.12.2019 г.
бил извършен личен обиск на С. Ч. и полицейска проверка по ЗМВР в дома
му, където не били открити наркотични вещества. В сведенията си, дадени по
преписката, Ч. признал, че ползва наркотични вещества, но отрекъл да се
занимава с разпространение на такива на други лица. С Постановление от
14.01.2020 г. на БОП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК по
преписката бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
Преписката била върната по компетентност на БРП за евентуално
осъществено престъпление по чл. 286 от НК, тъй като в хода на извършената
проверка подс. А. в беседа със св. И. И. – инспектор в Районно управление –
Поморие, заявил, че е посочил Ч. като лице, от което е закупил държаната от
него марихуана, защото двамата били в конфликт помежду си, а в крайна
сметка придобил наркотика от непознато лице.
Не е следвало и в разрив с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК
първостепенният съд частично е извел факти от показания на подсъдимия,
дадени в процесното /по което е образувано настоящото съдебно
производство/ ДП в качеството на свидетел – т. е. в друго процесуално
качество. Релевантни са обаче обясненията на А. в качеството му на обвиняем
в досъдебното производство, в които е изразил съжаление за казаното по
отношение на С. Ч.. В хода на съдебното следствие пред Районен съд –
Несебър подс. А. е дал обяснения, че казаното от него пред св. К. отговаря на
истината, а при проверката решил да излъже пред св. И., за да не бъдат
повдигани обвинения срещу него и С. Ч..
По данни на разпитания пред първостепенния съд св. К.К.П., се
установява, че както той, така и негови приятели, а и подс. А. са си купували
за лично ползване „трева“ от С. Ч., по прякор „К.“, нееднократно в периода
преди в А. да бъде намерена марихуаната.
С оглед на така установената и приета, неоспорена от страните
фактическа обстановка, въззивната инстанция прави следните правни изводи:
Съставът на чл. 286, ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнително
деяние, но в разглеждания казус с обвинителния акт е инкриминирана
първата от тях, според която набедяването представлява волеизявление на
дееца пред надлежен орган на власт, с което той приписва престъпление на
лице, за което знае, че е невинно. По своето естество съдържащата се в
съобщението информация за престъплението трябва да бъде невярна, защото
не съответства на действителното положение.
На базата на извършения анализ на събраните и приложени
доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК,
контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно
3
липсата на осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние
по посочения в обвинителния акт текст на НК.
Обоснован от наличния доказателствен материал е изводът, че подс. А.,
давайки показания в частта им, в която са изнесени твърдения за лицето,
което му е разпространило наркотичното вещество, вероятно е казал истината
пред надлежния орган на власт – св. К. в качеството на разследващ полицай
по ДП № 1839/2019 г. по описа на Районно управление – Несебър.
Обстоятелството, че в момента на проверката по преписка вх. № 10103/2019 г.
по описа на БОП не са били открити наркотични вещества у Ч. и в дома му, не
изключва по категоричен начин негова съпричастност в престъплението, в
което подс. А. е обвинен, че му е приписал. По тази преписка е нормално в
своя защита Ч. да отрече, че се занимава с разпространение на наркотични
вещества, за да не бъде образувано наказателно производство срещу него. В
обратния смисъл обаче са данните в показанията на свидетеля П., който е
категоричен, че изнесената от подсъдимия информация, че Ч. продава
наркотични вещества, е вярна. Тези свидетелски показания, обсъдени
поотделно и в тяхната логична последователност, кореспондират с
подробните обяснения на подсъдимия, който в хода на съдебното следствие
също твърди, че с оглед предупреждението на разследващия полицай за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, в разпита в качеството на
свидетел е казал истината, че е закупил марихуаната от С. Ч. – „К.“.
Проверяващата инстанцията изцяло споделя и аргументите на
контролирания съд в насока липса на доказателства, които да сочат за
наличие на намерение у подсъдимия да уличи Ч. в престъпление.
Подсъдимият не е целял за последица евентуално наказателно преследване
спрямо С. Ч. – от показанията на разпитания пред съда свидетел Г.К. се
установява, че именно той е накарал А. да каже от къде е закупил наркотика с
цел разкриване на други престъпления, а не защото подсъдимият е изложил
тези твърдения по собствено желание и целенасочено да лъжесвидетелства
или набеждава. Именно нежеланието на подсъдимия да бъде възбуждано
наказателно преследване срещу Ч., го е мотивирало да си промени
показанията по-късно, което от своя страна е довело и до настоящото
наказателно производство.
При така установените по делото обстоятелства и при изложените
правни съображения, правилно, законосъобразно и обосновано
първостепенният съд е приел, че деянието по изнасяне от подсъдимия А. в
свидетелските му показания на твърдения за лицето, разпространило му
наркотичното вещество, е несъставомерно от обективна и субективна страна,
поради което го е признал за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал. В този смисъл въззивният протест се явява неоснователен, поради
което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
4
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще. В тази връзка за
неоснователно се преценя искането в протеста на БРП за връщане на делото
за ново разглеждане от първата инстанция, а междувпрочем изтъкнатото
непровеждане на разпит на свидетел не е основание за връщане на делото и
няма пречка при обективна възможност и необходимост такъв да бъде
проведен и от въззивната инстанция. Наличната по делото доказателствена
съвкупност съдът намира за достатъчна, за да има възможност въззивната
инстанция да се произнесе с обоснован съдебен акт.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/07.07.2022 г., постановена по НОХД №
982/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5